Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите

...
Средният размер на поземлените ренти у нас е сред най-високите
Коментари Харесай

През 2000 г. декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лв., през 2022 г. сумата вече е надхвърляла 1300 лв.

Средният размер на поземлените ренти у нас е измежду най-високите в Европа, сподели за Българска телеграфна агенция доцент доктор Мария Станимирова, учител към катедра " Аграрна стопанска система " при Икономическия университет във Варна. Тя показа свое проучване за настоящите трендове в развиването на пазара на земеделска земя в България по време на интернационална конференция, чийто хазаин бе университетът. Проучването й обгръща интервала 2000-2022 година. 

През всичките тези години цената на земеделската земя у нас непрестанно се покачва, описа Станимирова. По думите й нарастването е приблизително с 15 % на година. Особен подтик за покачването на цените дава присъединението на страната ни към Европейски Съюз и почналото по-късно погашение на помощи по така наречен скица за единно заплащане на повърхност. Така до момента в който през 2000 година декар земеделска земя у нас е коствал приблизително 137 лв., то през предходната сумата към този момент е надхвърляла 1300 лв.. Станимирова акцентира, че цената е друга в обособените региони на страната. Най-висока е в Североизточния район, в Добруджа, където към този момент доближава близо 2000 лв. за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен регион.

Изследването на доцент Станимирова демонстрира, че макар растежа на междинната цена на земеделската земя у нас, тя към момента е по-ниска спрямо останалите европейски страни. По този индикатор страната ни е под средата на класацията, в дъното на която са Естония и Хърватия. Най-скъпа е земеделската земя в Нидерландия, следвана от Люксембург и Италия. Ако се погледнат разликите в цените в обособените региони обаче, излиза наяве, че в най-скъпия регион – Добруджа, цената на декара е по-висока от Унгария, Хърватия, Словакия, уточни специалистът.

През всичките години, обхванати от проучването на доцент Станимирова, се е увеличавал и междинният размер на изплащаните поземлени ренти или наеми на притежателите на земи. Тя посочи, че нарастването е с към 10 % на година, тъй че в случай че през 2010 година са били изплащани приблизително по 23 лв. на декар, през предходната сумата към този момент е 61 лв.. За рентите също е годно, че са разнообразни в обособените региони на страната, добави специалистът. По думите й най-ниските са в Югозападния регион. Най-големи суми получават притежателите на земи в Североизточния район, в елементи от който рентите към този момент надвишават 93 лв. на декар.

Дори и междинната цена на земеделската земя у нас да е измежду по-ниските в Европа, това не е годно за рентите, добави Станимирова. Тя посочи, че по последни данни в това отношение страната ни изпреварва даже Франция, Испания, Унгария. Средната стойност на поземлената лихва у нас е равностойна с тази във Финландия, Полша, и е доста по-висока спрямо Румъния, описа още Станимирова, като посочи, че сумите са доста по-високи единствено в Гърция, Нидерландия и Италия.

Всъщност, размерът на поземлената лихва е главен фактор за установяване цената на земята, добави Станимирова. Според нея на национално равнище у нас основните култури, които също имат значение при образуването й, са пшеницата, слънчогледът и царевицата. Там, където се отглеждат всеобщо, и рентите са по-високи. Другият фактор за непрекъснатото покачване на цените на земеделската земя е инфлацията.

Една от аргументите в Добруджа цената на един декар да доближава европейските цени е фактът, че там стопанствата са по-големи и с дейно произвеждане, конкурентоспособността им е по-висока, сподели още Станимирова. Тя акцентира, че това им разрешава да влагат в съвременна техника и в разнообразни нововъведения. В другите райони, в това число към столицата, стопанствата са по-дребни и с по-малки благоприятни условия.

Според Станимирова хубавото е, че казусът с съществуването на пустеещи аграрни у нас към този момент не съществува. Тя уточни, че земеделците, сходно на бизнесмени от други сфери на стопанската система, също се борят с дефицита на фрагменти. Според нея държавна политика на диверсификация, на по-сериозно подкрепяне на по-малките производства, би помогнала младежите да се върнат в земеделието и да се даде подтик на нововъведенията и образованието и в браншове като зеленчукопроизводството, и в другите браншове от селското стопанство.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР