Ще стори ли чудо сълзата на Пенка?
Сряда в 3 часа се взема решение дали да ударят ножа на кравата дезертьор
Утре (сряда, 6 май) в 15 ч. се взема решение ориста на кравата Пенка. Тогава би трябвало да излязат резултатите от кръвната проба, която й бе взета в понеделник, с цел да се откри дали е преносител на болест. Това заяви за в. „ Труд “ стопанинът на животното Иван Харалампиев.
От Агенцията за сигурност на храните предходната седмица желаеха кравата да бъде умъртвена, откакто е напуснала границите на Европейския съюз за повече от 2 седмици, без да премине през ветеринарен надзор. Пенка избяга от пасище, покрай сръбската граница, при започване на май. Оказа се, че е извървяла над 20 км, откакто е минала в сръбска територия. Там е била открита от локален жител. Предлагаме ви репортаж за премеждията на многострадалното трансгранично добиче:
По стъпките на Пенка
Все напред по улица “Мир” – напечена от слънцето и обградена от надвиснали череши, се стига до “Образцов дом”. Това е къщата на Иван Харалампиев от с. Копиловци, Кюстендилско.
Пред кафеникавата, с нищо незабележителна врата, през час стопират телевизионни коли. Дори задгранични публицисти търсят Иван, с цел да снимат фамозната плачеща крава. През последните дни за мнозина бегълката Пенка стана знак на битката с безчовечната евробюрокрация.
Проблемът е, че Пенка “нарушила” европейската граница и прекарала повече от две седмици отвън Европейски Съюз, без да даде на митницата нужните за това документи. Иван към момента не осъзнава какви размери е придобило придвижването #savepenka. Потресени от безчовечността на решението Пенка да бъде унищожена, прогресивни детайли от целия свят, както и елементарни жители, се застъпиха за кравата с подписки.
А стопанинът Иван Харалампиев просто се бори за правата си – да резервира добичето си живо или пък, в случай че, не дай, Боже, се наложи да бъде умъртвено, да получи уместно обезщетение.
Тайни инспекции
По наставление на ветеринарните служби кравата е сложена под карантина – т.е., седи под заслон с овързани с въже рога, приема публицисти и чака виновните служби да решат ориста й. Въпросният заслон се намира против дома на Харалампиев, до момента в който другарките на Пенка – останалите 6 крави от Ивановото стадо, преживят умерено на пасището край Мазарачево. Навесът е без врата, тъй че достъпът до нея е свободен – в прорез с европейските наставления, съгласно които тя би трябвало да е в цялостна изолираност и при нея да може да влиза единствено притежателят. Това не е добре пристигнало и за Иван, защото Пенка е била подложена към този момент на два прегледа в негово неявяване. “В понеделник в 8,30 са й взели кръв, без мое единодушие. А през днешния ден (във вторник) в 6 сутринта са й създали гинекологичен обзор, също без да ме попитат. Аз съм шокиран!”
При прегледа е открито, че Пенка не е бременна в 6-ия месец, както беше обявено в началото. “Нямам пояснение за това, – комплициран е притежателят Иван. Аз на документ имам датата, на която е била заплодена. Другите ми крави всичките са бременни. Една към този момент се отели. За мен и Пенка си е бременна. Нямам визия какво става. Вече не знам по какъв начин да се оправям с тази обстановка.” Стопанинът изясни, че няма по какъв начин сигурно да се дефинира по външните знаци. Вимето на кравата се подува едвам когато е в деветия месец. Иначе коремът на Пенка е подут като на останалите крави.”
Сръбски ветеринарни чиновници и публицисти също посетили във вторник кравата Пенка, заяви Харалампиев.
“Термоз, термоз!”
Иван Харалампиев живее със фамилиите на двамата си синове Светослав и Атанас, с внучетата Светозар и Константин и с майка си Боянка. “Термоз, термоз! Излезна дълга и необятна! – вайка се баба Боянка на сянка в двора на къщата. – Потрошиха си колите да вървят да я дирят.” Докато се уреди връщането на Пенка в България, Харалампиев съвсем ежедневно пътува до Сърбия да се грижи за добичето си.
“Аз съм животновъд и желая да слушам животни – споделя той. – Искам фамилията ми да яде хубаво месо. От крави, които са хранени с екологична, чиста храна. Гледам добитъка за месо. Те може и да са млечни крави, да дават хубаво мляко, само че европейските условия за млекодобив са доста тежки, по тази причина.”
Мистериозен звяр я е гонил
В това време прочувствено свита на земята, Пенка безмълвно рони сълзи. “Стресирана е, – изяснява Иван. – Толкова време в изолация…” “Дай й малко да хапне,” подканят го тв операторите, с цел да си снимат репортажа. И Пенка яде и плаче. На задницата й зее към този момент заздравяваща рана. Стопанинът допуска, че животно е нападнало добичето и по тази причина то е хукнало да бяга, отделило се е от стадото и се е защурало измежду зеленината. Чифтокопитното минало близо 20 км, до момента в който “акостира” в двора на сърбина Никола. “Кравата не знае, че е нарушителка, споделя Харалампиев. Въпросът е по какъв начин е минала граничната вадичка.”
Иван е засегнат от нещо, което няма по какъв начин да потвърди. Според него Пенка не се е промъкнала през зелена граница, както се твърди, а е излязла необезпокоявана през бариерата на Граничен контролно-пропусквателен пункт. “Показаха ми, че са си правили видео с кравата – по какъв начин минава през бариерата, по какъв начин бягат от нея да не ги намушка. Но нямам доказателства.”
На границата българските чиновници изрично отхвърлят да беседват с екипа на “Труд”. Сръбските са дружелюбни и разговорчиви. Не могат да схванат по какъв начин се е вдигнал толкоз звук за една кравичка. Окайват я, че може да бъде убита. Струва им се грехота. Но стигне ли се до въпроса от кое място е предходна кравата, внезапно става строги и прекомерно заети да беседват с публицисти.
Историята на кравата дезертьор е колкото трагична, толкоз и комична. Пенка, прошнурована и пронумерована с пластмасови маркери и на двете уши, някак е съумяла да се промуши през българо-сръбската граница, да отпраши вдън гори тилилейски, където, водена от инстинктивната потребност от човешка грижа, да се самонастани в двора на един сръбски аскет. Оттам, по номерата на ушите й е открито кой е притежателят. Така Иван Харалампиев срещнал Никола Стоичков.
Стоичков – спасителят в гората
През пресечената планинска околност до дома на Никола се стига единствено с джип. Или пешком. “Няма по какъв начин да се ориентирате, ще се загубите – предизвестяват сръбските граничари. – Там е гора. Няма кого да питате за пътя. Най-много да срещнете някой вълк или лисица.”
Сърбинът от Босилеград живее в уединение високо в планината, където с дни, даже седмици не вижда човек. От най-близките съседи на разпръснатите по баирите махали на по този начин нареченото населено място Рибарци (24 семейства, 7 махали) го разделят 30 минути път през тучните ливади. “Вземете си пръчка, че има змии, – предизвестява комшията Славче. И доста поздрави на Никола.”
Славче, несъмнено, знае за кравата и дори е ходил да я види – такова нещо пропуща ли се! Но не е схванал, че институциите желаят да я умъртвят. “Е, за какво? – пита той. – Тя беше такава хубава крава, млада. Жалко, жалко…”
Никола Стоичков има хамбар, зимник и полуразрушена остаряла къща от кирпич, където е била подслонена Пенка. Иначе той живее в обособена, видимо запустяла къща. Прозорците са клеясали, изпочупени и замрежени от паяжини. В опушена и тъмна стая, осветена от гола 40-ватова крушка с жичка, са побрани всичките му съкровища: от дълго време негоден корубест тв приемник, затрупан с няколко пищималчета и каренца, две печки на дърва, два леглото – единият покрит с торби, голям брой съдове за вода по пода, а на прозореца – мъничък транзистор, който е единствената му връзка със света.
Сите сме българи
“Хващам и българско радио, ето, вижте,” споделя Никола и с горда и дяволита усмивка настройва транзистора на някаква съскаща периодичност. На доверие одобряваме, че това е българска тирада. Стоичков схваща от българска тирада: “Нали сите сме българи,” смее се той и демонстрира календар на български на стената – донесъл си го е от Босилеград. Той е служащ зидар и преди време е строил обекти в Кюстендил. Сега е пенсионер. На въпроса на какъв брой е години, дава отговор: “На 60-62. Там някъде…”
По през целия ден не прави нищо. Седи си в стаята и гледа през прозореца. “Пържа си колбас и хапвам,” изяснява с необятна почтена усмивка далият краткотраен заслон на българската крава. Понякога отскача до Босилеград за хранителни запаси – за два часа стига пешком. Но не и в деня, в който Пенка се появила на ливадата му – тогава си е бил у дома. “Помислих, че е на някой от Рибарци.”
Развръзката
Благодарение на регистрационния номер излиза наяве, че кравата е пришълка и принадлежи на Харалампиев. Ветеринарна инспекция удостоверява че Пенка, въпреки и нахапана по задницата и уплашена, в действителност е в отлично здравословно положение и с отличен вкус.
Кравата дезертьор и в плен продължава да хрупа сено. Тя е в цялостно незнание за грозната казън, надвиснала над главата й. Не знае че бягството й се трансформира в история, почтена за кино сюжет – за екшън (“По следите на изгубената Пенка”) или трагикомедия (“Сама измежду вълци”). Като всяка история в по-леките кино жанрове, нека и тази с Пенка да приключи с благополучен край.
За читателите на в. “Труд” по следите на кравата Пенка бяха Елизабет Радкова и Денислав Стойчев.
Утре (сряда, 6 май) в 15 ч. се взема решение ориста на кравата Пенка. Тогава би трябвало да излязат резултатите от кръвната проба, която й бе взета в понеделник, с цел да се откри дали е преносител на болест. Това заяви за в. „ Труд “ стопанинът на животното Иван Харалампиев.
От Агенцията за сигурност на храните предходната седмица желаеха кравата да бъде умъртвена, откакто е напуснала границите на Европейския съюз за повече от 2 седмици, без да премине през ветеринарен надзор. Пенка избяга от пасище, покрай сръбската граница, при започване на май. Оказа се, че е извървяла над 20 км, откакто е минала в сръбска територия. Там е била открита от локален жител. Предлагаме ви репортаж за премеждията на многострадалното трансгранично добиче:
По стъпките на Пенка
Все напред по улица “Мир” – напечена от слънцето и обградена от надвиснали череши, се стига до “Образцов дом”. Това е къщата на Иван Харалампиев от с. Копиловци, Кюстендилско.
Пред кафеникавата, с нищо незабележителна врата, през час стопират телевизионни коли. Дори задгранични публицисти търсят Иван, с цел да снимат фамозната плачеща крава. През последните дни за мнозина бегълката Пенка стана знак на битката с безчовечната евробюрокрация.
Проблемът е, че Пенка “нарушила” европейската граница и прекарала повече от две седмици отвън Европейски Съюз, без да даде на митницата нужните за това документи. Иван към момента не осъзнава какви размери е придобило придвижването #savepenka. Потресени от безчовечността на решението Пенка да бъде унищожена, прогресивни детайли от целия свят, както и елементарни жители, се застъпиха за кравата с подписки.
А стопанинът Иван Харалампиев просто се бори за правата си – да резервира добичето си живо или пък, в случай че, не дай, Боже, се наложи да бъде умъртвено, да получи уместно обезщетение.
Тайни инспекции
По наставление на ветеринарните служби кравата е сложена под карантина – т.е., седи под заслон с овързани с въже рога, приема публицисти и чака виновните служби да решат ориста й. Въпросният заслон се намира против дома на Харалампиев, до момента в който другарките на Пенка – останалите 6 крави от Ивановото стадо, преживят умерено на пасището край Мазарачево. Навесът е без врата, тъй че достъпът до нея е свободен – в прорез с европейските наставления, съгласно които тя би трябвало да е в цялостна изолираност и при нея да може да влиза единствено притежателят. Това не е добре пристигнало и за Иван, защото Пенка е била подложена към този момент на два прегледа в негово неявяване. “В понеделник в 8,30 са й взели кръв, без мое единодушие. А през днешния ден (във вторник) в 6 сутринта са й създали гинекологичен обзор, също без да ме попитат. Аз съм шокиран!”
При прегледа е открито, че Пенка не е бременна в 6-ия месец, както беше обявено в началото. “Нямам пояснение за това, – комплициран е притежателят Иван. Аз на документ имам датата, на която е била заплодена. Другите ми крави всичките са бременни. Една към този момент се отели. За мен и Пенка си е бременна. Нямам визия какво става. Вече не знам по какъв начин да се оправям с тази обстановка.” Стопанинът изясни, че няма по какъв начин сигурно да се дефинира по външните знаци. Вимето на кравата се подува едвам когато е в деветия месец. Иначе коремът на Пенка е подут като на останалите крави.”
Сръбски ветеринарни чиновници и публицисти също посетили във вторник кравата Пенка, заяви Харалампиев.
“Термоз, термоз!”
Иван Харалампиев живее със фамилиите на двамата си синове Светослав и Атанас, с внучетата Светозар и Константин и с майка си Боянка. “Термоз, термоз! Излезна дълга и необятна! – вайка се баба Боянка на сянка в двора на къщата. – Потрошиха си колите да вървят да я дирят.” Докато се уреди връщането на Пенка в България, Харалампиев съвсем ежедневно пътува до Сърбия да се грижи за добичето си.
“Аз съм животновъд и желая да слушам животни – споделя той. – Искам фамилията ми да яде хубаво месо. От крави, които са хранени с екологична, чиста храна. Гледам добитъка за месо. Те може и да са млечни крави, да дават хубаво мляко, само че европейските условия за млекодобив са доста тежки, по тази причина.”
Мистериозен звяр я е гонил
В това време прочувствено свита на земята, Пенка безмълвно рони сълзи. “Стресирана е, – изяснява Иван. – Толкова време в изолация…” “Дай й малко да хапне,” подканят го тв операторите, с цел да си снимат репортажа. И Пенка яде и плаче. На задницата й зее към този момент заздравяваща рана. Стопанинът допуска, че животно е нападнало добичето и по тази причина то е хукнало да бяга, отделило се е от стадото и се е защурало измежду зеленината. Чифтокопитното минало близо 20 км, до момента в който “акостира” в двора на сърбина Никола. “Кравата не знае, че е нарушителка, споделя Харалампиев. Въпросът е по какъв начин е минала граничната вадичка.”
Иван е засегнат от нещо, което няма по какъв начин да потвърди. Според него Пенка не се е промъкнала през зелена граница, както се твърди, а е излязла необезпокоявана през бариерата на Граничен контролно-пропусквателен пункт. “Показаха ми, че са си правили видео с кравата – по какъв начин минава през бариерата, по какъв начин бягат от нея да не ги намушка. Но нямам доказателства.”
На границата българските чиновници изрично отхвърлят да беседват с екипа на “Труд”. Сръбските са дружелюбни и разговорчиви. Не могат да схванат по какъв начин се е вдигнал толкоз звук за една кравичка. Окайват я, че може да бъде убита. Струва им се грехота. Но стигне ли се до въпроса от кое място е предходна кравата, внезапно става строги и прекомерно заети да беседват с публицисти.
Историята на кравата дезертьор е колкото трагична, толкоз и комична. Пенка, прошнурована и пронумерована с пластмасови маркери и на двете уши, някак е съумяла да се промуши през българо-сръбската граница, да отпраши вдън гори тилилейски, където, водена от инстинктивната потребност от човешка грижа, да се самонастани в двора на един сръбски аскет. Оттам, по номерата на ушите й е открито кой е притежателят. Така Иван Харалампиев срещнал Никола Стоичков.
Стоичков – спасителят в гората
През пресечената планинска околност до дома на Никола се стига единствено с джип. Или пешком. “Няма по какъв начин да се ориентирате, ще се загубите – предизвестяват сръбските граничари. – Там е гора. Няма кого да питате за пътя. Най-много да срещнете някой вълк или лисица.”
Сърбинът от Босилеград живее в уединение високо в планината, където с дни, даже седмици не вижда човек. От най-близките съседи на разпръснатите по баирите махали на по този начин нареченото населено място Рибарци (24 семейства, 7 махали) го разделят 30 минути път през тучните ливади. “Вземете си пръчка, че има змии, – предизвестява комшията Славче. И доста поздрави на Никола.”
Славче, несъмнено, знае за кравата и дори е ходил да я види – такова нещо пропуща ли се! Но не е схванал, че институциите желаят да я умъртвят. “Е, за какво? – пита той. – Тя беше такава хубава крава, млада. Жалко, жалко…”
Никола Стоичков има хамбар, зимник и полуразрушена остаряла къща от кирпич, където е била подслонена Пенка. Иначе той живее в обособена, видимо запустяла къща. Прозорците са клеясали, изпочупени и замрежени от паяжини. В опушена и тъмна стая, осветена от гола 40-ватова крушка с жичка, са побрани всичките му съкровища: от дълго време негоден корубест тв приемник, затрупан с няколко пищималчета и каренца, две печки на дърва, два леглото – единият покрит с торби, голям брой съдове за вода по пода, а на прозореца – мъничък транзистор, който е единствената му връзка със света.
Сите сме българи
“Хващам и българско радио, ето, вижте,” споделя Никола и с горда и дяволита усмивка настройва транзистора на някаква съскаща периодичност. На доверие одобряваме, че това е българска тирада. Стоичков схваща от българска тирада: “Нали сите сме българи,” смее се той и демонстрира календар на български на стената – донесъл си го е от Босилеград. Той е служащ зидар и преди време е строил обекти в Кюстендил. Сега е пенсионер. На въпроса на какъв брой е години, дава отговор: “На 60-62. Там някъде…”
По през целия ден не прави нищо. Седи си в стаята и гледа през прозореца. “Пържа си колбас и хапвам,” изяснява с необятна почтена усмивка далият краткотраен заслон на българската крава. Понякога отскача до Босилеград за хранителни запаси – за два часа стига пешком. Но не и в деня, в който Пенка се появила на ливадата му – тогава си е бил у дома. “Помислих, че е на някой от Рибарци.”
Развръзката
Благодарение на регистрационния номер излиза наяве, че кравата е пришълка и принадлежи на Харалампиев. Ветеринарна инспекция удостоверява че Пенка, въпреки и нахапана по задницата и уплашена, в действителност е в отлично здравословно положение и с отличен вкус.
Кравата дезертьор и в плен продължава да хрупа сено. Тя е в цялостно незнание за грозната казън, надвиснала над главата й. Не знае че бягството й се трансформира в история, почтена за кино сюжет – за екшън (“По следите на изгубената Пенка”) или трагикомедия (“Сама измежду вълци”). Като всяка история в по-леките кино жанрове, нека и тази с Пенка да приключи с благополучен край.
За читателите на в. “Труд” по следите на кравата Пенка бяха Елизабет Радкова и Денислав Стойчев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ