Сред развалините на Ярмук децата карат кънки между отломки от

Сред руините на Ярмук децата карат кънки сред парчета от бомбардировките. На близкия площад на едно бяло пиано, изрисувано в цветовете на палестинското знаме, младеж свири и пее, а край него скупчени му пригласят децата от квартала. Всички са усмихнати, гласовете им кънтят, насладата им от музиката е явна. Децата са щастливи, тъй като това е дарбата на детството – да се случва на всички места, даже където има война. Айхам Ахмад – пианистът на бялото пиано, има това за своя задача – да основава музика, която оказва помощ на хората от неговия народ. Ярмук е палестинският квартал на Дамаск. В този голям бежански лагер живеят 150 хиляди палестинци, само че след началото на войната преди четири години Ярмук последователно опустява и в този момент там има едвам няколко хиляди души. Айхам не желае да бяга, напълно не. Неговата задача е да свири, да пее и да припомня за тогавашния Ярмук, за родината. Един ден кварталът е завзет от ислямистите, които възпламеняват пианото. Музиката е неразрешена, Айхам е заставен да бяга, с цел да оцелее.

Днес Айхам Ахмад е притежател на филантропична премия, прочут е в обществените мрежи и явно даже е воин на документален филм. Това обаче не трансформира обстоятелството, че и той като всички живее в общежитие за в Германия, чака от месеци да го извикат на изявление и не знае какво се случва в Дамаск с жена му и с двете му дребни момченца.

Това е едно от многото лица на, която следим задоволително от близко в последните години. Талантът на Айхам го прави по-различен и по-близък до фена, тъй като музиката е понятен за всички ни език. Но това си остава един мъж от отдалечен град, уединен, жертван да не види родителите си евентуално до момента в който са живи, а синовете си – неразбираемо по кое време. Не мога да си показва, че има човек със сърце, който би му споделил в лицето: „ Иди си “.