Стайнбак е казал, че някои семейства имат деца, а други

Стайнбак е споделил, че някои фамилии имат деца, а други получават чудовища. Понякога функциите се обръщат и родителите могат да разкрият своята доста тъмна страна. Родителите могат да бъдат извънредно завладяващи и непрекъснато търсещи най-хубавото за своите деца, изпращат ги в бъдещето, с цел да се борят за техните изгубени фантазии. Понякога упованията обаче не се сбъдват, от време на време децата намират своя път и късат фамилните окови, само че не са и малко случаите, в които заплащат най-високата цена за лудостта на своите близки.

Такава е историята на парижкото семейство Монье. Ако се върнем към 120 години обратно във времето във френската столица, тази фамилия ще бъде с безупречна известност. Фамилията се разполага в първокласно имение, слави се като извънредно смирено, само че в същото време е вложило време в щедрост, подкрепяне на обществото, както се чака от висшото френско общество. В дома на мадам Монье може да се открият редица награди за щедрост и подкрепяне.

Синът на мадам Монье – Марсел е прочут юрист и с изключение на остърб и избистрен разум, индивидът може да се похвали с още по-добро име и триумфи. С такова блясково добро име може да се зачудите какво тъкмо прави полицията в пролетния майски месец от далечната 1901 година? Визитацията на униформените идва с анонимно писмо до министъра на правораздаването. На лист хартия са събрани някои от най-притеснителните редове, които индивидът в миналото е прочитал. Не е ясно какво е прочел, само че незабавно изпратил служителите на реда на посещаване.

Едно име в писмото го е предиздвикало да предприеме тези ограничения – Бланш. Това е красивата щерка на фамилията, известна със своята хубост – вътрешна и външна. За тези, които в миналото са имали достойнството да я видят, Бланш Монье е била повода за усмивки, положително въодушевление и позитивна сила. Единственият проблем е, че тя не е виждана от цели 25 години и както наподобява, никой от висшото общество не приказвал за нея. Когато униформените влизат в имението, претърсват всяка стая и не отркиват нещо извънредно.

По всичко личало, че доста скоро министърът на правораздаването ще би трябвало да напише извинително писмо. Докато униформените били на втория етаж, една доста неприятна миризма почнала да притегля вниманието им. Една от стаите била добре запечатана и колкото по-близо се доближавали, толкоз по-сериозно този мирис изгарял ноздрите им. Всяка врата в света е предопределена да разделя пространството. Понякога от другата страна можем да открием доста секрети, а когато офицерът чупи вратата, с цел да влезе, открива освен това от секрети, открива ужаси.

От другата страна царял цялостен мрак, единственият прозорец бил прикрит от дебели тъмни пердета. Въздухът е бил освен застоял, само че в случай че вратата предпазвала гостите от неприятната миризма, то в стаята обстановката била злокобна. Друг служител на реда чупи прозореца, с цел да може да вкара пресен въздух. Първите слънчеви лъчи откриват истината. По пода има остатъци от гниеща храна, изпражнения. Стаята е задоволително дребна, с цел да се едно легло и такова в действителност имало, а върху него в окови стоял споменът за тогавашната хубавица Бланш Монье.

Светлината влизала за първи път от 20 години. Бланш лежала гола на леглото, това било единственото пространство, което в миналото заемала в последните 25 години. Оковите известно време не ѝ разрешавали да става и да се грижи за своята хигиена, а когато времето почнало да взима своето и да оказва помощ за атрофията, Бланш просто отказала да продължава да се бори и предпочела да лежи в личната си нечистотия. Единствената компания, която в миналото е посещавала изгнаницата, това са паразитите.

Никой не може да каже какъв брой тъкмо е траял шокът на униформените, само че е несъмнено, че всички са прекарали живота си с този призрачен сън, прогарящата смрад на нечистотия, дружно с облика на 50-годишна жена, която е не запомнила даже по какъв начин се приказва. Повечето ужасени мъже напуснали стаята след няколко минути. Един човек намира храброст, с цел да я изнесе бързо от този дребен пъкъл. В болничното заведение лекарите били ужасени с пациентката. Тя не говорила, само че когато била изкъпана и притеглена, кантарът посочил едвам 24 кг. Последните ѝ думи, преди душата ѝ да се изгуби дефинитивно в останките, които някой би посмял да назова тяло, са:

„ Колко прелестно е. “

Бланш имала поради свежия въздух, който за първи път влизал в дробовете ѝ. Алън Уотс – английски мъдрец, будист и даоист – споделя, че когато в миналото правил изявленията с хора, които са били подлагани на мъчения, забелязал една забавна наклонност. Отначало болката и ужасът завладявали всяка нервна клетка на човешкото тяло. Колкото повече време минавало в тормоз, толкоз по-често ставало ясно, че измъчваният се въздейства все по-малко. В този миг, нормално палачът е заставен да убива, тъй като това е последната стъпка.

Тенденцията се повторила доста по-рано при Бланш. Отначало тя се борила със зъби и нокти за свободата си, до момента в който най-сетне просто не се примирила със ориста си, единственият проблем след толкоз време остава фактът, че просто нямало кой да я убие. Сигурно се чудите какво би трябвало да направи един човек, с цел да получи това наказване.

Отговорът е обикновен – Бланш е решила да обича. Благородническото ѝ семейство се надявало, че младата хубавица ще докара млад и хубав благородник, с който всички ще се гордеят и ще побързат да го покажат на света. Блашн била натоварена с задачата да продължи да показва могъществото на синята кръв, само че вместо това, нейният избор бил безпаричен, непретенциозен юрист, освен това доста по-възрастен от нея. Запознаването с семейството се оказала една злокобна неточност и доста скоро мадам Монье декларирала, че този брак няма да се случи.

Когато двете дами почнали невиждан скандал, майката завела щерка си на тавана и просто не запомнила, че съществува. Годините минавали една след друга, само че младата бунтарка предпочитала да живее там, в сравнение с да се отхвърли от себе си и възприятията, които хранела към своя сътрудник.

След известно време, индивидът, който обичала, умрял. Мнозина биха очаквали Бланш да бъде пусната, само че майката отказвала. За 25 години девойката е имала единствено плъховете за компания. Брат ѝ, както и прислужниците, нямали никакво право да влизат, да беседват с момичето и даже да се пробват да ѝ оказват помощ. Слугите обяснявали, че се страхували извънредно доста за работата си, до момента в който в един миг Марсел просто се отказал. Понякога чували Бланш да крещи, само че в един миг даже и това нямало смисъл, тя просто се трансформирала в привидението на тавана, което чака да почине. Никой не схваща кой изпраща бележката до министъра на правораздаването.

Има клюки, че това е бил някой прислужник. Историята доближава до вестниците и доста скоро парижани се прибират пред къщата, подготвени да линчуват семейството за унищожаването на едно човешко създание. Мадам Монье получила сърдечен удар и след 15 дни умряла. Защо никой не попитал какво се е случило с момичето след толкоз години? Семейството дало отговор, че щерка им е умряла и прислужниците също трябвало да играят този спектакъл.

Майката в никакъв случай не влиза в съда, Марсел съумява да се измъкне, откакто декларира, че сестра му сама е избрала този метод на живот и не лежи и ден в пандиза, въпреки и да е съизвършител. Покрай потребността от ликуване излиза наяве, че Бланш още веднъж била забравена. Всички осъзнали, че тя няма къде да отиде и откакто осъзнали, че душата ѝ е от дълго време мъртва, просто я изпратили в лудницата, където прекарала останалата част от живота си. Последните ѝ дни са доста по-добри, само че дамата в никакъв случай не проговорила, дребната стая, която в миналото била затвор за тялото ѝ, към този момент била настанена в съзнанието ѝ. Бланш Монье умира през 1913 година на 64 години сама. На погребението не участва никой.

Заглавна фотография: By Photo of the Day at Whale Oil; originally published in 1901 by L’Illustration and various other publications, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53724133