Да ти настръхнат косите
Статията е оповестена в брой 8/2018 година на Списание 8
„ Границите, разделящи живота и гибелта, са сенчести и неразбираеми. Кой може да каже къде свършва едното и къде стартира другото? ”
Едгар Алън По
Да ти настръхнат косите
Някои злокобни места провокират голямо любознание – не толкоз поради това, което може да се види там, колкото поради тръпката по какъв начин ще ни се отрази видяното. Попаднем ли там, косите ни настръхват, даже да знаем, че сме в сигурност. Замисляме се за гибелта като за неизбежна действителност, само че в същото време се успокояваме, че въпреки всичко пред нас има още време, с цел да осъществим това, което сме запланували или за което мечтаем. Представяме ви дребна част от най-зловещите места на Земята, които притеглят туристи. Заедно с филмите и романите на ужаса те са следващо доказателство, че природата на индивида е извънредно спорна - податлив е даже да си заплати, с цел да го плашат.
ОСТРОВЪТ НА КУКЛИТЕ
Ако погледнем на куклите отвън главното им предопределение – да бъдат играчки, тълкуванията ни на метода, по който ги възприемаме, може да са безкрайни и даже стряскащи: умалени копия на деца; същества с човешки черти, само че без душа; студени обвивки със студени очи, които издават странни звуци и така нататък Естествено, куклите незабавно изникват в съзнанието ни и когато стане въпрос за вуду или пък за филми на ужасите.
А в този момент си представете остров с хиляди парцаливи, разпадащи се кукли, висящи от всяко дърво, от всеки шубрак и сграда. Те като че ли ни следят. Поклащат се напразно, а нощем облеклата им шумолят. Островът притегля хиляди гости годишно – не поради естествените си забележителности, а поради тях. Туристите носят със себе си кукли, които окачват по дърветата и измежду разпадащите се изгнили техни събратя и посестрими, можем да забележим някое радостно Барби. Злите езици описват, че с течение на времето жителите на острова замязват на зомбита, които сякаш носят нечии души…
Виновникът за съществуването на тази туристическа атракция е дон Хулиан Сантана. На 29 години той се заселва на острова и стартира да събира кукли и да ги увесва по дърветата в своята чинампа (малко островче, вид плаваща градина). Хулиан Сантана в никакъв случай не се дами, живее изолиран в самотност, заобиколен единствено от куклите, които се усилват всяка година. Те постоянно изплуват в каналите и той неуморно ги колекционира. Племенникът му Анастасио, който стопанисва острова, твърди, че съгласно Хулиан те го защитавали от злите духове. До самата си гибел през 2001 година той споделя спорни истории, че пристигнал поради нещастна обич, че синът му бил умрял, че видял давещо се момиче, което не могъл да избави и по тази причина почнал да събира кукли в нейна памет. Към края на дните си Хулиан Сантана е некадърен да опише обвързвано своята история, а съседите му го одобряват за изцяло изкуфял. В последните си години той се грижи за някои от своите кукли като за съпруги, носи ги на всички места, облича ги с туники и непрекъснато им приказва.
Племенникът му Анастасио обича да споделя, че някои от тях шушукат през нощта и се движат необичайно. Колкото и да сме сигурни, че тези истории са преднамерено измислени, с цел да му донесат още някое и друго песо от прииждащите туристи, едва ли това е място, на което желаеме да замръкнем. Дори локалните описват, че родители оставяли синовете си да пренощуват там една нощ, с цел да възмъжеят.
Островът се намира единствено на няколко часа път от Мексико сити, само че се приема като извънредно злокобно място изключително от европейците, за които мексиканският светоглед и разбирания за живота и гибелта са извънредно неразбираеми. И с цел да е историята още по-мистична, през 2001 година Хулиан Сантана е открит удавен почти на същото място, където той постоянно е твърдил, че се удавило момичето преди време. Колко по-привлекателно може да бъде това за едно посещаване?
ГОРАТА НА САМОУБИЙЦИТЕ
Годишно тук се самоубиват стотици. В мрачните глъбини на голямата гора Аокигахара в Япония може да се натъкнете на черепи, обувки, облекла, изпуснати или захвърлени предмети – часовници, гривни и други Тук, в подножието на планината Фуджи в Япония, ще срещнете и табелите с най-странни надписи - като се стартира от „ Животът е скъп, не го унищожавай! “, мине се през „ Помисли за фамилията си! “ и се стигне до неуместното „ Приятел ми сподели, че да се самоубиеш не е готино “. Правителството на Япония е мощно загрижено за възходящия с всяка година брой самоубийства в тази гора, само че резултат от дейностите му очевидно няма.
Това място е като магнит за всички, които желаят да сложат завършек на земния си път. Гората е толкоз огромна, тъмна и недостъпна, че доста тела не се откриват с години. Самоубийците потъват измежду гъстотата на дърветата, с цел да не се върнат повече оттова. Защо обаче това място е толкоз известно? Една от теориите е, че виновност за това има извънредно известният разказ на японския публицист Сейчо Мацумото „ Kuroi Jukai “ („ Черно море на дърветата “ – псевдоним на гората), излязъл при започване на 60-те години на предишния век. Там самоубийството е показано като надали не хубав и безпределно сантиментален акт. Както можем да се досетим, на японците не им би трябвало кой знае какъв подтик в това отношение. В Страната на изгряващото слънце от много време има самобитен фетиш към гибелта – като ритуалното лишаване на личния живот - сепуку, легендата камикадзе и самоубийствата всяка година на деца поради напрежението от първия образователен ден.
Докато при християнството самоубийството е смъртен грях, който предопределя участта след гибелта, то при японците значение има единствено животът тук и в този момент. Друга книга, която способства за злокобната популярност на това място, е и тази на Ватару Цуруми „ Пълен справочник на самоубийството ”, в която гората попада в лист като „ съвършеното място за умиране ”.
Убасуте - да изоставиш родител
Това обаче не е всичко – локалните митове описват, че това място е било сцена на античната японска процедура убасуте (Ubasute – да изоставиш родител). Тогава възрастните членове на фамилията, които не можели да се грижат за себе си, били откарвани в Аокигахара и били изоставяни, с цел да умрат трудно от апетит и дехидратация. Допълнителна роля играе може би и фактът, че гората е в подножието на планината Фуджи – свещено място за японците.
Но дали поради романите, историята или религиозното значение, или по-вероятно поради композиция от всичко посочено, гората Аокигахара от ден на ден притегля самоубийците. Местните хора даже считат, че корените на дърветата са пропити от мрачевина и зло и гората се смята за място, обитаемо от призраците на мъртвите – било от тези, лишили сами живота си, или от възрастни хора, изоставени в убасуте.
Мракът и плячката пък притеглят доста нарушители в гората. През последните години се усилва броят на мародерите, които претърсват остатъци, с цел да намерят пари, златни пръстени и други Това е и извънредно известна туристическа дестинация. Многото прииждащи обаче не пречат на тези, които желаят да сложат края си точно в гората Аокигахара. Местен гражданин споделя: „ Само като ги видя, знам кой е тук, с цел да прегледа гората като екскурзиант, кой търси плячка и кой идва, с цел да остане завинаги… “
МЪРТВИТЕ КАТО ДЕКОР
Животът е дребен стадий от цялото пътешестване на човешкия дух, а тялото е единствено краткотрайна обвивка – това схващане лежи в основата на християнството. В мрачното европейско Средновековие, когато господстват чумата, войната и гладът, вярата и вярата в задгробния живот стават по-силни. Гледките на остатъци от трупове, на черепи и кости са нещо особено за тези времена, изключително спрямо днешното съществуване на „ изискана Европа “. Колкото е разумно на разнообразни места в Европа да се появят църкви и параклиси, инкрустирани с човешки кости, също толкоз разумно е там актуалният човек да изпита автентичен смут. И до момента в който за хората, живели допреди два века, черепите са възпоминание за битието на мъртвите и увещание, че душата я чака безконечен живот, за мнозина през днешния ден скелетите и останките просто припомнят, че гибелта е неизбежна, а животът няма смисъл.
КОСТНИТЕ ПАРАКЛИСИ
(Capelas Dos Ossos) са постоянно срещани в предишното в Португалия. В момента има шест такива – с разнообразни размери, само че с обща страховита декорация. Най-известният от тях е този в Кампо Майор. През 1732 година в замъка в градчето избухва пожар, подпалва оръжейната и резултатът е изравнено населено място със земята и над 1000 мъртви. Всички остатъци са положени в всеобщ гроб, само че 30 години по-късно наследниците ги ексхумират и украсяват с костите параклиса на локалната черква. Това обаче не е всичко – някъде след табелата, показваща, че цената за посетителите на параклиса е към 3 евро с право за снимане (смъртта постоянно е била скъпа разменна монета), ще прочетете надписа „ Dai-lhes, Senhor o Eter-no Descanso “ (Боже, дай им безконечен покой). Надяваме се да са го намерили.
Костният параклис в Кампо Майор обаче бледнее пред костницата в черква в Седлец - предградие на чешката столица Прага. Там има стотици хиляди човешки кости, интегрирани в обширното вътрешно пространство и построили мебелите, олтара, даже големия полилей. В края на XII век бохемският крал изпраща собствен доближен абат на странствуване по Светите земи, откъдето той се връща с пръст от Голгота. Разпръсква я в гробището на църквата. Мълвата бързо се разчува и това става желано място за погребения. През XV век стартира ексхумацията на костите и подреждането им в параклиса. През 1870 година на локален дърворезбар е предоставена задачата да украси църквата с наличния материал – големи купища кости. Майсторът дава всичко от себе си и с помощта на напъните му през днешния ден можем да забележим чаши, кръстове от кости, облицовани с черепи входни порти и всичко, което може да си визиите – или по-добре да не можете. В наши дни това място е една от огромните забележителности на Чехия.
ГИПСИРАНИ ОТ УЖАС
Ако имаше ранглиста на злокобни места, църквата „ Свети Георги “ в чешкото село Лукова би била отпред. През 1968 година покривът се срутва по време на погребална гала. Говори се, че духовете на починалите не намират покой. През 2014 година скулпторът Якоб Хадрава основава единствената по рода си в света артинсталация – черква, обитаема от 32 скулптури на духове, които са седнали по пейките в молитва или стоят прави в преддверието. Изработени са от гипс. Планът на скулптора сработва повече от добре – с приходите от визитите на туристите да се възвърне църквата. „ Надявам се да покажа на света, че това е обикновено място в всекидневието ни, само че и че ориста е тази, която има голямо въздействие върху живота ни “, споделя Хадрава. Произведението му е в действителност злокобно и за нищо не света не бихте желали да замръкнете на това място.
ПОГРЕБЕНИЯ НА ОТКРИТО
Остров Бали е райско кътче, само че и дом на много смущаваща процедура. Коренното население - бали ага, имат традиция да поставят своите мъртви под дърветата taru menyan (taru – „ дърво “, menyan – „ мирис “). Гробовете съставляват бамбукови кафези, а умрелите се разлагат навън. Миризмата се скрива от аромата на неповторимите дървета. След като завърши стадият на разлагане, локалните реалокират и подреждат костите им навън. Така живите и умрелите не престават взаимно своето битие.
Под Париж има километри тунели, които приютяват костите на милиони парижани от епохи – аранжирани и подредени. Само 20 метра под равнището на алеите, по които се разхождат влюбените, могат да ви настръхнат косите. Студени коридори на парижките катакомби, неясен звук от подземни поточета, симетрично подредени купища с кости и невероятни украшения. Срещу 13 евро можете да посетите мястото, където има може би най-вече изложени човешки черепи и кости.
Малкият остров Повеглия се намира във Венецианската лагуна и до неотдавна бе неразрешен за визити от италианското държавно управление. Още от времената на Римската империя това място се отъждествява със заточените умиращи от чума клетници. Тази известност се поддържа през вековете и при всяка чумна зараза там са екстрадирани стотици хиляди заболели или просто трупове, с цел да бъдат изгорени. За да стане цялата картина по-болна, при започване на предишния век там е издигната психиатрична клиника. Днес нейната постройка е изоставена – леглата на психологично болните съжителстват с костите на умрелите.
Статията е оповестена в брой 8/2018 година на Списание 8
Купи броя от тук
„ Границите, разделящи живота и гибелта, са сенчести и неразбираеми. Кой може да каже къде свършва едното и къде стартира другото? ”
Едгар Алън По
Да ти настръхнат косите
Едни от най-зловещите места на Земята, които притеглят хиляди туристи
Някои злокобни места провокират голямо любознание – не толкоз поради това, което може да се види там, колкото поради тръпката по какъв начин ще ни се отрази видяното. Попаднем ли там, косите ни настръхват, даже да знаем, че сме в сигурност. Замисляме се за гибелта като за неизбежна действителност, само че в същото време се успокояваме, че въпреки всичко пред нас има още време, с цел да осъществим това, което сме запланували или за което мечтаем. Представяме ви дребна част от най-зловещите места на Земята, които притеглят туристи. Заедно с филмите и романите на ужаса те са следващо доказателство, че природата на индивида е извънредно спорна - податлив е даже да си заплати, с цел да го плашат.
ОСТРОВЪТ НА КУКЛИТЕ
Ако погледнем на куклите отвън главното им предопределение – да бъдат играчки, тълкуванията ни на метода, по който ги възприемаме, може да са безкрайни и даже стряскащи: умалени копия на деца; същества с човешки черти, само че без душа; студени обвивки със студени очи, които издават странни звуци и така нататък Естествено, куклите незабавно изникват в съзнанието ни и когато стане въпрос за вуду или пък за филми на ужасите.
А в този момент си представете остров с хиляди парцаливи, разпадащи се кукли, висящи от всяко дърво, от всеки шубрак и сграда. Те като че ли ни следят. Поклащат се напразно, а нощем облеклата им шумолят. Островът притегля хиляди гости годишно – не поради естествените си забележителности, а поради тях. Туристите носят със себе си кукли, които окачват по дърветата и измежду разпадащите се изгнили техни събратя и посестрими, можем да забележим някое радостно Барби. Злите езици описват, че с течение на времето жителите на острова замязват на зомбита, които сякаш носят нечии души…
Виновникът за съществуването на тази туристическа атракция е дон Хулиан Сантана. На 29 години той се заселва на острова и стартира да събира кукли и да ги увесва по дърветата в своята чинампа (малко островче, вид плаваща градина). Хулиан Сантана в никакъв случай не се дами, живее изолиран в самотност, заобиколен единствено от куклите, които се усилват всяка година. Те постоянно изплуват в каналите и той неуморно ги колекционира. Племенникът му Анастасио, който стопанисва острова, твърди, че съгласно Хулиан те го защитавали от злите духове. До самата си гибел през 2001 година той споделя спорни истории, че пристигнал поради нещастна обич, че синът му бил умрял, че видял давещо се момиче, което не могъл да избави и по тази причина почнал да събира кукли в нейна памет. Към края на дните си Хулиан Сантана е некадърен да опише обвързвано своята история, а съседите му го одобряват за изцяло изкуфял. В последните си години той се грижи за някои от своите кукли като за съпруги, носи ги на всички места, облича ги с туники и непрекъснато им приказва.
Племенникът му Анастасио обича да споделя, че някои от тях шушукат през нощта и се движат необичайно. Колкото и да сме сигурни, че тези истории са преднамерено измислени, с цел да му донесат още някое и друго песо от прииждащите туристи, едва ли това е място, на което желаеме да замръкнем. Дори локалните описват, че родители оставяли синовете си да пренощуват там една нощ, с цел да възмъжеят.
Островът се намира единствено на няколко часа път от Мексико сити, само че се приема като извънредно злокобно място изключително от европейците, за които мексиканският светоглед и разбирания за живота и гибелта са извънредно неразбираеми. И с цел да е историята още по-мистична, през 2001 година Хулиан Сантана е открит удавен почти на същото място, където той постоянно е твърдил, че се удавило момичето преди време. Колко по-привлекателно може да бъде това за едно посещаване?
ГОРАТА НА САМОУБИЙЦИТЕ
Годишно тук се самоубиват стотици. В мрачните глъбини на голямата гора Аокигахара в Япония може да се натъкнете на черепи, обувки, облекла, изпуснати или захвърлени предмети – часовници, гривни и други Тук, в подножието на планината Фуджи в Япония, ще срещнете и табелите с най-странни надписи - като се стартира от „ Животът е скъп, не го унищожавай! “, мине се през „ Помисли за фамилията си! “ и се стигне до неуместното „ Приятел ми сподели, че да се самоубиеш не е готино “. Правителството на Япония е мощно загрижено за възходящия с всяка година брой самоубийства в тази гора, само че резултат от дейностите му очевидно няма.
Това място е като магнит за всички, които желаят да сложат завършек на земния си път. Гората е толкоз огромна, тъмна и недостъпна, че доста тела не се откриват с години. Самоубийците потъват измежду гъстотата на дърветата, с цел да не се върнат повече оттова. Защо обаче това място е толкоз известно? Една от теориите е, че виновност за това има извънредно известният разказ на японския публицист Сейчо Мацумото „ Kuroi Jukai “ („ Черно море на дърветата “ – псевдоним на гората), излязъл при започване на 60-те години на предишния век. Там самоубийството е показано като надали не хубав и безпределно сантиментален акт. Както можем да се досетим, на японците не им би трябвало кой знае какъв подтик в това отношение. В Страната на изгряващото слънце от много време има самобитен фетиш към гибелта – като ритуалното лишаване на личния живот - сепуку, легендата камикадзе и самоубийствата всяка година на деца поради напрежението от първия образователен ден.
Докато при християнството самоубийството е смъртен грях, който предопределя участта след гибелта, то при японците значение има единствено животът тук и в този момент. Друга книга, която способства за злокобната популярност на това място, е и тази на Ватару Цуруми „ Пълен справочник на самоубийството ”, в която гората попада в лист като „ съвършеното място за умиране ”.
Убасуте - да изоставиш родител
Това обаче не е всичко – локалните митове описват, че това място е било сцена на античната японска процедура убасуте (Ubasute – да изоставиш родител). Тогава възрастните членове на фамилията, които не можели да се грижат за себе си, били откарвани в Аокигахара и били изоставяни, с цел да умрат трудно от апетит и дехидратация. Допълнителна роля играе може би и фактът, че гората е в подножието на планината Фуджи – свещено място за японците.
Но дали поради романите, историята или религиозното значение, или по-вероятно поради композиция от всичко посочено, гората Аокигахара от ден на ден притегля самоубийците. Местните хора даже считат, че корените на дърветата са пропити от мрачевина и зло и гората се смята за място, обитаемо от призраците на мъртвите – било от тези, лишили сами живота си, или от възрастни хора, изоставени в убасуте.
Мракът и плячката пък притеглят доста нарушители в гората. През последните години се усилва броят на мародерите, които претърсват остатъци, с цел да намерят пари, златни пръстени и други Това е и извънредно известна туристическа дестинация. Многото прииждащи обаче не пречат на тези, които желаят да сложат края си точно в гората Аокигахара. Местен гражданин споделя: „ Само като ги видя, знам кой е тук, с цел да прегледа гората като екскурзиант, кой търси плячка и кой идва, с цел да остане завинаги… “
МЪРТВИТЕ КАТО ДЕКОР
Животът е дребен стадий от цялото пътешестване на човешкия дух, а тялото е единствено краткотрайна обвивка – това схващане лежи в основата на християнството. В мрачното европейско Средновековие, когато господстват чумата, войната и гладът, вярата и вярата в задгробния живот стават по-силни. Гледките на остатъци от трупове, на черепи и кости са нещо особено за тези времена, изключително спрямо днешното съществуване на „ изискана Европа “. Колкото е разумно на разнообразни места в Европа да се появят църкви и параклиси, инкрустирани с човешки кости, също толкоз разумно е там актуалният човек да изпита автентичен смут. И до момента в който за хората, живели допреди два века, черепите са възпоминание за битието на мъртвите и увещание, че душата я чака безконечен живот, за мнозина през днешния ден скелетите и останките просто припомнят, че гибелта е неизбежна, а животът няма смисъл.
КОСТНИТЕ ПАРАКЛИСИ
(Capelas Dos Ossos) са постоянно срещани в предишното в Португалия. В момента има шест такива – с разнообразни размери, само че с обща страховита декорация. Най-известният от тях е този в Кампо Майор. През 1732 година в замъка в градчето избухва пожар, подпалва оръжейната и резултатът е изравнено населено място със земята и над 1000 мъртви. Всички остатъци са положени в всеобщ гроб, само че 30 години по-късно наследниците ги ексхумират и украсяват с костите параклиса на локалната черква. Това обаче не е всичко – някъде след табелата, показваща, че цената за посетителите на параклиса е към 3 евро с право за снимане (смъртта постоянно е била скъпа разменна монета), ще прочетете надписа „ Dai-lhes, Senhor o Eter-no Descanso “ (Боже, дай им безконечен покой). Надяваме се да са го намерили.
Костният параклис в Кампо Майор обаче бледнее пред костницата в черква в Седлец - предградие на чешката столица Прага. Там има стотици хиляди човешки кости, интегрирани в обширното вътрешно пространство и построили мебелите, олтара, даже големия полилей. В края на XII век бохемският крал изпраща собствен доближен абат на странствуване по Светите земи, откъдето той се връща с пръст от Голгота. Разпръсква я в гробището на църквата. Мълвата бързо се разчува и това става желано място за погребения. През XV век стартира ексхумацията на костите и подреждането им в параклиса. През 1870 година на локален дърворезбар е предоставена задачата да украси църквата с наличния материал – големи купища кости. Майсторът дава всичко от себе си и с помощта на напъните му през днешния ден можем да забележим чаши, кръстове от кости, облицовани с черепи входни порти и всичко, което може да си визиите – или по-добре да не можете. В наши дни това място е една от огромните забележителности на Чехия.
ГИПСИРАНИ ОТ УЖАС
Ако имаше ранглиста на злокобни места, църквата „ Свети Георги “ в чешкото село Лукова би била отпред. През 1968 година покривът се срутва по време на погребална гала. Говори се, че духовете на починалите не намират покой. През 2014 година скулпторът Якоб Хадрава основава единствената по рода си в света артинсталация – черква, обитаема от 32 скулптури на духове, които са седнали по пейките в молитва или стоят прави в преддверието. Изработени са от гипс. Планът на скулптора сработва повече от добре – с приходите от визитите на туристите да се възвърне църквата. „ Надявам се да покажа на света, че това е обикновено място в всекидневието ни, само че и че ориста е тази, която има голямо въздействие върху живота ни “, споделя Хадрава. Произведението му е в действителност злокобно и за нищо не света не бихте желали да замръкнете на това място.
ПОГРЕБЕНИЯ НА ОТКРИТО
Остров Бали е райско кътче, само че и дом на много смущаваща процедура. Коренното население - бали ага, имат традиция да поставят своите мъртви под дърветата taru menyan (taru – „ дърво “, menyan – „ мирис “). Гробовете съставляват бамбукови кафези, а умрелите се разлагат навън. Миризмата се скрива от аромата на неповторимите дървета. След като завърши стадият на разлагане, локалните реалокират и подреждат костите им навън. Така живите и умрелите не престават взаимно своето битие.
Под Париж има километри тунели, които приютяват костите на милиони парижани от епохи – аранжирани и подредени. Само 20 метра под равнището на алеите, по които се разхождат влюбените, могат да ви настръхнат косите. Студени коридори на парижките катакомби, неясен звук от подземни поточета, симетрично подредени купища с кости и невероятни украшения. Срещу 13 евро можете да посетите мястото, където има може би най-вече изложени човешки черепи и кости.
Малкият остров Повеглия се намира във Венецианската лагуна и до неотдавна бе неразрешен за визити от италианското държавно управление. Още от времената на Римската империя това място се отъждествява със заточените умиращи от чума клетници. Тази известност се поддържа през вековете и при всяка чумна зараза там са екстрадирани стотици хиляди заболели или просто трупове, с цел да бъдат изгорени. За да стане цялата картина по-болна, при започване на предишния век там е издигната психиатрична клиника. Днес нейната постройка е изоставена – леглата на психологично болните съжителстват с костите на умрелите.
Статията е оповестена в брой 8/2018 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ