Недостигът на специалисти по детски болести се превръща в сериозен проблем, предупреди Асоциацията на педиатрите
Сред главните пречки в грижата за българските деца е дефицитът на експерти педиатри и неонатолози, предизвести Българската педиатрична асоциация по време на кръгла маса за проблемите на детското опазване на здравето в България в Народното събрание през днешния ден.
В доста лечебни заведения дефицитът е толкоз сериозен, че ще стане невероятно да се реализират общоприетите диагностични и лечебни процедури. Акушерогинекологични отделения тук-там може да са принудени да бъдат закрити, единствено тъй като няма кой да работи в тях или тъй като даже не могат да си разрешат да назначат специализанти, допълниха експерти по време на полемиката.
Липсата на експерти е тревожна, тъй като най-голяма част от смъртните случаи на новородени и бебета до 1 година се дължат на неонатални проблеми и аномалии - общо 72%, а част от тях тесните експерти биха могли да предотвратят. Около 10% от гибелта на бебета е обвързвана с заболявания на дихателната система, и още към 5% - с заболявания на кръвообращението, демонстрира справката на Педиатричната асоциация.
През 2016 година детската смъртност у нас е 6.5 на 1000 деца до 1 година и тя понижава по отношение на предишни години, само че остава относително висока за Европа. В София, където са съсредоточени университетските лечебни заведения и експерти, детската смъртност е извънредно ниска - 2.5 на 1000, само че в обособени райони на страната и изключително в селата, тя е с 30-40% по-висока.
Настоящите стратегии за подготовка на експерти педиатри в България не дават отговор на условията на Европейската академия по педиатрия, прецизират експертите. От асоциацията оферират образованието за педиатър да продължава общо пет години - първите три по обща педиатрия, а последните две за профилиране и по този начин на специализиращите да се дава опция за придобиване на две специалности. Важна част от образованието би трябвало да е и практиката в връзка с деца и родители, считат специалистите.
Необходими са и още доста промени в здравната система, с цел да се преобърне тревожната наклонност, считат от професионалната асоциация. Например клиничните пътеки за деца напълно да се отделят и обобсобят в Националния рамков контракт със лични цени, тъй като в този момент са смесени дружно с тези за възрастни; също и да отпаднат всевъзможни ограничавания за заплащането на диагностиката и лекуванията на деца и медикаментите за амбулаторно лекуване за деца до 7 години да са безвъзмездни. Настояват и за компенсиране на персоналните лекари и педиатрите в извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които в този момент са освободени от нея. Самите персонални лекари от дълго време упорстват за това и оферират прегледът на деца да се заплаща отчасти от родителите и от страната.
Българската педиатрична асоциация желае също и правене на обособен стандарт за незабавни положения в педиатрията, ограничения против несъразмерното раждане със секцио (което за 2016 година е 43% от всички раждания), както и основаване на Национална педиатрична болница.
В доста лечебни заведения дефицитът е толкоз сериозен, че ще стане невероятно да се реализират общоприетите диагностични и лечебни процедури. Акушерогинекологични отделения тук-там може да са принудени да бъдат закрити, единствено тъй като няма кой да работи в тях или тъй като даже не могат да си разрешат да назначат специализанти, допълниха експерти по време на полемиката.
Липсата на експерти е тревожна, тъй като най-голяма част от смъртните случаи на новородени и бебета до 1 година се дължат на неонатални проблеми и аномалии - общо 72%, а част от тях тесните експерти биха могли да предотвратят. Около 10% от гибелта на бебета е обвързвана с заболявания на дихателната система, и още към 5% - с заболявания на кръвообращението, демонстрира справката на Педиатричната асоциация.
През 2016 година детската смъртност у нас е 6.5 на 1000 деца до 1 година и тя понижава по отношение на предишни години, само че остава относително висока за Европа. В София, където са съсредоточени университетските лечебни заведения и експерти, детската смъртност е извънредно ниска - 2.5 на 1000, само че в обособени райони на страната и изключително в селата, тя е с 30-40% по-висока.
Настоящите стратегии за подготовка на експерти педиатри в България не дават отговор на условията на Европейската академия по педиатрия, прецизират експертите. От асоциацията оферират образованието за педиатър да продължава общо пет години - първите три по обща педиатрия, а последните две за профилиране и по този начин на специализиращите да се дава опция за придобиване на две специалности. Важна част от образованието би трябвало да е и практиката в връзка с деца и родители, считат специалистите.
Необходими са и още доста промени в здравната система, с цел да се преобърне тревожната наклонност, считат от професионалната асоциация. Например клиничните пътеки за деца напълно да се отделят и обобсобят в Националния рамков контракт със лични цени, тъй като в този момент са смесени дружно с тези за възрастни; също и да отпаднат всевъзможни ограничавания за заплащането на диагностиката и лекуванията на деца и медикаментите за амбулаторно лекуване за деца до 7 години да са безвъзмездни. Настояват и за компенсиране на персоналните лекари и педиатрите в извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които в този момент са освободени от нея. Самите персонални лекари от дълго време упорстват за това и оферират прегледът на деца да се заплаща отчасти от родителите и от страната.
Българската педиатрична асоциация желае също и правене на обособен стандарт за незабавни положения в педиатрията, ограничения против несъразмерното раждане със секцио (което за 2016 година е 43% от всички раждания), както и основаване на Национална педиатрична болница.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ