Себестойността на земеделската продукция драстично се повишава
Стремглавият растеж на цените на торовете слага доста въпроси и незнайни пред земеделските стопани. „ През последните 6 месеца цените на торовете излетяха в небесата със 150-160% по отношение на предходната година по това време. От снабдители излиза наяве, че даже няма торове. Как ще се оправяме? “, пита Кристиян Петков, производител от добруджанското село Градини. Фермерът отглежда близо 20 000 дка земя в селища до румънската граница в Добричка област.
„ Имаме доста високи индустриални разноски и в случай че ние не сложим химичен артикул, няма по какъв начин да изкараме максимума от даден хибрид. Царевицата или слънчогледът няма по какъв начин да ти пуснат максимума, в случай че не им дадеш оптималните храна, вода и светлина. Това е скъпо произвеждане “, обобщава още стопанинът.
Изчисленията за произвеждане на декар пшеница – една от главните култури в Златна Добруджа, също демонстрират съществено оскъпяване на производството. „ До актуалната стопанска година излизаше по 120-160 лева на декар без лихва производството на пшеница. От тази сума една четвърт по принцип отива за торове. При цени към 2020 година единствено за азотни торове давахме 28-32 лева./дка. Сега в случай че го сметнем по 150%, сметките демонстрират до 80 лева./дка. Ако тръгнем да вкарваме комплицирани торове – NPK, фосфор, калий, става още по-скъпо “, коментира разноските по производството Кристиян Петков.
Фермерът добавя, че в този момент се изкарва продукция, заложена през актуалната стопанска година и направена с по-малко разноски, на предходните цени. В момента обаче стопаните би трябвало да влагат в новата годишна продукция, т.е. към този момент се приготвят за сеитбата на есенни култури. Цените на всичко скачат, конкретизира Кристиян и дава образец в горивата: „ На всеки 5-6 дни получаваме гориво с нова цена. В момента имаме доста мероприятия, вършим обработки, жънем, транспортираме и на всеки 5-6 дни вършим поръчки и цената е все по-висока “.
Младият земеделец е прям, че в земеделското произвеждане всички разноски и вложения се вършат авансово без никаква гаранция какво ще стане в идващите месеци или година, т.е. до момента в който излезе новата годишна продукция и стане явен салдото " облага – загуба ".
„ Ние залагаме индустриалните разноски авансово и в случай че нямаме удобни условия за развиване, наливаме един огромни пари в земята, а никой не ни подсигурява, че ще можем да си ги възвърнем. Ако всичко е ОК, ще можем да си покрием инвестицията, само че къде е гаранцията за това? В идващите месеци всичко може да се промени! “, разяснява Кристиян Петков.
„ Имаме доста високи индустриални разноски и в случай че ние не сложим химичен артикул, няма по какъв начин да изкараме максимума от даден хибрид. Царевицата или слънчогледът няма по какъв начин да ти пуснат максимума, в случай че не им дадеш оптималните храна, вода и светлина. Това е скъпо произвеждане “, обобщава още стопанинът.
Изчисленията за произвеждане на декар пшеница – една от главните култури в Златна Добруджа, също демонстрират съществено оскъпяване на производството. „ До актуалната стопанска година излизаше по 120-160 лева на декар без лихва производството на пшеница. От тази сума една четвърт по принцип отива за торове. При цени към 2020 година единствено за азотни торове давахме 28-32 лева./дка. Сега в случай че го сметнем по 150%, сметките демонстрират до 80 лева./дка. Ако тръгнем да вкарваме комплицирани торове – NPK, фосфор, калий, става още по-скъпо “, коментира разноските по производството Кристиян Петков.
Фермерът добавя, че в този момент се изкарва продукция, заложена през актуалната стопанска година и направена с по-малко разноски, на предходните цени. В момента обаче стопаните би трябвало да влагат в новата годишна продукция, т.е. към този момент се приготвят за сеитбата на есенни култури. Цените на всичко скачат, конкретизира Кристиян и дава образец в горивата: „ На всеки 5-6 дни получаваме гориво с нова цена. В момента имаме доста мероприятия, вършим обработки, жънем, транспортираме и на всеки 5-6 дни вършим поръчки и цената е все по-висока “.
Младият земеделец е прям, че в земеделското произвеждане всички разноски и вложения се вършат авансово без никаква гаранция какво ще стане в идващите месеци или година, т.е. до момента в който излезе новата годишна продукция и стане явен салдото " облага – загуба ".
„ Ние залагаме индустриалните разноски авансово и в случай че нямаме удобни условия за развиване, наливаме един огромни пари в земята, а никой не ни подсигурява, че ще можем да си ги възвърнем. Ако всичко е ОК, ще можем да си покрием инвестицията, само че къде е гаранцията за това? В идващите месеци всичко може да се промени! “, разяснява Кристиян Петков.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ