Стане ли дума за джаз, някъде от 50-те и 60-те

Стане ли дума за джаз, някъде от 50-те и 60-те години на предишния век изплува обликът на суинг кралицата Леа. Жената с дългото цигаре и дрезгавия глас троши наред нормите и консервативните правила, по тази причина и до момента градските митове описват прелюбопитни истории от трагичния й живот. В кои от тях героиня е същинската Леа, не е ясно до дъно. Но е реалност, че влиза в историята като една от първите изпълнителки на джаз у нас. Гранддама, следвала без боязън сърцето си, подготвена да заплати най-високата цена за „ упадъчната музика ”, която пее. Хитовете й „ Чико от Порто Рико ”, „ Шу-шу ”, „ Спри до мен ” и до през днешния ден пеят новата генерация реализатори.
Овациите обаче остават за Леа – скандална, артистична и влюбена в риска. Най-страхотното определение за нея сякаш дава огромната дама на Сатирата, Стоянка Мутафова. Нарича я „ прелестна лъжкиня ”. „ Лъжите й бяха нейните несбъднати фантазии.

Всекидневието не я задоволяваше. Градеше кули. Беше безстрашна във всичко. Ненаситна. Животът й беше обаяние. Стоеше разголена пред нас, неподправена, без преструвки… Крайностите й бяха артистични. Нямаме публично запознаване. От мига, в който се видяхме, си казахме: „ Здрасти! ” като познати от антични времена. От мен към нея и от нея към мен постоянно нещо е „ вървяло ”… Мечтаеше да играе на сцената трагични функции. В последните си години ми споделяше: „ Трябва да изиграем нещо двете! ” Силна жена. И доста харесвана беше! Голяма класа! ”, не крие възхищението си актрисата.
Лилия Иванова, каквото е същинското й име се ражда в Дупница, само че поради трагични обрати на ориста, пораства в Цариград, учи в елитния „ Робърт лицей ” и пее в детския хор на Българската екзархия. Семейството на Леа бяга от България, прикрито в сандък след кървавия атентат в храма „ Света Неделя ” през април 1925 година Тогава дребната е единствено на 2 години. Детето не смее да гъкне в сандъка, претрупан във трен с въглища за Истанбул. Семейството въпреки всичко оцелява и стига до Цариград, където се заселва. Бягат от България, откакто бащата Иван, човек с леви убеждения, е упрекнат, че е част от комунистическата група, провела терористичния акт в храма, в който умират 134 души и са ранени 500.

В Турция Леа и четирите й сестри живеят оскъдно, само че щастливо. Понеже татко й е художник, желае тя да го наследи, само че въпреки че момичето взима уроци усърдно, искрата там я няма.
„ Мечтаех да стана оперна певица, поради обилните и красиви костюми. Когато споделих, околните ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова ”, спомня си Леа. Световната прима искрено й споделя, че няма задоволително богат глас за оперната сцена, само че пък й става най-близка другарка. Илка я учи и на положителни обноски и на нещата от живота. Леа в никакъв случай няма да не помни паметните й думи: „ На сцената и пред обичания би трябвало да имащ 13 лица. За да се съхраниш, в никакъв случай не би трябвало да показваш пред другите твоето същинско въодушевление ”.

Момичето носи музиката в сърцето си и рано открива фантазията си – да стане джаз певица. Започва с джаз обединения „ Славянска сказка “, „ Джаз Овчаров “ на Асен Овчаров и „ Оптимистите “ чак до 1956-та. Пее в жанр суинг. Старото потомство още я помни с първокласните й осъществявания дружно с Лени Вълкова и Люси Найденова с името „ Трите Ел “. През 40-те примата има шанса да твори един до друг с пионера на джаза у нас Асен Овчаров. През 1945-та той основава оркестър, който свири в питейните заведения „ Астория “ и „ София “ и в ресторант „ България “. Солист-цигулар е Александър Николов, прочут с прозвището Сашо Сладура “, а вокалистка става Леа. Клюката носи, че двамата имали къса любовна спекулация.
Съставът им обаче е умишлен, че развращава и покварява младите, а самият Овчаров през 1949-та е задържан в обвиняване в шпионаж за Съединени американски щати и Англия, като е подгонен за това, че се опитвал да джазира Интернационалът. В началото на 50-те години е изселен и е интерниран дружно със брачната половинка си балерина в Тутракан.

След като прекарва 6 месеца в следствения затвор, е хвърлен в лагера в Белене. По това време е задържан и измъчван и цигуларят Сашо Сладура, който, както се споделя, си разрешавал и политически детайли против властта в шоу програмата си. Той е заточен в концлагера край Ловеч, където е погубен. А Леа Иванова е пратена в каменоделския завод на лагера в Ножарево.
За мъчителното време в лагера певицата ненавижда да загатва. Нейни познати описват, че щом някой отворел тази тематика, тя обръщала глава на другата страна, а ръцете й започвали да треперят. Но откакто е освободена от лагера, изпълнителката на „ Чико от Порто Рико ” не се отчайва и настойчиво продължава кариерата си.

След априлския пленум през 1956-а и гибелта на Сталин обръчът малко се разхлабва и Иванова попада в съставите на Христо Вучков, Димитър Ганев и Големия оркестър към Концертна дирекция. От 1957-а до края на живота й музикалната кариера е обвързвана с Еди Казасян. Заедно с неговия оркестър вършат турнета в Румъния, Унгария, Западна Германия, Югославия. В сръбската столица Белград българката излиза на сцената под съпровода на оркестъра на Куинси Джоунс. През 80-те към този момент събира хиляди фенове в изискани вариетета в чужбина, прави концерти в Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Затова може би в един миг на открито тя по-известна в сравнение с в родината си.

През 60-те и 70-те тя към този момент покорява международните подиуми в Западна Европа и Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Публиката бурно я приветства, а фантазията на Леа е осъществена – тя е същинска джаз звезда. Но идва следващият удар – през 1979-та певицата получава тежък инсулт. Връхлита я ненадейно една вечер, откакто научава за следващата невярност на мъжа си. Борбената й натура й оказва помощ да се възвърне и даже още веднъж да се качи на сцената, въпреки гласът й да не е напълно същият. Едва тогава „ Балкантон ” издава първата й плоча с тоталните шлагери „ Шу-шу ”, „ Кученцето ”, „ Виенско колело ”, „ Чико от Порто Рико ”, „ Чатануга Чу-Чу ”, „ Довиждане, Рим ”, „ Летни вечери ”.

4 години по-късно обаче я връхлита втори мозъчен удар, по-тежък от първия и сковава половината й тяло. Лявата й ръка остава неподвижна, мъчно движи и единия крайник. За неин смут, стартира да губи гласа си, само че Леа демонстрира нечувана воля и не се отхвърля, още веднъж се учи да пее, въпреки и в полуречитатив. Затова късните й записи са все такива. Леа пее най-вече шлагерите на Еди Казасян, тъй като към този момент не е в положение да извършва суинг.

През 1986 година, на 62 години, следва нов удар от ориста. Звездата заболява от рак, който към този момент няма по какъв начин да пребори. Туморът се развива бързо, стопява я за броени месеци. Леа и си отива вечно, два месеца преди рождения си ден 13 август. Гласът на Леа възкръсна чак през 2002 година, когато Дони направи неповторим клип с невероятния шлагер „ Спри до мен ”, реализирайки дует с мъртвата към този момент Леа, добавайки гласа си към нейния.

Съпругът й Еди Казасян кръшка, тя му прости

Еди Казасян е мъжът на живота на Леа. Но таман фамозният музикант й носи повече болежка, в сравнение с благополучие. Връзката им е низ от изневери, които унищожават певицата.
Леа се влюбва в него безпаметно, още до момента в който е началник на оркестъра й. Еди е виртуозен пианист, доста хубав и неотразим. Срещата сред кралицата на суинга и младия музикант е съдбовна, разказваше приживе Вили Казасян. Запознала ги в един парещ следобяд на улица „ Раковски ” гранддамата на остаряла София – хубавицата Ахинора Куманова – Нора Нова. Суинг изпълнителката кани младия пианист на кино на прожекция на паметния тогава „ Човекът, който прави дъжд ”. Еди пък по-късно си спомня, че приел незабавно, тъй като чарът на Леа бил неудържим.

Но.. прожекцията била отсрочена и вместо американския филм пуснали руския „ Как се каляваше стоманата ”, при което салонът се опразнил. А двамата влюбени останали сами на последния ред. Така пламнала любовта им, която траяла до края на живота на Леа. Тя ги завежда до олтара, само че бракът им по никакъв начин не е благополучен. Волната душа на музиканта го води и по доста странични пътеки и цяла София знае, че кръшка на певицата.

„ Той нахално водеше любовниците си в жилището, а Леа извънредно се измъчваше, когато намираше останки от заниманията им в спалнята или банята ”, споделя съгражданка на великата певица. Самата Леа не желала и не можела да се откаже от него и криела раните си от всички. Иначе подмятала повърхностно: „ Всичко одобрявам, ние сме съвременни хора, само че не мога да простя, че ме прави за смях пред цяла София! ”, споделя кралицата на латиното от 50-те и 60-те години Снежана Кратовска.

Въпреки всичките страдания, на които я подлага, Леа не стопира да го обича и до края на живота си му остава вярна. „ Еди е бижуто на моя живот. И комфортът на моя диван – да си седи и да си чете вестника. Изведох го в чужбина, дадох му бъдеще и ще го обичам до края! ”, махва с ръка великодушно певицата. През време на цялата им връзка и брака им тя не му изневерява. Това не крие и самият Еди, който в края на живота си признава: „ Леа в никакъв случай и с нищо не нарани егото ми ”.

Но отвън любовта бунтарката брани със пристрастеност достолепието си. Леа е и доста огромен родолюбец. Неведнъж на Запад е получавала оферти от продуценти за положителни пари, с цел да пее във военните бази на НАТО, само че тя в никакъв случай не приела. Затова доникъде на 60-те Леа и Еди живели в беднотия, на всички места им затваряли порти, гонели ги от концертните зали, от даже от заведенията за хранене. Според очевидци комунистите я преследвали поради артистизма и свободния й дух, което по никакъв начин не се харесвало на тогавашната власт. Затова пробват да й основат имидж на лека жена, разпусната, надали не на продажница.

В края на 50-те получава неповторим късмет – да пее в именитото кабаре „ Максим ” в Париж я кани не какъв да е, а самият Ив Монтан и брачната половинка му Симон Синьоре, които били очаровани от гласа на примата. Тогава Леа поискала среща в Министерството на културата с високопоставение служител Ангел Будев. Функционерът обаче се отнесъл ледено към нежеланата аудиенция. Когато певицата обяснила, че има покана за Париж и моли за помощ да пътува за Франция, той отвърнал, че не може да помогне. „ А кой може? ”, питала певицата. „ Защо се обръщате към мен? ”, троснал се чиновникът. „ А към кого? Към „ Плод и зарзават ” ли?, надигнала глас певицата. „ Може и към „ Плод и зарзават ”, жестоко дал отговор другарят. Но в идната секунда пепелникът от бюрото полетял към стената и се разрушил до него на дребни късчета. Функционерът се разкрещял и даже пробвал да набере милицията на петолъчката.

Защо не се понасят с примата Лили Иванова
Купища истории се описват за вражеските връзки сред примата на родната сцена Лили Иванова и Леа. Немалко меломани считат, че в случай че Леа бе оживяла, евентуално тя, а не примата от Кубрат би била №1 на сцената. Всъщност Лили ненавиждала суинг кралицата не поради музиката и славата, а поради мъж.
Оказва се, че през 60-те Лили Иванова се влюбила до уши в Еди Казасян и не серпантина да го преследва и да му се изяснява в обич. Дори му писала, че възприятията й са чисти като Рилските езера. Но в един миг търпението й се изчерпало да чака внимание от него и го разлюбила. „ Лила искаше да си открадне от славата на Леа и по тази причина потегли да пее с второто си име – Иванова. Едната Леа Иванова, другата Лили Иванова, минава, нали? ”, изяснява починалата към този момент Снежана Кратовска.

Софиянци се подсмихваха, когато естрадната прима си купува пудел, с цел да подражава на Леа, която по френски фасон постоянно носи дребното си кученце в едната ръка. Но Лили мразеше кучетата, уверен е Еди Казасян. Когато кучето лаело, певицата изпадала в гняв и го гонела от къщата си… Иначе и Леа като Лили все желала да се подмлади с някоя и друга годинка. Навремето Хачо Бояджиев, който е създател на първия филм за певицата споделя по какъв начин през 60-те години джаз певицата отишла при българския дипломат в Берлин и горещо го молила да смени годината на раждането й в паспорта, с цел да бъде по-атрактивна в шоубизнеса. Настоявала вместо 1923-та в документа й за идентичност да се запише 1933-та. Онзи изрично отказал.

Лежи в лагер като „ зложелател на народа ”, Държавна сигурност я вербува за сътрудник

Като всеки създател, почнал кариерата си преди 9 септември 1944 година, Леа Иванова има комплицирана орис след „ успеха ” на социалистическата гражданска война в България. По това време тя е солистка в „ Джаз Овчаров ”. През 1948 година музикантите получават покана да гостуват в Съединени американски щати, което не се приема с положително око от партията и против артистите заваляват доноси. Властта се задейства и праща Асен Овчаров в Белене, а Леа – в женския трудово-възпитателен лагер в тутраканското село Ножарево.
Певицата лежи в продължение на 8 месеца – от 7 юли 1949-а до 15 март 1950 година Наказана е поради „ непочтено държание ”, поради осъществяването на „ упадъчна музика ” и поради „ хомосексуализъм ”. Заради свободното й държание я набеждават за лесбийка и я карат да напише собственоръчно самопризнание за това. „ А бе по какъв начин курва като мен ще я изкарат лесбийка? Тия напълно са се побъркали ”, смее се години по-късно с типичното си вулгарно възприятие за комизъм певицата.

След освобождението й от лагера всички порти пред нея са затворени. В тогавашното общество не е възможно „ зложелател на народа ” да пее пред аудитория каквито и да било песни, още по-малко джаз. Това е един от най-мрачните интервали за хубавицата, за които тя в никакъв случай не приказва даже пред най-близките си, камо ли обществено. Говори се обаче, че в Ножарево е била подлагана на унижения, като е била принуждавана да подарява с милувки партийните велможи.
В последна сметка през 50-те години на ХХ век Леа е вербувана от Държавна сигурност и години наред е трябвало да извършва агентурни поръчки. Държавна сигурност я държи в лапите си с изказванията, че е продажница и съжителства без брак с многочислени мъже. Службите даже имат пръст и в брака й с Еди Казасян. Какви тъкмо „ удари ” прави Леа на тихия фронт, е известно на малко на брой, защото нейни доноси по този начин и публично не са открити, въпреки самата тя да има досие.

От 1963 година до 1983 година певицата работи във вариетета в Западна Европа, Съединени американски щати, Канада, Южна Америка, Близкия изток и се допуска, че е донасяла на Държавна сигурност за българи и за родни създатели, които са посещавали въпросните „ упадъчни ” места. През 1965 година тя се среща с царя-изгнаник Симеон във Федерална република Германия. Според разнообразни изявления, срещата със Сакскобургготски в Хайделберг става в локално шоу. Няколко дни по-късно той поканил българските музиканти на обяд в ресторант. Заедно с Ангел Везнев двойката се вижда с царя. Везнев по-късно споделя, че Леа показала на Симеон пудела си Рики. На тази среща българите си вършат обща фотография със Симеон. Според градските митове, фрагментът дълго по-късно е крит под килима.

Вълко Червенков флиртува с нея в хотел „ България ”

Едни от най-пикантните, и не сигурно правилни злословия от персоналния живот на Леа е спекулация с Вълко Червенков, който заема властта в страната незабавно след своя шурей Георги Димитров. Негова уязвимост са дамите, и най-много актрисите. Упорито се приказва за мимолетна връзка и с Леа Иванова.
Няколко оперни прими познават в елементи кабинета му. Една от тях напълно го е превзела. Тя си разрешава да му подвига кавги и подиуми на ревнивост. Убедена е, че й изневерява с нейна колежка. А индивидът, пред който трепери цяла България, мълчи, свил се зад голямото си бюро като осъден възпитаник. В София това са ресторант „ България “ и бар „ Астория “. Нещо повече – с типичното си лицемерие самите комунистически управници са чести посетители на забавите, отказвани на народа, чието място съгласно тях е в заводските цехове и строителните площадки. Така в хотел „ България “ на разнообразни публични празници идва да слуша джаз персонално и Вълко Червенков с антуража си. Още по-често в заведението е посетител и брат му – Борислав Червенков, изтъкнат столичен безгрижник. Там постоянно ходел и Антон Югов.

Три актриси влизат в кожата й в „ Пеещите обувки ”
Режисьорът Радослав Спасов снима игрален филм за Леа. „ Пеещите обувки ” завоюва специфичната премия на Международния кинофестивал в Москва през 2006 година Радослав Спасов описа концепцията си за кино лентата: „ Някога срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени. И го запитвам: „ Какво бе, Еди, какво има? ” Той сподели: „ Накарали са я да се ожени за мен ”.
От тези думи се ражда концепцията и вдъхновението за лентата. Филмът обаче не е биографичен, а обликът на певицата в него е сборен, споделя режисьорът. Три актриси – Рая Пеева, Дона Бангьозова и Ернестина Шинова пък се превъплъщават в облика на изпълнителката на „ Чико от Порто Рико ”.
Инфо: Лупа