(St. John of Damascus with his foster brother St Kosmas) 

(St. John of Damascus with his foster brother St Kosmas) 

За предзнанието и предопределението

Трябва да се знае, че Бог авансово знае всичко, само че не предопределя всичко. Така Той авансово знае за това, което е в наша власт, само че не го предопределя; тъй като Той не желае да се появи недостатък, само че не принуждава със мощ към добродетелта. Следователно предопределението е дело на Божествената заповед, учредено на предзнанието. Въз основа на предзнанието Си Бог предопределя това, което не е в наша власт. Защото въз основа на предзнанието Си Бог към този момент е предопределил всичко по този начин, както благостта и справедливостта Му изискват.

Трябва да знаем, че добродетелта ни е дадена от Бога дружно с нашата природа и че Той Сам е Начало и Причина на всяко богатство. И без Неговото подпомагане и помощ за нас не е допустимо нито да желаеме, нито да вършим положително.

Но в наша власт е или да останем в добродетелта и да последваме Бога, Който ни приканва към нея, или да изоставим добродетелта, т.е. да живеем порочно и да последваме дявола, който (наистина без принуда) ни приканва към това. Защото порокът не е нищо друго, с изключение на отдалечаване от положителното, както и тъмнината е отдалечаване от светлината. И по този начин, когато оставаме правилни на природата си, ние живеем добродетелно; а когато се отклоняваме от природата си, т.е. от добродетелта, доближаваме до противоестествено положение и ставаме порочни.

Разкаянието е завръщане посредством подвижнически живот и писания от противоестествено в естествено положение и от дявола при Бога.

Бог основал индивида мъж, дарил го с Божествената Си берекет и посредством нея го сложил в общение със Самия себе Си. По силата на тази берекет индивидът, като стопанин, дал имена на животните, които му били дадени като прислужници. Защото той бил основан по облик Божий, бил дарен с разсъдък, мисъл и независимост и заради това естествено получил власт над земните същества от общия Творец и Владетел на всички.

Тъй като притежаващият предзнание Бог знаел, че индивидът ще извърши закононарушение и ще стане зависим на тлението, Той основал от него жена, сходна нему и негова помощничка. Тя трябвало да му бъде помощничка в това – човешкият жанр и след грехопадението да се резервира посредством раждане и промяна на поколенията; тъй като първичното формиране на индивида е сътворяване, а не раждане. Както сътворяването е първото формиране на индивида от Бога, по този начин и раждането е приемствено произхождане на един човек от различен от времето на осъждането му на гибел поради закононарушението.

Бог заселил индивида в парадайса, който бил и нравствен, и сетивен. Защото, живеейки телесно във материалния парадайс на земята, духовно той общувал с ангелите, отглеждайки божествени мисли и хранейки се с тях. Той бил гол, тъй като бил елементарен по сърце и водел почтен живот. Посредством творенията той се издигал с мисълта си към Твореца и се наслаждавал и се веселял от съзерцаването Му.

И тъй като украсил индивида със свободна воля, Бог му дал закон – да не вкусва от дървото на познанието. За това дърво, колкото можахме, казахме задоволително в главата „ За парадайса “. Бог даде на индивида тази заповед с обещанието, че в случай че резервира достолепието на душата си, т.е. в случай че даде победа на разсъдъка, не не помни Твореца и съблюдава заповедта Му, ще стане участник във безконечното самодоволство и ще живее постоянно, като застане над гибелта. А в случай че подчини душата на тялото, и избра телесните наслаждения, и откакто не разбере своето достолепие и се уподоби на лишените от разсъдък животни (срв. Пс. 48:13 – слав.), смъкне от себе си ярема на Сътворилия го, презре Божествената Му заповед, ще бъде отговорен за гибел и ще се обрече на тление и на нуждата да се труди, водейки катастрофален живот. Защото за индивида не било потребно, неизкушен и непроверен да получи (срв. Сир. 34:10) нетление, за да се не възгордее и падне в еднообразно наказание с дявола (1Тим. 3:6); тъй като дяволът след самоволното си проваляне неразкаяно и непроменяемо затъна в злото. Съответно на това и ангелите, като избраха по своя воля добродетелта, получиха, при съдействието на благодатта, непоклатима неотстъпчивост в положителното.

Затова било належащо индивидът авансово да бъде подложен на тестване, защото неизпитаният и некомпетентен мъж няма никаква цена. Било належащо, като реализира съвършенство посредством тестване, което се състояло в осъществяване на заповед, да получи величие като премия за добродетелта. Всъщност, бидейки по природата си нещо приблизително сред Бога и материята, индивидът, в случай че би се отказал от всяко естествено користолюбие към сътвореното съществуване и би се съединил посредством обич с Бога, би трябвало посредством съблюдаване на заповедта непоколебимо да укрепне в положителното. Но когато в резултат на закононарушението почнало да го влече повече към материята и когато мозъкът му се отклонил от своята Причина, т.е. от Бога, то тлението станало присъщо за него, от равнодушен той станал зависим на пристрастеностите, от вечен – смъртен, у него зародила потребност от съпружество и плътско раждане, заради користолюбие към живота се привързал към удоволствията като към нещо належащо за живота, и почнал настойчиво да ненавижда тези, които се опитвали да го лишат от тези удоволствия. Любовта му вместо към Бога, се насочила към материята, а гневът му, вместо към същинския зложелател на спасението му, се насочил към сходните нему хора. Така индивидът бил надвит от завистта на дявола, защото завистливият и ненавиждащ прелестното дявол, който самичък бил свален долу поради превъзнасянето си, не можел да търпи да получи небесни богатства. Ето за какво този измамник прелъстява нещастния (Адам) с вярата да стане господ, и като го издигнал до върховете на личната си горделивост, го срутва в сходна пропаст на падението.

Със съкращения от:
Изображение: St. John of Damascus with his foster brother St Kosmas, johnsanidopoulos.com