Св. Тарасий, патриарх Цариградски
Св. Тарасий се родил в Цариград към половината на VІІІ век от родители богати и знатни, които го възпитавали в благочестив боязън пред Бога и му дали положително обучение. Той изцяло оправдал старанията на родителите си. Високите му достолепия и добродетели привлекли към него общото внимание и той – още прекомерно млад – бил възведен във значима гражданска служба и станал един от царските съветници.
В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Разприте по иконоборческата разкол смущавали църковния мир. Ирина се стараела да възвърне православното удостояване на иконите, само че ереста, мощно поддържана от нейните прародители, имала доста почитатели. Сам патриарх Павел – човек добър, само че слаб – съдействал за това, тъй като при предходните императори от боязън и безволие бил подписал, срещу убежденията си, разпоредбите, изложени от иконоборците. Тая малодушна отстъпка тревожела съвестта на патриарха. Със сърдечно обезсърчение той се каел за нея, молел Бога за прощение и най-сетне поискал да напусне архипастирския трон. Той обяснил това на императрица Ирина, като я молил да бъде определен вместо него различен патриарх, който със своето правоверие и неотстъпчивост на духа би могъл да възвърне мира в Църквата. Патриарх Павел предложил Тарасия като човек изцяло заслужен да заеме този значим ранг, а самичък желаел – далечен от света – да прекара в молитва и смирение останалия си живот. Няколко дни след това пояснение Павел се поминал.
Духовенството се събрало да избере негов правоприемник. Ирина съобщила думите на Павел и общото мнение било според с напътствието на патриарха: всички единомислещо избрали Тарасий още като цивилно лице. Но той самичък се смятал неподобаващ за високия ранг и некадърен да ръководи Църквата в такова смутно и мъчно време. Без да обръщат внимание на неговите възражения, всички продължавали да упорстват на своя избор и най-сетне Тарасий се съгласил с изискването, че неотложно ще бъде призован космополитен събор, който да позволи противоречивите въпроси и със своите разпореждане да въдвори мир и единодушие в Църквата. " Защото – споделил той – аз виждам раздрана Църквата Божия, разпри сред Изток и Запад, взаимна омраза там, гдето би трябвало да има единение на религия и обич. " Цялото заседание намерило думите на Тарасий обективни. Решено било да се свика космополитен събор. А Тарасий, като минал всички църковни степени, бил отдаден в патриаршески ранг.
Първа негова работа била да напише обръщение до всички патриарси и епископи – източни и западни – и да ги предложения на вселенския събор. Той написал обръщение и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан показал към този момент ония властолюбиви искания, които по-късно били частично причина за окончателното разкъсване на връзките сред източната и западната черква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на съвещанията бил определен храмът, издигнат от Константин Велики. Но преди малко се събрали в него епископите под председателството на Тарасий, и навалица бойци, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със гибел епископите. Те казвали, че няма да разрешат да се внесат идоли в Божия храм. Иконоборците – в своето подвеждане – наричали идоли изображението на Божеството и на светиите, а не самите дъски, на които те са изрисувани.
За да се избегне ужас в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 година още веднъж се събрал в град Никея, по-малко от Цариград инфектиран от ереста. Това бил Седмият космополитен събор. На него участвали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единомислещо утвърдили няколко църковни правила и, основавайки се на Свещеното Писание и на съчиненията на светите Отци, разрешили въпроса за иконопочитанието, като приели, че би трябвало " да се почитат светите икони и да им се въздава поклонение не като на Бога, а като на Негово и на светиите възпоменателно начертание ".
Когато по подобен метод бил позволен въпросът, който в продължение на толкоз години вълнувал Църквата, Тарасий се отдал изцяло на своето високо духовно служение. Той незабавно след избирането си за патриарх премахнал от вкъщи си всевъзможен лукс и въдворил в него строга елементарност. Всичкото си имущество той използвал за подкрепяне на бедните, за устройване на лечебни заведения и за други богоугодни каузи. Всички, които дохождали при него, той приемал с обич, с внимание ги изслушвал, като постоянно имал пред себе си образеца на Иисуса Христа, Който пристигнал " не да Му служат, само че Сам да послужи ". Давайки персонален образец и непрекъснато поучавайки със слова и послания, той желал от цялото духовенство активност, благочестие и ревниво осъществяване на християнския дълг.
Спокойствието не траяло дълго време. Смутове от различен жанр налагали огромна неотстъпчивост на духа у патриарха. Император Константин като станал пълновръстен, почнал да ръководи самовластно и скоро се отдал на пристрастености и пороци. Той обикнал една своя сродница, която се намирала при царицата, и намислил да се ожени за нея и да се разведе с жена си Мария. За да може да оправдае една такава постъпка, той наклеветил Мария, като споделил, че тя желае да го токсини. Приближените на царя не смеели от боязън да опровергаят ужасната клюка. Но когато тая новина пристигнала до патриарх Тарасий, той мощно възнегодувал.
Скоро по-късно императорът пратил при Тарасий един от сановниците си, комуто поръчал да му опише измислената клюка и да узнае, ще благослови ли патриархът новия негов брак. Тарасий изслушал целия роман и споделил на пратения:
" Аз не знам, по какъв начин царят ще желае от поданиците си да живеят почтено и целомъдрено, откакто той им дава подобен образец. Царицата е почтена. В това аз съм уверен. И по-скоро ще умра, едвам дам благословение за нов брак. Това е моят отговор. Така ще отговори и цялото духовенство. Съобщи това на царя! "
Константин се наскърбил, само че боейки се да се разгласи срещу патриарха, който всички уважавали поради неговите добродетели, той го повикал при себе си, като се надявал с ласкави думи да го склони на своя страна.
Партриарх Тарасий се отправил при царя дружно с уважавания и благоверен дъртак Йоан. Константин го приел с респект, почнал да го твърди, че го обича и уважава като татко и по-късно му разказал в детайли за желанието си. Но лъстивите думи по никакъв начин не подействали на Тарасий. Той самоуверено дал отговор на царя:
" Не въставай, царю, срещу Божия закон! Не воювай посредством скрито лукавство срещу истината! На царя прилича да работи намерено, свободно, с чиста съвест, и да не крои скрито замисли срещу закона Господен. Ти знаеш, както и всички знаят, че царицата е почтена. Ти посредством клеветата срамиш своя царски жезъл. Затова аз няма да разтрогна твоето законно съпружество, а на беззаконния брак благословението си не ще дам. Ще могат ли по-късно да те почитат, когато ти престъпиш закона Господен? Ще можеш ли да се причастиш със Светите Тайнства с чиста съвест? Аз пред Бога ти приказвам. "
Старецът Йоан също по този начин увещавал царя да остави своето незаконно желание. Но царят единствено се ядосал и заповядал да изгонят с непочтеност от двореца Тарасия и Йоана.
След това Константин принудил жена си да постъпи в манастир, а самичък се оженил за сродницата си. Намерил се един духовник Йосиф, който благословил противозаконния брак. Той по-късно бил наказан от църковен съд.
Тоя брак навлякъл на Константин доста укори. Тарасий не разтрогнал противозаконния брак, като се боял, да не би царят да въздигне още веднъж иконоборческата разкол, само че от този момент станал непознат за царя, като се ограничавал с осъществяването на своите отговорности, и с самообладание и благост понасял неприятностите и терзанията от страна на императора.
Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока напреднала възраст и починал към 806 година. Той е заровен в построяние от него манастир на Босфора (на тракийския бряг) и доста чудесни изцерявания се правили при гроба му.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Разприте по иконоборческата разкол смущавали църковния мир. Ирина се стараела да възвърне православното удостояване на иконите, само че ереста, мощно поддържана от нейните прародители, имала доста почитатели. Сам патриарх Павел – човек добър, само че слаб – съдействал за това, тъй като при предходните императори от боязън и безволие бил подписал, срещу убежденията си, разпоредбите, изложени от иконоборците. Тая малодушна отстъпка тревожела съвестта на патриарха. Със сърдечно обезсърчение той се каел за нея, молел Бога за прощение и най-сетне поискал да напусне архипастирския трон. Той обяснил това на императрица Ирина, като я молил да бъде определен вместо него различен патриарх, който със своето правоверие и неотстъпчивост на духа би могъл да възвърне мира в Църквата. Патриарх Павел предложил Тарасия като човек изцяло заслужен да заеме този значим ранг, а самичък желаел – далечен от света – да прекара в молитва и смирение останалия си живот. Няколко дни след това пояснение Павел се поминал.
Духовенството се събрало да избере негов правоприемник. Ирина съобщила думите на Павел и общото мнение било според с напътствието на патриарха: всички единомислещо избрали Тарасий още като цивилно лице. Но той самичък се смятал неподобаващ за високия ранг и некадърен да ръководи Църквата в такова смутно и мъчно време. Без да обръщат внимание на неговите възражения, всички продължавали да упорстват на своя избор и най-сетне Тарасий се съгласил с изискването, че неотложно ще бъде призован космополитен събор, който да позволи противоречивите въпроси и със своите разпореждане да въдвори мир и единодушие в Църквата. " Защото – споделил той – аз виждам раздрана Църквата Божия, разпри сред Изток и Запад, взаимна омраза там, гдето би трябвало да има единение на религия и обич. " Цялото заседание намерило думите на Тарасий обективни. Решено било да се свика космополитен събор. А Тарасий, като минал всички църковни степени, бил отдаден в патриаршески ранг.
Първа негова работа била да напише обръщение до всички патриарси и епископи – източни и западни – и да ги предложения на вселенския събор. Той написал обръщение и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан показал към този момент ония властолюбиви искания, които по-късно били частично причина за окончателното разкъсване на връзките сред източната и западната черква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на съвещанията бил определен храмът, издигнат от Константин Велики. Но преди малко се събрали в него епископите под председателството на Тарасий, и навалица бойци, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със гибел епископите. Те казвали, че няма да разрешат да се внесат идоли в Божия храм. Иконоборците – в своето подвеждане – наричали идоли изображението на Божеството и на светиите, а не самите дъски, на които те са изрисувани.
За да се избегне ужас в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 година още веднъж се събрал в град Никея, по-малко от Цариград инфектиран от ереста. Това бил Седмият космополитен събор. На него участвали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единомислещо утвърдили няколко църковни правила и, основавайки се на Свещеното Писание и на съчиненията на светите Отци, разрешили въпроса за иконопочитанието, като приели, че би трябвало " да се почитат светите икони и да им се въздава поклонение не като на Бога, а като на Негово и на светиите възпоменателно начертание ".
Когато по подобен метод бил позволен въпросът, който в продължение на толкоз години вълнувал Църквата, Тарасий се отдал изцяло на своето високо духовно служение. Той незабавно след избирането си за патриарх премахнал от вкъщи си всевъзможен лукс и въдворил в него строга елементарност. Всичкото си имущество той използвал за подкрепяне на бедните, за устройване на лечебни заведения и за други богоугодни каузи. Всички, които дохождали при него, той приемал с обич, с внимание ги изслушвал, като постоянно имал пред себе си образеца на Иисуса Христа, Който пристигнал " не да Му служат, само че Сам да послужи ". Давайки персонален образец и непрекъснато поучавайки със слова и послания, той желал от цялото духовенство активност, благочестие и ревниво осъществяване на християнския дълг.
Спокойствието не траяло дълго време. Смутове от различен жанр налагали огромна неотстъпчивост на духа у патриарха. Император Константин като станал пълновръстен, почнал да ръководи самовластно и скоро се отдал на пристрастености и пороци. Той обикнал една своя сродница, която се намирала при царицата, и намислил да се ожени за нея и да се разведе с жена си Мария. За да може да оправдае една такава постъпка, той наклеветил Мария, като споделил, че тя желае да го токсини. Приближените на царя не смеели от боязън да опровергаят ужасната клюка. Но когато тая новина пристигнала до патриарх Тарасий, той мощно възнегодувал.
Скоро по-късно императорът пратил при Тарасий един от сановниците си, комуто поръчал да му опише измислената клюка и да узнае, ще благослови ли патриархът новия негов брак. Тарасий изслушал целия роман и споделил на пратения:
" Аз не знам, по какъв начин царят ще желае от поданиците си да живеят почтено и целомъдрено, откакто той им дава подобен образец. Царицата е почтена. В това аз съм уверен. И по-скоро ще умра, едвам дам благословение за нов брак. Това е моят отговор. Така ще отговори и цялото духовенство. Съобщи това на царя! "
Константин се наскърбил, само че боейки се да се разгласи срещу патриарха, който всички уважавали поради неговите добродетели, той го повикал при себе си, като се надявал с ласкави думи да го склони на своя страна.
Партриарх Тарасий се отправил при царя дружно с уважавания и благоверен дъртак Йоан. Константин го приел с респект, почнал да го твърди, че го обича и уважава като татко и по-късно му разказал в детайли за желанието си. Но лъстивите думи по никакъв начин не подействали на Тарасий. Той самоуверено дал отговор на царя:
" Не въставай, царю, срещу Божия закон! Не воювай посредством скрито лукавство срещу истината! На царя прилича да работи намерено, свободно, с чиста съвест, и да не крои скрито замисли срещу закона Господен. Ти знаеш, както и всички знаят, че царицата е почтена. Ти посредством клеветата срамиш своя царски жезъл. Затова аз няма да разтрогна твоето законно съпружество, а на беззаконния брак благословението си не ще дам. Ще могат ли по-късно да те почитат, когато ти престъпиш закона Господен? Ще можеш ли да се причастиш със Светите Тайнства с чиста съвест? Аз пред Бога ти приказвам. "
Старецът Йоан също по този начин увещавал царя да остави своето незаконно желание. Но царят единствено се ядосал и заповядал да изгонят с непочтеност от двореца Тарасия и Йоана.
След това Константин принудил жена си да постъпи в манастир, а самичък се оженил за сродницата си. Намерил се един духовник Йосиф, който благословил противозаконния брак. Той по-късно бил наказан от църковен съд.
Тоя брак навлякъл на Константин доста укори. Тарасий не разтрогнал противозаконния брак, като се боял, да не би царят да въздигне още веднъж иконоборческата разкол, само че от този момент станал непознат за царя, като се ограничавал с осъществяването на своите отговорности, и с самообладание и благост понасял неприятностите и терзанията от страна на императора.
Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока напреднала възраст и починал към 806 година. Той е заровен в построяние от него манастир на Босфора (на тракийския бряг) и доста чудесни изцерявания се правили при гроба му.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ