Св. благоверни цар Петър Български
Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил наследник на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил.
Някои български историци възприемат известието на византийския летописец Лъв Дякон, че като разбрал за успеха на Киевския популярен княз Светослав над българската армия в 968 година, цар Петър получил апоплексичен удар, в резултат на който и умрял на 30 януари идната година. Но локални старобългарски монументи настояват, че благоверният цар Петър, откакто се отказал от царския трон, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му.
Св. Йоан Рилски и св. цар Петър, гравюраОт благочестива жадност той, като човек боголюбив и благоверен, бил в Средец (София) и отсам тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И единствено заради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне персонално с него, а единствено от надалеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеко неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с фамозния на това време византийски подвижник св. Павел Латърски.
Навярно той съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, чийто създател именува себе си “Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната е благосъстоятелност на българския атонски Зографски манастир и съдържа повърхностен канон и светилния на утренната, а другата е благосъстоятелност на Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър към този момент нищо не ни е известно.
От доста антични времена той е наименуван светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния увод на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и прочие
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Някои български историци възприемат известието на византийския летописец Лъв Дякон, че като разбрал за успеха на Киевския популярен княз Светослав над българската армия в 968 година, цар Петър получил апоплексичен удар, в резултат на който и умрял на 30 януари идната година. Но локални старобългарски монументи настояват, че благоверният цар Петър, откакто се отказал от царския трон, приел монашество и ревниво се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни след гибелта му.
Св. Йоан Рилски и св. цар Петър, гравюраОт благочестива жадност той, като човек боголюбив и благоверен, бил в Средец (София) и отсам тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И единствено заради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне персонално с него, а единствено от надалеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеко неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с фамозния на това време византийски подвижник св. Павел Латърски.
Навярно той съставил прочут брой прелестни поуки с моралистичен темперамент, чийто създател именува себе си “Петър духовник, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, формирани в негова чест, вероятно към края на Х век: едната е благосъстоятелност на българския атонски Зографски манастир и съдържа повърхностен канон и светилния на утренната, а другата е благосъстоятелност на Белградската национална библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.
За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър към този момент нищо не ни е известно.
От доста антични времена той е наименуван светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния увод на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и прочие
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ