Новите региони: Северозападът вече не може сам, а София не иска
Столицата, сама по себе си, влиза в групата на развитите региони в Европейски Съюз, където достъпът до европейско финансиране е стеснен.
© Анелия Николова Още по тематиката
София получи от кабинета 151 млн. лв. за поправки в центъра
Средствата са за ремонтите на " Граф Игнатиев ", линията на трамвай 5 и закупуването 13 на нови трамвая
21 фев 2018
София получава 125 млн. лева евросубсидии за транспортна инфраструктура
Най-много средства ще отидат за линията на трамвай №5 и 13 мотриси за нея
15 фев 2018
Какви са измененията при финансирането на интегрирани проекти за градско развиване
Досега са подписани контракти с общини за планове за над 800 млн. лева
14 фев 2018
Южна България е произвела 75% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година
Столицата е виновна за най-големия дял от основаната стойност в страната, само че Стара Загора води по напредък
28 яну 2018
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018
София и Югозападът оглавиха ранглиста за европейски райони с капацитет
Според Мilken Institute регионът е атрактивна аутсорсинг локация с помощта на високоскоростния интернет, конкурентното възнаграждение и положително образование по непознати езици
5 дек 2017 Тридесет хиляди души - толкоз бяха нужни, с цел да стартират проекти за ново разделяне на регионите в страната. Към края на 2016 година толкоз хора не доближават на Северозападна България, с цел да се квалифицира като независим планов район в рамката на Европейския съюз. Непрекъснато спадащото население значи, че районът е слязъл под нужните 800 хиляди души. Съседният - Северен Централен, към момента се държи с малко над 805 хиляди души, само че това евентуално няма да е задълго.
Това е формалната причина Министерство на районно развиване и благоустройство (МРРБ) да стартира развой по начертаване на нови райони. Те би трябвало да важат от 2020 година за идващия програмен интервал. Истинската причина е, че настоящето разделяне на страната на шест района не отразява нито актуалното положение, нито икономическия капацитет, нито оказва помощ за каквато и да е районна политика.
Макар разделянето на тези региони (известни в Европейски Съюз като NUTS2) да е чисто техническо, от тях в действителност зависи какъв брой и какви европейски средства ще получи всеки град в тези региони, както и равнището на съфинансиране, което ще би трябвало да се обезпечи.
В момента стартират диспути из цялата страна за новия метод, по който да се прекроят границите на районите. Резултатът би трябвало да стане явен преди края на този интервал и да бъде гласуван в Народното събрание.
Към момента предложенията са три, направени от междуведомствена група отпред с Министерство на регионалното развитие. Вариантите разделят страната на шест, пет и четири региона, а решение би трябвало да се вземе до края на годината. Фаворитът на министерството е номер две - вид, в който влизат Дунавски, Черноморски, Тракийско-Родопски и Югозападен регион (виж графиката).
Големият въпрос обаче ще бъде не ориста на Северозапада, а мястото на София. В третия вид столицата най-сетне е отделена като независим регион. Очаквано, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова е срещу този вид, само че всички останали райони би трябвало да го гледат с интерес, съзирайки опция за повече европейски средства.
Защо София е друга страна
По всяка една статистика, София е отвън класацията на останалите български райони. Това прави две неща: покачва и изкривява статистиката за района, в който се намира столицата и изкривява конкуренцията за европарите, тъй като по-слабо развитите градове се състезават с най-добре развития и богат град в България.
Достъпът до кохезионните фондове се дефинира на база район - " едва развъртян ", където Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е под 75% от междинното за съюза, " в преход " (между 75% и 90%) и " развъртян " (над 90%). София все още се намира над междинното равнище на съюза. Ако бъде отделена в обособен район, това значи много по-ограничен достъп до еврофондове, при много по-високо съфинансиране.
Някои кметове към този момент се осмелиха да се разгласят срещу присъединението на региона им към група със столицата. Единия мотив за терзание е, че това подвига изкуствено целия район и вреди на по-слабо развитите. А вторият е, че столицата изсмуква огромен дял от парите от Европа. Столицата гълтам сериозна част от ресурсите от кохезионните фондове, най-вече за метрото, като по този начин оставя доста малко за останалите области. Това е и повода, всички останали страни в Източна и Централна Европа да са отделили столиците си в обособен район за обмисляне още в този интервал.
Столица без пари
На процедура обаче София не може да се оправи сама. " Не е стопански съгласно да се отдели столицата независимо, тъй като по този начин ще се лиши от запас, " разяснява Десислава Николова от ИПИ. " Местната власт колкото да обезпечава съфинансирането за европейските фондове с това, което събира. "
Ако столицата бъде изолирана от останалите региони, ще бъде лишена от единственият си източник на средства за вложения - проблем, от който страдат и други общини. Има метод, по който да бъде обезщетена, само че той даже не се разисква към този момент - финансова децентрализация. България наподобява тотално изоставила концепцията всяка община да получава и разпределя част от налозите, които събира от работещите и бизнеса на територията си, като по този начин разполага със личен запас. Министерство на финансите от дълго време е срещу.
" Ако не мислим за децентрализация, тогава по-добрият вид е София да продължи да има достъп до огромното перо в кохезионните фондове, а точно - средствата за по-слабо развити райони като се причисли към регион, който има Брутният вътрешен продукт под 75% от междинното европейско равнище ", смята Николова.
Николова споделя, че отделянето на столицата не значи автоматизирано, че останалите региони ще получат повече запаси. Средствата са разпределени в разнообразни посоки, по разнообразни ограничения. Така да вземем за пример мярката, по която София кандидатства за финансиране на метрото, е друга от тази за път сред Перник и Кюстендил. Например, част от парите за метрото бяха " избавени " от съвсем провалилата се железопътна част на стратегия " Транспорт " за предишния интервал. " Ако София се отдели, тя хем няма да има достъп до множеството пари, хем другите райони по никакъв метод няма да завоюват, тъй като по огромна част от тези ограничения няма по какъв начин и да аплайват, " заключва икономистът.
В други стратегии обаче, като да вземем за пример новата " Региони в напредък ", София получава лъвския къс - повече от идващите няколко града, взети дружно. Това продължава да налива европари в един добре разрастващ се град, обричайки останалите на дефицит на каквито и да е запаси да се борят - тъкмо противоположното на концепцията за кохезия. " Скриването " на София в комплект с различен район значи България да трансферира невъзможността си да децентрализира към Европейски Съюз, като столицата продължи да изсмуква европари, вместо да ръководи личен запас. Алтернативен вид - София и Северозапада дружно
Притеснението на специалистите от ИПИ е, че в първите два разновидността, при които София остава част от Югозападния регион, районът влиза в категория " в преход ". Това е по този начин, тъй като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията минава горната граница за едва развитите от 75%. А оттова се свива и достъпа до финансиране за всички. Затова предлагането на института е да се употребява любимецът - вид 2, само че Югозападният регион да се разшири до Западен, в който влизат и областите Видин, Враца и Монтана. Така столицата ще бъде дружно с най-слабите градове в група и ще продължи да получава средства като " едва развита ".
Според Десислава Николова по този начин ще се даде подтик на Северозапада и по-бързо ще тръгнат и планове, които сега се готвят, за свързване на Видин и Монтана със столицата да вземем за пример. " Това е късмет за по-слабо развитите райони - като част от един по-голям регион на обмисляне да се закачат на " бърз трен ", да се мисли за по-мащабна инфраструктурна съгласуваност, " добавя тя. Според нея сходна политика ще работи против обезлюдяването, тъй като пътищата биха обезпечили и опция за развиване на ежедневната трудова миграция, което пък забавя спадът на популацията.
© Анелия Николова Още по тематиката
София получи от кабинета 151 млн. лв. за поправки в центъра
Средствата са за ремонтите на " Граф Игнатиев ", линията на трамвай 5 и закупуването 13 на нови трамвая
21 фев 2018
София получава 125 млн. лева евросубсидии за транспортна инфраструктура
Най-много средства ще отидат за линията на трамвай №5 и 13 мотриси за нея
15 фев 2018
Какви са измененията при финансирането на интегрирани проекти за градско развиване
Досега са подписани контракти с общини за планове за над 800 млн. лева
14 фев 2018
Южна България е произвела 75% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година
Столицата е виновна за най-големия дял от основаната стойност в страната, само че Стара Загора води по напредък
28 яну 2018
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018
София и Югозападът оглавиха ранглиста за европейски райони с капацитет
Според Мilken Institute регионът е атрактивна аутсорсинг локация с помощта на високоскоростния интернет, конкурентното възнаграждение и положително образование по непознати езици
5 дек 2017 Тридесет хиляди души - толкоз бяха нужни, с цел да стартират проекти за ново разделяне на регионите в страната. Към края на 2016 година толкоз хора не доближават на Северозападна България, с цел да се квалифицира като независим планов район в рамката на Европейския съюз. Непрекъснато спадащото население значи, че районът е слязъл под нужните 800 хиляди души. Съседният - Северен Централен, към момента се държи с малко над 805 хиляди души, само че това евентуално няма да е задълго.
Това е формалната причина Министерство на районно развиване и благоустройство (МРРБ) да стартира развой по начертаване на нови райони. Те би трябвало да важат от 2020 година за идващия програмен интервал. Истинската причина е, че настоящето разделяне на страната на шест района не отразява нито актуалното положение, нито икономическия капацитет, нито оказва помощ за каквато и да е районна политика.
Макар разделянето на тези региони (известни в Европейски Съюз като NUTS2) да е чисто техническо, от тях в действителност зависи какъв брой и какви европейски средства ще получи всеки град в тези региони, както и равнището на съфинансиране, което ще би трябвало да се обезпечи.
В момента стартират диспути из цялата страна за новия метод, по който да се прекроят границите на районите. Резултатът би трябвало да стане явен преди края на този интервал и да бъде гласуван в Народното събрание.
Към момента предложенията са три, направени от междуведомствена група отпред с Министерство на регионалното развитие. Вариантите разделят страната на шест, пет и четири региона, а решение би трябвало да се вземе до края на годината. Фаворитът на министерството е номер две - вид, в който влизат Дунавски, Черноморски, Тракийско-Родопски и Югозападен регион (виж графиката).
Големият въпрос обаче ще бъде не ориста на Северозапада, а мястото на София. В третия вид столицата най-сетне е отделена като независим регион. Очаквано, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова е срещу този вид, само че всички останали райони би трябвало да го гледат с интерес, съзирайки опция за повече европейски средства.
Защо София е друга страна
По всяка една статистика, София е отвън класацията на останалите български райони. Това прави две неща: покачва и изкривява статистиката за района, в който се намира столицата и изкривява конкуренцията за европарите, тъй като по-слабо развитите градове се състезават с най-добре развития и богат град в България.
Достъпът до кохезионните фондове се дефинира на база район - " едва развъртян ", където Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е под 75% от междинното за съюза, " в преход " (между 75% и 90%) и " развъртян " (над 90%). София все още се намира над междинното равнище на съюза. Ако бъде отделена в обособен район, това значи много по-ограничен достъп до еврофондове, при много по-високо съфинансиране.
Някои кметове към този момент се осмелиха да се разгласят срещу присъединението на региона им към група със столицата. Единия мотив за терзание е, че това подвига изкуствено целия район и вреди на по-слабо развитите. А вторият е, че столицата изсмуква огромен дял от парите от Европа. Столицата гълтам сериозна част от ресурсите от кохезионните фондове, най-вече за метрото, като по този начин оставя доста малко за останалите области. Това е и повода, всички останали страни в Източна и Централна Европа да са отделили столиците си в обособен район за обмисляне още в този интервал.
Столица без пари
На процедура обаче София не може да се оправи сама. " Не е стопански съгласно да се отдели столицата независимо, тъй като по този начин ще се лиши от запас, " разяснява Десислава Николова от ИПИ. " Местната власт колкото да обезпечава съфинансирането за европейските фондове с това, което събира. "
Ако столицата бъде изолирана от останалите региони, ще бъде лишена от единственият си източник на средства за вложения - проблем, от който страдат и други общини. Има метод, по който да бъде обезщетена, само че той даже не се разисква към този момент - финансова децентрализация. България наподобява тотално изоставила концепцията всяка община да получава и разпределя част от налозите, които събира от работещите и бизнеса на територията си, като по този начин разполага със личен запас. Министерство на финансите от дълго време е срещу.
" Ако не мислим за децентрализация, тогава по-добрият вид е София да продължи да има достъп до огромното перо в кохезионните фондове, а точно - средствата за по-слабо развити райони като се причисли към регион, който има Брутният вътрешен продукт под 75% от междинното европейско равнище ", смята Николова.
Николова споделя, че отделянето на столицата не значи автоматизирано, че останалите региони ще получат повече запаси. Средствата са разпределени в разнообразни посоки, по разнообразни ограничения. Така да вземем за пример мярката, по която София кандидатства за финансиране на метрото, е друга от тази за път сред Перник и Кюстендил. Например, част от парите за метрото бяха " избавени " от съвсем провалилата се железопътна част на стратегия " Транспорт " за предишния интервал. " Ако София се отдели, тя хем няма да има достъп до множеството пари, хем другите райони по никакъв метод няма да завоюват, тъй като по огромна част от тези ограничения няма по какъв начин и да аплайват, " заключва икономистът.
В други стратегии обаче, като да вземем за пример новата " Региони в напредък ", София получава лъвския къс - повече от идващите няколко града, взети дружно. Това продължава да налива европари в един добре разрастващ се град, обричайки останалите на дефицит на каквито и да е запаси да се борят - тъкмо противоположното на концепцията за кохезия. " Скриването " на София в комплект с различен район значи България да трансферира невъзможността си да децентрализира към Европейски Съюз, като столицата продължи да изсмуква европари, вместо да ръководи личен запас. Алтернативен вид - София и Северозапада дружно
Притеснението на специалистите от ИПИ е, че в първите два разновидността, при които София остава част от Югозападния регион, районът влиза в категория " в преход ". Това е по този начин, тъй като Брутният вътрешен продукт на глава от популацията минава горната граница за едва развитите от 75%. А оттова се свива и достъпа до финансиране за всички. Затова предлагането на института е да се употребява любимецът - вид 2, само че Югозападният регион да се разшири до Западен, в който влизат и областите Видин, Враца и Монтана. Така столицата ще бъде дружно с най-слабите градове в група и ще продължи да получава средства като " едва развита ".
Според Десислава Николова по този начин ще се даде подтик на Северозапада и по-бързо ще тръгнат и планове, които сега се готвят, за свързване на Видин и Монтана със столицата да вземем за пример. " Това е късмет за по-слабо развитите райони - като част от един по-голям регион на обмисляне да се закачат на " бърз трен ", да се мисли за по-мащабна инфраструктурна съгласуваност, " добавя тя. Според нея сходна политика ще работи против обезлюдяването, тъй като пътищата биха обезпечили и опция за развиване на ежедневната трудова миграция, което пък забавя спадът на популацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ