Старият български дипломат Михаил Маджаров през целия си живот обичал

Старият български посланик Михаил Маджаров през целия си живот обичал да повтаря британската сентенция: „ Моят дом е моят палат “.

Когато стартират бомбардировките над София през янурари 1944 година, той остава в къщата си дружно със фамилията. Всички слизат в мазето, с цел да търсят сигурност. В този момент къщата е разтресена. Под руините умират брачната половинка му Мария, щерка му Василка, снахата Саша Пундева и внукът - Петко. Оцеляват само щерка му Анна Каменова и шурей му Петко Стайнов. Деветдесетгодишният Маджаров останал до последно индиферентен в дома си на ул. „ Славянска “. Ранен го отвели в болничното заведение на Червения кръст, а след няколко часа умрял. Дни преди бомбардировките взирайки се обратно в годините повтарял: „ Благодаря на Бога, че ме резервира до тая минута непокварим, горделив и непопаднал от боязън в провинения “.

Приживе не знаел в кой ден и в коя година се е появил на белия свят. Приел датата 31 декември 1854 година Родният му град е Копривщица. За първи път го завел на учебно заведение дядо му поп Михаил. Той имал огромна библиотека от старопечатни книги, на които самичък е спомоществовател. Тъкмо той дал в ръцете на внука си „ Рибния буквар “. Баща му хаджи Иван желал да го направи търговец, само че преди този момент го завел да изучи абаджийството. Когато момчето му навършило 15 години отпътувал с него за Цариград, Солун, Йерусалим, Кайро, да го запознае с комерсиалните тънкости. Михаил Маджаров учи в Копривщенското учебно заведение, а след това в Роберт лицей.

Сред ярките му мемоари в Цариград са срещите му с Георги Бенковски, негов вуйчо. Двамата се виждали и преди в Копривщица, само че таман в Цариград срещите се случвали през празнични дни. Ученикът отивал в одаята на татко си, където го очаквал известният бунтовник, разговаряли. Бенковски впечатлявал момчето с неотстъпчивост и убеденост. 

След Освобождението Маджаров е поканен за преподавател в Пазарджик. Там се сближава с Константин Величков и стават другари. По това време изпраща публикация във вестник „ Марица “, която впечатлила издателя Христо Г. Данов. Той отива в Пазарджик, с цел да го предложения за редактор на вестника. Маджаров се съгласява - към този момент е разгласил шеговито стихотворение в сатиричния вестник „ Шутош “.

Спомня си и думите на дядо Петко Славейков, който един път му рекъл: „ Слушай бе, момче, ти в този момент имаш уроци, та би трябвало да се занимаваш с тях. Но не бягай от писането, можеш да станеш огромен поет! “ На идната година във вестник „ Ден “ Маджаров разгласява „ Ясна, светла месечинко “. Текстът се ражда от страданието по неволите на диарбекирските заточеници и дълго се популяризира като национална ария. Маджаров не отпечатва други стихотворения, само че се отдава на публицистична и публичната работа. 

Дори по време на едно пътешестване с Иван Вазов до Италия, отделя повече време за политически срещи, изследване на публичния и финансовия живот в южната страна. По този мотив Вазов му посвещава закачлива поема.

Не инцидентно първата публикация на Михаил Маджаров във вестник „ Марица “ е „ Сфинксът продума “ (1879) тя го дефинира като добър стилист. Пише освен за политически събития, само че следи развиването на духовния живот на българите. Докато редактира вестника учи съдопроизводство и гражданско право. Това му дава опция да стане член на Върховното съдилище и на Постоянния комитет на Народното събрание. Тези знания му оказват помощ, когато е определен за министър на финансите на Източна Румелия. 

Маджаров се включва в живота на България и се интересува от въпросите на Конституцията. Казвал, че за това време тя е най-либералната, „ стига да се съблюдават нейните държания “. Свобода, ред и правда са неговия блян. Заради нарушаване във висшия закон той се афишира срещу пълномощията, извоювани от Батенберг, за което е интерниран и разкарван по пандизите.

В сватбения си час, два дни след Съединението, Маджаров не може да се порадва на младата си младоженка Мария Теодорова, сестра на известния български общественик Теодор Теодоров. Копривщенецът е срещу Съединението, счита го за преждевременно и несвоевременно. Според него Македония и другите български земи, останали отвън новата българска страна, би трябвало да се причислят към Източна Румелия и тогава дружно да се обединят с Княжеството.

В сватбения ден другари и родственици пълнят черквата, само че младоженците не идват. „ Няма ли да ме освободите, до момента в който се извърши обреда? “ – пита задържаният Михаил Маджаров. „ Не, ще Ви водим в София “, дават отговор стражарите. Булката сменя венчалната рокля с пътнически костюм и потегля след обичания мъж. В двора чакат музиканти. Под звуците на „ Шуми Марица “, младоженците са съпроводени от кума. С тях е и задържания Стефан Бобчев, правист, журналист и политик. Всички се качват на файтоните, а по мрачно стигат Пиродоп, където нощуват. Там се прави истинската  венчавка на семейство Маджарови. На сутринта сватбарите, заградени от стражари не престават пътя към София. Маджаров е интерниран в продължение на една година. 

Скоро е свален Батенберг и се образува краткотрайно революционно държавно управление, а в състава му влиза Михаил Маджаров. Но 10 дни по-късно краткотрайното държавно управление е заменено от Стамболов, а неговите членове задържани и хвърлени в Пловдивския затвор. Поради твърдата си позиция по въпроса, Маджаров, Вазов и Бобчев са принудени да търсят леговище в Русия и Цариград.

Маджаров се озовава в Цариград и там се занимава с френски език, учи британските философи, превежда Хърберт Спенсър и двете книги на Толстой – „ Война и мир “ и „ Ана Каренина “. Завръща се в България, макар неприятностите които го чакат.

В Пловдив минава адвокатски изпити и се захваща с адвокатска процедура. Той е привикнал с по-широка активност и политическите събития го притискат. През 1893 година дружно със Стефан Бобчев основават списанията „ Юридически обзор “ и „ Българска колекция “. На идната година е определен за народен представител в XIII Народно заседание. Няколко месеца по-късно става министър на публичните здания, пътищата и известията в кабинета на Константин Стоилов. Урежда построяването на съществени железопътни линии у нас.

След като е освободен от министерския пост става основен редактор на в. „ Мир “ в продължение на дванадесет години. Тогава написа най-смелите си стати против Фердинанд. През 1911 година е определен за подпредседател на Великото и на следващето Обикновено Народно заседание. В него се основават два от най-важните закони в тогавашното законодателство: закона за Административното правораздаване и закона за Съразмерната изборна система. 

През 1912 година отпътува за Лондон, където е назначен за пълномощен министър. „ Не бях посланик по специалност и не възприемах за права всяка политика, която се откриваше в София. Аз имах свои убеждения, които ме караха да се отнасям критически, а от време на време и негативно към дейностите на българското държавно управление. Като човек с политическо минало и с известни политически възгледи, аз имах правото, и длъжността да се насочвам към държавното управление, па и към самия Фердинанд, със препоръки и митинги, за да го отвърна от веднъж, който съгласно моето схващане водеше България към опропастяване “, написа Маджаров в мемоари.

По време на тази негова задача е подписването на Лондонския мир на 6 май 1913 година, най-големият дипломатически триумф на България, съгласно който тя получава земите по линията Енос-Мидия. Вследствие блестящите победи на нашите войски, Маджаров е благополучен, че може да подпише Лондонския мир. Той пази като скъпа светиня перото, с което е подписан този популярен акт. В оня миг Лондон е основния център на водените договаряния и британското публично мнение изиграва значима роля в интерес на България. Маджаров е в близки връзки с авторитетни за времето европейски държавници и дипломати – сър Едуард Грей, Лойд Джордж, Бъкянън, Палеолог, Карлоти, Сазанов.

След Междусъюзническата война отпътува наново за Лондон, а след това и за Петроград с планове да избави България от грозящата я злополука. По това време неговият първороден наследник Иван, приключил право в Женева, е на фронта в предните линии и е погубен при Серес. Другият му наследник Георги взе участие също като доброволец, само че е погубен през 1925 година като кмет на София.

„ Когато одобрих петроградския пост, надълбоко имах вяра, че събитията от 1913 година са дали всекиму един горчив, само че величествен урок. През всичкото стоене там се въодушевявах от една мисъл: да убедя в справедливостта на българските искания за тяхното осъществяване “. Мисията му на пълномощен министър не е лека, той би трябвало да води борби на два фронта. На единия да отстоява ползите на България в чужбина, а на другия – да се бори против рисковата политика на българското държавно управление.

Докладите му от Петроград са дръзки и кардинални. Прави старания да отклони Фердинанд и Радославов от германофилската политика. На един от отчетите му Фердинанд слага резолюция: „ Лебедова ария! “, т. е. последната ария на петроградския пълномощен министър е изпята.

Маджаров напуща и потегля за родината си, само че в Букурещ го предизвестяват, че щом стигне София, ще го арестуват. Той не се тормози и минава границата със фамилията си. В столицата това не се случва, само че е под наблюдаване от полицията. Спира да се печата вестник „ Мир “, той не утвърждава политиката му. Тогава стартира да води своя „ Дневник “ – от 1915 до 1943 година

Разказват, че Михаил Маджаров бил сърдечен и разговорлив човек. Не обичал да демонстрира възприятията си, считал го за уязвимост. Прикривал ги с привидна безчувственост. Предпочитал да поддържа връзка с младежи. До последния си ден живее с вярата, че разсъдъкът в България ще надделее. Оставил е „ Спомени “, „ Източна Румелия “, „ От диктаторство към независимост и правда “, „ Последните дни на Константин Стоилов “, „ Дипломатическата подготовка на нашите войни “, както и публикации, очерци и антрефилета, които може би е време да бъдат преиздадени.