Безсмъртният
Стефан ПРОДЕВ
Викаха му Дядото не тъй като беше остарял, а тъй като беше умен. Той е от ония огромни хора, които постоянно знаят какво търсят, какво желаят от живота и какво могат. В неговата биография няма нито една празна фантазия, нито едно инцидентно скимване, нито един опит за надценяване. Това е биография на човек, който даже и когато мечтае (а той мечтаеше много) не губи възприятието на мярка и реалност; не се откъсва от логиката на обстоятелствата. В този смисъл той е една мощна, земна персона, която знае освен цената на нещата, само че и своята лична цена. Една персона, която избира истината пред илюзиите. Може би след Левски това е втората фигура в нашата национална история, която нито за момент не се възгордя и нито за момент не не помни своето апостолско предопределение. Ето за какво, когато приказваме за него, ние го слагаме в редицата на безсмъртните, на великите, на тези, които подпират с раменете си духовното небе на България.
Преди да стигне до мислите му, човек е омагьосан от облика му, който в едно и също време респектира и приласкава. Това голямо чело, нарязано от светкавиците на мисълта, и този бял водопад от брадата, която покрива гърдите, внушават на окото едно библейско величие, което покорява. Тук има нещо ботевско, гигантско и в това време - човешко, което изпълва сърцата с екстаз и почитание. Застаналият пред този облик не може да бъде нито отегчен, нито безучастен. Обратното - обзет от неговите едри юпитерски линии, той се усеща в плен на хубостта и вечността, не просто разчувствуван, а обезпокоен и разчувстван. Толкова величествен и вълнуващ е обликът на този всесилен човек, който пръв видя и предсказа бъдещето на България.
И въпреки всичко макар своята мащабност неговият физически портрет е непълен, с цел да изрази и покрие напълно духовното съвършенство на личността му. Тук формите са доста по-големи и по-дълбоки. Много чисти. Той е от тези благородни, умни и всеотдайни революционери, които освен основават, само че и красят великото пролетарско дело. Неговото милосърдие и неговата невзискателност са пословични. За него бедният човек, служащият, партийният член в действителност бяха братя, за чието благоденствие той бе подготвен на всичко. Десетки, стотици са историите, които пазят загатна за нравствените му добродетели. Той бе освен идеален трибун, само че и идеален татко. У него телесните и моралните качества живееха в една безпримерна естетика. Той бе една гениална отломка на мисълта, която в никакъв случай не се поддаде на дребните пристрастености и на дребните улеснения. Неговата злоба към ласкателството и към привилегиите (па даже и заслужени!) е известна на всички. Макар и утвърден водач на работническа България, той живееше настрани от всевъзможни суетни задължения. Голямата му фигура не можеше да се " съчетае " с дребните наслади на " еснафа ". Преди да мисли за удобствата, той мислеше за делото, за компликациите, за огромните жертви, които се желаят от хората.
Преди да намерения за себе си, той мислеше за всички. Не един и два пъти заплатата му отиваше в ръцете на бедните. Заедно с черните грошове и гологани той слагаше в сиромашката шепа една светла вяра и възприятието за класова взаимност. По този метод той печелеше онеправданите освен с логиката на революционното си познание, само че и със сърцето си. Това го издига високо над всички и от вожда го трансформира в образец. В най-жив образец за комунистическо великодушие.
Този доблестен и безрезервен човек извърши най-великото дело в нашата най-нова история. Той сътвори партията на българските служащи - Комунистическата партия - и въоръжи нацията с революционната мисъл на марксизма. Онова, което Ботев единствено стартира, той го поде, разви и приключи. За този героизъм се искаше освен голяма просвета, само че и голяма религия. Той притежаваше и двете. Благодарение на това българският социализъм се изравни с европейския и даже го надмина със своята класова праволинейност и идейна неустрашимост. Отначало той стартира битката самичък, с цел да я остави най-после обкръжен от стотици хиляди революционни марксисти. Това не бе елементарна победа. Това бе успех на неговата гигантска воля и на неизтощимото му революционно усърдие. С перо и слово той градеше пролетарската организация и защитаваше от буржоазния зложелател идейните основи на социалистическото обучение. Неговото литературно завещание (в най-широкия смисъл на думата) е почтено за един класик. В него има блестящи страници, които могат да бъдат пример със своята публицистична пристрастеност и дълбока мисъл, с полемичната си буря. Той беше същински революционен мъдрец, създател, който знаеше по кое време и по какъв начин да атакува, с какъв порив да се впуска в багра. Дори и когато грешеше (подведен от българските условия), той грешеше надарено, с широтата и отговорността на гениална персона. Всичко това го прави жив и през днешния ден, хубав и хуманен, излъчващ освен доста добрина, само че и доста духовна мощ. Няма различен български бунтовник, оставил такова голямо креативно завещание. Няма въпрос от теорията и практиката на комунистическото придвижване от края на XIX и началото на XX век, по който той да не е дал една теоретична аргументация или едно мнение. В това отношение той е от редицата на най-великите, на тези, които обогатиха и доразвиха безсмъртната концепция на Маркс и Енгелс. Само това му стига, с цел да бъде почитан, с цел да бъде вечен.
Да, той не беше остарял, а беше умен. Личностите от неговия мащаб не стареят. Те са постоянно млади, постоянно дейни, постоянно живи. Те са постоянно там, напред, където се променя животът. Там, където революцията прави своето сурово, само че неизбежно дело. Там, където се реализират очакванията на човечеството.
Изречено от Димитър Благоев
Най-съвършен е оня человек, който извършва своите отговорности от вътрешно схващане, без да чака външни награди. Това е най-високото нравствено положение на человека, на жителя, на публичния активист.
Най-скъпото време в живота на индивида е това, когато у него се пробуждат нови мисли, откриват се нови хоризонти и когато със лични старания той стига до новото мировъзрение...
Капитализмът освен има почва у нас, само че той се явява в най-новите си форми, до които се разви. А щом капитализмът има почва, тогава, несъмнено, и социализмът има почва... Колкото повече се развива капиталистическото произвеждане, толкоз по-широка става почвата на социализма у нас.
Една партия, която желае да се назова национална, нейната не фиктивна, а същинска мощ е в народа и единствено в народа.
Всеки човек може да има свое мнение, само че не всеки има разбиране. По-малко са личностите с разбиране, а най-голяма част от индивидите се минават с мнение.
...Който поддържа и се бори за възтържествуването на един принцип, той би трябвало да е подготвен да заплаща всички разноски, които изисква реализирането на този принцип.
Викаха му Дядото не тъй като беше остарял, а тъй като беше умен. Той е от ония огромни хора, които постоянно знаят какво търсят, какво желаят от живота и какво могат. В неговата биография няма нито една празна фантазия, нито едно инцидентно скимване, нито един опит за надценяване. Това е биография на човек, който даже и когато мечтае (а той мечтаеше много) не губи възприятието на мярка и реалност; не се откъсва от логиката на обстоятелствата. В този смисъл той е една мощна, земна персона, която знае освен цената на нещата, само че и своята лична цена. Една персона, която избира истината пред илюзиите. Може би след Левски това е втората фигура в нашата национална история, която нито за момент не се възгордя и нито за момент не не помни своето апостолско предопределение. Ето за какво, когато приказваме за него, ние го слагаме в редицата на безсмъртните, на великите, на тези, които подпират с раменете си духовното небе на България.
Преди да стигне до мислите му, човек е омагьосан от облика му, който в едно и също време респектира и приласкава. Това голямо чело, нарязано от светкавиците на мисълта, и този бял водопад от брадата, която покрива гърдите, внушават на окото едно библейско величие, което покорява. Тук има нещо ботевско, гигантско и в това време - човешко, което изпълва сърцата с екстаз и почитание. Застаналият пред този облик не може да бъде нито отегчен, нито безучастен. Обратното - обзет от неговите едри юпитерски линии, той се усеща в плен на хубостта и вечността, не просто разчувствуван, а обезпокоен и разчувстван. Толкова величествен и вълнуващ е обликът на този всесилен човек, който пръв видя и предсказа бъдещето на България.
И въпреки всичко макар своята мащабност неговият физически портрет е непълен, с цел да изрази и покрие напълно духовното съвършенство на личността му. Тук формите са доста по-големи и по-дълбоки. Много чисти. Той е от тези благородни, умни и всеотдайни революционери, които освен основават, само че и красят великото пролетарско дело. Неговото милосърдие и неговата невзискателност са пословични. За него бедният човек, служащият, партийният член в действителност бяха братя, за чието благоденствие той бе подготвен на всичко. Десетки, стотици са историите, които пазят загатна за нравствените му добродетели. Той бе освен идеален трибун, само че и идеален татко. У него телесните и моралните качества живееха в една безпримерна естетика. Той бе една гениална отломка на мисълта, която в никакъв случай не се поддаде на дребните пристрастености и на дребните улеснения. Неговата злоба към ласкателството и към привилегиите (па даже и заслужени!) е известна на всички. Макар и утвърден водач на работническа България, той живееше настрани от всевъзможни суетни задължения. Голямата му фигура не можеше да се " съчетае " с дребните наслади на " еснафа ". Преди да мисли за удобствата, той мислеше за делото, за компликациите, за огромните жертви, които се желаят от хората.
Преди да намерения за себе си, той мислеше за всички. Не един и два пъти заплатата му отиваше в ръцете на бедните. Заедно с черните грошове и гологани той слагаше в сиромашката шепа една светла вяра и възприятието за класова взаимност. По този метод той печелеше онеправданите освен с логиката на революционното си познание, само че и със сърцето си. Това го издига високо над всички и от вожда го трансформира в образец. В най-жив образец за комунистическо великодушие.
Този доблестен и безрезервен човек извърши най-великото дело в нашата най-нова история. Той сътвори партията на българските служащи - Комунистическата партия - и въоръжи нацията с революционната мисъл на марксизма. Онова, което Ботев единствено стартира, той го поде, разви и приключи. За този героизъм се искаше освен голяма просвета, само че и голяма религия. Той притежаваше и двете. Благодарение на това българският социализъм се изравни с европейския и даже го надмина със своята класова праволинейност и идейна неустрашимост. Отначало той стартира битката самичък, с цел да я остави най-после обкръжен от стотици хиляди революционни марксисти. Това не бе елементарна победа. Това бе успех на неговата гигантска воля и на неизтощимото му революционно усърдие. С перо и слово той градеше пролетарската организация и защитаваше от буржоазния зложелател идейните основи на социалистическото обучение. Неговото литературно завещание (в най-широкия смисъл на думата) е почтено за един класик. В него има блестящи страници, които могат да бъдат пример със своята публицистична пристрастеност и дълбока мисъл, с полемичната си буря. Той беше същински революционен мъдрец, създател, който знаеше по кое време и по какъв начин да атакува, с какъв порив да се впуска в багра. Дори и когато грешеше (подведен от българските условия), той грешеше надарено, с широтата и отговорността на гениална персона. Всичко това го прави жив и през днешния ден, хубав и хуманен, излъчващ освен доста добрина, само че и доста духовна мощ. Няма различен български бунтовник, оставил такова голямо креативно завещание. Няма въпрос от теорията и практиката на комунистическото придвижване от края на XIX и началото на XX век, по който той да не е дал една теоретична аргументация или едно мнение. В това отношение той е от редицата на най-великите, на тези, които обогатиха и доразвиха безсмъртната концепция на Маркс и Енгелс. Само това му стига, с цел да бъде почитан, с цел да бъде вечен.
Да, той не беше остарял, а беше умен. Личностите от неговия мащаб не стареят. Те са постоянно млади, постоянно дейни, постоянно живи. Те са постоянно там, напред, където се променя животът. Там, където революцията прави своето сурово, само че неизбежно дело. Там, където се реализират очакванията на човечеството.
Изречено от Димитър Благоев
Най-съвършен е оня человек, който извършва своите отговорности от вътрешно схващане, без да чака външни награди. Това е най-високото нравствено положение на человека, на жителя, на публичния активист.
Най-скъпото време в живота на индивида е това, когато у него се пробуждат нови мисли, откриват се нови хоризонти и когато със лични старания той стига до новото мировъзрение...
Капитализмът освен има почва у нас, само че той се явява в най-новите си форми, до които се разви. А щом капитализмът има почва, тогава, несъмнено, и социализмът има почва... Колкото повече се развива капиталистическото произвеждане, толкоз по-широка става почвата на социализма у нас.
Една партия, която желае да се назова национална, нейната не фиктивна, а същинска мощ е в народа и единствено в народа.
Всеки човек може да има свое мнение, само че не всеки има разбиране. По-малко са личностите с разбиране, а най-голяма част от индивидите се минават с мнение.
...Който поддържа и се бори за възтържествуването на един принцип, той би трябвало да е подготвен да заплаща всички разноски, които изисква реализирането на този принцип.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ