Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Преп. Плотин
Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Прпмчк Силвестър
Божият ласкател Лъв, наследник на благородни и благочестиви родители, произхождал от региона Равена. Заради своя чист живот и разсъдък той бил почетен поредно с всички свещени степени, а откакто блаженият Савин, свещеник на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския трон. Град Катания се намира на остров Сицилия, покрай планината Етна, която и в този момент продължава да изхвърля огнена лава. С приемането на епископския трон свети Лъв поел и всички писания, които съпътствали новия му ранг. Грижил се за сирачета, небогати, вдовици, заболели, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милосърден отец към чадата си и правилен овчар на стадото си, само че за бесовете и техните прислужници бил чудовище, както лъвът за вълците. По това време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, наследник на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, само че след това скрито се отрекъл от Христа и почнал да служи на бесовете, откакто един иудей го научил да чародейства. Той считал себе си за християнин, само че в действителност бил богохулник, прислужник на бесовете и огромен влъхв. Не бил по-различен от античния влъхв Симон, който с молитвата си светите висши апостоли Петър и Павел предали на гибел. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа мощ правел поразителни чудеса. Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, тъй че жителите от двата пола си сваляли облеклата измежду града и прекосявали, както им се коствало, реки. Превръщал камъни в злато, само че не за дълго. С магьосническата си мощ причинявал на търговците по борсите огромни загуби. С чародейства по този начин възбуждал за скотски грях благородните девици, дъщери на почтени и видни жители, че те забравяли позор, напускали дом и родители и се щурали от място на място поради плътско удоволствие. Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни, те заповядали да го заловен, само че Илиодор самичък се предал в ръцете на тези, които пристигнали да го търсят. Качили го в Катания на един транспортен съд и същия ден корабът дошъл в Цариград, като за един час минал такова разстояние, каквото биха могли да си показват единствено хора, които са прекосявали с транспортен съд морето от Сицилия до Тракия. Завели го при царя и неговия наследник, които го осъдили на гибел, само че той незабавно станал незабележим пред очите им и се появил още веднъж в Катания. Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, само че влъхвът отново станал незабележим в мига, когато боецът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл единствено въздуха. Магьосникът отново се появил в Катания.
Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си каузи, да се разкае и да се обърне към Бога, само че било невероятно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се трансформира в мек восък. Нечестивецът освен че не се поправил, само че замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си мощ против Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него. В един церемониален празничен ден в наличието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влезнал и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и скрито почнал да чародейства. В резултат на това едни от хората почнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали. Магьосникът се похвалил, че може да накара самия свещеник с презвитерите и клириците да приключи службата и да стартира да подскача и танцува, като че ли под звуците на музика. Като схванал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия трон, помолил се старателно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и по този начин го вързал. Извел го от църквата и измежду града заповядал да донесат доста дърва и да накладат огромен огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и несгоди, които бил сторил, и както го държал обвързван с омофора, влезнал с него в огъня, измежду пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, до момента в който нечестивецът не изгорен изцяло. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената работа. Това дивно знамение хвърлило в смут всички, тъй като, до момента в който държал мъдрец измежду пламъците, самият светител освен че не потърпевш от огъня, само че и светителското му облачение не било допряно от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела измежду пламъка. Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с огромни почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молебствия. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които въобще не я прогорили. Този популярен Божий ласкател направил и доста други чудеса: посредством него слепи проглеждали, заболели се изцелявали, бесове били пропъждащи. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в честна напреднала възраст.
По това време една кръвоточива жена от сенаторски жанр пристигнала от покрайнините на Сиракуза в Катания, при светеца. Тя страдала от дълго време от заболяването и лекарите към този момент се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си свещеник Лъв лекува заболели, се запътила при светителя, с цел да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула траурен звън. Попитала кой е умрял и й дали отговор, че се преставил свети свещеник Лъв. Изпълнена с дълбока тъга, дамата отишла при починалия и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението незабавно спряло и тя оздравяла изцяло. Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, издигната от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всевъзможни недъзи за популярност на Христа, Нашия Бог.
Страдания на свети свещеномъченик Садок, свещеник Персийски, и на 128 мъченици с него
Свети Садок се възкачил на епископската катедра в персийските градове Салик и Ктизифон след свети Симеон, който потърпевш за Христа. Една нощ свети Садок сънувал дивен сън. Като се събудил, свикал своя клир от презвитери и дякони (по това време те се укривали, тъй като се боели от царя) и почнал да им приказва:
- Тази нощ видях насън стълба, която стигаше до небесата. На нея в огромна популярност стоеше свети свещеник Симеон, аз бях на земята. Свети Симеон ми извика: „ Качи се при мен, Садок, не пердах се. Аз се качих през вчерашния ден, ти ела през днешния ден. "
След това привидение и след думите на светеца не се колебая, че ще ме подложат на мъчения за Христа. Думите на свети Симеон: „ Аз се качих през вчерашния ден, ти ела през днешния ден " значат, че той пострада предходната година, а на мен ми следва тази година да понеса мъчения и гибел.
След това почнал да поучава клира:
- Обични мои братя и отци, да възлюбим Бога от цялата си душа и нашия Господ Иисуса Христа с целия си разум. Като се покрием с бронята на вярата, да не се плашим от злото, да не изпадаме в смут, в случай че ни реализиран мъчения и гибел, дано всеки от нас бъде добър боец на Христа. Ако би трябвало да умрем, желае умрем като съвършени. Ако ни е съдено да живеем, ще живеем както праведните. Дори и да умрем, ще умрем за нашия Спасител и няма да се боим от меча, в случай че посредством него би трябвало да влезем във безконечния живот. Докато е още ден, дано ревниво се потрудим за спасението на душите си, с цел да получим нетленните богатства, да се удостоим с чест и безконечна популярност в Царството Небесно, с цел да се слави името ни от християнския жанр. Братя, дано молим Бог да извърши скоро това, което ми се показа във привидение. Защото оня, който е от духа, с наслада и неизказана обич се стреми да понесе мъчения и гибел за Христа и не се бои, тъй като постоянно е подготвен на подобен героизъм. За плътския човек смъртният час е заплашителен и ужасяващ. Добродетелните хора обаче сами старателно и великодушно се стремят към такава гибел, с цел да наследят безконечен живот, а немарливите и нехайните се крият от гибелта. Защото ония, които обичат Бога, възлизат при Бога, а които обичат света, остават в света. Първите напущат тялото за наслада и забавление, вторите остават да живеят, с цел да страдат и въздишат.
На втората година от гоненията персийският цар Сапор дошъл в упоменатите градове Салик и Ктизифон. Тогава наклеветили пред него свети свещеник Садок, чието име значело „ другар на царя ". И в действителност с всичката си душа и с цялата си мощ той обичал небесния Цар - Христа. Отличавал се с огромно самоограничение и бил изпълнен с религия и истина. Бил имитатор на свети Симеон, който наследил на светителския трон. Сапор изпратил бойци, с цел да заловен епископа с целия му клир. Заловили с тях и доста други християни и монаси, 128 на брой. Оковали ги във вериги и ги хвърлили в тюрма, място тъмно, зловонно и ужасно. Тук в продължение на пет месеца те понесли невъобразими премеждия. Нечестивите прислужници на безбожния цар овързали с тънки въжета всеки от мъчениците и благодарение на дърво ги стягали по този начин, че костите на страдалците се чупели и кожата им се пукала - такива страшни страдания понасяли.
Мъчителите ги карали:
- Поклонете се на слънцето и огъня, изпълнете царската воля и ще останете живи.
Свети Садок отговарял:
- Ние сме християни и се покланяме на Единия Бог, Творец на небето и земята. На Него служим с цялата си душа и с всичките си сили, а на слънцето и огъня не ще се поклоним и няма да ги почитаме, тъй като са сътворени да служат на хората. Няма да се подчиним на царската заповед и не ще отстъпим от нашия Бог. Смъртта не е страшна, тъй като посредством нея ще преминем от краткотрайния суетлив живот във безконечното царство. И така, няма какво да чакате - убийте ни, не щадете кръвта ни, към този момент нееднократно проливана пред очите ви.
Царят се обърнал повторно със заповед към светците:
- Ако не послушате и не извършите волята ми, скоро ви чака страшна крах.
Светиите единомислещо отвърнали:
- Бог не ще ни остави да погинем, не ще умрем в Христа, тъй като Той ще ни оживи с благословен и безконечен живот, ще ни направи наследници на безсмъртното царство и покой. Не отлагай гибелта ни, тъй като сме изпълнени с решителност да пострадаме за нашия Бог. Няма да се поклоним на слънцето и огъня, няма да се подчиним на нечестивите царски разпореждания, които носят гибел и погибел.
Като видял, че стоят твърдо във вярата, царят издал декрет всички да бъдат посечени с меч. Щом чули това, светците с наслада почнали да се готвят за гибелта. Извели ги отвън града. По пътя те радостно пеели: „ Съди ни, Боже, и застъпи се в тъжбата ни с тоя недобър народ. Избави ни от лукави и несправедливи люде, проливащи кръв, избави ни, тъй като Ти, Господи, си наша вяра. "
Когато пристигнали на лобното място, единомислещо издигнали глас:
- Благословен си, Господи, Боже наш, Който ни сподоби с тази берекет. Ти не презря нашите молебствия, а ни сподоби с драгоценния венец на мъченичеството. Ти, Господи, знаеш какъв брой го желаем. Благословен да е нашият Бог, Твоят Единороден Син, Отче, Който ни избави и ни приканва за безконечен живот. Не ни оставяй, Господи, да бедствуваме в този свят, само че ни утвърди завинаги поради Твоята доброта, умий ни в нашата кръв от греховете ни, тъй като Ти си, Боже, едничък препрославен с Единородния Твой Син и с Пресветия Твой Дух во веки. Амин.
Докато светците възнасяли молитвата към Господа, нечестивците ги избивали, само че те продължавали да славословят Бога, до момента в който не бил убит и последният от тях. Мъчителите откарали доблестния и прочут мъченик Садок окован в различен град, наименуван Витлапат, и там отсекли неговата почтена и свята глава. Тъй приключили земния си живот всички тези свети и славни мъченици, възхвалявайки и славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича всяка популярност, чест и поклонение с Отца и Светия Дух в този момент и постоянно, и във безконечни епохи. Амин.
В памет на свети Агатон, папа Римски
Преподобният се родил в Италия от богати родители, които вярвали в Христа и водели благоверен живот. Те обичали сина си и го срещнали с всички потребни и боговдъхновени книги. Преподобният толкоз процъфтяващ в проучването на Свещеното Писание, че след кончината на родителите си събрал благосъстоянието, което му били оставили (около 1633 литри злато), събрал небогати, сирачета и вдовици и за един ден им раздал всичко. След това приел монашество в един манастир и почнал да се подвизава. Денем и нощем, без да се лени, се трудил да угоди на Бога и се молил за целия свят. Толкова ревниво се подвизавал в добродетелта, че Господ го удостоил с дара на чудотворството. Добродетелният живот на свети Агатон не останал загадка за хората и той бил подложен за архиепископ на град Рим. След като напътил за благоверен живот своето паство и се популяризирал с доста чудеса, в сана на свещеник преподобният се преставил в Господа.
Божият ласкател Лъв, наследник на благородни и благочестиви родители, произхождал от региона Равена. Заради своя чист живот и разсъдък той бил почетен поредно с всички свещени степени, а откакто блаженият Савин, свещеник на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския трон. Град Катания се намира на остров Сицилия, покрай планината Етна, която и в този момент продължава да изхвърля огнена лава. С приемането на епископския трон свети Лъв поел и всички писания, които съпътствали новия му ранг. Грижил се за сирачета, небогати, вдовици, заболели, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милосърден отец към чадата си и правилен овчар на стадото си, само че за бесовете и техните прислужници бил чудовище, както лъвът за вълците. По това време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, наследник на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, само че след това скрито се отрекъл от Христа и почнал да служи на бесовете, откакто един иудей го научил да чародейства. Той считал себе си за християнин, само че в действителност бил богохулник, прислужник на бесовете и огромен влъхв. Не бил по-различен от античния влъхв Симон, който с молитвата си светите висши апостоли Петър и Павел предали на гибел. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа мощ правел поразителни чудеса. Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, тъй че жителите от двата пола си сваляли облеклата измежду града и прекосявали, както им се коствало, реки. Превръщал камъни в злато, само че не за дълго. С магьосническата си мощ причинявал на търговците по борсите огромни загуби. С чародейства по този начин възбуждал за скотски грях благородните девици, дъщери на почтени и видни жители, че те забравяли позор, напускали дом и родители и се щурали от място на място поради плътско удоволствие. Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни, те заповядали да го заловен, само че Илиодор самичък се предал в ръцете на тези, които пристигнали да го търсят. Качили го в Катания на един транспортен съд и същия ден корабът дошъл в Цариград, като за един час минал такова разстояние, каквото биха могли да си показват единствено хора, които са прекосявали с транспортен съд морето от Сицилия до Тракия. Завели го при царя и неговия наследник, които го осъдили на гибел, само че той незабавно станал незабележим пред очите им и се появил още веднъж в Катания. Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, само че влъхвът отново станал незабележим в мига, когато боецът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл единствено въздуха. Магьосникът отново се появил в Катания.
Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си каузи, да се разкае и да се обърне към Бога, само че било невероятно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се трансформира в мек восък. Нечестивецът освен че не се поправил, само че замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си мощ против Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него. В един церемониален празничен ден в наличието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влезнал и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и скрито почнал да чародейства. В резултат на това едни от хората почнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали. Магьосникът се похвалил, че може да накара самия свещеник с презвитерите и клириците да приключи службата и да стартира да подскача и танцува, като че ли под звуците на музика. Като схванал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия трон, помолил се старателно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и по този начин го вързал. Извел го от църквата и измежду града заповядал да донесат доста дърва и да накладат огромен огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и несгоди, които бил сторил, и както го държал обвързван с омофора, влезнал с него в огъня, измежду пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, до момента в който нечестивецът не изгорен изцяло. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената работа. Това дивно знамение хвърлило в смут всички, тъй като, до момента в който държал мъдрец измежду пламъците, самият светител освен че не потърпевш от огъня, само че и светителското му облачение не било допряно от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела измежду пламъка. Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с огромни почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молебствия. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които въобще не я прогорили. Този популярен Божий ласкател направил и доста други чудеса: посредством него слепи проглеждали, заболели се изцелявали, бесове били пропъждащи. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в честна напреднала възраст.
По това време една кръвоточива жена от сенаторски жанр пристигнала от покрайнините на Сиракуза в Катания, при светеца. Тя страдала от дълго време от заболяването и лекарите към този момент се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си свещеник Лъв лекува заболели, се запътила при светителя, с цел да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула траурен звън. Попитала кой е умрял и й дали отговор, че се преставил свети свещеник Лъв. Изпълнена с дълбока тъга, дамата отишла при починалия и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението незабавно спряло и тя оздравяла изцяло. Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, издигната от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всевъзможни недъзи за популярност на Христа, Нашия Бог.
Страдания на свети свещеномъченик Садок, свещеник Персийски, и на 128 мъченици с него
Свети Садок се възкачил на епископската катедра в персийските градове Салик и Ктизифон след свети Симеон, който потърпевш за Христа. Една нощ свети Садок сънувал дивен сън. Като се събудил, свикал своя клир от презвитери и дякони (по това време те се укривали, тъй като се боели от царя) и почнал да им приказва:
- Тази нощ видях насън стълба, която стигаше до небесата. На нея в огромна популярност стоеше свети свещеник Симеон, аз бях на земята. Свети Симеон ми извика: „ Качи се при мен, Садок, не пердах се. Аз се качих през вчерашния ден, ти ела през днешния ден. "
След това привидение и след думите на светеца не се колебая, че ще ме подложат на мъчения за Христа. Думите на свети Симеон: „ Аз се качих през вчерашния ден, ти ела през днешния ден " значат, че той пострада предходната година, а на мен ми следва тази година да понеса мъчения и гибел.
След това почнал да поучава клира:
- Обични мои братя и отци, да възлюбим Бога от цялата си душа и нашия Господ Иисуса Христа с целия си разум. Като се покрием с бронята на вярата, да не се плашим от злото, да не изпадаме в смут, в случай че ни реализиран мъчения и гибел, дано всеки от нас бъде добър боец на Христа. Ако би трябвало да умрем, желае умрем като съвършени. Ако ни е съдено да живеем, ще живеем както праведните. Дори и да умрем, ще умрем за нашия Спасител и няма да се боим от меча, в случай че посредством него би трябвало да влезем във безконечния живот. Докато е още ден, дано ревниво се потрудим за спасението на душите си, с цел да получим нетленните богатства, да се удостоим с чест и безконечна популярност в Царството Небесно, с цел да се слави името ни от християнския жанр. Братя, дано молим Бог да извърши скоро това, което ми се показа във привидение. Защото оня, който е от духа, с наслада и неизказана обич се стреми да понесе мъчения и гибел за Христа и не се бои, тъй като постоянно е подготвен на подобен героизъм. За плътския човек смъртният час е заплашителен и ужасяващ. Добродетелните хора обаче сами старателно и великодушно се стремят към такава гибел, с цел да наследят безконечен живот, а немарливите и нехайните се крият от гибелта. Защото ония, които обичат Бога, възлизат при Бога, а които обичат света, остават в света. Първите напущат тялото за наслада и забавление, вторите остават да живеят, с цел да страдат и въздишат.
На втората година от гоненията персийският цар Сапор дошъл в упоменатите градове Салик и Ктизифон. Тогава наклеветили пред него свети свещеник Садок, чието име значело „ другар на царя ". И в действителност с всичката си душа и с цялата си мощ той обичал небесния Цар - Христа. Отличавал се с огромно самоограничение и бил изпълнен с религия и истина. Бил имитатор на свети Симеон, който наследил на светителския трон. Сапор изпратил бойци, с цел да заловен епископа с целия му клир. Заловили с тях и доста други християни и монаси, 128 на брой. Оковали ги във вериги и ги хвърлили в тюрма, място тъмно, зловонно и ужасно. Тук в продължение на пет месеца те понесли невъобразими премеждия. Нечестивите прислужници на безбожния цар овързали с тънки въжета всеки от мъчениците и благодарение на дърво ги стягали по този начин, че костите на страдалците се чупели и кожата им се пукала - такива страшни страдания понасяли.
Мъчителите ги карали:
- Поклонете се на слънцето и огъня, изпълнете царската воля и ще останете живи.
Свети Садок отговарял:
- Ние сме християни и се покланяме на Единия Бог, Творец на небето и земята. На Него служим с цялата си душа и с всичките си сили, а на слънцето и огъня не ще се поклоним и няма да ги почитаме, тъй като са сътворени да служат на хората. Няма да се подчиним на царската заповед и не ще отстъпим от нашия Бог. Смъртта не е страшна, тъй като посредством нея ще преминем от краткотрайния суетлив живот във безконечното царство. И така, няма какво да чакате - убийте ни, не щадете кръвта ни, към този момент нееднократно проливана пред очите ви.
Царят се обърнал повторно със заповед към светците:
- Ако не послушате и не извършите волята ми, скоро ви чака страшна крах.
Светиите единомислещо отвърнали:
- Бог не ще ни остави да погинем, не ще умрем в Христа, тъй като Той ще ни оживи с благословен и безконечен живот, ще ни направи наследници на безсмъртното царство и покой. Не отлагай гибелта ни, тъй като сме изпълнени с решителност да пострадаме за нашия Бог. Няма да се поклоним на слънцето и огъня, няма да се подчиним на нечестивите царски разпореждания, които носят гибел и погибел.
Като видял, че стоят твърдо във вярата, царят издал декрет всички да бъдат посечени с меч. Щом чули това, светците с наслада почнали да се готвят за гибелта. Извели ги отвън града. По пътя те радостно пеели: „ Съди ни, Боже, и застъпи се в тъжбата ни с тоя недобър народ. Избави ни от лукави и несправедливи люде, проливащи кръв, избави ни, тъй като Ти, Господи, си наша вяра. "
Когато пристигнали на лобното място, единомислещо издигнали глас:
- Благословен си, Господи, Боже наш, Който ни сподоби с тази берекет. Ти не презря нашите молебствия, а ни сподоби с драгоценния венец на мъченичеството. Ти, Господи, знаеш какъв брой го желаем. Благословен да е нашият Бог, Твоят Единороден Син, Отче, Който ни избави и ни приканва за безконечен живот. Не ни оставяй, Господи, да бедствуваме в този свят, само че ни утвърди завинаги поради Твоята доброта, умий ни в нашата кръв от греховете ни, тъй като Ти си, Боже, едничък препрославен с Единородния Твой Син и с Пресветия Твой Дух во веки. Амин.
Докато светците възнасяли молитвата към Господа, нечестивците ги избивали, само че те продължавали да славословят Бога, до момента в който не бил убит и последният от тях. Мъчителите откарали доблестния и прочут мъченик Садок окован в различен град, наименуван Витлапат, и там отсекли неговата почтена и свята глава. Тъй приключили земния си живот всички тези свети и славни мъченици, възхвалявайки и славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича всяка популярност, чест и поклонение с Отца и Светия Дух в този момент и постоянно, и във безконечни епохи. Амин.
В памет на свети Агатон, папа Римски
Преподобният се родил в Италия от богати родители, които вярвали в Христа и водели благоверен живот. Те обичали сина си и го срещнали с всички потребни и боговдъхновени книги. Преподобният толкоз процъфтяващ в проучването на Свещеното Писание, че след кончината на родителите си събрал благосъстоянието, което му били оставили (около 1633 литри злато), събрал небогати, сирачета и вдовици и за един ден им раздал всичко. След това приел монашество в един манастир и почнал да се подвизава. Денем и нощем, без да се лени, се трудил да угоди на Бога и се молил за целия свят. Толкова ревниво се подвизавал в добродетелта, че Господ го удостоил с дара на чудотворството. Добродетелният живот на свети Агатон не останал загадка за хората и той бил подложен за архиепископ на град Рим. След като напътил за благоверен живот своето паство и се популяризирал с доста чудеса, в сана на свещеник преподобният се преставил в Господа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ