Способността на света да произвежда храна е подкопана от неуспеха

Способността на света да създава храна е подкопана от неуспеха на човечеството да отбрани биологичното многообразие, съгласно първото сходно изследване на Организация на обединените нации за растенията, животните и микроорганизмите, които оказват помощ да има храна в нашите чинии.

Ясното предизвестие беше отправено от Организацията за храни и земеделие, откакто учените откриха доказателства, че естествените системи за подкрепяне, които поддържат човешкия режим на хранене, се утежняват по света, защото стопанствата, градовете и заводите ограбват земята и изпомпват химикали.

През последните две десетилетия почти 20% от земната растителна повърхност е станала по-малко продуктивна, се споделя в отчета.

В него се отбелязва “изтощителна ” загуба на почвено биоразнообразие – гори, тревни пространства, коралови рифове, мангрови гори, залежи на водорасли, както и загуба на генетично многообразие измежду растителните и скотски типове. В океаните една трета от риболовните зони са опустошени.

Много типове, които косвено вземат участие в производството на храни, като да вземем за пример птиците, унищожаващи вредители на културите и мангровите дървета, подпомагащи пречистването на водата, са по-малко, в сравнение с в предишното в цели 91 страни.

63% от растенията, 11% от птиците и 5% от рибите и гъбите са на изгубване. Опрашващите типове, които дават съществени услуги на три четвърти от международните култури, са застрашени. Освен в детайли документирания спад на пчели и други инсекти, отчетът отбелязва, че 17% от гръбначните опрашители, като прилепите и птиците, са застрашени от изгубване.

Веднъж изгубени, типовете, които са от решаващо значение за нашите хранителни системи, не могат да бъдат възобновени. Това слага бъдещето на нашата храна и околна среда под сериозна опасност.

“Основите на нашите хранителни системи са подкопани ”, написа в изследването Грациано да Силва, общоприет шеф на Организацията за храни и земеделие. “Части от общия отчет основават мрачна картина. Налице е дълбока угриженост, че в толкоз доста индустриални системи в толкоз доста страни се твърди, че биоразнообразието за храните и селското стопанство и предоставяните от него екосистемни услуги, са в крах. “

Селското стопанство постоянно е упреквано, заради промени в потреблението на земята и неустойчиви управленчески практики, като несъразмерна употреба на почвата и отнасяне с пестициди, хербициди и други агрохимикали.

Повечето страни декларират, че главният мотор за загубата на биоразнообразие е преобразуването на земята, защото горите са изсичани за селскостопански цели, а ливадните площи са покрити с бетон за задачите на градове, заводи и пътища. Сред другите аргументи са свръхексплоатацията във водоснабдяването, замърсяването, разпространяването на инвазивни типове и изменението на климата.

Тенденцията е към еднообразие. Въпреки че светът създава повече храна, в сравнение с в предишното, тя разчита на непрестанно разширяващите се монокултури.

Две трети от растителната продукция идва единствено от 9 растителни типа (захарна тръстика, царевица, ориз, пшеница, картофи, соя, плодове от маслодайна палма, захарно цвекло и маниока), до момента в който доста от останалите 6 000 култивирани типа са намалели и източниците на диворастяща храна стават все по-трудни за намиране.

Въпреки че потребителите към този момент не виждат никаква смяна, когато отиват да пазарят, създателите на отчета споделят, че това може да се промени.

„ Супермаркетите са цялостни с храна, само че най-много импортирана от други страни и няма доста разновидности. Зависимостта от дребен брой типове значи, че те са по-податливи на болести и изменение на климата. Това прави производството на храни по-малко стабилно ”, предизвестява Джули Белангер, координатор на отчета.

Като образец, отчетът отбелязва, че прекомерната взаимозависимост от стеснен кръг от типове е главен фактор за глада, породен от болест по картофите в Ирландия през 40-те години на предишния век, срутва в зърнените култури в Съединени американски щати през 20-ти век и загубите от произвеждане на таро в Самоа през 90-те години.

“Налице е незабавна потребност да се промени методът, по който се създава храна и да се подсигурява, че биологичното многообразие не е нещо, което ще бъде подценено, а ще се третира като незаместим запас и основна част от тактиките за ръководство ”, споделя Белангер.

Биологичното земеделие, да вземем за пример, в този момент обгръща 58 млн. хектара (143 м.кв.) в международен мащаб, само че това е единствено 1% от световната земеделска земя.

Докладът приканва за нараснал интерес на държавните управления към биоразнообразието, тематика, която рядко получава същото внимание като изменението на климата. Много страни оповестяват за стопански загуби, породени от изчезващи или изменящи се екосистеми. Ирландия, Норвегия, Полша и Швейцария означават намаляващи популации на пчели. Египет е угрижен, че рибната индустрия ще пострада, тъй като рибите мигрират на север заради повишението на температурите на океана. Гамбия оповестява, че общностите са принудени да купуват скъпо струващи промишлени артикули, защото свободните източници на дива храна стават все по-оскъдни.

Кризата с биологичното многообразие би трябвало да бъде издигната световно на дневен ред с полемика на идната Г-7 през април, Световния конгрес за запазване през юни, а по-късно и на огромната конференция на Организация на обединените нации в Пекин през идната година.

„ По целия свят библиотеката на живота, разрастваща се в продължение на милиарди години – нашето биоразнообразие – се унищожава, трови, замърсява, ограбва, ограбва, изсмуква и изгаря със скорост, невиждана в човешката история “, сигнализира ирландският президент Майкъл Хигинс на конференция за биологичното многообразие в Дъблин в четвъртък. / Гардиан