Германският термоядрен стеларатор удържа плазмата в продължение на 160 милисекунди
Стелараторът Wendelstein 7-X потвърди своята продуктивност в серията опити, извършени през 2016-2017 години.
Въведени бяха редица усъвършенствания и към сегашен ден стабилността на плазмата е увеличена четворно. Времето на удържане на плазмата набъбна до 160 милисекунди . Засега това е най-хубавият резултат измежду стелараторите.
Wendelstein 7-X е един от първите стеларатори, който е най-близко до управляемия термоядрен синтез. Реакторът е формиран от 50 свръхпроводящи ниобий-титанови индуктивности с общо тегло 425 тона. Те удържат в своето магнитно поле от 3 тесла към 30 кубически метра плазма с температура над 60 милиона градуса по Келвин. Германските физици започнаха да ръководят токовете в плазмата посредством промени в топологията на магнитното поле. По този метод те са съумели да усилят времето на удържане на плазмата до 160 милисекунди. Към сегашен ден това е най-хубавото достижение измежду стелараторите.
Пресмятането на конфигурацията и топологията на магнитното поле на стеларатора е необикновено комплицирано. Но актуалните суперкомпютри към този момент се оправят. Сега се приготвя идващото потомство стеларатори, които могат да удържат плазмата в продължение на 30 минути. Този интервал от време се смята за задоволителен за устойчивото генериране на повече сила от подадената на стеларатора сила.
Въведени бяха редица усъвършенствания и към сегашен ден стабилността на плазмата е увеличена четворно. Времето на удържане на плазмата набъбна до 160 милисекунди . Засега това е най-хубавият резултат измежду стелараторите.
Wendelstein 7-X е един от първите стеларатори, който е най-близко до управляемия термоядрен синтез. Реакторът е формиран от 50 свръхпроводящи ниобий-титанови индуктивности с общо тегло 425 тона. Те удържат в своето магнитно поле от 3 тесла към 30 кубически метра плазма с температура над 60 милиона градуса по Келвин. Германските физици започнаха да ръководят токовете в плазмата посредством промени в топологията на магнитното поле. По този метод те са съумели да усилят времето на удържане на плазмата до 160 милисекунди. Към сегашен ден това е най-хубавото достижение измежду стелараторите.
Пресмятането на конфигурацията и топологията на магнитното поле на стеларатора е необикновено комплицирано. Но актуалните суперкомпютри към този момент се оправят. Сега се приготвя идващото потомство стеларатори, които могат да удържат плазмата в продължение на 30 минути. Този интервал от време се смята за задоволителен за устойчивото генериране на повече сила от подадената на стеларатора сила.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ