Кошмар с нивите: Сушата уби рентите в България
Сушата, ниските добиви и неналичието на търговия сринаха приходите на земеделските стопани, а оттова и рентите. Изплащането им в Добричка област върви, само че равнищата са доста по-ниски спрямо миналогодишните суми.
В момента се дават по 30, 50-60 лева./дка, чака се на местата с по-добри превалявания да има и по-високи ренти. Това съобщи за Агри.БГ Радостина Жекова, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „ Трудна година за бранша, сложна година и за арендодателите “, уточни тя.
Тенденцията за по-високи ренти е изключително отчетлива през последните години в Добруджа и към този момент стана традиция районът да е на челно място с най-големи суми. В самата Добричка област също има „ първенци “ – да вземем за пример в община Балчик през есента на 2022 година притежателите на земя получиха по 200 лева./дка. Сега кооперациите в крайморските обитаеми места са изплатили по 30 лева./дка, като чакат реализацията на зърното и доплащане на сумите.
" Стартирахме преди 6-7 години тази конкуренция с рентите. Тя в действителност стартира от кооперациите, тъй като законът, който ги ръководи, е морално стар, той не е пипан през последните 40 години. В него няма строго дефиниране и секторът се обърква “, уточни Жекова.
Постоянното повдигане на рентите няма нищо общо с логиката на производството, показва тя. Обичайно се залага 30% от индустриалните доходи да се изплатят на притежателите на земя.
„ В момента минаваме 50-60% от приходите да се дадат за ренти. Това си има пояснение. Първо е това, че непременно държиш да вземеш избрана земя, лакомия му споделяме нормално. Втората причина е, че огромна част от сътрудниците отхвърлят да схванат разликата сред доход и облага “, изясни тя.
За какъв брой можете да продадете нивите си
Надпреварата в изплащането на високи ренти болести цялата страна. Вдигнаха се сумите в Лудогорието, Централна България, даже в Южна България.
„ Това е един вълнообразен развой от години, който ще залее цялата страна. Това ще си има и логически свършек, който е неспособност за погашение на отговорностите, които имаме. В момента, в който вдигнеш рентите, този финансов удар го поемат доставчиците. Това са компаниите за семена, препарати за растителна отбрана, торове, които на процедура не си получават парите.
Земеделските стопани от Добруджа понесоха нечовечен удар от сухата 2020 година, само че оцеляха поради положителните години, т.е. реколти преди този момент. „ 2022 година и актуалната 2023 година са идентични, сложни, сухи, с ниски добиви, като тук-там има големи разтърсвания. Давам образец с един емблематичен за Добруджа регион като община Генерал Тошево, в която тази есен не жънаха, а силажираха царевица. Няма от кое място да пристигна капитал за високи ренти “, показва още Жекова.
Това постанова за следващ път фермерите да прибягнат до заеми. Още през предходната година банките са посочили, че не са във екстаз за кредитиране на земеделските стопани по простата причина, че виждат междуфирмената задлъжнялост.
3 700 000 дка е размерът на обработваемите площи в Добруджа. При приблизително три пъти по-ниски ренти това значи, че в популацията на района ще влязат фрапантно по-малко средства от изплатените през предходната година 375 милиона лв. под формата на наем за земеделска земя.
В момента се дават по 30, 50-60 лева./дка, чака се на местата с по-добри превалявания да има и по-високи ренти. Това съобщи за Агри.БГ Радостина Жекова, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „ Трудна година за бранша, сложна година и за арендодателите “, уточни тя.
Тенденцията за по-високи ренти е изключително отчетлива през последните години в Добруджа и към този момент стана традиция районът да е на челно място с най-големи суми. В самата Добричка област също има „ първенци “ – да вземем за пример в община Балчик през есента на 2022 година притежателите на земя получиха по 200 лева./дка. Сега кооперациите в крайморските обитаеми места са изплатили по 30 лева./дка, като чакат реализацията на зърното и доплащане на сумите.
" Стартирахме преди 6-7 години тази конкуренция с рентите. Тя в действителност стартира от кооперациите, тъй като законът, който ги ръководи, е морално стар, той не е пипан през последните 40 години. В него няма строго дефиниране и секторът се обърква “, уточни Жекова.
Постоянното повдигане на рентите няма нищо общо с логиката на производството, показва тя. Обичайно се залага 30% от индустриалните доходи да се изплатят на притежателите на земя.
„ В момента минаваме 50-60% от приходите да се дадат за ренти. Това си има пояснение. Първо е това, че непременно държиш да вземеш избрана земя, лакомия му споделяме нормално. Втората причина е, че огромна част от сътрудниците отхвърлят да схванат разликата сред доход и облага “, изясни тя.
За какъв брой можете да продадете нивите си
Надпреварата в изплащането на високи ренти болести цялата страна. Вдигнаха се сумите в Лудогорието, Централна България, даже в Южна България.
„ Това е един вълнообразен развой от години, който ще залее цялата страна. Това ще си има и логически свършек, който е неспособност за погашение на отговорностите, които имаме. В момента, в който вдигнеш рентите, този финансов удар го поемат доставчиците. Това са компаниите за семена, препарати за растителна отбрана, торове, които на процедура не си получават парите.
Земеделските стопани от Добруджа понесоха нечовечен удар от сухата 2020 година, само че оцеляха поради положителните години, т.е. реколти преди този момент. „ 2022 година и актуалната 2023 година са идентични, сложни, сухи, с ниски добиви, като тук-там има големи разтърсвания. Давам образец с един емблематичен за Добруджа регион като община Генерал Тошево, в която тази есен не жънаха, а силажираха царевица. Няма от кое място да пристигна капитал за високи ренти “, показва още Жекова.
Това постанова за следващ път фермерите да прибягнат до заеми. Още през предходната година банките са посочили, че не са във екстаз за кредитиране на земеделските стопани по простата причина, че виждат междуфирмената задлъжнялост.
3 700 000 дка е размерът на обработваемите площи в Добруджа. При приблизително три пъти по-ниски ренти това значи, че в популацията на района ще влязат фрапантно по-малко средства от изплатените през предходната година 375 милиона лв. под формата на наем за земеделска земя.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ