Стефан Джендов: Хора и бизнес губят парите си в годината на Промяната
Стефан Джендов, „ Гласове “
Един от постоянно употребяваните индикатори за взимане на решение за правене на бизнес е рентабилността на капитала. Той демонстрира облагата, която се получава от единица вложен капитал от бизнеса. Икономистите го дефинират като основен капиталов индикатор, тъй като демонстрира доходността на предприятието от всички осъществявани действия. Важен е както за притежателите, по този начин и за мениджърите, които съгласно неговата стойност вършат заключения и рекомендации дали той да бъде повишен или пренасочен към други действия. В същина една огромна част от бизнеса в България работи при междинни равнища на индикатора от 10, най-вече до 15%.
За страдание обаче през изтеклата една година от май 2021 година досега българският бизнес не работи за себе си, а работи за безхаберието и джобовете на ръководещите, които стават все по-безпардонни в последните месеци. Натрупаната инфлация от края на април 2021 година досега към този момент приближава 15%.
На пръв взор тези данни биха могли да ни доведат до мисълта, че българският бизнес една година е работил покривайки единствено загубите от неконтролираната от държавното управление инфлация в България. Всъщност нещата са още по-трагични, тъй като инфлацията при индустриалните цени, която се мери посредством по този начин наречения показател на цени на производител има доста по-високи равнища. Последните данни на Национален статистически институт, сочат че показателят на цени на производител за последната година е повишен с 36,1%, а това значи, че българските компании купуват суровините за продукцията си с 36.1% и ще могат да създават със същия в началото очакван капитал за активността си 36,1% по-малко продукция.
Тук на помощ на ръководещите идва мантрата, че всичко това е предизвикано от войната в Украйна, че казусът е световен и компликациите, пред които е изправен българския бизнес са привнесени. Всъщност това не е тъкмо по този начин, тъй като ускореният растеж на всички цени стартира от пролетта и лятото на 2021 година Освен това по-детайлният разбор на инфлацията при цените на производител сочи още нещо.
Национален статистически институт демонстрира, че показателят се състои от цени на производител на вътрешния пазар и такива на интернационалния пазар. Последните данни демонстрират, че цените на производител на вътрешния пазар са нарастнали с 45.2%, до момента в който тези от интернационалния пазар с едвам 22.7%. Това от своя страна сочи, че проблемите в българската стопанска система са доста по-големи от тези в останалия свят и че държавното управление способства за 2 пъти по-голяма инфлация при цените на вътрешния ни пазар. Това още значи, че антиинфлационните ограничения признати от актуалното държавно управление на смяната по никакъв мотив на дават отговор и не подхождат на тези подхванати от останалия свят.
Проблемът за бизнеса е още по-тежък, тъй като крайният пазар реагира на цените на производител с към 4-5 месеца забавяне. В този интервал постоянно българските компании работещи и на локалния и на външния пазар губят в допълнение облаги и постоянно продават под себестойност с цел да могат да осъществят продукцията си. Единствено преносът на цените се случва доста по-бързо при питателните артикули и при горивата и точно поради това популацията усеща най-силно ценовия напън там.
Населението също губи ускорено своето богатство и покупателната си дарба. Губят както ниско доходните групи, по този начин и дребната част от спестяващите. Тези, които имат спестявания и държат средствата си на нулеви или негативни лихви към този момент са изгубили близо 15% от потребителската инфлация. По данни на Национален статистически институт внезапно се покачва линията на беднотия, като в края на 2021 година, спрямо миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 11.8%. По-конкретно в края на 2020 година линията на беднотия е била е 451 лева а в края на 2021 година е 504.
Настоящите инфлационни процеси и внезапното повишаване на цените на горивата и на питателните артикули през последните седмици към този момент изстрелват линията на беднотия до равнища от към 550 лева Изключително тежка е обстановката при ниско доходните групи, тъй като инфлацията регистрирана при питателните артикули от дребната потребителска кошница е 10,5% единствено за първите 3 месеца на актуалната година и продължава да нараства с ускорени темпове. Домакинствата теглят от спестяванията си с цел да могат да живеят, като размерът на изтеглените средства през последното тримесечие на 2021 година е с 27.3% повече по отношение на година по-рано.
Всички тези отрицателни трендове се случват на фона на гръмките обещания на ръководещото болшинство за ярко бъдеще. Те дадоха обещание и включиха в закона за държавния бюджет стопански напредък от 4.8% и инфлация от към 5%. Обещаха и действителен напредък на вложенията в Брутният вътрешен продукт от 11.7%, които да дойдат и да стигнат до бизнеса и популацията още през тази година. Обещаха да няма хора под линията на беднотия.
Българинът до тук не получи нищо от обещаното, а в противен случай конфискувано му е бъдещето за години напред.
Населението и бизнеса получиха неистини и обири. Растежът на стопанската система няма да клони към 5%. Всички макроикономически прогнози сочеха напредък от към 2%, преди заиграването с посредници-доставчици на природен газ и преди новия ценови удар при горивата. Инфлацията няма да бъде 5%, а ще бъде галопираща, измерваща се в двуцифрени цифри. Тя ще продължи да се форсира като бизнесът ще губи конкурентоспособност, в случай че въобще продължи да работи на ръба на опциите за битие.
Високата инфлация и спадът на вложения и ползване слагат страната пред риск от стагфлация. Потреблението и покупателната дарба ще спадат, а ниско-доходните групи ще са на ръба на оцеляването. Растежът на плануваните вложения в настоящия закон за бюджета ще се срутен с над 50%, а за достигнали средства до бизнеса от Плана за възобновяване и резистентност не може и да се приказва.
Меморандум с офшорни компании за покупко-продажби за акумулатори обрисуваха спекулация за 1.2 милиарда лева Нови зелени мощности на близки кръгове ще се облажат с парите от Европа. Средствата за възобновяване за бизнеса са пренасочени към финансови принадлежности и заеми, които ще се извършват от близки кръгове. Всичко това се случи и на фона на изчезнали и изчезващи големи средства, благосъстоятелност на българския поданик. Още в края на миналата година изчезнаха от сметките в Българска народна банка близо 500 млн. лева планувани за градежи на автомагистрали и инфраструктурни обекти. През декември 2021 година бяха изхарчени рекордните 9 милиарда лева, като 4 милиарда лева от тях потънаха в незнайна посока. Държавният дълг нараства ускорено като през къси интервали от време се теглят по 500 млн. лева В неразбираема посока изчезнаха 1.2 милиарда лева конфискувани от държавното управление от Националната електрическа компании. Допълнително ще бъдат изтеглени и още близо 300 млн. лева под формата на дивиденти. Дъщерните сдружения на БЕХ от бранш енергетика ще заплащат 100% дял и надали ще имат средства за заплати, а парите на българската енергетика ще текат в неразбираема посока. Ежемесечно ще изтичат по 100 млн. лева в посока към медиатори, снабдители на природен газ, което прави най-малко 1.2 милиарда лева годишно.
Държавните компании от военнопромишления комплекс сега продават продукцията си през верига от няколко медиатори. Вероятно следва да бъде създадена и скица от медиатори за доставка на бензин и дизел на цени доближаващи 4 лева за литър.
Един от постоянно употребяваните индикатори за взимане на решение за правене на бизнес е рентабилността на капитала. Той демонстрира облагата, която се получава от единица вложен капитал от бизнеса. Икономистите го дефинират като основен капиталов индикатор, тъй като демонстрира доходността на предприятието от всички осъществявани действия. Важен е както за притежателите, по този начин и за мениджърите, които съгласно неговата стойност вършат заключения и рекомендации дали той да бъде повишен или пренасочен към други действия. В същина една огромна част от бизнеса в България работи при междинни равнища на индикатора от 10, най-вече до 15%.
За страдание обаче през изтеклата една година от май 2021 година досега българският бизнес не работи за себе си, а работи за безхаберието и джобовете на ръководещите, които стават все по-безпардонни в последните месеци. Натрупаната инфлация от края на април 2021 година досега към този момент приближава 15%.
На пръв взор тези данни биха могли да ни доведат до мисълта, че българският бизнес една година е работил покривайки единствено загубите от неконтролираната от държавното управление инфлация в България. Всъщност нещата са още по-трагични, тъй като инфлацията при индустриалните цени, която се мери посредством по този начин наречения показател на цени на производител има доста по-високи равнища. Последните данни на Национален статистически институт, сочат че показателят на цени на производител за последната година е повишен с 36,1%, а това значи, че българските компании купуват суровините за продукцията си с 36.1% и ще могат да създават със същия в началото очакван капитал за активността си 36,1% по-малко продукция.
Тук на помощ на ръководещите идва мантрата, че всичко това е предизвикано от войната в Украйна, че казусът е световен и компликациите, пред които е изправен българския бизнес са привнесени. Всъщност това не е тъкмо по този начин, тъй като ускореният растеж на всички цени стартира от пролетта и лятото на 2021 година Освен това по-детайлният разбор на инфлацията при цените на производител сочи още нещо.
Национален статистически институт демонстрира, че показателят се състои от цени на производител на вътрешния пазар и такива на интернационалния пазар. Последните данни демонстрират, че цените на производител на вътрешния пазар са нарастнали с 45.2%, до момента в който тези от интернационалния пазар с едвам 22.7%. Това от своя страна сочи, че проблемите в българската стопанска система са доста по-големи от тези в останалия свят и че държавното управление способства за 2 пъти по-голяма инфлация при цените на вътрешния ни пазар. Това още значи, че антиинфлационните ограничения признати от актуалното държавно управление на смяната по никакъв мотив на дават отговор и не подхождат на тези подхванати от останалия свят.
Проблемът за бизнеса е още по-тежък, тъй като крайният пазар реагира на цените на производител с към 4-5 месеца забавяне. В този интервал постоянно българските компании работещи и на локалния и на външния пазар губят в допълнение облаги и постоянно продават под себестойност с цел да могат да осъществят продукцията си. Единствено преносът на цените се случва доста по-бързо при питателните артикули и при горивата и точно поради това популацията усеща най-силно ценовия напън там.
Населението също губи ускорено своето богатство и покупателната си дарба. Губят както ниско доходните групи, по този начин и дребната част от спестяващите. Тези, които имат спестявания и държат средствата си на нулеви или негативни лихви към този момент са изгубили близо 15% от потребителската инфлация. По данни на Национален статистически институт внезапно се покачва линията на беднотия, като в края на 2021 година, спрямо миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 11.8%. По-конкретно в края на 2020 година линията на беднотия е била е 451 лева а в края на 2021 година е 504.
Настоящите инфлационни процеси и внезапното повишаване на цените на горивата и на питателните артикули през последните седмици към този момент изстрелват линията на беднотия до равнища от към 550 лева Изключително тежка е обстановката при ниско доходните групи, тъй като инфлацията регистрирана при питателните артикули от дребната потребителска кошница е 10,5% единствено за първите 3 месеца на актуалната година и продължава да нараства с ускорени темпове. Домакинствата теглят от спестяванията си с цел да могат да живеят, като размерът на изтеглените средства през последното тримесечие на 2021 година е с 27.3% повече по отношение на година по-рано.
Всички тези отрицателни трендове се случват на фона на гръмките обещания на ръководещото болшинство за ярко бъдеще. Те дадоха обещание и включиха в закона за държавния бюджет стопански напредък от 4.8% и инфлация от към 5%. Обещаха и действителен напредък на вложенията в Брутният вътрешен продукт от 11.7%, които да дойдат и да стигнат до бизнеса и популацията още през тази година. Обещаха да няма хора под линията на беднотия.
Българинът до тук не получи нищо от обещаното, а в противен случай конфискувано му е бъдещето за години напред.
Населението и бизнеса получиха неистини и обири. Растежът на стопанската система няма да клони към 5%. Всички макроикономически прогнози сочеха напредък от към 2%, преди заиграването с посредници-доставчици на природен газ и преди новия ценови удар при горивата. Инфлацията няма да бъде 5%, а ще бъде галопираща, измерваща се в двуцифрени цифри. Тя ще продължи да се форсира като бизнесът ще губи конкурентоспособност, в случай че въобще продължи да работи на ръба на опциите за битие.
Високата инфлация и спадът на вложения и ползване слагат страната пред риск от стагфлация. Потреблението и покупателната дарба ще спадат, а ниско-доходните групи ще са на ръба на оцеляването. Растежът на плануваните вложения в настоящия закон за бюджета ще се срутен с над 50%, а за достигнали средства до бизнеса от Плана за възобновяване и резистентност не може и да се приказва.
Меморандум с офшорни компании за покупко-продажби за акумулатори обрисуваха спекулация за 1.2 милиарда лева Нови зелени мощности на близки кръгове ще се облажат с парите от Европа. Средствата за възобновяване за бизнеса са пренасочени към финансови принадлежности и заеми, които ще се извършват от близки кръгове. Всичко това се случи и на фона на изчезнали и изчезващи големи средства, благосъстоятелност на българския поданик. Още в края на миналата година изчезнаха от сметките в Българска народна банка близо 500 млн. лева планувани за градежи на автомагистрали и инфраструктурни обекти. През декември 2021 година бяха изхарчени рекордните 9 милиарда лева, като 4 милиарда лева от тях потънаха в незнайна посока. Държавният дълг нараства ускорено като през къси интервали от време се теглят по 500 млн. лева В неразбираема посока изчезнаха 1.2 милиарда лева конфискувани от държавното управление от Националната електрическа компании. Допълнително ще бъдат изтеглени и още близо 300 млн. лева под формата на дивиденти. Дъщерните сдружения на БЕХ от бранш енергетика ще заплащат 100% дял и надали ще имат средства за заплати, а парите на българската енергетика ще текат в неразбираема посока. Ежемесечно ще изтичат по 100 млн. лева в посока към медиатори, снабдители на природен газ, което прави най-малко 1.2 милиарда лева годишно.
Държавните компании от военнопромишления комплекс сега продават продукцията си през верига от няколко медиатори. Вероятно следва да бъде създадена и скица от медиатори за доставка на бензин и дизел на цени доближаващи 4 лева за литър.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ