Стоянка Мутафова - в спомените на близки и приятели
Стоянка Мутафова се завърна на сцената на Сатиричния спектакъл в София благодарение на виртуална холограма. Вчера легендата на българската ирония щеше да навърши 100 години. Тя празнуваше всеки собствен рожден ден със стотици посетители – своята аудитория. Кралицата на сатирата беше на сцена до 97-годишна възраст. До финален мирис.
След съвсем век живот, тя не напуща сцената и душите на хората като единствена по рода си в българския спектакъл. За някои Стоянка Мутафова беше Госпожа стихийно злополучие.
„ Тя беше невероятна персона, толкоз дива”, споделя Славчо Пеев.
„ Беше толкоз дива”, прибавя Христо Мутафчиев.
„ Никога не беше тиха. Тя в действителност беше стихийно бедствие”, разяснява Росица Александрова.
За други тя беше безценен другар. „ Онази вечер гледах едно „ Умно село” за Стояна – и се разплаках, смазана от гения й. Поклоних се на гения и се разплаках”, сподели Богдана Карадочева.
За трети - просто кака. „ Не ни е минавало през акъла да й викаме „ бабо”. Сигурно доста щеше да ни ругае”, споделя Калин Сърменов.
За всички свои сътрудници тя беше преподавател и образец. „ Калоянчев, тя, Парцалев – това са емблематични фигури за нас”, сподели Албена Михова.
Като един от създателите на Сатиричния спектакъл през 50-те години самата Стоянка Мутафова споделя, че го приема като свое дете. И откакто един път е стъпила на тази сцена, десетилетия по-късно се оказва, че даже и след гибелта си не е слязла.
Образът й оживя като холограма, с цел да участва на спектакъла за 100-годишният й празник.
След съвсем век живот, тя не напуща сцената и душите на хората като единствена по рода си в българския спектакъл. За някои Стоянка Мутафова беше Госпожа стихийно злополучие.
„ Тя беше невероятна персона, толкоз дива”, споделя Славчо Пеев.
„ Беше толкоз дива”, прибавя Христо Мутафчиев.
„ Никога не беше тиха. Тя в действителност беше стихийно бедствие”, разяснява Росица Александрова.
За други тя беше безценен другар. „ Онази вечер гледах едно „ Умно село” за Стояна – и се разплаках, смазана от гения й. Поклоних се на гения и се разплаках”, сподели Богдана Карадочева.
За трети - просто кака. „ Не ни е минавало през акъла да й викаме „ бабо”. Сигурно доста щеше да ни ругае”, споделя Калин Сърменов.
За всички свои сътрудници тя беше преподавател и образец. „ Калоянчев, тя, Парцалев – това са емблематични фигури за нас”, сподели Албена Михова.
Като един от създателите на Сатиричния спектакъл през 50-те години самата Стоянка Мутафова споделя, че го приема като свое дете. И откакто един път е стъпила на тази сцена, десетилетия по-късно се оказва, че даже и след гибелта си не е слязла.
Образът й оживя като холограма, с цел да участва на спектакъла за 100-годишният й празник.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ