(Стефан Цанев, фотограф © Мая Любенова) Разпята събота Разпнаха го

Мълчим, разпнати върху кръста на хоризонталните надежди и отвесното съмнение ♥ Стефан ЦАНЕВ

(Стефан Цанев, фотограф © Мая Любенова)

Разпята събота

Разпнаха го през вчерашния ден. В петък.
Тъжно беше. Много. И мъчително.

Сякаш в моите китки и в моите глезени
забиваше палачът гвоздеите!

Тръгнах си. И двамата разбойници
потеглиха от двете ми страни.

(Свикваме с тъгата.
Гордеем се от време на време с нея.
И скръбта си има собствен възторг.)

Разпнаха го през вчерашния ден. В петък. Вчера. Вчера.
Тъжно беше, само че пределно ясно - през вчерашния ден.
Яснотата облекчава болката...

Всички знаем, всички помним притчата:
във неделя би трябвало да възкръсне. Утре.
Ах, ще бъде радостно в неделя, на следващия ден!
Ще се смеят всички, ще се кичат
с разцъфтели клончета, ще танцуват,
а палачите ще произнасят речи. Утре! Утре!
Ах, ще бъде радостно в неделя, на следващия ден!

Но през днешния ден е събота.
Жестока събота.
Разпята събота.
Мълчим, разпнати
върху кръста на хоризонталните очаквания
и отвесното подозрение.

Няма към този момент болежка, мислите потискаща.
Радостта я няма още, мислите приспиваща.
Кой ще издържи? Кого
няма да го смаже отчаянието?
Кой в мълчанието мрачно
ще резервира вярата си?

До неделя.

Всички ще са вярващи в неделя.
И във петък всички бяха вярващи.
Но във събота,
в събота,
в събота,
през днешния ден - в събота,
в събота,
в събота,
кой е още набожен?
Кой няма да се отхвърли в събота?