Защо жената вижда отдалече това, което мъжът не забелязва и отблизо? ~ Томас ХАРДИ
Страстен четец от дете, Томас Харди се трансформира в един от най-големите майстори на характери и условия. Роден през 1840 година в британското селце Хайър Бокхамптън, той е потомък на древен благороднически жанр. Научава се да чете и написа още на 5 години, а на 9 стартира да посещава църковното учебно заведение. Родителите му го готвят за духовник, само че не това е пътят му. Любовта му към класическите езици го кара непрекъснато да се самообразова и да натрупа нови познания. Дипломата по архитектура на младия и надарен Харди и многочислените му работни пътувания изиграват непредвидена роля в бъдещите му креативен изяви. Той композира майсторски и симетрично своите литературни творби, а международните събития на които е жив очевидец, чертаят пътя на вдъхновението му. Има ли място за човечност в студения буржоазен свят, къде са се погубили добротата и нравствените добродетели, какво ни готви бъдещето? Харди трансформира елементарните си герои в ярки персони и разпростира цялата мощ на човешките пристрастености. Автор е на 8 стихосбирки, над 50 описа и 14 романа, измежду които „ Далеч от безумната навалица ”, „ Тес от рода Д’Ърбървил “, „ Невзрачният Джуд “, „ Кметът на Кастърбридж ”, „ Уесекски поеми ”.
„ Нелепо нещо е войната!
Затриваш ти приятел даже,
комуто дал си би храната,
или оказал помощ би с пари. ”
(От „ Човекът, който убих ”)
1840 ~ 1928
Всяка романтика завършва с брак.
Трудно е за една жена да дефинира възприятията си с език, основан от мъжете, с цел да дефинира техните.
Понякога импулсът е доста по-силен от преценката ни.
Песимизмът значи да играеш на несъмнено. Това е игра, която не можеш да изгубиш – можеш единствено да спечелиш. Това е единственият метод да гледаш на живота и в никакъв случай да не си отчаян.
Няма нищо по-коварно от еволюцията на елементарните прищевки, които се трансформират в стремежи.
Ако Галилей беше споделил в рими, че Земята се върти, Инквизицията щеше да го пожали.
Моят мотив е, че от войната става разтърсващо добра история, до момента в който мирът е отегчителен за четене.
Веднъж изгубено – загубено вечно. Дали важи и за целомъдрието?
Нищо не е толкоз необичайно, че да не се е случвало в никакъв случай.
Щастието е къс епизод в общата драма и болежка.
Романът показва усещане, не мотив.
Тишината е прелестна за слушане.
Времето е малко, а науката – безкрайна.
По-добре да имаш стеснен избор, в сравнение с никакъв.
Всички неща се сливат едно в друго – положително в зло, благотворителност в правдивост, вяра в политика.
* Портрет на Томас Харди от Walter William Ouless, 1922
Снимка: en.wikipedia.org
