Станимира Петрова: На профиринга е по-лесно от аматьорския бокс
Станимира Петрова, една от звездите ни в женския бокс, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Спортният път стартира в таекуондото. Постига забележителни резултати в корейското бойно изкуство, само че се състезава в неолимпийската версия и на процедура няма опция да реализира фантазията си – орден от най-големия състезателен конгрес. Малко на смешка се пренасочва към бокса, само че точно на кръга намира същинското си “аз”. Тя е първата българка – международна шампионка в този спорт, а във визитката блестят и две европейски трофеи. На шампионата на планетата в Индия, който приключи предишния месец, родната ни звезда в античния спорт отпадна на осминафиналите след скандално съдийство. А в следствие, дружно с треньора Петър Лесов даже бяха отстранени от международното състезание поради бурни митинги.
- Здравей, Станимира! Преодоля ли разочарованието от съдийската неправда по време на осминафинала на международното състезание в Индия?
- Мисля, че значително го преодолях. Със сигурност още е останало малко отчаяние, само че хубавото е, че в този момент предстоят празници, които ще заместят болката.
- Очакваше ли реферите да те ощетят в срещата с представителката на домакините Соня Чагал?
- Може би, да. Когато излезе жребият, споделих, че има нередности по отношение на слагането на състезателите от международната класация. По предписание топ 8 би трябвало да бъдат сложени. В случая аз бях втора в международната класация, а тя – трета и трябваше да се срещнем чак на полуфинал, а се случи много по-рано.
- Какво си сподели, когато видя, че афишират за победителка твоята съперничка? Беше ли подготвена да спечелиш купата?
- Да, мисля, че бях много готова. Според мен имах всичко належащо и бях подготвена да я печеля, тъй като гледах конкуренцията. Но шансът не беше с мен.
- Как реагира, когато видя, че съдията не подвига твоята ръка, а тази на противничката?
- Просто се усмихнах. Имах такива опасения още преди този момент. Разбира се, че ми стана доста неприятно, само че няма какво да се направи.
- Съжаляваш ли за реакцията ти, която докара до лишаване на акредитацията ти за шампионата на планетата в Ню Делхи? Как се случи цялата тази история?
- За страдание не бих споделила. Всъщност изказах някакво мнение, което не го бях изразила вярно. Реално ги упреквам в корупция, което изобщо не е вярно, тъй като нямам никакви доказателства за това. Все още настоявам, че резултатът не е действителен за мен, само че може би изигра неприятна смешка това, че дадох изявление на британски, а този език ми е прекомерно слаб. Реално от потреблението на една неправилна дума се стигна до всичко това.
- Според теб има ли корупция в бокса?
- Не знам, не мога да настоявам. Всеки може да допуска, само че не знам.
- Как се печели борба със съдиите?
- И това не знам. Нямам отговор.
- През седмицата българската федерация по бокс наказа теб и Петър Лесов с последно предизвестие и парична санкция. Как одобри решението на нашата централа?
- Нито едно наказване не е прелестно. Но в последна сметка почитам тяхното решение. В момента можем единствено да поемаме всичко, което решат те или интернационалната федерация. Тоест ние нямаме право на глас.
- Разговаря ли с президента на федерацията Красимир Инински след загубата ? Какво ти сподели той?
- Да, даже като се върнахме, ни извикаха и трябваше да разкажем нашата позиция на всичко случило се.
- Какво те стимулира да продължаваш да тренираш при една толкоз очевидна неправда?
- Не знам, нямам никаква концепция. Първоначално безусловно първите ми думи бяха, че се отхвърлям и в действителност не виждам смисъл. Много ми беше тъжно. Тогава го споделих и може би още го мисля, че най-голямата ми фантазия да стана олимпийска шампионка към този момент ми се коства нереална, тъй като не съм сигурна, че зависи от мен. Според мен много дребна част зависи от мен самата, от това какво ще направя, по какъв начин ще се приготвя и дали ще бъда най-хубавата в категорията. Малко е тъжно, само че като минава времето… Вече нямам самообладание да отида в залата, само че за жалост не мога, тъй като отивам на физиотерапия, че имам малко проблем с рамото. Така че съм в цялостна отмора.
- Да те върна към началото на твоя състезателен път. Защо избра таеку о ндото?
- Беше един от най-развитите спортове в Асеновград. Моите родители желаеха да запишат брат ми, само че им споделих, че желая и аз. Тогава не се съгласиха, само че цяла вечер се тръшках, крещях, ревах и в последна сметка нямаха избор и ме закараха в залата.
- Кой беше по-добър сред теб и брат ти?
- Той беше по-талантливият, а аз по-упоритата. Всъщност аз продължих и по тази причина станах по-успешната.
- Кога реши да прекратиш с изявите си в таеку о ндото и за какво?
- Защото бях в неолимпийската версия на таекуондо. Доста време се чудих и трябваше да взема това решение да отида в олимпийски спорт. На смешка бях споделила пред мои другари след олимпийските игри през 2012 година, че през 2016 година ще вземам участие на олимпиадата, само че би трябвало да избера в кой спорт.
- А от таекуондото притежаваш международна и европейска купа .
- Да, по този начин е.
- Кой те вкара в залата по бокс?
- Първо имах няколко тренировки, проведени от таекуондото в Пловдив. Първите ми тренировки бяха при Александър Христов. След това напълно инцидентно в спортната академия записах СИП по Бокс. Исках да се опитвам и се пуснах на едно републиканско съревнование. Станах първа. После на две градски отново станах първа. И на Нова година през 2013-а с татко ми седяхме и се чудехме какво да вършим и взехме решение да рискуваме. Все отново от върха на единия спорт отивам в нищото. Тепърва трябваше да се преборвам в България. Нямахме никаква визия дали това въобще е допустимо да се случи.
- Как се почувства на кръга?
- Като у дома. Най-странното е, че на боксовия кръг се почувствах доста по-добре и по-уютно, в сравнение с татамито за всичките години преди този момент.
- Кое беше първото ти съревнование на кръга ? Как се усещаше?
- Спомням си го. Мисля, че беше на градско състезание. Проведе се на „ Дианабад “. От спортната академия ми предложиха да ме пуснат да играя и аз се съгласих. Имах съседка в общежитието - боксьорка. Казвам, че нямам нито кецове, нито нищо… В следствие ми дадоха кецове, бинтове, всичко. Исках да си основа многообразие, на смешка се пуснах. Изиграх две срещи с отричане, даже не свършиха до края. След това още едно градско и след това беше първото републиканско. Но най-интересното е, че и на двете нямам до дъно изиграна среща. Тогава се замислихме с татко ми, че може би в действителност имам гений.
- Световна купа през 2014 година - р азкажи ни по какъв начин реализира този успех . Какво трябваше да преодолееш по пътя към първото място?
- То се случи много бързо след влизането ми в боксовата среда. Всъщност преди този момент имах европейско състезание, на което изгубих в първа среща. След това имах няколко интернационалните шампионата, на които нито веднъж не стигнах до върха. Но знаех, че няма какво да изгубвам. Аз съм новобранката, от която никой нищо не чака и мога просто да си играя, без значение какво ще се случи. Просто не носех отговорността, която сега може би ми пречи и ми тежи. Излизах среща след среща. Като победих на четвъртфинала, бях най-щастливата. Нищо не ме интересуваше, тъй като към този момент имах орден от международно. А това е толкоз огромно достижение за първи шампионат на планетата! Просто имах предпочитание. Мисля, че това ми е най-голямото качество – голямото предпочитание и това, че се раздавах, тъй като тогава действително още не бях боксьорка. Бях таекуондистката, която излиза да играе бокс.
- През 2016 година стана европейска шампионка и бе избрана за “най-добър боксьор” на АИБА. Какво означаваше за теб това самопризнание?
- Огромно! Дори като получих купата се почувствах по-щастлива, след като взех международната купа. Защото от цяло европейско състезание и толкоз доста положителни и одобрени през годините състезатели, да дадат купата на мен, е ужасно. Всъщност ми се случи за повторно. Тази година още веднъж взех купата с купата, което е супер. Надявам се в миналото да взема такава купа и от международно. А в случай че има, също и на олимпийските игри.
- К огато всички чакаха от теб орден на олимпийските игри в Рио де Жанейро пристигна срив ът . Защо не съумя задачата ти на най-големия състезателен конгрес?
- Може би тъй като ми беше първият. Имаше доста упования, както се споделя - прегорях. Имаше и доста други фактори – категорията не беше подобаваща за мен. 51 кг са много ниски за мен, прекомерно доста свалях и бях доста изтощена. Това споделях и на треньорите – пристигам на подготовка и в главата ми е единствено какъв брой кг ще смъква. Въобще не мислех за бокса и какво мога да развия. Едва ли не, че в случай че вляза в категорията, няма да има проблем, само че не е по този начин.
- Усети ли атмосферата на олимпиадата, тъй като всички спортисти споделят, че тези игри са нещо напълно друго от международно и европейско състезание?
- Да, това е най-уникалното прекарване. Много спортове са, това е най-големият конгрес. Всеки се стреми да бъде там. На олимпийски игри са най-хубавите състезатели от всички страни по света от всички спортове. Самата атмосфера на олимпийското населено място, на залите, на грандиозното разкриване – всичко това вкупом го няма на никое място.
- Голямата цел , както загатна, са игрите в Токио през 2020 година. Какво би те удовлетворило?
- Би ме удовлетворил орден. Все отново в действителност си бленувам за купа. Но към този момент ще отивам на каквото и да е съревнование без упования и без да ме интересува кой какви упования има от мен, тъй като по-късно прекомерно доста се срутвам. Като знаеш, че си дал всичко от себе си, само че не зависи от теб… Като имам огромни упования, аз самата ги претърпявам доста тежко. Затова най-малко ще се опитам да не си сътворявам настройки.
- Субективен спорт ли е боксът?
- Разбира се. Всеки спорт, в който има съдии, е индивидуален.
- Какво би трябвало да преодолееш по пътя към олимпийския кръг след 2 години? Колко надпревари ти предстоят?
- Догодина би трябвало да има европейско и международно, което ще дава квоти за олимпиадата. Имаме европейски игри, за които взехме квоти аз, Габриела Димитрова и Деница Елисеева. Просто тези категории са в олимпийската стратегия. Октомври месец имам международни военни игри. Заедно с Даниел Асенов ще участваме на тях.
- Какво е да си в компанията на легендите Петър Лесов и Ивайло Маринов?
- Вълнуващо и респектиращо. Прекалено доста ги почитам за това, което са постигнали. Петър Лесов ми дава и ми демонстрира доста. Не просто механически, а даже и с историите си. Предава ми опита си и като играч, и като треньор.
- Промени ли нещо Петър Лесов в стила ти на игра?
- В метода на мислене. Провокира ме да мисля по време на среща, а не просто да се удрям. Учи ме на ловкост, желае да играя по колкото се може по-икономичен и печеливш метод.
- Ко й е най-щастливия т ти момент на кръга?
- Доста са. Всъщност са трите огромни трофеи. Тези са най-големите ми триумфи, само че също съм печелила два пъти Купа „ Странджа “, веднъж съм била първи подгласник на Купа „ Странджа “. Това са доста вълнуващи моменти. Всяка победа, всяко повдигане на ръката е вълнуващо. А купата носи след себе си доста позитивни страсти.
- Как одобряват триумфите ти в родния Асеновград?
- Гордеят се.
- Коя е най-голямата легенда в българския бокс?
- Най-големи са четиримата олимпийски първенци. За страдание, се помнят единствено купите. Уважавам и медалистите. Първият ми треньор е със сребърен орден от олимпийски игри, има международна, европейска купа, само че всички го знаят като международния първенец. А действително олимпийският орден е освен това.
- Как оценяваш постигнатото от Кубрат Пулев?
- Това е огромен триумф. Наистина популяризира България. Професионалният бокс е малко по-различно равнище. Според мен е доста по-лесно от аматьорския бокс.
- Защо?
- Защото там ти дефинират съперника. Готвиш се два-три месеца или половин година за един противник. А в аматьорския бокс отиваш на съревнование – елиминация. Ако ти дадат загуба с 2:3 гласа, надпреварата за теб завършва. Излизаш и гледаш от скамейката. За да вземеш купа, в границите на 10 дни, би трябвало да направиш пет или шест срещи. А в професионалния бокс са два-три мача на година.
- Защо Антъни Джош у а ти е любим?
- Симпатизирам на играта му, на това, че е млад, не прекалява с приказките, доста е земен и хуманен. Един път се срещнах с него и малко си поговорихме.
- Къде?
- Бяхме на лагер в Шефийлд, а тогава той също тренираше там. Имаме една фотография, която се въртеше из медиите. Харесва ми играта му. По принцип въобще не желая да разясня боксьори и сътрудници, само че откакто качи повечко килограми за срещата с Кличко, малко взе да трансформира стила си. Не е чак толкоз преносим, което на мен най-вече ми харесваше. С тези килограми и с този растеж беше толкоз преносим и въпреки всичко удря необикновено мощно.
- Кой и за какво те кръсти “невидимата жена”?
- От АИБА избираха посланички на женския бокс и оттова ме кръстиха по този начин. Може би поради бързината ми – надали не противничките ми не ме виждат.
- Съжаляваш ли за нещо в живота ти до момента?
- Не, няма защо. Всичко е обратно. Дори и в случай че беше по-различно, не се знае дали щеше да е по-добре.
- А това, че не си станала актриса най-малко до този миг?
- Има време! Смятам по-късно да вляза в тази сфера.
- Кое те прави щастлива и усмихната?
- Добрите хора, слънцето, всичко.
- А има ли ги положителните хора в живота ти?
- Има ги, да. Дори като ми е тъжно и някой ми даде път на пешеходна пътека или ми се усмихне и ми каже нещо позитивно, съм признателна, че има такива хора.
- Не обичаш да вървиш на дискотека, къде се чувстваш по-добре?
- Да, не обичам да отивам на дискотека. Не че не обичам музиката, одобрявам всевъзможни стилове. Обичам ритъма, дори си имам тарамбука у дома, самоука съм. Отлагам всичко за когато ще имам свободно време, само че не знам по кое време ще е това. Искам тогава да отивам на уроци по ударни принадлежности, тъй като доста ми харесват и много са ми в кръвта.
- Нещо за край на нашия диалог...
- Благодаря за поканата! Искам да пожелая радостни празници на всички! Нека са по-добри и по-усмихнати!
- Здравей, Станимира! Преодоля ли разочарованието от съдийската неправда по време на осминафинала на международното състезание в Индия?
- Мисля, че значително го преодолях. Със сигурност още е останало малко отчаяние, само че хубавото е, че в този момент предстоят празници, които ще заместят болката.
- Очакваше ли реферите да те ощетят в срещата с представителката на домакините Соня Чагал?
- Може би, да. Когато излезе жребият, споделих, че има нередности по отношение на слагането на състезателите от международната класация. По предписание топ 8 би трябвало да бъдат сложени. В случая аз бях втора в международната класация, а тя – трета и трябваше да се срещнем чак на полуфинал, а се случи много по-рано.
- Какво си сподели, когато видя, че афишират за победителка твоята съперничка? Беше ли подготвена да спечелиш купата?
- Да, мисля, че бях много готова. Според мен имах всичко належащо и бях подготвена да я печеля, тъй като гледах конкуренцията. Но шансът не беше с мен.
- Как реагира, когато видя, че съдията не подвига твоята ръка, а тази на противничката?
- Просто се усмихнах. Имах такива опасения още преди този момент. Разбира се, че ми стана доста неприятно, само че няма какво да се направи.
- Съжаляваш ли за реакцията ти, която докара до лишаване на акредитацията ти за шампионата на планетата в Ню Делхи? Как се случи цялата тази история?
- За страдание не бих споделила. Всъщност изказах някакво мнение, което не го бях изразила вярно. Реално ги упреквам в корупция, което изобщо не е вярно, тъй като нямам никакви доказателства за това. Все още настоявам, че резултатът не е действителен за мен, само че може би изигра неприятна смешка това, че дадох изявление на британски, а този език ми е прекомерно слаб. Реално от потреблението на една неправилна дума се стигна до всичко това.
- Според теб има ли корупция в бокса?
- Не знам, не мога да настоявам. Всеки може да допуска, само че не знам.
- Как се печели борба със съдиите?
- И това не знам. Нямам отговор.
- През седмицата българската федерация по бокс наказа теб и Петър Лесов с последно предизвестие и парична санкция. Как одобри решението на нашата централа?
- Нито едно наказване не е прелестно. Но в последна сметка почитам тяхното решение. В момента можем единствено да поемаме всичко, което решат те или интернационалната федерация. Тоест ние нямаме право на глас.
- Разговаря ли с президента на федерацията Красимир Инински след загубата ? Какво ти сподели той?
- Да, даже като се върнахме, ни извикаха и трябваше да разкажем нашата позиция на всичко случило се.
- Какво те стимулира да продължаваш да тренираш при една толкоз очевидна неправда?
- Не знам, нямам никаква концепция. Първоначално безусловно първите ми думи бяха, че се отхвърлям и в действителност не виждам смисъл. Много ми беше тъжно. Тогава го споделих и може би още го мисля, че най-голямата ми фантазия да стана олимпийска шампионка към този момент ми се коства нереална, тъй като не съм сигурна, че зависи от мен. Според мен много дребна част зависи от мен самата, от това какво ще направя, по какъв начин ще се приготвя и дали ще бъда най-хубавата в категорията. Малко е тъжно, само че като минава времето… Вече нямам самообладание да отида в залата, само че за жалост не мога, тъй като отивам на физиотерапия, че имам малко проблем с рамото. Така че съм в цялостна отмора.
- Да те върна към началото на твоя състезателен път. Защо избра таеку о ндото?
- Беше един от най-развитите спортове в Асеновград. Моите родители желаеха да запишат брат ми, само че им споделих, че желая и аз. Тогава не се съгласиха, само че цяла вечер се тръшках, крещях, ревах и в последна сметка нямаха избор и ме закараха в залата.
- Кой беше по-добър сред теб и брат ти?
- Той беше по-талантливият, а аз по-упоритата. Всъщност аз продължих и по тази причина станах по-успешната.
- Кога реши да прекратиш с изявите си в таеку о ндото и за какво?
- Защото бях в неолимпийската версия на таекуондо. Доста време се чудих и трябваше да взема това решение да отида в олимпийски спорт. На смешка бях споделила пред мои другари след олимпийските игри през 2012 година, че през 2016 година ще вземам участие на олимпиадата, само че би трябвало да избера в кой спорт.
- А от таекуондото притежаваш международна и европейска купа .
- Да, по този начин е.
- Кой те вкара в залата по бокс?
- Първо имах няколко тренировки, проведени от таекуондото в Пловдив. Първите ми тренировки бяха при Александър Христов. След това напълно инцидентно в спортната академия записах СИП по Бокс. Исках да се опитвам и се пуснах на едно републиканско съревнование. Станах първа. После на две градски отново станах първа. И на Нова година през 2013-а с татко ми седяхме и се чудехме какво да вършим и взехме решение да рискуваме. Все отново от върха на единия спорт отивам в нищото. Тепърва трябваше да се преборвам в България. Нямахме никаква визия дали това въобще е допустимо да се случи.
- Как се почувства на кръга?
- Като у дома. Най-странното е, че на боксовия кръг се почувствах доста по-добре и по-уютно, в сравнение с татамито за всичките години преди този момент.
- Кое беше първото ти съревнование на кръга ? Как се усещаше?
- Спомням си го. Мисля, че беше на градско състезание. Проведе се на „ Дианабад “. От спортната академия ми предложиха да ме пуснат да играя и аз се съгласих. Имах съседка в общежитието - боксьорка. Казвам, че нямам нито кецове, нито нищо… В следствие ми дадоха кецове, бинтове, всичко. Исках да си основа многообразие, на смешка се пуснах. Изиграх две срещи с отричане, даже не свършиха до края. След това още едно градско и след това беше първото републиканско. Но най-интересното е, че и на двете нямам до дъно изиграна среща. Тогава се замислихме с татко ми, че може би в действителност имам гений.
- Световна купа през 2014 година - р азкажи ни по какъв начин реализира този успех . Какво трябваше да преодолееш по пътя към първото място?
- То се случи много бързо след влизането ми в боксовата среда. Всъщност преди този момент имах европейско състезание, на което изгубих в първа среща. След това имах няколко интернационалните шампионата, на които нито веднъж не стигнах до върха. Но знаех, че няма какво да изгубвам. Аз съм новобранката, от която никой нищо не чака и мога просто да си играя, без значение какво ще се случи. Просто не носех отговорността, която сега може би ми пречи и ми тежи. Излизах среща след среща. Като победих на четвъртфинала, бях най-щастливата. Нищо не ме интересуваше, тъй като към този момент имах орден от международно. А това е толкоз огромно достижение за първи шампионат на планетата! Просто имах предпочитание. Мисля, че това ми е най-голямото качество – голямото предпочитание и това, че се раздавах, тъй като тогава действително още не бях боксьорка. Бях таекуондистката, която излиза да играе бокс.
- През 2016 година стана европейска шампионка и бе избрана за “най-добър боксьор” на АИБА. Какво означаваше за теб това самопризнание?
- Огромно! Дори като получих купата се почувствах по-щастлива, след като взех международната купа. Защото от цяло европейско състезание и толкоз доста положителни и одобрени през годините състезатели, да дадат купата на мен, е ужасно. Всъщност ми се случи за повторно. Тази година още веднъж взех купата с купата, което е супер. Надявам се в миналото да взема такава купа и от международно. А в случай че има, също и на олимпийските игри.
- К огато всички чакаха от теб орден на олимпийските игри в Рио де Жанейро пристигна срив ът . Защо не съумя задачата ти на най-големия състезателен конгрес?
- Може би тъй като ми беше първият. Имаше доста упования, както се споделя - прегорях. Имаше и доста други фактори – категорията не беше подобаваща за мен. 51 кг са много ниски за мен, прекомерно доста свалях и бях доста изтощена. Това споделях и на треньорите – пристигам на подготовка и в главата ми е единствено какъв брой кг ще смъква. Въобще не мислех за бокса и какво мога да развия. Едва ли не, че в случай че вляза в категорията, няма да има проблем, само че не е по този начин.
- Усети ли атмосферата на олимпиадата, тъй като всички спортисти споделят, че тези игри са нещо напълно друго от международно и европейско състезание?
- Да, това е най-уникалното прекарване. Много спортове са, това е най-големият конгрес. Всеки се стреми да бъде там. На олимпийски игри са най-хубавите състезатели от всички страни по света от всички спортове. Самата атмосфера на олимпийското населено място, на залите, на грандиозното разкриване – всичко това вкупом го няма на никое място.
- Голямата цел , както загатна, са игрите в Токио през 2020 година. Какво би те удовлетворило?
- Би ме удовлетворил орден. Все отново в действителност си бленувам за купа. Но към този момент ще отивам на каквото и да е съревнование без упования и без да ме интересува кой какви упования има от мен, тъй като по-късно прекомерно доста се срутвам. Като знаеш, че си дал всичко от себе си, само че не зависи от теб… Като имам огромни упования, аз самата ги претърпявам доста тежко. Затова най-малко ще се опитам да не си сътворявам настройки.
- Субективен спорт ли е боксът?
- Разбира се. Всеки спорт, в който има съдии, е индивидуален.
- Какво би трябвало да преодолееш по пътя към олимпийския кръг след 2 години? Колко надпревари ти предстоят?
- Догодина би трябвало да има европейско и международно, което ще дава квоти за олимпиадата. Имаме европейски игри, за които взехме квоти аз, Габриела Димитрова и Деница Елисеева. Просто тези категории са в олимпийската стратегия. Октомври месец имам международни военни игри. Заедно с Даниел Асенов ще участваме на тях.
- Какво е да си в компанията на легендите Петър Лесов и Ивайло Маринов?
- Вълнуващо и респектиращо. Прекалено доста ги почитам за това, което са постигнали. Петър Лесов ми дава и ми демонстрира доста. Не просто механически, а даже и с историите си. Предава ми опита си и като играч, и като треньор.
- Промени ли нещо Петър Лесов в стила ти на игра?
- В метода на мислене. Провокира ме да мисля по време на среща, а не просто да се удрям. Учи ме на ловкост, желае да играя по колкото се може по-икономичен и печеливш метод.
- Ко й е най-щастливия т ти момент на кръга?
- Доста са. Всъщност са трите огромни трофеи. Тези са най-големите ми триумфи, само че също съм печелила два пъти Купа „ Странджа “, веднъж съм била първи подгласник на Купа „ Странджа “. Това са доста вълнуващи моменти. Всяка победа, всяко повдигане на ръката е вълнуващо. А купата носи след себе си доста позитивни страсти.
- Как одобряват триумфите ти в родния Асеновград?
- Гордеят се.
- Коя е най-голямата легенда в българския бокс?
- Най-големи са четиримата олимпийски първенци. За страдание, се помнят единствено купите. Уважавам и медалистите. Първият ми треньор е със сребърен орден от олимпийски игри, има международна, европейска купа, само че всички го знаят като международния първенец. А действително олимпийският орден е освен това.
- Как оценяваш постигнатото от Кубрат Пулев?
- Това е огромен триумф. Наистина популяризира България. Професионалният бокс е малко по-различно равнище. Според мен е доста по-лесно от аматьорския бокс.
- Защо?
- Защото там ти дефинират съперника. Готвиш се два-три месеца или половин година за един противник. А в аматьорския бокс отиваш на съревнование – елиминация. Ако ти дадат загуба с 2:3 гласа, надпреварата за теб завършва. Излизаш и гледаш от скамейката. За да вземеш купа, в границите на 10 дни, би трябвало да направиш пет или шест срещи. А в професионалния бокс са два-три мача на година.
- Защо Антъни Джош у а ти е любим?
- Симпатизирам на играта му, на това, че е млад, не прекалява с приказките, доста е земен и хуманен. Един път се срещнах с него и малко си поговорихме.
- Къде?
- Бяхме на лагер в Шефийлд, а тогава той също тренираше там. Имаме една фотография, която се въртеше из медиите. Харесва ми играта му. По принцип въобще не желая да разясня боксьори и сътрудници, само че откакто качи повечко килограми за срещата с Кличко, малко взе да трансформира стила си. Не е чак толкоз преносим, което на мен най-вече ми харесваше. С тези килограми и с този растеж беше толкоз преносим и въпреки всичко удря необикновено мощно.
- Кой и за какво те кръсти “невидимата жена”?
- От АИБА избираха посланички на женския бокс и оттова ме кръстиха по този начин. Може би поради бързината ми – надали не противничките ми не ме виждат.
- Съжаляваш ли за нещо в живота ти до момента?
- Не, няма защо. Всичко е обратно. Дори и в случай че беше по-различно, не се знае дали щеше да е по-добре.
- А това, че не си станала актриса най-малко до този миг?
- Има време! Смятам по-късно да вляза в тази сфера.
- Кое те прави щастлива и усмихната?
- Добрите хора, слънцето, всичко.
- А има ли ги положителните хора в живота ти?
- Има ги, да. Дори като ми е тъжно и някой ми даде път на пешеходна пътека или ми се усмихне и ми каже нещо позитивно, съм признателна, че има такива хора.
- Не обичаш да вървиш на дискотека, къде се чувстваш по-добре?
- Да, не обичам да отивам на дискотека. Не че не обичам музиката, одобрявам всевъзможни стилове. Обичам ритъма, дори си имам тарамбука у дома, самоука съм. Отлагам всичко за когато ще имам свободно време, само че не знам по кое време ще е това. Искам тогава да отивам на уроци по ударни принадлежности, тъй като доста ми харесват и много са ми в кръвта.
- Нещо за край на нашия диалог...
- Благодаря за поканата! Искам да пожелая радостни празници на всички! Нека са по-добри и по-усмихнати!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ