Православната църква почита Св. Андрей Първозвани
Св. Апостол Андрей Първозвани е измежду най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември – е огромен църковен и национален празник. Според откривателите, през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи. Почитали го и сънародниците ни, които се преселили в Италия през VII в.
На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и други Тъй като на гръцки Андрей значи самоуверен, неустрашим, героичен, на този ден честват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.
В националните показа от Андреевден денят стартира да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните традиции и ритуали за здраве и изобилие. В навечерието на празника дамите сварявали (непременно в нов съд) разнообразни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина – с цел да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в фамилията. В доста региони празникът носи името Мечкинден, поради вярването, че св. Андрей е стопанин на мечките. В националните митове той постоянно съумява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и по този начин да изоре равнищата си.
Някога, до късна есен, из селата обикаляли мечкари, които водели дресирани мечки. Животните изпълнявали своя муден танц под звуците на ария, най-често със акомпанимент на гъдулка. Хората ги канели в дворовете на къщите си, тъй като се вярвало, че това ще донесе пълен сняг и добра годишна продукция.
На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и други Тъй като на гръцки Андрей значи самоуверен, неустрашим, героичен, на този ден честват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.
В националните показа от Андреевден денят стартира да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните традиции и ритуали за здраве и изобилие. В навечерието на празника дамите сварявали (непременно в нов съд) разнообразни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина – с цел да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в фамилията. В доста региони празникът носи името Мечкинден, поради вярването, че св. Андрей е стопанин на мечките. В националните митове той постоянно съумява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и по този начин да изоре равнищата си.
Някога, до късна есен, из селата обикаляли мечкари, които водели дресирани мечки. Животните изпълнявали своя муден танц под звуците на ария, най-често със акомпанимент на гъдулка. Хората ги канели в дворовете на къщите си, тъй като се вярвало, че това ще донесе пълен сняг и добра годишна продукция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ