Св. великомъченица Анастасия
Св. Анастасия била щерка на благороден и богат римлянин. Баща й бил богохулник, само че майка й изповядвала християнската религия. В това време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали огромни грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, прочут със своя разум и ерудиция. Когато се приключило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на невероятната й хубост, по този начин и на нейния разум и знания. Но Хрисогон й предал друго скъпо богатство. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила знания за същинския Бог. Пламенната религия, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала опция да понесе с самообладание тежките тествания, които й предстояли.
Рано се срещнала Анастасия със скърбите. Тя още на млади години се лишила от майка си, а татко й я омъжил срещу волята й за един богат и благороден римлянин богохулник, човек с недодялан и нечовечен темперамент. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката разтуха тя намирала в молитвата и в осъществяването на християнските си отговорности. Често облечена в елементарни облекла, съпроводена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в същото време с християни, и всячески залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия визити разбрал нейният мъж и й лишил тая последна разтуха. Той негодувал, че тя доста раздавала на небогати и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато завещание от татко си, той почнал да се отнася към нея грубо. След всякакви оскърбления той я затворил, като я лишил по този метод от всякаква опция да оказва помощ на нещастните. Доведена съвсем до обезсърчение, Анастасия скрито написала писмо на някогашния си преподавател Хрисогон, затворен в тюрма за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молебствия. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася тестванията и на Бога да разпорежда вярата си.
- При тебе, смущавана от международните стихии и безредици – писал й той, - скоро ще пристигна като по море Иисус Христос и с една Своя дума ще направи да утихне въставащата срещу тебе стихия. Затова, намирайки се сякаш измежду море, търпеливо очаквай Христа, Който ще пристигна при тебе. И единствено в себе си викай с пророка: " Защо униваш, душо моя, и за какво се смущаваш? Уповавай се на Бога, тъй като аз още ще величая Него, моя Спасител и моя Бог " (Пс.41:6). Надявай се на Бога за двоен подарък: Той ще ти възвърне и краткотрайното завещание, и ще подготви безконечното. Не се смущавай като виждаш, че благочестивите люде търпят скърби, тъй като Господ Бог не те оставя, а те изпитва... Твърдо и внимателно се пази от всевъзможен грях и единствено в Бога търси разтуха, като изпълняваш свято Неговия закон.
Положението на Анастасия последователно се влошавало. Мъжът й от ден дневно се отнасял с нея по-сурово. Като не се надявала да остане жива, тя още веднъж писала на Христогон: " Краят ми е непосредствен. Помоли за мене Господ да одобри душата ми, тъй като от обич към Него пострадвам! "... В отговора си старецът още веднъж я утешавал с вяра в милостта на Бога, Който може да тури завършек на нейните премеждия.
Скоро по-късно мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя починал. Анастасия, която измежду тежките премеждия се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на благосъстоянието си единствено като средство, поверено й от Бога за богатството на другите. Затова тя непрекъснато посещавала тъмниците, носела на пандизчиите храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала заболяванията им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и постоянно повтаряла думите на псалмопевеца: " За мене са доста скъпи Твоите другари, Боже " (Псалом 138:17, по Седемдесетте тълковници).
В това време било подигнато тежко гонение срещу християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон. За него му били говорили, че той в Рим укрепява християните във вярата. Императорът го съветвал да се поклони на боговете, като му обещавал за това огромно благосъстояние и званието римски шеф.
- Аз съм познал единия Бог – дал отговор Хрисогон – и Той за мене е по-приятен от всякаква светлина, по-въжделен от всевъзможен живот, нагоре от всички съкровища. В Него аз имам вяра със сърце, Него изповядвам с уста, Него уважавам с душа, пред Него преклонявам колена! А твоите богове смятам лъжливи и не мога да им се покланям!
След тия думи Диоклетиан се убедил, че не може да склони Хрисогон да се отхвърли от вярата си и заповядал да го санкционират със гибел. Известно време обезглавеното тяло на Хрисогон лежало на морския бряг, само че един презвитер и три сестри, които живеели наоколо, с чест погребали светия мъж.
Анастасия продължавала да прави милосърдни каузи. Не жалейки писания, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала на всички места, където имало потребност от това.
Една заран тя пристигнала в тъмницата, само че не намерила в нея ония пандизчии, на които служила предната вечер. Царят, като разбрал, че всички тъмници са цялостни и няма къде да се поместят още веднъж хванатите християни, заповядал да санкционират със гибел всички затворени. Като видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския шеф.
- Нима ти си християнка? – попитал я шефът.
- Християнка съм – дала отговор Анастасия. – Което тебе ти се демонстрира гнусно, то за мене е благо, и християнското име, което вие считате срам и непочтеност, за мене е чест и популярност.
Управителят, като разбрал коя е тя, дълго не можал да разбере по какъв начин тя се е решила да остави блясъка и разкоша, които я обкръжавали в Рим, с цел да служи на бедните пандизчии. Той я уговарял да се отхвърли от Христа, само че като се убедил, че думите му са безполезни, а не смеел да осъди на гибел жена от подобен висок жанр, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от това, което смятал безумство. Но като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници, с цел да може той да я уговори или принуди да се отхвърли от Христа.
Безполезни останали всички старания. Улпиан (така се наричал началникът) й описвал всички наслади на света, цялата хубост на благосъстоянието, а след това и посочил всички оръдия за мъчения и я заплашвал с позорна гибел. Но тя нито за минутка не се поколебала и дала отговор, че от дълго време е избрала Христа и го обикнала повече от всички наслади на света, с цел да почине за Христа, значи да получи безконечен живот. Като се убедил, че всички старания са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но внезапно го постигнала неочаквана гибел.
Освободената Анастасия отново почнала да прави милосърдни каузи. Това обаче не траяло доста, тъй като скоро била отначало затворена от новия илирийски шеф – човек прекомерно алчен, който й предложил да я освободи от мъченията, в случай че тя му съобщи имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните.
- Ти си богат, казвала му тя, и не се нуждаеш от моето имение. Но в случай че те видя гладен или жаден, или болен, или в тюрма, тогава ще сторя и за тебе това, което ми е заповядал Христос: ще те нахраня, ще те напоя, ще те посетя, ще направя всичко допустимо, с цел да облекча страданията ти.
Като не съумял в желанието си, шефът решил да умори Анастасия посредством апетит. Два пъти по 30 дни не й давали ни храна, ни пиво. Но Анастасия, подкрепяна от Божия мощ, оставала здрава. Като не съумял да я умори посредством апетит, шефът осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една огромна ладия дружно със 120 наказани, сред които имало и един дъртак християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала много надалеч от брега, бойците отворили в нея няколко дупки и се трансферирали в друга ладия. Но за удивление на всички ладията, обречена на загиване, наред се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои разбрали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по подобен превъзходен метод повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.
А шефът, като разбрал за тяхното отлично избавление, повторно ги осъдил на гибел и ги предал на разнообразни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 година Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й по-късно били отнесени в Цариград.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Рано се срещнала Анастасия със скърбите. Тя още на млади години се лишила от майка си, а татко й я омъжил срещу волята й за един богат и благороден римлянин богохулник, човек с недодялан и нечовечен темперамент. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката разтуха тя намирала в молитвата и в осъществяването на християнските си отговорности. Често облечена в елементарни облекла, съпроводена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в същото време с християни, и всячески залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия визити разбрал нейният мъж и й лишил тая последна разтуха. Той негодувал, че тя доста раздавала на небогати и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато завещание от татко си, той почнал да се отнася към нея грубо. След всякакви оскърбления той я затворил, като я лишил по този метод от всякаква опция да оказва помощ на нещастните. Доведена съвсем до обезсърчение, Анастасия скрито написала писмо на някогашния си преподавател Хрисогон, затворен в тюрма за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молебствия. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася тестванията и на Бога да разпорежда вярата си.
- При тебе, смущавана от международните стихии и безредици – писал й той, - скоро ще пристигна като по море Иисус Христос и с една Своя дума ще направи да утихне въставащата срещу тебе стихия. Затова, намирайки се сякаш измежду море, търпеливо очаквай Христа, Който ще пристигна при тебе. И единствено в себе си викай с пророка: " Защо униваш, душо моя, и за какво се смущаваш? Уповавай се на Бога, тъй като аз още ще величая Него, моя Спасител и моя Бог " (Пс.41:6). Надявай се на Бога за двоен подарък: Той ще ти възвърне и краткотрайното завещание, и ще подготви безконечното. Не се смущавай като виждаш, че благочестивите люде търпят скърби, тъй като Господ Бог не те оставя, а те изпитва... Твърдо и внимателно се пази от всевъзможен грях и единствено в Бога търси разтуха, като изпълняваш свято Неговия закон.
Положението на Анастасия последователно се влошавало. Мъжът й от ден дневно се отнасял с нея по-сурово. Като не се надявала да остане жива, тя още веднъж писала на Христогон: " Краят ми е непосредствен. Помоли за мене Господ да одобри душата ми, тъй като от обич към Него пострадвам! "... В отговора си старецът още веднъж я утешавал с вяра в милостта на Бога, Който може да тури завършек на нейните премеждия.
Скоро по-късно мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя починал. Анастасия, която измежду тежките премеждия се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на благосъстоянието си единствено като средство, поверено й от Бога за богатството на другите. Затова тя непрекъснато посещавала тъмниците, носела на пандизчиите храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала заболяванията им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и постоянно повтаряла думите на псалмопевеца: " За мене са доста скъпи Твоите другари, Боже " (Псалом 138:17, по Седемдесетте тълковници).
В това време било подигнато тежко гонение срещу християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон. За него му били говорили, че той в Рим укрепява християните във вярата. Императорът го съветвал да се поклони на боговете, като му обещавал за това огромно благосъстояние и званието римски шеф.
- Аз съм познал единия Бог – дал отговор Хрисогон – и Той за мене е по-приятен от всякаква светлина, по-въжделен от всевъзможен живот, нагоре от всички съкровища. В Него аз имам вяра със сърце, Него изповядвам с уста, Него уважавам с душа, пред Него преклонявам колена! А твоите богове смятам лъжливи и не мога да им се покланям!
След тия думи Диоклетиан се убедил, че не може да склони Хрисогон да се отхвърли от вярата си и заповядал да го санкционират със гибел. Известно време обезглавеното тяло на Хрисогон лежало на морския бряг, само че един презвитер и три сестри, които живеели наоколо, с чест погребали светия мъж.
Анастасия продължавала да прави милосърдни каузи. Не жалейки писания, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала на всички места, където имало потребност от това.
Една заран тя пристигнала в тъмницата, само че не намерила в нея ония пандизчии, на които служила предната вечер. Царят, като разбрал, че всички тъмници са цялостни и няма къде да се поместят още веднъж хванатите християни, заповядал да санкционират със гибел всички затворени. Като видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския шеф.
- Нима ти си християнка? – попитал я шефът.
- Християнка съм – дала отговор Анастасия. – Което тебе ти се демонстрира гнусно, то за мене е благо, и християнското име, което вие считате срам и непочтеност, за мене е чест и популярност.
Управителят, като разбрал коя е тя, дълго не можал да разбере по какъв начин тя се е решила да остави блясъка и разкоша, които я обкръжавали в Рим, с цел да служи на бедните пандизчии. Той я уговарял да се отхвърли от Христа, само че като се убедил, че думите му са безполезни, а не смеел да осъди на гибел жена от подобен висок жанр, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от това, което смятал безумство. Но като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници, с цел да може той да я уговори или принуди да се отхвърли от Христа.
Безполезни останали всички старания. Улпиан (така се наричал началникът) й описвал всички наслади на света, цялата хубост на благосъстоянието, а след това и посочил всички оръдия за мъчения и я заплашвал с позорна гибел. Но тя нито за минутка не се поколебала и дала отговор, че от дълго време е избрала Христа и го обикнала повече от всички наслади на света, с цел да почине за Христа, значи да получи безконечен живот. Като се убедил, че всички старания са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но внезапно го постигнала неочаквана гибел.
Освободената Анастасия отново почнала да прави милосърдни каузи. Това обаче не траяло доста, тъй като скоро била отначало затворена от новия илирийски шеф – човек прекомерно алчен, който й предложил да я освободи от мъченията, в случай че тя му съобщи имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните.
- Ти си богат, казвала му тя, и не се нуждаеш от моето имение. Но в случай че те видя гладен или жаден, или болен, или в тюрма, тогава ще сторя и за тебе това, което ми е заповядал Христос: ще те нахраня, ще те напоя, ще те посетя, ще направя всичко допустимо, с цел да облекча страданията ти.
Като не съумял в желанието си, шефът решил да умори Анастасия посредством апетит. Два пъти по 30 дни не й давали ни храна, ни пиво. Но Анастасия, подкрепяна от Божия мощ, оставала здрава. Като не съумял да я умори посредством апетит, шефът осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една огромна ладия дружно със 120 наказани, сред които имало и един дъртак християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала много надалеч от брега, бойците отворили в нея няколко дупки и се трансферирали в друга ладия. Но за удивление на всички ладията, обречена на загиване, наред се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои разбрали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по подобен превъзходен метод повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.
А шефът, като разбрал за тяхното отлично избавление, повторно ги осъдил на гибел и ги предал на разнообразни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 година Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й по-късно били отнесени в Цариград.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ