Българинът работи 33 години през живота си
Средната дълготрайност на трудовия живот на българите през 2017 година е била 33 години, демонстрират данни от разбор на Евростат за разновидностите на дълготрайност на професионалния живот в страните на Европейски Съюз. Средният индикатор за продължителността на професионален живот в Европейски Съюз е бил 36 години, регистрира европейската статистика.
Данни на Национален статистически институт демонстрират, че по трудово или служебно правно отношение и на цялостно работно време през въпросния интервал у нас са били ангажирани над 3,4 млн. българи, от които над 650 хиляди в публичния бранш и към 2,4 млн. - в частния бранш.
В централната администрация са били наети към 100 хиляди души, а в териториалната администрация - близо 42 хиляди, сочат данните на Национален статистически институт. Тук не са включени наетите лица в Министерство на вътрешните работи и МО.
Актуална информация в Национален осигурителен институт пък сочи, че към октомври т.г. броят на отпуснатите пенсии у нас е бил 2 161 434, което демонстрира че към 30 % от българското население към този момент е извървяло професионалния си витален път. През 2018 година мъжете у нас са се пенсионирали на възраст 64 година и 1 м., а дамите - на 61 година и 2 м. От 1 януари следващата година възрастта за пенсиониране се подвига надлежно на 64 година и 2 м. за мъжете и на 61 година и 4 м. за дамите.
Според данни на специалисти всеобща процедура в света е да се работи 8 часа на ден и 40 часа седмично /както е и у нас/, а близо 2/3 от времето да отива в отмора или персонални грижи. Така приблизително годишно един работещ българин се труди по към 2000 часа, което за 33 години междинен професионален път /според данните на Евростат/ прави почти 66 000 часа прекарани на работното място.
Най-кратко се трудят в Италия,а най-дълго - в Швеция
През 2017 година междинната дълготрайност на трудовия живот в Европейски Съюз е била 36 години, регистрира Евростат. На ниво държави-членки на Европейски Съюз, продължителността на трудовия живот варира от 32 години Италия - до 42 години в Швеция.
Две страни, които не са членки на Европейски Съюз доближават пикови индикатори по дълготрайност на професионалния живот - най-дълъг е той в Исландия - 47 години и най-кратък в Турция - 29 години.
Ситуацията при съседите ни е следната - продължителността на трудовия живот в Румъния и Гърция е приблизително по 33 години /колкото и у нас/, в Сърбия и Македония - по 32 години и в Турция - 29 години.
Като цяло мъжете в Европейски Съюз се трудят с цели 5 години повече от дамите: 38 години при мъжете и 33 години при дамите. Тази специфичност е била предписание в множеството страни на Европейски Съюз като се изключи две.държави - Латвия и Литва. В Латвия няма огромна разлика в продължителността на трудовия живот сред мъжете и дамите, а в Литва продължителността на трудовия живот е по-дълга за дамите, в сравнение с за мъжете.
Сред държавите-членки на Европейски Съюз Малта има най-голяма разлика сред половете - там мъжете се трудят 12 години повече от дамите, регистрира Евростат.
Според европейската статистика страната в Европейски Съюз с най-голям предел на пенсиониране е била Холандия - 65,7 години, с което " страната на лалетата " се доближава до това да стане страната с най-висока пенсионна възраст в Европа. В диапазона с възраст за приемане право на пенсия сред 65-66 години също по този начин спадат страни като Финландия /65,2/, Франция /65,3/, Германия и Испания /65,4/.
Най-ниски са били пенсионните прагове в Словакия, Малта и Литва - надлежно по 62 години.
Прогнозите на специалистите са през 2020 година междинната възраст за пенсиониране в Европейски Съюз последователно да се изравни, като доближи 65-66 години и за мъжете и за дамите, с дребни разлики на национални равнища.
Източник: manager.bg
Данни на Национален статистически институт демонстрират, че по трудово или служебно правно отношение и на цялостно работно време през въпросния интервал у нас са били ангажирани над 3,4 млн. българи, от които над 650 хиляди в публичния бранш и към 2,4 млн. - в частния бранш.
В централната администрация са били наети към 100 хиляди души, а в териториалната администрация - близо 42 хиляди, сочат данните на Национален статистически институт. Тук не са включени наетите лица в Министерство на вътрешните работи и МО.
Актуална информация в Национален осигурителен институт пък сочи, че към октомври т.г. броят на отпуснатите пенсии у нас е бил 2 161 434, което демонстрира че към 30 % от българското население към този момент е извървяло професионалния си витален път. През 2018 година мъжете у нас са се пенсионирали на възраст 64 година и 1 м., а дамите - на 61 година и 2 м. От 1 януари следващата година възрастта за пенсиониране се подвига надлежно на 64 година и 2 м. за мъжете и на 61 година и 4 м. за дамите.
Според данни на специалисти всеобща процедура в света е да се работи 8 часа на ден и 40 часа седмично /както е и у нас/, а близо 2/3 от времето да отива в отмора или персонални грижи. Така приблизително годишно един работещ българин се труди по към 2000 часа, което за 33 години междинен професионален път /според данните на Евростат/ прави почти 66 000 часа прекарани на работното място.
Най-кратко се трудят в Италия,а най-дълго - в Швеция
През 2017 година междинната дълготрайност на трудовия живот в Европейски Съюз е била 36 години, регистрира Евростат. На ниво държави-членки на Европейски Съюз, продължителността на трудовия живот варира от 32 години Италия - до 42 години в Швеция.
Две страни, които не са членки на Европейски Съюз доближават пикови индикатори по дълготрайност на професионалния живот - най-дълъг е той в Исландия - 47 години и най-кратък в Турция - 29 години.
Ситуацията при съседите ни е следната - продължителността на трудовия живот в Румъния и Гърция е приблизително по 33 години /колкото и у нас/, в Сърбия и Македония - по 32 години и в Турция - 29 години.
Като цяло мъжете в Европейски Съюз се трудят с цели 5 години повече от дамите: 38 години при мъжете и 33 години при дамите. Тази специфичност е била предписание в множеството страни на Европейски Съюз като се изключи две.държави - Латвия и Литва. В Латвия няма огромна разлика в продължителността на трудовия живот сред мъжете и дамите, а в Литва продължителността на трудовия живот е по-дълга за дамите, в сравнение с за мъжете.
Сред държавите-членки на Европейски Съюз Малта има най-голяма разлика сред половете - там мъжете се трудят 12 години повече от дамите, регистрира Евростат.
Според европейската статистика страната в Европейски Съюз с най-голям предел на пенсиониране е била Холандия - 65,7 години, с което " страната на лалетата " се доближава до това да стане страната с най-висока пенсионна възраст в Европа. В диапазона с възраст за приемане право на пенсия сред 65-66 години също по този начин спадат страни като Финландия /65,2/, Франция /65,3/, Германия и Испания /65,4/.
Най-ниски са били пенсионните прагове в Словакия, Малта и Литва - надлежно по 62 години.
Прогнозите на специалистите са през 2020 година междинната възраст за пенсиониране в Европейски Съюз последователно да се изравни, като доближи 65-66 години и за мъжете и за дамите, с дребни разлики на национални равнища.
Източник: manager.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ