Чумата е унищожила европейската икономика през Средновековието
Средновековната зараза от чума е била същинска злополука за европейската стопанска система. Това демонстрират нови доказателства открити в многовековния лед на Гренландия и съветската Арктика. Констатациите на откривателите са оповестени в списанието PNAS, осведоми РИА Новости.
" Устойчивото повишаване на концентрацията на олово в ледовете, формирани в ранното и късното Средновековие, демонстрира, че европейската стопанска система се е развивала бързо по това време. Този напредък е спрял през XIII-XVI век, когато Европа е залята от епидемии от чума, а концентрацията на олово в леда е спаднала ", споделя Джо Маконъл от Института за проучване на пустините в Рино (САЩ), представен от БГНЕС.
През последните години учените интензивно се интересуват от това по какъв начин човешката активност и растежът на популацията може да са повлияли на климата и екологията преди индустриалната ера (с което нормално свързват световното стопляне и внезапното увеличение на концентрацията на нездравословни субстанции в атмосферата, водата и почвата).
Например преди година австралийските климатолози проучиха редица естествени климатични " летописи " и откриха, че световното стопляне може да е почнало не в средата на 20-ти век, а през 1880-1890 година, когато Европа и Америка претърпяват пик на индустриално развиване.
Историците и климатолозите от дълго време се интересуват и от друга " визитна картичка " на човешката цивилизация - наклонността да се замърсява природата с олово и други тежки метали. Древните римляни и доста други нации интензивно употребявали олово за производството на ястия и разнообразни домашен движимости, тръбопроводи и даже за производството на захар.
Първото такова проучване е извършено от учени преди две години: те са изучили химическия състав на ледовете, формирани в швейцарските и италианските Алпи през последните 2000 години. В резултат на това, в допълнение към ненадейно високото равнище на замърсяване на въздуха, беше открито, че икономическото развиване на Европа няколко пъти внезапно стопира и дръпва обратно. Най-големият епизод е обвързван с известната " черна гибел " - най-мощната зараза от чума през 1349-1353 година
Ако се има вяра на данните от Алпите, тогава производството на олово за няколко десетилетия съвсем изцяло е спряло заради гибелта на към 1/3 от популацията на Европа и унищожаването на всички стопански и търговски връзки. Много историци не повярваха в такива пагубни резултати, тъй че поддръжниците и съперниците на тази догадка започнаха да търсят доказателства.
" За разлика от нашите предходни проучвания и работа на сътрудници, в този момент използвахме не една, а 30 ледени проби. Нашият разбор удостовери, че даже преди индустриалната гражданска война оловото стартира да се натрупва в огромни количества във всички елементи на Арктика и единствения му източник фактически са могли да бъдат единствено европейските металургични излъчвания ", продължава Маконъл.
Ученият отбелязва, че проби от лед са добити не в Алпите, а в доста отдалечени точки на Арктика - на повърхността на ледниковия слой в Гренландия и край крайбрежията на съветската Северна Земя.
Сравнявайки % на олово в пробите, откривателите освен са могли да ревизират изказванията на своите сътрудници, само че и да локализират източниците на излъчвания и да ги свържат с съответни мини, както и с растежа и спада на стопанската система на някои райони на Европа.
Например, открити са следи от бързия напредък на френската стопанска система през 700–1000 година и едновременното замиране на някогашната Римска империя, както и доказателства за раждането на първите немски страни и феодални владения. Интересното е, че Европа е достигнала равнището на античния Рим едвам при започване на XII век, а това демонстрира голям спад в стопанската система след рухването на Пакс Романа.
Освен това учените са записали няколко внезапни сривове на стопанската система, свързани с други пандемии: античната чума на Юстиниан и епидемията на Киприан и Антонин през II и III век, също се твърди, че са породени от чумната зараза.
Открити са и първите следи от две мощни епидемии от холера, блъснали Русия и Европа в средата на 19-ти век. Тези огнища на заболяването са засегнали изключително мощно количеството на оловото в съветския лед на Арктика и са генерирали негативен резултат, съпоставим с въздействието върху стопанската система на епидемията от чума.
Според климатолозите, концентрацията на олово може да се изясни както с обстоятелството, че холерата има изключително мощно въздействие върху живота на Руската империя, по този начин и с обстоятелството, че ледът на Нова Земя като цяло е по-чувствителен към измененията в количеството на излъчванията спрямо ледената завивка на Гренландия. Други проби от античен лед, надяват се откривателите, ще оказват помощ да се даде по-категоричен отговор на този въпрос и да се открият още секрети от историята.
" Устойчивото повишаване на концентрацията на олово в ледовете, формирани в ранното и късното Средновековие, демонстрира, че европейската стопанска система се е развивала бързо по това време. Този напредък е спрял през XIII-XVI век, когато Европа е залята от епидемии от чума, а концентрацията на олово в леда е спаднала ", споделя Джо Маконъл от Института за проучване на пустините в Рино (САЩ), представен от БГНЕС.
През последните години учените интензивно се интересуват от това по какъв начин човешката активност и растежът на популацията може да са повлияли на климата и екологията преди индустриалната ера (с което нормално свързват световното стопляне и внезапното увеличение на концентрацията на нездравословни субстанции в атмосферата, водата и почвата).
Например преди година австралийските климатолози проучиха редица естествени климатични " летописи " и откриха, че световното стопляне може да е почнало не в средата на 20-ти век, а през 1880-1890 година, когато Европа и Америка претърпяват пик на индустриално развиване.
Историците и климатолозите от дълго време се интересуват и от друга " визитна картичка " на човешката цивилизация - наклонността да се замърсява природата с олово и други тежки метали. Древните римляни и доста други нации интензивно употребявали олово за производството на ястия и разнообразни домашен движимости, тръбопроводи и даже за производството на захар.
Първото такова проучване е извършено от учени преди две години: те са изучили химическия състав на ледовете, формирани в швейцарските и италианските Алпи през последните 2000 години. В резултат на това, в допълнение към ненадейно високото равнище на замърсяване на въздуха, беше открито, че икономическото развиване на Европа няколко пъти внезапно стопира и дръпва обратно. Най-големият епизод е обвързван с известната " черна гибел " - най-мощната зараза от чума през 1349-1353 година
Ако се има вяра на данните от Алпите, тогава производството на олово за няколко десетилетия съвсем изцяло е спряло заради гибелта на към 1/3 от популацията на Европа и унищожаването на всички стопански и търговски връзки. Много историци не повярваха в такива пагубни резултати, тъй че поддръжниците и съперниците на тази догадка започнаха да търсят доказателства.
" За разлика от нашите предходни проучвания и работа на сътрудници, в този момент използвахме не една, а 30 ледени проби. Нашият разбор удостовери, че даже преди индустриалната гражданска война оловото стартира да се натрупва в огромни количества във всички елементи на Арктика и единствения му източник фактически са могли да бъдат единствено европейските металургични излъчвания ", продължава Маконъл.
Ученият отбелязва, че проби от лед са добити не в Алпите, а в доста отдалечени точки на Арктика - на повърхността на ледниковия слой в Гренландия и край крайбрежията на съветската Северна Земя.
Сравнявайки % на олово в пробите, откривателите освен са могли да ревизират изказванията на своите сътрудници, само че и да локализират източниците на излъчвания и да ги свържат с съответни мини, както и с растежа и спада на стопанската система на някои райони на Европа.
Например, открити са следи от бързия напредък на френската стопанска система през 700–1000 година и едновременното замиране на някогашната Римска империя, както и доказателства за раждането на първите немски страни и феодални владения. Интересното е, че Европа е достигнала равнището на античния Рим едвам при започване на XII век, а това демонстрира голям спад в стопанската система след рухването на Пакс Романа.
Освен това учените са записали няколко внезапни сривове на стопанската система, свързани с други пандемии: античната чума на Юстиниан и епидемията на Киприан и Антонин през II и III век, също се твърди, че са породени от чумната зараза.
Открити са и първите следи от две мощни епидемии от холера, блъснали Русия и Европа в средата на 19-ти век. Тези огнища на заболяването са засегнали изключително мощно количеството на оловото в съветския лед на Арктика и са генерирали негативен резултат, съпоставим с въздействието върху стопанската система на епидемията от чума.
Според климатолозите, концентрацията на олово може да се изясни както с обстоятелството, че холерата има изключително мощно въздействие върху живота на Руската империя, по този начин и с обстоятелството, че ледът на Нова Земя като цяло е по-чувствителен към измененията в количеството на излъчванията спрямо ледената завивка на Гренландия. Други проби от античен лед, надяват се откривателите, ще оказват помощ да се даде по-категоричен отговор на този въпрос и да се открият още секрети от историята.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ