Пет знакови сгради в България, които губят битката с времето
Старините в риск не са запазена марка на Пловдив. Хиляди емблематични места и знакови здания в България губят борбата с времето, а някои в никакъв случай няма да бъдат възобновени. Много от тях са държавна или общинска благосъстоятелност, което приказва за безконтролно отношение на институциите към архитектурното завещание и историческата памет.
Домът на Райна Княгиня тъне в руини
Къщата на Райна Княгиня в София от дълго време се е трансформирала в развалина. Стълбището е пропаднало, покривът тече, а фасадата се лющи. Според проектите на Столична община емблематичната постройка би трябвало да се трансформира във филиал на Музея за история на град София. Необходимите средства за това възлизат на 400 хиляди лева, само че към момента не са обезпечени.
Райна Попгеоргиева заживява на улица „ Софроний Врачански ” през 1909 година, където отглежда сама петимата си синове и осиновената си щерка след политическия арест и гибел на брачна половинка й Васил Дипчев.
Захарната фабрика в София смени куп притежатели, само че остана в съсипия
Захарната фабрика в София, която е дала името на едноименния квартал, е един от 150-те монументи на културата с категория “национално значение ” в столицата. Образец е на европейската индустриална архитектура от края на 19-и век, само че се разрушава.
Захарната фабрика е първото огромно индустриално дружество в България. Открита е на 28 ноември 1898 година.
Ще събори ли Валентин Златев " къщата с ягодите "
" Къщата с ягодите " в София е едно от архитектурните бижута от разцвета на европейската архитектура. В къщата се е основал и поддържал аристократичният дух на тогавашна София. Построена от огромния български проектант Георги Кунев през 30-те години на предишния век, къщата е устояла на тестванията на времето.
Въпреки разрухата " къщата с ягодите " към момента излъчва достойнство. Сграда с минало, само че с неразбираемо бъдеще - по този начин най-малко считат жителите на ул. " Сан Стефано ", където се намира паметникът на културата. Опасенията са, че притежателят Валентин Златев ще я събори и построи отначало, което ще отнеме нейната историческа стойност. Имат ли съображение всички тези терзания, към този момент късият отговор на притежателя Валентин Златев е " не ". Нещо повече - той е подготвен да се ангажира с банкова гаранция, че постройката ще резервира достоверния си образ. Въпреки това страховете остават.
Фабриката на Евлоги Георгиев
Двадесет години могат да се окажат задоволителни, с цел да изгубят Карлово и България едно от най-големите и скъпи дарения - фабриката за вълнен текстил, издигната и открита през 1891 година и завещана на карловци от най-големия български донор Евлоги Георгиев. Опитите на локалната власт и жителите да извърнат този развой дълги години останаха без резултат
В продължение на две десетилетия карловци събираха подписки за връщане на безспорното подаяние на града, за което свидетелства наследството на донора Евлоги Георгиев.
Изградена с неповторима архитектура и съоръжение от Западна Европа, в края на 19. век фабрика „ Евлоги Георгиев “ е извънреден образец за съвременно индустриално дружество. По време на соца фабриката е част от социалистическото дружество за копринени тъкани „ Теодоси Марков “, по-късно - „ Карловска коприна “. След всеобщата приватизация като част от „ Карловска коприна “ през 2003 година фабриката попада в частни ръце - това е сдружението „ Булгарлизинг “, благосъстоятелност на Димитър Тадаръков. Днес то е в активите на „ Пиринпласт “ АД на същия съсобственик.
Пангаловата къща - неспасяемата емблема на Смолян
Емблемата на Родопите - Пангаловата къща, която преди време си съперничела по помпозност и лукс с конаците на агите, от десетилетия стои изоставена. Къщата, която е монумент от национално значение, е в смолянския квартал Райково.
По данни на Общината наследниците на знаковата къща са над 15 и са пръснати по страната и чужбина. Управата в Смолян е направила през годините десетки наставления към тях, само че без резултат.
Богатство от търговия с гърците и морето натрупал локалният търговец Васил Пангалов, който поръчал да му се построи три ката къща. Пангаловата къща била подготвена през 1860 година и незабавно почнала да събира хорските погледи със своите 160 прозореца.
Домът на Райна Княгиня тъне в руини
Къщата на Райна Княгиня в София от дълго време се е трансформирала в развалина. Стълбището е пропаднало, покривът тече, а фасадата се лющи. Според проектите на Столична община емблематичната постройка би трябвало да се трансформира във филиал на Музея за история на град София. Необходимите средства за това възлизат на 400 хиляди лева, само че към момента не са обезпечени.
Райна Попгеоргиева заживява на улица „ Софроний Врачански ” през 1909 година, където отглежда сама петимата си синове и осиновената си щерка след политическия арест и гибел на брачна половинка й Васил Дипчев.
Захарната фабрика в София смени куп притежатели, само че остана в съсипия
Захарната фабрика в София, която е дала името на едноименния квартал, е един от 150-те монументи на културата с категория “национално значение ” в столицата. Образец е на европейската индустриална архитектура от края на 19-и век, само че се разрушава.
Захарната фабрика е първото огромно индустриално дружество в България. Открита е на 28 ноември 1898 година.
Ще събори ли Валентин Златев " къщата с ягодите "
" Къщата с ягодите " в София е едно от архитектурните бижута от разцвета на европейската архитектура. В къщата се е основал и поддържал аристократичният дух на тогавашна София. Построена от огромния български проектант Георги Кунев през 30-те години на предишния век, къщата е устояла на тестванията на времето.
Въпреки разрухата " къщата с ягодите " към момента излъчва достойнство. Сграда с минало, само че с неразбираемо бъдеще - по този начин най-малко считат жителите на ул. " Сан Стефано ", където се намира паметникът на културата. Опасенията са, че притежателят Валентин Златев ще я събори и построи отначало, което ще отнеме нейната историческа стойност. Имат ли съображение всички тези терзания, към този момент късият отговор на притежателя Валентин Златев е " не ". Нещо повече - той е подготвен да се ангажира с банкова гаранция, че постройката ще резервира достоверния си образ. Въпреки това страховете остават.
Фабриката на Евлоги Георгиев
Двадесет години могат да се окажат задоволителни, с цел да изгубят Карлово и България едно от най-големите и скъпи дарения - фабриката за вълнен текстил, издигната и открита през 1891 година и завещана на карловци от най-големия български донор Евлоги Георгиев. Опитите на локалната власт и жителите да извърнат този развой дълги години останаха без резултат
В продължение на две десетилетия карловци събираха подписки за връщане на безспорното подаяние на града, за което свидетелства наследството на донора Евлоги Георгиев.
Изградена с неповторима архитектура и съоръжение от Западна Европа, в края на 19. век фабрика „ Евлоги Георгиев “ е извънреден образец за съвременно индустриално дружество. По време на соца фабриката е част от социалистическото дружество за копринени тъкани „ Теодоси Марков “, по-късно - „ Карловска коприна “. След всеобщата приватизация като част от „ Карловска коприна “ през 2003 година фабриката попада в частни ръце - това е сдружението „ Булгарлизинг “, благосъстоятелност на Димитър Тадаръков. Днес то е в активите на „ Пиринпласт “ АД на същия съсобственик.
Пангаловата къща - неспасяемата емблема на Смолян
Емблемата на Родопите - Пангаловата къща, която преди време си съперничела по помпозност и лукс с конаците на агите, от десетилетия стои изоставена. Къщата, която е монумент от национално значение, е в смолянския квартал Райково.
По данни на Общината наследниците на знаковата къща са над 15 и са пръснати по страната и чужбина. Управата в Смолян е направила през годините десетки наставления към тях, само че без резултат.
Богатство от търговия с гърците и морето натрупал локалният търговец Васил Пангалов, който поръчал да му се построи три ката къща. Пангаловата къща била подготвена през 1860 година и незабавно почнала да събира хорските погледи със своите 160 прозореца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ