Странното непорочно зачатие на Жозефин Розентал
Странното непорочно зачатие на Жозефин Розентал …Тази история се предава от потомство на потомство, през залите на манастирите, през устните на енориашите в продължение на доста епохи.Историята стартира в Женския бенедиктински манастир Хоенварт, през летото на 1742 г.Една от монахините, сестра Жозефин Розентал … забременяла. Това провокирало изненада, защото манастирът бил изцяло откъснат от локалните села. Още по-невероятен бил фактът, че откакто прегледали дамата, се оказало, че тя е непорочна. Когато Жозефин стигнала до шестия месец от бременността си, нейната история стигнала до ушите на игумена и тя била изправена пред Съвета на Бенедикт XIV.
Портрет на Бенедикт XIV. Художникът Пиер Сублера. 1746 годинаСлед следващият обзор било оповестено, че Жозефин е претърпяла непорочно зачатие и следва девствено раждане. Въпреки опитите да се потуши известността на историята, отец на име Арик се съгласил, че тези събития би трябвало да се преглеждат като добър знак. Жозефин Розентал била трансферирана от стерилната си затворена килия в параклиса, където можела да се моли.
Жозефин родила момиченце в осемия месец, само че умряла при раждането от загуба на кръв. Бебето било недоносено, само че с помощта на грижите на монахините, скоро се възстановило от травматично раждане. Бебето било кръстено Мария и монахините я гледали с наслада и грижи.
Манастир ХоенвартНо, Съветът на Бенедикт XIV се държал по друг метод. Жена, родена от непорочно забременяване, била презряна. Някои подозирали, че майката Жозефин е знак за идването на страшният съд. Някой казвали, че щерка й Мария е прероденият Христос, само че полът на детето не се връзвал с това предсказване. Игуменът бил принуден да осведоми Съвета и жителите, че детето е умряло. Той се натъжил, само че се съгласил. Скрил детето при най-верните си монахини.Те обожествявали детето и до момента в който пораснало, привлекли правилни почитатели. Започнали да провеждат секрети събрания и молебствия с доста почитатели. Тайните събрания на Мария привличали голяма тълпи, тя станала източник на ентусиазъм за локалните поданици и преобразувала другите бенедиктински общности. Измамата с нейната гибел към този момент нямало по какъв начин да се прикрива.Въпреки това, била оповестена, както и нейното поклонение, за разкол от горните ешелони на църквата.През живота си тя е написала два трактата, от които е останал единствено откъс. Той се отнася точно за първородния грях и осъждането на дамата в библията.В деня на 33-ия си рожден ден, Мария се разболява. Никой от лекарите не можел да и помогне, и скоро тя умряла. Нейните почитатели решили, че тази гибел значи втора гибел на светото поколение. Точно както Христос умира на тази възраст, по този начин и тя. Запазват някои от останките й, с цел да се прекланят пред тях.
Манастир Хоенварт е разхлабен и закрит през 1803 година, само че монахините съумяват да запазят останките на Мария Розентал. Те се предават от потомство на потомство до 1905 година, когато стават обект на проучване.Вътре в дървената кутия се намират четири значими предмета: непокътнатата предница на черепа и лицето й, бутилка с кръвта й, съхранявана в стъклен съд, а в калъф със златни листове – кичур от косата и откъс от втория й етюд.Анализирана е кръвта и кожата, и са открити неповторими генетични черти. Едва в средата на 80-те години, това се приписва на необичаен генетичен геном. И Мария, и майка й били … хермафродити, способни да оплождат непринудено себе си и да раждат деца, макар че това в последна сметка убива и двете. Решено било и двете да бъдат събрани в един общ гроб.А остатъци на Мария съществуват и до през днешния ден …
Hidden Truth
Портрет на Бенедикт XIV. Художникът Пиер Сублера. 1746 годинаСлед следващият обзор било оповестено, че Жозефин е претърпяла непорочно зачатие и следва девствено раждане. Въпреки опитите да се потуши известността на историята, отец на име Арик се съгласил, че тези събития би трябвало да се преглеждат като добър знак. Жозефин Розентал била трансферирана от стерилната си затворена килия в параклиса, където можела да се моли.
Жозефин родила момиченце в осемия месец, само че умряла при раждането от загуба на кръв. Бебето било недоносено, само че с помощта на грижите на монахините, скоро се възстановило от травматично раждане. Бебето било кръстено Мария и монахините я гледали с наслада и грижи.
Манастир ХоенвартНо, Съветът на Бенедикт XIV се държал по друг метод. Жена, родена от непорочно забременяване, била презряна. Някои подозирали, че майката Жозефин е знак за идването на страшният съд. Някой казвали, че щерка й Мария е прероденият Христос, само че полът на детето не се връзвал с това предсказване. Игуменът бил принуден да осведоми Съвета и жителите, че детето е умряло. Той се натъжил, само че се съгласил. Скрил детето при най-верните си монахини.Те обожествявали детето и до момента в който пораснало, привлекли правилни почитатели. Започнали да провеждат секрети събрания и молебствия с доста почитатели. Тайните събрания на Мария привличали голяма тълпи, тя станала източник на ентусиазъм за локалните поданици и преобразувала другите бенедиктински общности. Измамата с нейната гибел към този момент нямало по какъв начин да се прикрива.Въпреки това, била оповестена, както и нейното поклонение, за разкол от горните ешелони на църквата.През живота си тя е написала два трактата, от които е останал единствено откъс. Той се отнася точно за първородния грях и осъждането на дамата в библията.В деня на 33-ия си рожден ден, Мария се разболява. Никой от лекарите не можел да и помогне, и скоро тя умряла. Нейните почитатели решили, че тази гибел значи втора гибел на светото поколение. Точно както Христос умира на тази възраст, по този начин и тя. Запазват някои от останките й, с цел да се прекланят пред тях.
Манастир Хоенварт е разхлабен и закрит през 1803 година, само че монахините съумяват да запазят останките на Мария Розентал. Те се предават от потомство на потомство до 1905 година, когато стават обект на проучване.Вътре в дървената кутия се намират четири значими предмета: непокътнатата предница на черепа и лицето й, бутилка с кръвта й, съхранявана в стъклен съд, а в калъф със златни листове – кичур от косата и откъс от втория й етюд.Анализирана е кръвта и кожата, и са открити неповторими генетични черти. Едва в средата на 80-те години, това се приписва на необичаен генетичен геном. И Мария, и майка й били … хермафродити, способни да оплождат непринудено себе си и да раждат деца, макар че това в последна сметка убива и двете. Решено било и двете да бъдат събрани в един общ гроб.А остатъци на Мария съществуват и до през днешния ден …
Hidden Truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ