Сула попари кръжока „Прокопиев“: На втори тур за президент ще има...
Сценаристът и продуцент Иван Стамболов Сула написа мощен, представен от., обвързван с горещите тематики у нас.
Вижте разбора без редакторска интервенция:
Всеки път, когато на хоризонта замержелеят избори в два тура, стартира да ме изтезава един и същи въпрос: от кое място партиите знаят по какъв начин гласоподавателите им ще се държат на втори тур, та си разрешават овреме да дават обещание поддръжка на тоя и на оня?
„ Аз имам собствен претендент за президент – споделят, – обаче в случай че не стигна до втори тур, ще поддържа еди-кого-си “. Откъде знаеш, че този гласоподавател, който по някаква причина те е харесал, ще хареса и всекиго, който му посочиш? Толкова е нелогично и в същото време толкоз познато, че никой не му обръща внимание.
Изборът на кмет и президент е значително мажоритарен избор. Явяват се Пешо, Тошо и Стоян. Харесвам Стоян. Пешо и Тошо ме отвращават или в най-лекия случай са ми безразлични. Гласувам за Стоян с обич, обаче той не стига до втори тур. И ето, още същата вечер Стоян изгрява по тв приемника и ми споделя: „ Бай Иване, избирателю мой!
Искам от теб на втори тур да гласуваш за Пешо! “. Я го гледай ти! Може пък да желая да гласоподавам за Тошо. Какво като първия път съм дал своя вот за Стоян, който освен това се е провалил? Стоян да не ми е нещо стопанин? Да не съм крепостен селяндур на Стоян, че да се разпорежда с гласа ми? “
Знам, знам. Наричат го преданост, назовават го честност. Като си се врекъл на дадена партия, ще следваш инструкциите ѝ, без да се взираш изключително в личното си мнение. Но не ви ли се коства, че е леко жалко, изключително когато става дума за мажоритарен избор, при който личността на претендента би трябвало да има решаващо значение?
Но, не. Верността към партия или идея е натурален императив за постмодерния ζῷον πολιτικόν. Всяка персона може да се окаже радикално противоположна на самата себе си, в случай че смени лагера.
Точно както „ Осанна! “ и „ Разпни Го! “ по адрес на една и съща Личност в период от няколко дни. Макар тази Личност да бе сменила лагера само в очите на тълпата, надъхана от Синедриона. Личността е нищо, идеята е всичко! Тълпите не се управляват от умозаключения, а от лозунги.
Освен другите си грехове имам и този да подкрепям свое пространство във фейсбук. В него дружа с разнородни хора – леви и десни, набожни и атеисти, евроатлантици и русофили, космополити и националисти, последователи на всички остарели и нови партии, в това число и на Мая Манолова.
И следя следното. Когато в общественото пространство се появи някакво ново лице, някой човек, за който до този миг не сме чували или пък сме чували, само че в напълно друг подтекст, тогава се отприщва гневно заклеймяване или пък гневна апологетика съгласно партийната принадлежност.
Вижте единствено по какъв начин посрещат претендентите за президент (трябва да признаем, че не ги посрещат с идентична гняв, само че дано отдадем това на характеровите особености на една или друга агитка), вижте по какъв начин посрещат дори инициативните им комитети, цялостни с хора, към множеството от които до този миг не сме имали нищо срещу.
Кога станаха последни отпадъци, по кое време станаха почтени за най-груби и безвкусни обиди? Кога ректорът на Университета стана ГерБджиПков? И съм сигурен, че личностите нямат никакво значение в очите на партийните хунвейбини, тъй като само има значение успоредността по отношение на партийната линия.
Нима не се е случвало почитан човек, за който до този миг и хунвейбините са се изказвали добре, да си навлече мигновената им ненавист? Ето толкоз мощна е верността на постмодерния ζῷον πολιτικόν към партията. И няма значение коя е партията, до момента в който за обособения хунвейбин тя е Партията с основна писмен знак.
Но едно е да подкрепяш своята Партия, друго е да го правиш с гняв и ненавист. Коя е повода за второто? Според мен това е болшевишкото душевно устройство на хунвейбините. Болшевиките имат един свят принцип (според личните си показа за святост): „ Който не е с нас е срещу нас! “. От него се ражда и характерното им държание.
Така се появяват някогашните хора, по този начин се появяват враговете на народа, по този начин се появяват даже и „ враговете с партиен билет “ – все инакомислещи човеци със непокътнато място в Сибир. Колко смешно! Днес точно хунвейбините с цялата си революционна безочливост се пъчат като наследници на инакомислещите, на дисидентите от епохата на тоталитаризма – те, които се вбесяват от всяко друго мнение.
Хунвейбините са част от електоралното стадо, за което приказваме. Те се мислят за антикомунисти, само че ще поддържат и Че Гевара (някои от тях ще кажат „ с омерзение “, с цел да успокоят остатъците от съвестта си), стига Партията да реши за оправдано.
А пък тези хунвейбини, които се мислят за комунисти, ще поддържат и Пиночет (отново с отвращение), стига да се е взело такова решение на постоянен конгрес. Затова такива като Слави Трифонов могат да си разрешат да кажат: „ Ще поддържа този, ще поддържа оня “. Защото знаят, че зад тях пристъпя добродушно електорално стадо, което единствено се оглежда за бащица, дето да му рече за кого да гласоподава.
Нищо. Президентските избори ще подредят и изяснят нещата. За мен ще бъде доста поучително да видя кои партии и кои хора за кого ще гласоподават на втори тур, откакто на първи са подкрепили някого другиго. Време разделно.
Членовете на кръжока „ Прокопиев “ могат да скъсат гласните си струни да крещят, че няма ляво и дясно, само че вторият тур на президентските избори ще бъде точно това – емблематичен конфликт сред лявото и дясното – лявото, маскирано като съвременен комунизъм и световен капитализъм, а дясното като и то май не е напълно наясно като какво, комплицирано от нуждата да се държи популистки, с цел да угоди на извратените обществено-политически трендове на деня.
Но ти, самостоятелни и самодостатъчни мой избирателю, не се подвеждай. Човек, оставен на разсъдъка си, преценя всяка обстановка поради самата нея и не се влачи като замаян след някаква лабораторна преданост. Човек е задължен да прави оценка до каква степен всяка обстановка дава отговор на Истината и се вписва в правдата.
И съгласно преценката си да взема решение. Ако човек има рядкото в последно време благополучие съвестта му да е жива, то дано се вслуша в нейния глас и ще чуе всички отговори, без значение от повелята на партията, Партията или пАРТИЯТА. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, в случай че не на първи, то най-късно на втори тур. Пък дано всеки самичък разрушава своя Картаген. Ако съвестта на всички е жива и здрава, ще забележим, че Картаген е един.
Вижте разбора без редакторска интервенция:
Всеки път, когато на хоризонта замержелеят избори в два тура, стартира да ме изтезава един и същи въпрос: от кое място партиите знаят по какъв начин гласоподавателите им ще се държат на втори тур, та си разрешават овреме да дават обещание поддръжка на тоя и на оня?
„ Аз имам собствен претендент за президент – споделят, – обаче в случай че не стигна до втори тур, ще поддържа еди-кого-си “. Откъде знаеш, че този гласоподавател, който по някаква причина те е харесал, ще хареса и всекиго, който му посочиш? Толкова е нелогично и в същото време толкоз познато, че никой не му обръща внимание.
Изборът на кмет и президент е значително мажоритарен избор. Явяват се Пешо, Тошо и Стоян. Харесвам Стоян. Пешо и Тошо ме отвращават или в най-лекия случай са ми безразлични. Гласувам за Стоян с обич, обаче той не стига до втори тур. И ето, още същата вечер Стоян изгрява по тв приемника и ми споделя: „ Бай Иване, избирателю мой!
Искам от теб на втори тур да гласуваш за Пешо! “. Я го гледай ти! Може пък да желая да гласоподавам за Тошо. Какво като първия път съм дал своя вот за Стоян, който освен това се е провалил? Стоян да не ми е нещо стопанин? Да не съм крепостен селяндур на Стоян, че да се разпорежда с гласа ми? “
Знам, знам. Наричат го преданост, назовават го честност. Като си се врекъл на дадена партия, ще следваш инструкциите ѝ, без да се взираш изключително в личното си мнение. Но не ви ли се коства, че е леко жалко, изключително когато става дума за мажоритарен избор, при който личността на претендента би трябвало да има решаващо значение?
Но, не. Верността към партия или идея е натурален императив за постмодерния ζῷον πολιτικόν. Всяка персона може да се окаже радикално противоположна на самата себе си, в случай че смени лагера.
Точно както „ Осанна! “ и „ Разпни Го! “ по адрес на една и съща Личност в период от няколко дни. Макар тази Личност да бе сменила лагера само в очите на тълпата, надъхана от Синедриона. Личността е нищо, идеята е всичко! Тълпите не се управляват от умозаключения, а от лозунги.
Освен другите си грехове имам и този да подкрепям свое пространство във фейсбук. В него дружа с разнородни хора – леви и десни, набожни и атеисти, евроатлантици и русофили, космополити и националисти, последователи на всички остарели и нови партии, в това число и на Мая Манолова.
И следя следното. Когато в общественото пространство се появи някакво ново лице, някой човек, за който до този миг не сме чували или пък сме чували, само че в напълно друг подтекст, тогава се отприщва гневно заклеймяване или пък гневна апологетика съгласно партийната принадлежност.
Вижте единствено по какъв начин посрещат претендентите за президент (трябва да признаем, че не ги посрещат с идентична гняв, само че дано отдадем това на характеровите особености на една или друга агитка), вижте по какъв начин посрещат дори инициативните им комитети, цялостни с хора, към множеството от които до този миг не сме имали нищо срещу.
Кога станаха последни отпадъци, по кое време станаха почтени за най-груби и безвкусни обиди? Кога ректорът на Университета стана ГерБджиПков? И съм сигурен, че личностите нямат никакво значение в очите на партийните хунвейбини, тъй като само има значение успоредността по отношение на партийната линия.
Нима не се е случвало почитан човек, за който до този миг и хунвейбините са се изказвали добре, да си навлече мигновената им ненавист? Ето толкоз мощна е верността на постмодерния ζῷον πολιτικόν към партията. И няма значение коя е партията, до момента в който за обособения хунвейбин тя е Партията с основна писмен знак.
Но едно е да подкрепяш своята Партия, друго е да го правиш с гняв и ненавист. Коя е повода за второто? Според мен това е болшевишкото душевно устройство на хунвейбините. Болшевиките имат един свят принцип (според личните си показа за святост): „ Който не е с нас е срещу нас! “. От него се ражда и характерното им държание.
Така се появяват някогашните хора, по този начин се появяват враговете на народа, по този начин се появяват даже и „ враговете с партиен билет “ – все инакомислещи човеци със непокътнато място в Сибир. Колко смешно! Днес точно хунвейбините с цялата си революционна безочливост се пъчат като наследници на инакомислещите, на дисидентите от епохата на тоталитаризма – те, които се вбесяват от всяко друго мнение.
Хунвейбините са част от електоралното стадо, за което приказваме. Те се мислят за антикомунисти, само че ще поддържат и Че Гевара (някои от тях ще кажат „ с омерзение “, с цел да успокоят остатъците от съвестта си), стига Партията да реши за оправдано.
А пък тези хунвейбини, които се мислят за комунисти, ще поддържат и Пиночет (отново с отвращение), стига да се е взело такова решение на постоянен конгрес. Затова такива като Слави Трифонов могат да си разрешат да кажат: „ Ще поддържа този, ще поддържа оня “. Защото знаят, че зад тях пристъпя добродушно електорално стадо, което единствено се оглежда за бащица, дето да му рече за кого да гласоподава.
Нищо. Президентските избори ще подредят и изяснят нещата. За мен ще бъде доста поучително да видя кои партии и кои хора за кого ще гласоподават на втори тур, откакто на първи са подкрепили някого другиго. Време разделно.
Членовете на кръжока „ Прокопиев “ могат да скъсат гласните си струни да крещят, че няма ляво и дясно, само че вторият тур на президентските избори ще бъде точно това – емблематичен конфликт сред лявото и дясното – лявото, маскирано като съвременен комунизъм и световен капитализъм, а дясното като и то май не е напълно наясно като какво, комплицирано от нуждата да се държи популистки, с цел да угоди на извратените обществено-политически трендове на деня.
Но ти, самостоятелни и самодостатъчни мой избирателю, не се подвеждай. Човек, оставен на разсъдъка си, преценя всяка обстановка поради самата нея и не се влачи като замаян след някаква лабораторна преданост. Човек е задължен да прави оценка до каква степен всяка обстановка дава отговор на Истината и се вписва в правдата.
И съгласно преценката си да взема решение. Ако човек има рядкото в последно време благополучие съвестта му да е жива, то дано се вслуша в нейния глас и ще чуе всички отговори, без значение от повелята на партията, Партията или пАРТИЯТА. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, в случай че не на първи, то най-късно на втори тур. Пък дано всеки самичък разрушава своя Картаген. Ако съвестта на всички е жива и здрава, ще забележим, че Картаген е един.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ