Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.

Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.

Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.