Семейство Филаретови помага за напредъка на просветата ни
Сред личностите, които заемат почтено място в българския публичен и учебен живот в навечерието на Освобождението през 1878 година и в първите години от съществуването на Княжество България, се открояват имената на Сава и Йорданка Филаретови.
Сава Вълчев Филаретов (29. Х. 1825 - 13.ХІ.1863) е роден в село Жеравна. Учи в килийното учебно заведение в родното си село и в Котел при Сава Доброплодни. Професионалната си кариера стартира през 1846 година като преподавател в Шумен. Там две години преподава за първи път на български език и урежда класно школо. Решава обаче да продължи образованието си и приключва гимназия в Одеса. След това като стипендиант на Иван Денкоглу се дипломира по специалността славянска лингвистика в Московския университет. Той е един от учредителите на просветното сдружение на българските студенти в Москва. Съгласно изискванията на стипендията от 1858 до 1861 година Сава е основен преподавател в учреденото от Денкоглу учебно заведение в София, чиято постройка се намира в двора на църквата " Свети Крал " (днес " Света Неделя " ). Изработва " Главни правила " на образователното заведение, които стават модел и за доста други педагогичен структури. Сътрудничи на съветския щемпел, изпраща дописки до " Цариградски вестник " и до вестник " Дунавски лебед ". По-късно е редактор на списание " Български книжици ". Събира и издава национални песни. Прави всичко допустимо да държи в течение съветското публично мнение за ситуацията в поробена България. Създава другарски или книжовни връзки с мнозина изтъкнати представители на българската мисъл - Г.С. Раковски, Найден Геров, Тодор Бурмов, Драган Цанков и други
Авторитетът на Сава и въздействието му измежду софиянци са големи. Показателен в това отношение е броят на неговите възпитаници, който доближава до 350. Той урежда взаимно учебно заведение с тригодишен курс на образование и класно учебно заведение с петгодишен курс. Филаретов
открива институциите основен преподавател и учебно настоятелство
Въвежда постоянни обществени годишни изпити. Свързва учебното заведение със фамилията, като дефинира родителските отговорности и санкция за неизвинени отсъствия. През 1858 година Филаретов организира обществено изпитите в наличието на валията, висши турски служители и австрийския консул. Всички остават възхитени от отговорите на възпитаниците и от песните, които извършват. Като премия е отпусната забележителна парична сума, с която се подкрепя образователното дело.
Филаретов се заема с сложната задача да промени разбиранията на софиянци по отношение на образованието на дамата. През 1858 година, подкрепят от Димитър Трайкович, открива първото девическо учебно заведение в столицата. Още през първата образователна година в него се записват 150 девойки. Тук се среща с Йорданка Хаджикоцева (19.ІІІ.1843 – 25. ІV.1915) - щерка на изтъкнат софийски търговец. Нейните качества и разсъдък впечатляват Филаретов. През 1860 година те се венчават в църквата " Свети Крал ".
Увлечен в битката за черковна самостоятелност, Сава би трябвало да отстоява българските претенции против гръцкия епископ в София. Изправен пред съществени рискове, митрополитът подхваща интриги и офанзиви срещу учебния активист пред турските управляващи. В резултат е издадено везирско ираде, което взема решение неговата по-нататъшна орис. Заради противоимперска активност
Филаретов е заставен през март 1861 година да напусне София
Само след пет месеца се ражда Владимир, неговият първороден и единствен наследник.
Сава Филаретов отпътува за Москва и приема съветско гражданство. Явява се на изпит и е назначен на дипломатическа работа. Работи в съветското консулство в Одрин и в съветското посолство в Цариград. В Турция се събира със фамилията си. Но скоро Сава се разболява от туберкулоза. Заминава на ново предопределение и лекуване в Кайро, само че там умира на 38-годишна възраст, като оставя 20-годишна вдовица и двегодишно сираче. Неговите тленни остатъци са пренесени от брачната половинка му в София през 1896 година
След ранната гибел на своя брачен партньор " Госпожата ", както почтително столичани назовават Йорданка, продължава делото му. През 1869 година дефинитивно се открива в София. Активно се включва в публичния и духовния живот на града. Централно място в нейната активност заема дарителството. По нейна самодейност се образува Женското благотворително сдружение " Майка ", а години наред тя е негов ръководител. Публикува материали за положението на женското съсловие и на девическото обучение в България. Включва се и в революционното придвижване. Според някои данни съхранява архива на локалния революционен комитет и укрива Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878) и на Сръбско-българската война (1885) е милосърдна сестра. Предоставя къщата си за болница, където дружно с нейната другарка от Цариград Лейди Странгфорд се грижи за лечението на ранени бойци. Тя е
първата жена, наградена със знака на Българския червен кръст
Йорданка Филаретова е измежду основателките и дейни членове на настоятелството на формираното през 1879 година благотворително сдружение " Милосърдие ".
Но в ориста й още веднъж настава драматичен миг. Йорданка изпраща своя наследник Владимир да учи в Русия. Подобно на татко си обаче, и той се разболява от туберкулоза. Умира на път за България. В памет на своя наследник Филаретова подарява всички средства, заделени за образованието му, за градежа на Девическо стопанско учебно заведение на сдружение " Майка ". Години по-късно отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя наследство, съгласно което оставя на църквата " Свети Крал " всичките си недвижими парцели и финансови средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито приходи да се устоя дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за приемане на духовно обучение на името на Сава и Владимир Филаретови. През 1909 година основава благотворителното сдружение " Всех скорбящих радость ". През 1914 година сдружението открива публично в тържествена конюнктура подслон за възрастни хора. Той се намира наоколо до Руския монумент и дарителката се реалокира да живее в него. Приютът се населява от сред 25 и 40 остарели мъже и дами. През идващите десетилетия сдружението " Всех скорбящих радость " се трансформира в една от най-големите нестопански организации в България, работещи в областта на общественото подкрепяне. Към 1942 година недвижимото й имуществото се прави оценка на над 20 млн. лв..
Йорданка Филаретова умира няколко месеца преди България да се включи в Първата международна война. Тленните й остатъци са положени в двора на църквата " Покров Богородичен " в София, издигната през 1929 година с нейни дарения.
Сава Вълчев Филаретов (29. Х. 1825 - 13.ХІ.1863) е роден в село Жеравна. Учи в килийното учебно заведение в родното си село и в Котел при Сава Доброплодни. Професионалната си кариера стартира през 1846 година като преподавател в Шумен. Там две години преподава за първи път на български език и урежда класно школо. Решава обаче да продължи образованието си и приключва гимназия в Одеса. След това като стипендиант на Иван Денкоглу се дипломира по специалността славянска лингвистика в Московския университет. Той е един от учредителите на просветното сдружение на българските студенти в Москва. Съгласно изискванията на стипендията от 1858 до 1861 година Сава е основен преподавател в учреденото от Денкоглу учебно заведение в София, чиято постройка се намира в двора на църквата " Свети Крал " (днес " Света Неделя " ). Изработва " Главни правила " на образователното заведение, които стават модел и за доста други педагогичен структури. Сътрудничи на съветския щемпел, изпраща дописки до " Цариградски вестник " и до вестник " Дунавски лебед ". По-късно е редактор на списание " Български книжици ". Събира и издава национални песни. Прави всичко допустимо да държи в течение съветското публично мнение за ситуацията в поробена България. Създава другарски или книжовни връзки с мнозина изтъкнати представители на българската мисъл - Г.С. Раковски, Найден Геров, Тодор Бурмов, Драган Цанков и други
Авторитетът на Сава и въздействието му измежду софиянци са големи. Показателен в това отношение е броят на неговите възпитаници, който доближава до 350. Той урежда взаимно учебно заведение с тригодишен курс на образование и класно учебно заведение с петгодишен курс. Филаретов
открива институциите основен преподавател и учебно настоятелство
Въвежда постоянни обществени годишни изпити. Свързва учебното заведение със фамилията, като дефинира родителските отговорности и санкция за неизвинени отсъствия. През 1858 година Филаретов организира обществено изпитите в наличието на валията, висши турски служители и австрийския консул. Всички остават възхитени от отговорите на възпитаниците и от песните, които извършват. Като премия е отпусната забележителна парична сума, с която се подкрепя образователното дело.
Филаретов се заема с сложната задача да промени разбиранията на софиянци по отношение на образованието на дамата. През 1858 година, подкрепят от Димитър Трайкович, открива първото девическо учебно заведение в столицата. Още през първата образователна година в него се записват 150 девойки. Тук се среща с Йорданка Хаджикоцева (19.ІІІ.1843 – 25. ІV.1915) - щерка на изтъкнат софийски търговец. Нейните качества и разсъдък впечатляват Филаретов. През 1860 година те се венчават в църквата " Свети Крал ".
Увлечен в битката за черковна самостоятелност, Сава би трябвало да отстоява българските претенции против гръцкия епископ в София. Изправен пред съществени рискове, митрополитът подхваща интриги и офанзиви срещу учебния активист пред турските управляващи. В резултат е издадено везирско ираде, което взема решение неговата по-нататъшна орис. Заради противоимперска активност
Филаретов е заставен през март 1861 година да напусне София
Само след пет месеца се ражда Владимир, неговият първороден и единствен наследник.
Сава Филаретов отпътува за Москва и приема съветско гражданство. Явява се на изпит и е назначен на дипломатическа работа. Работи в съветското консулство в Одрин и в съветското посолство в Цариград. В Турция се събира със фамилията си. Но скоро Сава се разболява от туберкулоза. Заминава на ново предопределение и лекуване в Кайро, само че там умира на 38-годишна възраст, като оставя 20-годишна вдовица и двегодишно сираче. Неговите тленни остатъци са пренесени от брачната половинка му в София през 1896 година
След ранната гибел на своя брачен партньор " Госпожата ", както почтително столичани назовават Йорданка, продължава делото му. През 1869 година дефинитивно се открива в София. Активно се включва в публичния и духовния живот на града. Централно място в нейната активност заема дарителството. По нейна самодейност се образува Женското благотворително сдружение " Майка ", а години наред тя е негов ръководител. Публикува материали за положението на женското съсловие и на девическото обучение в България. Включва се и в революционното придвижване. Според някои данни съхранява архива на локалния революционен комитет и укрива Васил Левски. По време на Руско-турската война (1877-1878) и на Сръбско-българската война (1885) е милосърдна сестра. Предоставя къщата си за болница, където дружно с нейната другарка от Цариград Лейди Странгфорд се грижи за лечението на ранени бойци. Тя е
първата жена, наградена със знака на Българския червен кръст
Йорданка Филаретова е измежду основателките и дейни членове на настоятелството на формираното през 1879 година благотворително сдружение " Милосърдие ".
Но в ориста й още веднъж настава драматичен миг. Йорданка изпраща своя наследник Владимир да учи в Русия. Подобно на татко си обаче, и той се разболява от туберкулоза. Умира на път за България. В памет на своя наследник Филаретова подарява всички средства, заделени за образованието му, за градежа на Девическо стопанско учебно заведение на сдружение " Майка ". Години по-късно отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя наследство, съгласно което оставя на църквата " Свети Крал " всичките си недвижими парцели и финансови средства. Условието е с дарението да се оформи фонд, от чиито приходи да се устоя дом за възрастни хора и да се учреди стипендия за приемане на духовно обучение на името на Сава и Владимир Филаретови. През 1909 година основава благотворителното сдружение " Всех скорбящих радость ". През 1914 година сдружението открива публично в тържествена конюнктура подслон за възрастни хора. Той се намира наоколо до Руския монумент и дарителката се реалокира да живее в него. Приютът се населява от сред 25 и 40 остарели мъже и дами. През идващите десетилетия сдружението " Всех скорбящих радость " се трансформира в една от най-големите нестопански организации в България, работещи в областта на общественото подкрепяне. Към 1942 година недвижимото й имуществото се прави оценка на над 20 млн. лв..
Йорданка Филаретова умира няколко месеца преди България да се включи в Първата международна война. Тленните й остатъци са положени в двора на църквата " Покров Богородичен " в София, издигната през 1929 година с нейни дарения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ