Сред най-вълнуващите и тайнствени ритуали по нашите земи, който носи

Сред най-вълнуващите и тайнствени ритуали по нашите земи, който носи изобилие, лекува и гони зли демони са русалските игри. Те се извършват в Северна България през така наречен Русалска неделя, Русалска седмица или Самодивска неделя – седмицата, която стартира от празника Св. Дух, тъкмо 51 дни след Великден, когато душите на мъртвите, „ пуснати “ на Великден, се прибират. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалийките (наричани още русалки, русале, русанки и русалии), които идват в човешкия свят по Спасовден, честват и се веселят с песни и хорà.

 Според националните показа те са невидими, двойствени същества – от време на време са нечисти вредоносни сили, различен път лекуват хората. В Северна България е публикувано вярване, че русалийките, които били душите на млади умряли девойки, най-много удавници, като бели пеперуди прелитали оттатък Дунава. Вярва се, че през Русалската седмица душите на умрелите населяват свободно по земята, че тогава няма граница сред небето и земята, че небето се е отворило или че Св. Богородица се е смилила над душите на умрелите и ги е пуснала от „ пъклото “. Затова и интервалът се смята от народа за изключително рисков.

 За да се предпазят от тях, хората окичват вратите и прозорците на къщите и носят в облеклата си пелин, чесън, орехова шума и всевъзможни „ самодивски “ билки: лайка, босилек и най-много росен. През цялата седмица, изключително на „ рисковите дни “, не се работи нито у дома, нито на полето, с цел да не падат гръмотевици и градушки и да не унищожават реколтата. Затова през тази седмица хората съблюдават разнообразни забрани: да не работят, да не спят денем и изключително да не вървят сами из горите и полята. Ако инцидентно попаднат на русалийки, в случай че нагазят в техните извори, трапези или хорища, ще бъдат осъдени със страшната русалска болест. Болните от нея получават припадъци, полудяват, залиняват и постоянно умират. Но русалската и самодивска болест и всички други „ незнайни “ и нелечими заболявания, можели да се изцерят с обреден танц, който се извършва от мъжки дружини, наричани русалии и калушари. Вярва се, че те техните русалски игри прогонват заболяванията от къщите и обезпечават богата годишна продукция.

 Всяка тайфа избирала собствен лидер – ватафин, който познавал добре свойствата на чародейните билки, знаел заклинанията и баянията при лечение на русалската болест. Водачът избирал мъжете за дружината си, които трябвало да бъдат здрави, издръжливи, почтени, пъргави и положителни играчи и да могат да пазят загадка. Качества, които са им нужни, с цел да могат да се оправят с осъществяването на лечителския обред, който не е по силите на всеки. За да бъдат отдадени, русалиите първо се образоват, след това постят несъмнено време, поставят клетва и минават през специфична гала, която им дава право да упражняват „ занаята ”. Обикновено ватафлъкът се предава от татко на наследник в няколко избрани фамилии и неговите секрети се крият усърдно от външни очи.

 През Русалската седмица, русалците или русалиите са непрестанно дружно, те не нощуват в домовете си, не приказват с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично положение, в което се намират – сред човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „ гранична зона ” те могат да се срещнат със съществата, провокирали заболяването и да ги победят, с цел да излекуват потърпевшия.

 Макар да са с нормалното си ежедневно облекло, мъжете носят някои атрибути: държат специфични шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени с билки, а по краката и тоягите им има железни махмузи и звънчета, отмерващи всяко тяхно придвижване. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват отново вълшебен билки и се осветява със специфичен обред. В него е силата, която омайва, омагьосва, лекува или уморява човек. Знамето никой не може да го пипа, носи го единствено ватафинът. Други значими атрибути за лекуването са гърне с вода и билки и чиния с оцет, чесън, които се носят от лидера. Както и при други ритуали, музиката има значима роля, с цел да се реализира контактът с „ отвъдния ” свят. Русалиите постоянно се съпровождат от свирач на гъдулка, цигулка, дудук, гайда или свирка.

 Калушарите извършват няколко функционалности. От една страна, те обикалят селата и играят за здраве и изобилие, по сходство на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества – в случай че в някой човек се е заселил злобен дух, именуван още калуш, или го е „ блъснала “ нимфа, те ги прогонват и лекуват индивида. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които мъжете - русалии извършват. Когато се прави ритуалът за лекуване, болният ляга на земята върху рогозка, а до него се слага гърнето с билките. Русалиите стартират да танцуват в кръг към него, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава отвън кръга и управлява останалите. Отначало темпото е по-бавно, след това се забързва и играта на мъжете става по-буйна.

 Според разказите на самите участници, те изпадат в изключително положение, близо до транса и хипнозата – захласване. По знак на лидера си калушарите подвигат болния дружно с чергата и го раздрусват, след това го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специфичната русалска мелодия, която е кулминационната точка на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на части, като напръсква присъстващите с чудодейната вода. В този момент болният би трябвало да скочи на крайници и да побегне – счита се, че към този момент е излекуван. Побягват и русалиите, като се изключи един или двама, които припадат, като че ли заболяването се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, тъй като се счита, че в случай че се забавят, припадналите изстиват и умират. В края на Русалската седмица, калушарите отиват на църковно причестяване и извършват специфични обредни, с цел да се върнат в предходния си обществен статус.

 Днес местата, на които тези традиции са непокътнати, са малко. Но загадъчните русалийки са останали в поетичния свят на националното творчество, на тях са отдадени доста предания, митове, поверия и песни. На събори някои самодейни сформира от Северна България демонстрират възстановки на обичая и до през днешния ден той може да бъде забелязан в с. Златия, с. Хърлец, с. Лиляче и други Той продължава да провокира вълнението и любознанието на публиката със своята мистика, която и учените към момента не могат да разбулят.

Автор: Снежина Стойнова

Редакция на текста: Михаела Будимирова Виденова – Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – Българска академия на науките.

Инфо: www.cherga.bg