Сред птичия свят има много красавици с невероятно пъстро оперение,

Фламинго

Сред птичия свят има доста хубавици с необикновено пъстро оперение, доста гласовити, завладяващи и завладяващи с наличието си. Колко са обаче красивите птици, които са едноцветни, само че съперничат по хубост на тези, които са събрали върху себе си цветовете на дъгата? Може би това важи единствено за фламингото, или най-малко в най-голяма степен за него.

Тази екзотична птица е в действителност необикновено красива, само че и доста изящна и когато се придвижва в огромна колония, както го прави най-често, наподобява на огромен розов облак, който се стеле някъде измежду естествените картини.

Без подозрение птиците фламинго са измежду забележителните жители на фауната. Тяхното име, произходът и наличието им на Земята ги вършат още по-любопитни. Тайнството им би трябвало да бъде разбрано, тъй като те заслужават човешкото боготворене.

Произход на фламинго

Преди да пристъпим към историята на птиците е добре да потърсим етимологията на названието им. Думата, която ги посочва, идва от испански. Фламенко е добре познато наименование на огнен испански танц, който показва страната по света и я прави привлекателна в очите на чужденците. Нейната основа е латинска, flamma значи огън, или пламък. От тези първообрази в езика произлиза името и на фламингото, чийто цвят се асоциира с този на огъня.

Това грациозно творение е доста античен земен жител. Открити са вкаменелости на 50 милиона години, за които е потвърдено, че принадлежат на розовата хубавица. С това име се отбелязват 4 типа от птичето семейство с дълги крайници и дълги и преносими вратове. Роднинството им с останалите представители на пернатите е нестабилно.

Някои доказателства ги слагат наред с чаплите и птиците ослепителен ибис. Други ги асоциират с гъските и патиците. Има и достоверно потвърдени сходства след разкопки на вкаменелости с друго семейство - Огърличникови. Въпреки съмненията съществуват приети научни класификации за фламингото.

Характеристика на фламинго

Фламингото е огромна птица, защото е висока до 140 сантиметра. Теглото на фламингото е до 4 кг. Крилата са от бели до червеникави, а възрастните екземпляри са обагрени в нежно розово до алено. Летателните им пера са черни. Прави усещане добре извитият надолу клюн на фламингото, който се отличава със издръжливост и солидност. В основата си е червен, а на върха е оцветен в черно. Цветът на фламингото зависи от количеството каротиноиди в храната. Малките са мръсно сиви, след това стават бели и по-късно порозовяват.

Видове фламинго

Птиците фламинго съставляват фамилията на Phoenicopteridae, сходно на типа Ciconiiformes. Разграничават ги в техен личен тип, Phoenicopteriformes. Отделно типът Голямо фламинго се класифицира с настрана латинско название - Phoenicopterus ruber roseus.

Чилийското фламинго има латинско наименование Phoenicopterus chilensis. Фламингото от Андите пък е Phoenicopterus andinus. Фламингото на Джеймс е Phoenicopterus jamesi, а по-малката птица фламинго е Phoenicopterus minor. Ясно е, че фламингото има своите разновидности.

Самата птица може да бъде избрана като едра, защото има доста дълги крайници и това я прави висока в птичия свят. Краката на птиците се огъват ненадейно надолу по средата

Общото сред тях е, че всички хранят дребните си изначало с птиче мляко. Големите птици се хранят със синьо-зелени водорасли и ракообразни.

При всички фламингови птици горната челюст е тясна и се свързва с долната като похлупак на кутия. Когато се хранят, тези птици навеждат главата си над водата и загребват обратно с главата надолу. Ръбовете на клюна им имат тънки естествени напречно ситуирани плочи, които се назовават ламела.

Дългият им меснат език се притиска към вътрешността на клюна им като изтиква водата на открито през специфична ципа. Така дребните безгръбначни и зеленчуците, с които птицата се храни, се оказват изтикани обратно към гърлото.

Всички типове фламинго имат своите самостоятелни особености, които го разграничават от останалите и основават разнообразието в семейство Фламингови.

Голямо фламинго

Това е най-големият тип от тези пернати. Има два подвида, единият е блестящо червен, другият е по-блед. Първите живеят в района на Карибите, от Юкатан и западните елементи на Индия до североизточните области на Южна Америка. Размножава се доста добре и птиците могат да се видят и към Флорида. Фламингото с по-блед цвят избира Евразия, Средиземноморието и Африка. Мъжките са доста високи, надминават 150 сантиметра. Мъти в блатата, лагуните и плитките езера, където в конусовидното гнездо се намира единствено едно яйце, по-рядко две. Малките на Голямото фламинго се хранят с модифицирана в стомасите храна под форма на мляко в продължение на 75 дни.

Чилийско фламинго

Снимка: pixabay.com

То е по-малко от Голямото фламинго. Бледо розово е, с ярки червени линии на гърба. Гнездото му е във високите солени езера на Андите, само че също и в низините на Южна Америка.

Двата други дребни типа - Андиан фламинго и Джеймс фламинго живеят също в Андите.

Най-малкият тип, само че със международна популация от към 4 милиона, е концентриран главно в Африка.

Местообитание на фламинго

Ареалът на фламингото е много необятен. Те се срещат в Южна и Централна Америка, Африка, Средиземноморието и елементи от Южна и Централна Азия. Птиците образуват свои колонии наоколо до сладки води.

Розовото фламинго избира езерата и морските лагуни със солена вода. Тъй като е най-разпространено, го назовават нормално фламинго. Има го и в Европа. Може да бъде забелязано най-често в Южна Франция и Южна Италия, само че постоянно ята от розови птици дохвърчат и край Бургас, а и на други места в България.

В Африка се виждат най-често в Мароко, южните елементи на Тунис и Кения. Азия също не е подмината от забавната птица, като Афганистан и Индия са места, където може да срещне.

Хранене на фламинго

Характерна специфичност на храненето на птицата фламинго е, че това става през нощта. Тогава вятърът стихва, а пигментираната храна придава този розов цвят на перата им.

Интересен е и методът, по който седят и почиват птиците. Те обичат да застават на един крайник, като щъркелите. Освен това накланят главите си надолу. Най-често посоката е надясно.

Те са по-спокойните фламинго. Тези, които почиват с глава наклонена наляво, са по-агресивни съгласно проучванията на орнитолозите.

Снимка: pixabay.com

Чак на 5-6 години стават полово зрели, а междинната дълготрайност на живота им е висока - 32 години.

Размножаване на фламинго

Размножаването на тази птица е най-интересното към нея. Животното е моногамно, а двойките се откриват с танц. Само по държанието на животното може да се открие полът, изразени полови разлики няма. Живеят на колонии от стотици двойки, които гнездят, правейки конусовидна къщурка от глина и кал.

Какво още би трябвало да знаем за размножаването при фламингото? Женската снася малко, 1 до 3 яйца, които мъти 1 месец. Малките са облечени със сив пух. Интересно е, че фламингото храни пилетата си с мляко, лично произвеждане. Млякото им има дребна аналогия с това на бозайниците. Представлява вещество в полутвърдо положение, обичайно малко на сиренето.

То е розово на цвят и е направено от улова на старата птица. Съдържа повече белтъчини и мазнини от кравето мляко и по тази причина не е течно. По тази причина храненето не е обвързване единствено на майката, само че и на мъжкия.