Стефан Данаилов: Времето е ценно, всеки ден е щастие!
Стефан, Ламбо, Мастера... всеки имаше своето послание към него и за всекиго той беше нещо особено, персона, стойностна по необикновен, персонален метод. Ценяха го тези, които имаха шанса да поддържат връзка и работят с него, възхищаваха му се тези, които го бяха виждали единствено на сцената и на екрана. Не оставяше безразлични, с наличието си, с пламенните си думи и жестове, с красивата си усмивка зареждаше и заразяваше близките. Обичаше да беседва с хората, правеше го намерено и тъкмо, не заобикаляше " неуместни " въпроси, умееше да прости, стоеше високо над дребните неща и същества. Имахме щастието нееднократно да бъде събеседник на ДУМА. Днес, на прощаване, си припомняме парченце от неговото слово.
За театъра и сцената
Няма роля, която може да ти даде задоволство, даже в случай че си Лорънс Оливие, в случай че не си я изиграл с равностойни театрални сътрудници. Театърът е велико изкуство. Не е единствено думи, сценография и постановка. Той е амалгама от опита на създателя, на създателите и на публиката. Само в случай че всеки приказва на понятен за другите участници език, страстите ескалират и вършат играта да наподобява същински живот, а човек резервира тръпката от срещата с постановката по-дълго време.
х х х
Интелигентен пълководец съм. В театъра няма ала-бала, там е военно състояние. Репетициите стартират тъкмо в часа Х, завършват тъкмо в часа У, за зрелище се идва в часа Z. Това е неписан правилник, само че всеки го знае. Пияни артисти да излизат на сцената... парадокс!
За морала и честността
Овациите не са първото нещо, за което си мисли човек, с каквото и да се занимава... Макар че с мъничко шанс, " с мъничко огромен шанс ", както споделя моят воин Дулитъл в " Пигмалион ", това може да ти се случва по-често... Но всякога приветстването си има цена и не е наложително идната крачка да ти донесе същата оценка. Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да стартират ръкоплясканията...
х х х
Не мога да си показва, че сърцето ми ще отстине към Русия, към моите съветски другари, доста от които са и мои креативен сътрудници, а духовното благосъстояние, което те и до през днешния ден споделят с мен, е моят действителен живот и не бих го разменил единствено против това да съм в крайник с модата на деня...
За политиката и политиците
Шекспир неслучайно изрича крилатата фраза, че животът е сцена, а ние всички сме артисти. И на сцената, и в политиката правилни и почтени за почитание са тези облици, които са най-близо до нещата от живота на хората.
х х х
Днес е нужно експертно " лекуване ". Не на парче, не козметично, а надълбоко преосмисляне на актуалните правила на развиване и в областта на културата. Не укривам, че езикът на политиците ни през днешния ден е една разочароваща илюстрация за равнището, до което сме достигнали в мисленето и взаимоотношенията си. Това е сигнал, че няма към този момент накъде да отстъпваме.
х х х
Политиката е изкуство на вероятното и в нея не са на респект нито бездействието, нито безпринципното единодушие или опонирането от дебелоглав...
х х х
Не съм изгубил вяра, че ръководещите в България ще схванат най-накрая, че единствено образован, компетентен и духовно извисен народ може да бъде деен и ефикасен строител на своите съдбини. Неинтелигентният човек има доста непосредствен небосвод и ползите му се въртят единствено в това пространство, което обслужва всекидневните му потребности. Тормози ме неналичието на сензитивност по този въпрос у ръководещите.
За България и българския народ
За икономическата рецесия можем да се надяваме и на доста други фактори. За излизането от духовната, от моралната рецесия са нужни осъзнати старания от всеки член на обществото ни. Аз имам вяра в имунната резистентност на нацията, която в предишното - преди да пристъпи към освободителните си битки, ражда духовните водачи на Българското възобновление. Народ, който преди да се освободи от икономическо иго, строи с непринуден труд и персонални дарения учебни заведения, църкви и читалища, не може да не откри пътя към духовното си прераждане. Имам вяра и религия в мъдростта на изстрадалия ни народ.
х х х
Самочувствие им би трябвало на хората! Да бъдат уважавани, те да почитат себе си, да се гордеят със себе си. Нито е чак толкоз високопарно, нито е комплицирано. Защо хората ни са на открито? Какво се случва с тях там? Защо не желаят да се върнат? Защо, като отидеш в друга европейска страна и кажеш " българин ", отношението е като към... Толкова доста неща могат да се свършат! Всичко зависи от хората. Дано повярват, че би трябвало да си вдигнем носа.
х х х
Болно ми е, тъй като българите сме готини хора, само че все нещо не ни доближава. И това, което не ни доближава, ни пречи ужасно доста, с цел да живеем по-добре. Много се тормозя да не изгубя пословичния си оптимизъм.
За обществото и взаимоотношенията
Думата " родолюбие " някъде се загуби в нашето мислене. Опошляването на нацията придобива чудовищни размери. Толкова доста начинания може и би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да не се давят в блатото на пошлотията, което ни гълтам. Та даже и морално.
х х х
Няма по-страшна рецесия от духовната, тъй като нея с стопански инжекции и решения не може да преодолееш. Ключовите думи за намиране на вярната посока за страната ни са развита стопанска система, приходи, претовареност. Това не е партийна задача на една или друга политическа групировка. Това би трябвало да е цел за всички българи. Изпълнена, тя може да сътвори условия и за едно от главните човешки права - достъпа до просвета. Да можеш да гарантираш опция на всеки да прочете книга, да гледа стойностни постановки в театрите и музикалните креативен подиуми, да вижда филми освен по малкия екран, да взе участие в обичайни културни събития, отдадени на културно-историческото ни завещание - всичко това зависи от тези три основни думи.
За партията, другарите и съперниците
Каквото и да приказваме, аз съм обвързван не толкоз със самата партия и нейния правилник, аз съм обвързван с хората. С хората от по-старото потомство сме дружно години наред, с младежите, които идват при нас - аз съм обвързван с тях. Действително бях мислил в каква посока да върви моят живот по-нататък, да се отделя от политиката и да дам колкото сила и сили имам, с цел да ме запомнят хората с актьорството, което правя най-добре. На мен никой не ми е казвал " ти си изменник и ни изостави ", само че аз съм си мислил, че и такива неща може да се случат.
х х х
В целия си деен политически живот не съм изговорил нито една неприятна дума против политически конкурент. Аз съм се изявявал и съм се опитвал да подлагам на критика, даже нападам хора от моята си партия, само че не и съответни персони, които са ми били съперници. Винаги съм се интересувал от своя двор, а не от двора на съседа. Това е моя максима.
х х х
Човек, който обича партията си, не може да приказва врели-некипели за нея. Самата Българска социалистическа партия не е отговорна за работата на някои свои членове. Да не приказваме пък, че тази партия съществува повече от едно столетие. Но това, че е лидерска, както се приказва, не е правилно. На противоположното мнение съм. Против така наречен либерален централизъм съм, т.е. срещу това един да командва, другите единствено да извършват.
х х х
Никога не казвай в никакъв случай... И в моята креативна и житейска биография е имало моменти, в които за малко, по насила, да сменя специалността си... В зората на демокрацията имах сложни години, когато на мен се гледаше повече като на " партиен секретар ", в сравнение с като на създател, който има какво още да каже на своята аудитория. Никога не съм правил от това хоругва за личностно самопризнание... Напротив - стараех се да не изневеря на себе си, на своите идеали. По-трудно се понася, когато те посочат като част от политическа мощ, направила неверни стъпки в предишното и ти не можеш да не се срамуваш, че това е могло да се случи...
Боляло ме е, само че не можех да се скрия зад удобството, че хората ме обичат и ми имат вяра... То не ми дава право да се примиря или да проплача, че не съм знаел, че различен е отговорен. Сега, като виждам по какъв начин хора, които не с гений, а по случайност, и тогава, и в този момент сменят цветовете си като хамелеони, по какъв начин от управителни фрагменти преди 10 ноември стават най-яростни критици на същото това време и поемат още веднъж управителни функционалности - не им изпитвам завист - това би трябвало да е доста мъчно занятие... непрестанно да внимаваш дали си в крайник със " мощните на деня ", дали си в описите за поздравления от ръководещите или от ориста.
За младото потомство и приемствеността
Младото потомство е моята вяра, тъй като виждам по какъв начин последователно ползата им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане... Започнаха да търсят своята реализация, водени от вътрешните си духовни потребности, а не от това, което ще е възнаграждението за това. Любопитството в очите на моите студенти е все по-чисто и аз се веселя на моралните открития, които те споделят между тях. Внимателно би трябвало да ги отглеждаме, те порастват като жители на света и аз имам вяра, че душите им са отворени за положителното у индивида и имат непоносимост към фалша. Поне по този начин ми се желае да е...
х х х
Никой не е застрахован от среща с пошлостта, а какво ни подсигурява, че в един или различен случай не може даже неумишлено самите ние да сме носители на този недостатък... И все пак, близкият и автентичен контакт с младото потомство ме прави по-имунизиран от бацила на пошлостта. Те са чисти и в случай че към този момент някои от тях се кланят на дребното, на грозното, на неестетичното - то виновност за това имаме ние - техните прародители...
За театъра и сцената
Няма роля, която може да ти даде задоволство, даже в случай че си Лорънс Оливие, в случай че не си я изиграл с равностойни театрални сътрудници. Театърът е велико изкуство. Не е единствено думи, сценография и постановка. Той е амалгама от опита на създателя, на създателите и на публиката. Само в случай че всеки приказва на понятен за другите участници език, страстите ескалират и вършат играта да наподобява същински живот, а човек резервира тръпката от срещата с постановката по-дълго време.
х х х
Интелигентен пълководец съм. В театъра няма ала-бала, там е военно състояние. Репетициите стартират тъкмо в часа Х, завършват тъкмо в часа У, за зрелище се идва в часа Z. Това е неписан правилник, само че всеки го знае. Пияни артисти да излизат на сцената... парадокс!
За морала и честността
Овациите не са първото нещо, за което си мисли човек, с каквото и да се занимава... Макар че с мъничко шанс, " с мъничко огромен шанс ", както споделя моят воин Дулитъл в " Пигмалион ", това може да ти се случва по-често... Но всякога приветстването си има цена и не е наложително идната крачка да ти донесе същата оценка. Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да стартират ръкоплясканията...
х х х
Не мога да си показва, че сърцето ми ще отстине към Русия, към моите съветски другари, доста от които са и мои креативен сътрудници, а духовното благосъстояние, което те и до през днешния ден споделят с мен, е моят действителен живот и не бих го разменил единствено против това да съм в крайник с модата на деня...
За политиката и политиците
Шекспир неслучайно изрича крилатата фраза, че животът е сцена, а ние всички сме артисти. И на сцената, и в политиката правилни и почтени за почитание са тези облици, които са най-близо до нещата от живота на хората.
х х х
Днес е нужно експертно " лекуване ". Не на парче, не козметично, а надълбоко преосмисляне на актуалните правила на развиване и в областта на културата. Не укривам, че езикът на политиците ни през днешния ден е една разочароваща илюстрация за равнището, до което сме достигнали в мисленето и взаимоотношенията си. Това е сигнал, че няма към този момент накъде да отстъпваме.
х х х
Политиката е изкуство на вероятното и в нея не са на респект нито бездействието, нито безпринципното единодушие или опонирането от дебелоглав...
х х х
Не съм изгубил вяра, че ръководещите в България ще схванат най-накрая, че единствено образован, компетентен и духовно извисен народ може да бъде деен и ефикасен строител на своите съдбини. Неинтелигентният човек има доста непосредствен небосвод и ползите му се въртят единствено в това пространство, което обслужва всекидневните му потребности. Тормози ме неналичието на сензитивност по този въпрос у ръководещите.
За България и българския народ
За икономическата рецесия можем да се надяваме и на доста други фактори. За излизането от духовната, от моралната рецесия са нужни осъзнати старания от всеки член на обществото ни. Аз имам вяра в имунната резистентност на нацията, която в предишното - преди да пристъпи към освободителните си битки, ражда духовните водачи на Българското възобновление. Народ, който преди да се освободи от икономическо иго, строи с непринуден труд и персонални дарения учебни заведения, църкви и читалища, не може да не откри пътя към духовното си прераждане. Имам вяра и религия в мъдростта на изстрадалия ни народ.
х х х
Самочувствие им би трябвало на хората! Да бъдат уважавани, те да почитат себе си, да се гордеят със себе си. Нито е чак толкоз високопарно, нито е комплицирано. Защо хората ни са на открито? Какво се случва с тях там? Защо не желаят да се върнат? Защо, като отидеш в друга европейска страна и кажеш " българин ", отношението е като към... Толкова доста неща могат да се свършат! Всичко зависи от хората. Дано повярват, че би трябвало да си вдигнем носа.
х х х
Болно ми е, тъй като българите сме готини хора, само че все нещо не ни доближава. И това, което не ни доближава, ни пречи ужасно доста, с цел да живеем по-добре. Много се тормозя да не изгубя пословичния си оптимизъм.
За обществото и взаимоотношенията
Думата " родолюбие " някъде се загуби в нашето мислене. Опошляването на нацията придобива чудовищни размери. Толкова доста начинания може и би трябвало да бъдат подкрепени, с цел да не се давят в блатото на пошлотията, което ни гълтам. Та даже и морално.
х х х
Няма по-страшна рецесия от духовната, тъй като нея с стопански инжекции и решения не може да преодолееш. Ключовите думи за намиране на вярната посока за страната ни са развита стопанска система, приходи, претовареност. Това не е партийна задача на една или друга политическа групировка. Това би трябвало да е цел за всички българи. Изпълнена, тя може да сътвори условия и за едно от главните човешки права - достъпа до просвета. Да можеш да гарантираш опция на всеки да прочете книга, да гледа стойностни постановки в театрите и музикалните креативен подиуми, да вижда филми освен по малкия екран, да взе участие в обичайни културни събития, отдадени на културно-историческото ни завещание - всичко това зависи от тези три основни думи.
За партията, другарите и съперниците
Каквото и да приказваме, аз съм обвързван не толкоз със самата партия и нейния правилник, аз съм обвързван с хората. С хората от по-старото потомство сме дружно години наред, с младежите, които идват при нас - аз съм обвързван с тях. Действително бях мислил в каква посока да върви моят живот по-нататък, да се отделя от политиката и да дам колкото сила и сили имам, с цел да ме запомнят хората с актьорството, което правя най-добре. На мен никой не ми е казвал " ти си изменник и ни изостави ", само че аз съм си мислил, че и такива неща може да се случат.
х х х
В целия си деен политически живот не съм изговорил нито една неприятна дума против политически конкурент. Аз съм се изявявал и съм се опитвал да подлагам на критика, даже нападам хора от моята си партия, само че не и съответни персони, които са ми били съперници. Винаги съм се интересувал от своя двор, а не от двора на съседа. Това е моя максима.
х х х
Човек, който обича партията си, не може да приказва врели-некипели за нея. Самата Българска социалистическа партия не е отговорна за работата на някои свои членове. Да не приказваме пък, че тази партия съществува повече от едно столетие. Но това, че е лидерска, както се приказва, не е правилно. На противоположното мнение съм. Против така наречен либерален централизъм съм, т.е. срещу това един да командва, другите единствено да извършват.
х х х
Никога не казвай в никакъв случай... И в моята креативна и житейска биография е имало моменти, в които за малко, по насила, да сменя специалността си... В зората на демокрацията имах сложни години, когато на мен се гледаше повече като на " партиен секретар ", в сравнение с като на създател, който има какво още да каже на своята аудитория. Никога не съм правил от това хоругва за личностно самопризнание... Напротив - стараех се да не изневеря на себе си, на своите идеали. По-трудно се понася, когато те посочат като част от политическа мощ, направила неверни стъпки в предишното и ти не можеш да не се срамуваш, че това е могло да се случи...
Боляло ме е, само че не можех да се скрия зад удобството, че хората ме обичат и ми имат вяра... То не ми дава право да се примиря или да проплача, че не съм знаел, че различен е отговорен. Сега, като виждам по какъв начин хора, които не с гений, а по случайност, и тогава, и в този момент сменят цветовете си като хамелеони, по какъв начин от управителни фрагменти преди 10 ноември стават най-яростни критици на същото това време и поемат още веднъж управителни функционалности - не им изпитвам завист - това би трябвало да е доста мъчно занятие... непрестанно да внимаваш дали си в крайник със " мощните на деня ", дали си в описите за поздравления от ръководещите или от ориста.
За младото потомство и приемствеността
Младото потомство е моята вяра, тъй като виждам по какъв начин последователно ползата им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане... Започнаха да търсят своята реализация, водени от вътрешните си духовни потребности, а не от това, което ще е възнаграждението за това. Любопитството в очите на моите студенти е все по-чисто и аз се веселя на моралните открития, които те споделят между тях. Внимателно би трябвало да ги отглеждаме, те порастват като жители на света и аз имам вяра, че душите им са отворени за положителното у индивида и имат непоносимост към фалша. Поне по този начин ми се желае да е...
х х х
Никой не е застрахован от среща с пошлостта, а какво ни подсигурява, че в един или различен случай не може даже неумишлено самите ние да сме носители на този недостатък... И все пак, близкият и автентичен контакт с младото потомство ме прави по-имунизиран от бацила на пошлостта. Те са чисти и в случай че към този момент някои от тях се кланят на дребното, на грозното, на неестетичното - то виновност за това имаме ние - техните прародители...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ