70 г. призракът на Сталин броди из Путинова Русия
Сталин, който умря на 5 март 1953 година, беше отчасти оправдан през идващите десетилетия. Днес в прочут смисъл той е източник на ентусиазъм за сегашния съветски президент Владимир Путин. Това написа в материал за френския вестник La Tribune Андрей Козовой, историк от Университета на град Лил.
Общество с намордник, гнет, повдигнат в режим на ръководство, всемогъща политическа полиция, действителни или мислени врагове, принудени да признаят под мъчения за най-абсурдни закононарушения, всеобщи гробове, чистки (700 000 души са екзекутирани единствено през 1937-1938 г.), депортации, апетит, лагери, " тотална " цензура и агитация, война против Хитлер, извоювана на невъобразимата цена от 27 милиона руски жертви (включително 8,6 милиона починали бойци против 4,1 за германците), разграничена Европа и студена война на ръба да стане гореща: такова е наследството, оставено от Вожда.
Три години след гибелта му, през февруари 1956 година, " злоупотребата с култа към неговата персона " беше жигосана от неговия правоприемник Никита Хрушчов на 20-ия партиен конгрес. През октомври 1961 година тялото му най-сетне е извадено от мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва, с цел да бъде сложено, по-скромно, в некропола покрай стената на Кремъл. По време на перестройката, при Горбачов, и изключително при започване на 90-те години, при Елцин, когато архивите бяха отворени и неразрешените преди свидетелства бяха оповестени, огромна част от истината за неговото тридесетгодишно ръководство стана известна на всички и голямото болшинство от някогашните му жители можеха свободно да изразят отвращението и ужаса си от загатна за кървавите му времена.
Но това отменяне не продължи дълго. Според социологическите изследвания руснаците го харесват от ден на ден и повече. Обясненията са доста. Разбира се, те се дължат значително на личността и историческата визия на индивида, който седи в Кремъл от 2000 година и който счита, че неговият отдалечен предходник е бил " ефикасен началник " и най-много олицетворение на успеха във Втората международна война. И въпреки всичко, за Владимир Путин споменаването на Йосиф Сталин също може да се окаже неловко...
Прясна индулгенция
" Сталинисткото възобновление ", би трябвало да се подчертае, е по-ново събитие, в сравнение с може да се допусна. През 2008 година, в края на втория мандат на Владимир Путин, 60% от хората, интервюирани от института Левада (един от водещите социологически центрове в страната), считат, че закононарушенията, осъществени по времето на Сталин, не са оправдани; през 2012 година, в края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, " единствено " 21% от интервюираните споделиха, че виждат Сталин като " популярен водач ", по-нисък резултат от 29-те %, регистрирани през 1992 година, по-малко от година след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
Отрицателните отзиви за Сталин в действителност започнаха да понижават от 2015 година, годината след анексирането на Крим, време на патриотично възвисяване и прослава на държавната история. През 2019 година 70% от интервюираните споделят, че за тях Сталин е изиграл ненапълно или доста позитивна роля, а единствено 16% го възприемат негативно. Също по този начин от тази година младите руснаци, до момента много безразлични към Сталин, започнаха да показват отзиви в интерес на диктатора. През 2021 година, най-сетне, няколко месеца преди нахлуването в Украйна, 56% го видяха като " популярен водач ", нов връх по рода си.
Дори да би трябвало, напълно естествено, да сме внимателни във връзка с изследванията в една " мемокрация ", тирания, която черпи част от легитимността си от пренаписването на предишното за политически цели, би трябвало да признаем, че изследванията на публичното мнение въпреки всичко отразяват действителност, която би трябвало да бъде оценена.
Първата причина за тези благосклонни усеща към Сталин, е историческа: " мощният водач ", " твърдата ръка " е факсимиле, крепко закотвено в една фундаментално консервативна политическа просвета, която в никакъв случай не е претърпяла народна власт.
От друга страна, страницата на сталинизма в никакъв случай не е била обръщана в Русия. След гибелта на Вожда страната претърпя две къси талази на " десталинизация " при Хрушчов (1953-1964) и Горбачов (1985-1991), и най-много дълъг интервал на " ресталинизация " през годините на Брежнев, Андропов и Черненко (1964-1985).
Годините на Елцин (1992-1999) бяха белязани, от една страна, от " гражданска война на архивите ", разкриващи или потвърждаващи мащаба на сталинските закононарушения, само че също и от неналичието на същинска декомунизация на правно равнище - известният " Процес против комунистическата партия " през 1992 година, който се провали заради проблем с дефинирането на комунистическата партия, която в никакъв случай не е била политическа партия в класическия смисъл, а " механизъм за надзор на властта ". Следователно Русия не е претърпяла своя " Нюрнбергски развой " против Комунистическа партия на Съветския съюз, който би могъл да образова по-младите генерации.
Носталгия по " величието "
Така стигаме до неуспеха на трансформацията на постсъветска Русия в същинска народна власт.
През втората половина на 90-те години на предишния век, на фона на геополитическото и икономическо утежняване на страната, можахме да станем очевидци на завръщането на дискурси и практики, които се свързват още веднъж с дългата традиция на една мощна съветска страна ( " вертикала на властта " ), наклонност, възприета и разширена по време на първите два мандата на Владимир Путин, през 2000-2008 година
Тогава сталинофилските усеща се подхранват от концепцията за последователност сред Руската федерация и Съюз на съветските социалистически републики, като изгубването на последния към този момент не се показва от управляващите като неизбежно събитие, а по-скоро като смесен резултат от хитростите на Запада и дейностите в границите на една " пета колона ".
Спомняме си, че през 2005 година, говорейки пред съветското Федерално заседание, Путин разказа разпадането на Съюз на съветските социалистически републики като " най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ". Същият Путин, който години наред не спираше да кове една елементарна концепция: точно Ленин, посредством своя проект за федерална страна, признат през декември 1922 година, беше ретроспективно виновният за изгубването на Съюз на съветските социалистически републики. Косвено, " злополуката " нямаше да се случи, в случай че по това време беше надвил " автономисткият " план на Сталин - републиките, образуващи тази единна и централизирана страна, просто не биха могли да се отделят, както в тази ситуация с федерацията, което се случи през началото на 90-те години.
Войни за паметта
Стигаме до главния детайл на сталинофилството, конспирацията. Путин постоянно е твърдял, че въпреки да не отхвърля сталинските закононарушения и действителността на Големия гнет от 30-те години на предишния век, той е също толкоз внимателен към рецензиите на сталинизма, в който вижда метод да отслаби днешна Русия, представяйки я като страна, която в последна сметка не се е трансформирала доста спрямо тоталитарното минало. От тази позиция атакуването на Сталин се равнява за Путин на присъединяване в заговора, умислен от Запада, с цел да трансформира Русия във второразрядна или даже треторазрядна страна, обратно на това, което би било нейното " естествено място ".
Критиката към Сталин става подозрителна, изключително когато се отнася до дейностите му по време на Великата отечествена война (1941-1945 г.). Неговият " фетиш " има своите корени в ерата на Брежнев, по време на която Путин беше млад офицер от КГБ; точно посредством този фетиш Сталин беше оправдан в очите на милиони руснаци, за които той остава тясно обвързван с успеха от 1945 година Мемориалната агитация, съпроводена от публикуването на законодателен боеприпас, предопределен да се бори против всяка " имитация на историята ", в последна сметка даде своя резултат: спечелилият от 1945 година засенчи тиранина на Големия гнет.
Тази политика на доброволна амнезия докара до добре познатите ни резултати. Така в анкета от 2005 година 40% от интервюираните считат, че Червената войска е унищожена от сталинските чистки; а през 2021 година едвам 17% твърдяха това. Докато " войните за паметта " с балтийските страни и Полша за произхода на Втората международна война са в разгара си, Путин не се колебае да квалифицира пакта Молотов - Рибентроп като " успех на дипломацията ". Дори Гулаг в последна сметка се трансформира в " трагичен непряк резултат ".
На 2 февруари 2023 година, за честванията на 80-ата годишнина от Сталинградската борба (Волгоград от 1961 година, само че върна остарялото си име през интервала на честването), градът видя да разцъфтяват бюстове и великански плакати, в възхвала на Вожда, до момента в който пропагандата наричаше Сталин " генералисимус " (титла, фактически присъдена през 1945 г.), проектант на успеха - едно ново нахално пренаписване на историята.
Може ли Путин да " настигне и изпревари " Сталин?
" Сталинофилството " на популацията въпреки всичко е нож с две остриета, защото може също по този начин да подхранва възмущение към ръководещите. За руснаците, които показват уважението си към Сталин, той в действителност съставлява по-малко историческа фигура, в сравнение с знак на " велика Русия ", могъща и уважавана, Русия, където царуват правдивост и ред - което припомня възприятията, които в миналото са оживявали съветското селячество във връзка с цар Николай II.
В тази вероятност Сталин може да загуби статута си на " съдружник " и " поръчител " и да се трансформира в противен съперник на Владимир Путин. При Сталин летвата е сложена доста високо и съветският президент е наказан освен непрекъснато да се мери със своя популярен предходник, само че и с риск известността му да се срине, както беше през 2020-2021 година в подтекста на обнародването на пенсионната промяна и не по-малко непопулярното ръководство на пандемията от Covid-19, когато неносенето на маска се трансформира в акт на непокорство на управляващите.
Решението за навлизане в Украйна през февруари 2022 година би трябвало от тази позиция да се преглежда като демонстрация на желанието на Путин да " настигне и изпревари Сталин ", пародирайки прочут девиз от руската ера. Путин сигурно усети " ледения мирис на Командира ", който го накара да се ориентира към лесното завземане на Украйна и установяването на марионетен режим в Киев. Също по този начин моделът на Сталин го управлява в решението му да активизира, с цел да удави украинската войска " под купища трупове ", както направи управлението по време на Втората международна война. На 28 февруари 2023 година, говорейки пред управлението на ФСБ, съветското контраразузнаване, Путин изиска от хората си да удвоят напъните си, с цел да " изчистят вредителите, които се стремят да разделят руснаците с поддръжката на Запада "
Лов на вещици, заслужен за 1937 година, ли се приготвя? Поне не можем да кажем, че руснаците не са били предизвестени. Поискаха Сталин? Ще им бъде сервиран.
Общество с намордник, гнет, повдигнат в режим на ръководство, всемогъща политическа полиция, действителни или мислени врагове, принудени да признаят под мъчения за най-абсурдни закононарушения, всеобщи гробове, чистки (700 000 души са екзекутирани единствено през 1937-1938 г.), депортации, апетит, лагери, " тотална " цензура и агитация, война против Хитлер, извоювана на невъобразимата цена от 27 милиона руски жертви (включително 8,6 милиона починали бойци против 4,1 за германците), разграничена Европа и студена война на ръба да стане гореща: такова е наследството, оставено от Вожда.
Три години след гибелта му, през февруари 1956 година, " злоупотребата с култа към неговата персона " беше жигосана от неговия правоприемник Никита Хрушчов на 20-ия партиен конгрес. През октомври 1961 година тялото му най-сетне е извадено от мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва, с цел да бъде сложено, по-скромно, в некропола покрай стената на Кремъл. По време на перестройката, при Горбачов, и изключително при започване на 90-те години, при Елцин, когато архивите бяха отворени и неразрешените преди свидетелства бяха оповестени, огромна част от истината за неговото тридесетгодишно ръководство стана известна на всички и голямото болшинство от някогашните му жители можеха свободно да изразят отвращението и ужаса си от загатна за кървавите му времена.
Но това отменяне не продължи дълго. Според социологическите изследвания руснаците го харесват от ден на ден и повече. Обясненията са доста. Разбира се, те се дължат значително на личността и историческата визия на индивида, който седи в Кремъл от 2000 година и който счита, че неговият отдалечен предходник е бил " ефикасен началник " и най-много олицетворение на успеха във Втората международна война. И въпреки всичко, за Владимир Путин споменаването на Йосиф Сталин също може да се окаже неловко...
Прясна индулгенция
" Сталинисткото възобновление ", би трябвало да се подчертае, е по-ново събитие, в сравнение с може да се допусна. През 2008 година, в края на втория мандат на Владимир Путин, 60% от хората, интервюирани от института Левада (един от водещите социологически центрове в страната), считат, че закононарушенията, осъществени по времето на Сталин, не са оправдани; през 2012 година, в края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, " единствено " 21% от интервюираните споделиха, че виждат Сталин като " популярен водач ", по-нисък резултат от 29-те %, регистрирани през 1992 година, по-малко от година след рухването на Съюз на съветските социалистически републики.
Отрицателните отзиви за Сталин в действителност започнаха да понижават от 2015 година, годината след анексирането на Крим, време на патриотично възвисяване и прослава на държавната история. През 2019 година 70% от интервюираните споделят, че за тях Сталин е изиграл ненапълно или доста позитивна роля, а единствено 16% го възприемат негативно. Също по този начин от тази година младите руснаци, до момента много безразлични към Сталин, започнаха да показват отзиви в интерес на диктатора. През 2021 година, най-сетне, няколко месеца преди нахлуването в Украйна, 56% го видяха като " популярен водач ", нов връх по рода си.
Дори да би трябвало, напълно естествено, да сме внимателни във връзка с изследванията в една " мемокрация ", тирания, която черпи част от легитимността си от пренаписването на предишното за политически цели, би трябвало да признаем, че изследванията на публичното мнение въпреки всичко отразяват действителност, която би трябвало да бъде оценена.
Първата причина за тези благосклонни усеща към Сталин, е историческа: " мощният водач ", " твърдата ръка " е факсимиле, крепко закотвено в една фундаментално консервативна политическа просвета, която в никакъв случай не е претърпяла народна власт.
От друга страна, страницата на сталинизма в никакъв случай не е била обръщана в Русия. След гибелта на Вожда страната претърпя две къси талази на " десталинизация " при Хрушчов (1953-1964) и Горбачов (1985-1991), и най-много дълъг интервал на " ресталинизация " през годините на Брежнев, Андропов и Черненко (1964-1985).
Годините на Елцин (1992-1999) бяха белязани, от една страна, от " гражданска война на архивите ", разкриващи или потвърждаващи мащаба на сталинските закононарушения, само че също и от неналичието на същинска декомунизация на правно равнище - известният " Процес против комунистическата партия " през 1992 година, който се провали заради проблем с дефинирането на комунистическата партия, която в никакъв случай не е била политическа партия в класическия смисъл, а " механизъм за надзор на властта ". Следователно Русия не е претърпяла своя " Нюрнбергски развой " против Комунистическа партия на Съветския съюз, който би могъл да образова по-младите генерации.
Носталгия по " величието "
Така стигаме до неуспеха на трансформацията на постсъветска Русия в същинска народна власт.
През втората половина на 90-те години на предишния век, на фона на геополитическото и икономическо утежняване на страната, можахме да станем очевидци на завръщането на дискурси и практики, които се свързват още веднъж с дългата традиция на една мощна съветска страна ( " вертикала на властта " ), наклонност, възприета и разширена по време на първите два мандата на Владимир Путин, през 2000-2008 година
Тогава сталинофилските усеща се подхранват от концепцията за последователност сред Руската федерация и Съюз на съветските социалистически републики, като изгубването на последния към този момент не се показва от управляващите като неизбежно събитие, а по-скоро като смесен резултат от хитростите на Запада и дейностите в границите на една " пета колона ".
Спомняме си, че през 2005 година, говорейки пред съветското Федерално заседание, Путин разказа разпадането на Съюз на съветските социалистически републики като " най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ". Същият Путин, който години наред не спираше да кове една елементарна концепция: точно Ленин, посредством своя проект за федерална страна, признат през декември 1922 година, беше ретроспективно виновният за изгубването на Съюз на съветските социалистически републики. Косвено, " злополуката " нямаше да се случи, в случай че по това време беше надвил " автономисткият " план на Сталин - републиките, образуващи тази единна и централизирана страна, просто не биха могли да се отделят, както в тази ситуация с федерацията, което се случи през началото на 90-те години.
Войни за паметта
Стигаме до главния детайл на сталинофилството, конспирацията. Путин постоянно е твърдял, че въпреки да не отхвърля сталинските закононарушения и действителността на Големия гнет от 30-те години на предишния век, той е също толкоз внимателен към рецензиите на сталинизма, в който вижда метод да отслаби днешна Русия, представяйки я като страна, която в последна сметка не се е трансформирала доста спрямо тоталитарното минало. От тази позиция атакуването на Сталин се равнява за Путин на присъединяване в заговора, умислен от Запада, с цел да трансформира Русия във второразрядна или даже треторазрядна страна, обратно на това, което би било нейното " естествено място ".
Критиката към Сталин става подозрителна, изключително когато се отнася до дейностите му по време на Великата отечествена война (1941-1945 г.). Неговият " фетиш " има своите корени в ерата на Брежнев, по време на която Путин беше млад офицер от КГБ; точно посредством този фетиш Сталин беше оправдан в очите на милиони руснаци, за които той остава тясно обвързван с успеха от 1945 година Мемориалната агитация, съпроводена от публикуването на законодателен боеприпас, предопределен да се бори против всяка " имитация на историята ", в последна сметка даде своя резултат: спечелилият от 1945 година засенчи тиранина на Големия гнет.
Тази политика на доброволна амнезия докара до добре познатите ни резултати. Така в анкета от 2005 година 40% от интервюираните считат, че Червената войска е унищожена от сталинските чистки; а през 2021 година едвам 17% твърдяха това. Докато " войните за паметта " с балтийските страни и Полша за произхода на Втората международна война са в разгара си, Путин не се колебае да квалифицира пакта Молотов - Рибентроп като " успех на дипломацията ". Дори Гулаг в последна сметка се трансформира в " трагичен непряк резултат ".
На 2 февруари 2023 година, за честванията на 80-ата годишнина от Сталинградската борба (Волгоград от 1961 година, само че върна остарялото си име през интервала на честването), градът видя да разцъфтяват бюстове и великански плакати, в възхвала на Вожда, до момента в който пропагандата наричаше Сталин " генералисимус " (титла, фактически присъдена през 1945 г.), проектант на успеха - едно ново нахално пренаписване на историята.
Може ли Путин да " настигне и изпревари " Сталин?
" Сталинофилството " на популацията въпреки всичко е нож с две остриета, защото може също по този начин да подхранва възмущение към ръководещите. За руснаците, които показват уважението си към Сталин, той в действителност съставлява по-малко историческа фигура, в сравнение с знак на " велика Русия ", могъща и уважавана, Русия, където царуват правдивост и ред - което припомня възприятията, които в миналото са оживявали съветското селячество във връзка с цар Николай II.
В тази вероятност Сталин може да загуби статута си на " съдружник " и " поръчител " и да се трансформира в противен съперник на Владимир Путин. При Сталин летвата е сложена доста високо и съветският президент е наказан освен непрекъснато да се мери със своя популярен предходник, само че и с риск известността му да се срине, както беше през 2020-2021 година в подтекста на обнародването на пенсионната промяна и не по-малко непопулярното ръководство на пандемията от Covid-19, когато неносенето на маска се трансформира в акт на непокорство на управляващите.
Решението за навлизане в Украйна през февруари 2022 година би трябвало от тази позиция да се преглежда като демонстрация на желанието на Путин да " настигне и изпревари Сталин ", пародирайки прочут девиз от руската ера. Путин сигурно усети " ледения мирис на Командира ", който го накара да се ориентира към лесното завземане на Украйна и установяването на марионетен режим в Киев. Също по този начин моделът на Сталин го управлява в решението му да активизира, с цел да удави украинската войска " под купища трупове ", както направи управлението по време на Втората международна война. На 28 февруари 2023 година, говорейки пред управлението на ФСБ, съветското контраразузнаване, Путин изиска от хората си да удвоят напъните си, с цел да " изчистят вредителите, които се стремят да разделят руснаците с поддръжката на Запада "
Лов на вещици, заслужен за 1937 година, ли се приготвя? Поне не можем да кажем, че руснаците не са били предизвестени. Поискаха Сталин? Ще им бъде сервиран.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ