Сръбските владици преливат от любов към православните си съседи, но не назначават български свещеници в Западните покрайнини
Стефан Иванов,
Навръх празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май – от Скопие долетя новината за признаването на автокефалната (самостоятелна) македонска черква от страна на сръбската. Признанието на днешната македонска черква от страна на църквата, на която беше подчинена, се одобри в храма напълно не по християнски – с неуместните за такова място ръкопляскания и възгласи. По-непосветените се чудят що за израз на „ братска “ обич е това и за какво се случва тъкмо в този момент? Ето и някои обстоятелства, в които се крият немалка част от отговорите.
Преди цели пет години Светият синод на МПЦ, отпред с архиепископ Стефан, насочи до синодалните старци в Българската православна черква молба с двузначен текст, в която макар него главното беше, че се желае самопризнание от страна на БПЦ на автокефалността на братята към Вардара. Нещо повече – настояването им беше съпроводено с подготвеност от тяхна страна да признаят българската черква за „ църква-майка “. Последва неуместно и несъответстващо безмълвие от българския синод, което извади за следващ път нескрито неговите зависимости и показва образно за какво беше тази голяма опозиция против декомунизацията на БПЦ и връщането към същинската, неподвластна на атеисти в раса и с пагони под тях религия. Създаде се някаква синодална комисия, която в никакъв случай не създаде нищо, годно за обществена консумация. Сега просто ще би трябвало да се наредим на опашката „ признаващи “, нищо повече.
След безмълвния отвод на БПЦ, македонските владици (съвсем нормално) се обърнаха към Вселенския патриарх Вартоломей със същата молба – да признае независимата им черква и да я извади от подчиненото състояние по отношение на сръбската. Още повече, че той към този момент беше направил това с Украинската. И тъкмо сега, в който Вартоломей го направи, пристигна светкавичната развръзка с „ изблика на братска обич “ сред Скопие и Белград. Сръбската черква губи голяма част от църковните си владения и показва огромно благополучие от това.
По принцип е напълно обикновено православни страни, които към този момент от много време са независими и самостоятелни, да получат автокефален статут и за своите църкви. Такава е и историческата традиция. След родилни страдания това се случи с Украйна, въпрос на напълно малко време е да я последват и Черна гора, Молдова и други парчета от тогавашните подправено основани комунистически империи – Съюз на съветските социалистически републики и Югославия. Борбата за това кой ще си обезпечи най-голямо въздействие там е в решителната си фаза.
И най-после – да задам и един въпрос. След като Сръбската православна черква „ прелива от обич “ към православните си съседи, за какво не допусне назначението на български свещеници в Западните околности и в други области, в които живеят представители на българското малцинство? Не тъй като някой от нерелевантния на актуалните провокации свети синод на Българската православна черква ще го изиска, несъмнено. А тъй като не е по приятелски някак си сръбските владици да се водят по правилото „ За едни по този начин, а за други – другояче “!
„ И по този начин постъпвайте, тъй като знаете времето, точно, че е настъпил часът да се събудим към този момент от сън. Защото в този момент е по-близо до нас спасението… “
Навръх празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май – от Скопие долетя новината за признаването на автокефалната (самостоятелна) македонска черква от страна на сръбската. Признанието на днешната македонска черква от страна на църквата, на която беше подчинена, се одобри в храма напълно не по християнски – с неуместните за такова място ръкопляскания и възгласи. По-непосветените се чудят що за израз на „ братска “ обич е това и за какво се случва тъкмо в този момент? Ето и някои обстоятелства, в които се крият немалка част от отговорите.
Преди цели пет години Светият синод на МПЦ, отпред с архиепископ Стефан, насочи до синодалните старци в Българската православна черква молба с двузначен текст, в която макар него главното беше, че се желае самопризнание от страна на БПЦ на автокефалността на братята към Вардара. Нещо повече – настояването им беше съпроводено с подготвеност от тяхна страна да признаят българската черква за „ църква-майка “. Последва неуместно и несъответстващо безмълвие от българския синод, което извади за следващ път нескрито неговите зависимости и показва образно за какво беше тази голяма опозиция против декомунизацията на БПЦ и връщането към същинската, неподвластна на атеисти в раса и с пагони под тях религия. Създаде се някаква синодална комисия, която в никакъв случай не създаде нищо, годно за обществена консумация. Сега просто ще би трябвало да се наредим на опашката „ признаващи “, нищо повече.
След безмълвния отвод на БПЦ, македонските владици (съвсем нормално) се обърнаха към Вселенския патриарх Вартоломей със същата молба – да признае независимата им черква и да я извади от подчиненото състояние по отношение на сръбската. Още повече, че той към този момент беше направил това с Украинската. И тъкмо сега, в който Вартоломей го направи, пристигна светкавичната развръзка с „ изблика на братска обич “ сред Скопие и Белград. Сръбската черква губи голяма част от църковните си владения и показва огромно благополучие от това.
По принцип е напълно обикновено православни страни, които към този момент от много време са независими и самостоятелни, да получат автокефален статут и за своите църкви. Такава е и историческата традиция. След родилни страдания това се случи с Украйна, въпрос на напълно малко време е да я последват и Черна гора, Молдова и други парчета от тогавашните подправено основани комунистически империи – Съюз на съветските социалистически републики и Югославия. Борбата за това кой ще си обезпечи най-голямо въздействие там е в решителната си фаза.
И най-после – да задам и един въпрос. След като Сръбската православна черква „ прелива от обич “ към православните си съседи, за какво не допусне назначението на български свещеници в Западните околности и в други области, в които живеят представители на българското малцинство? Не тъй като някой от нерелевантния на актуалните провокации свети синод на Българската православна черква ще го изиска, несъмнено. А тъй като не е по приятелски някак си сръбските владици да се водят по правилото „ За едни по този начин, а за други – другояче “!
„ И по този начин постъпвайте, тъй като знаете времето, точно, че е настъпил часът да се събудим към този момент от сън. Защото в този момент е по-близо до нас спасението… “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ