България затъва с активното съдействие на Румен Радев.
Според Веселин Стойнев президентът се възползва от рецесията на партийната система
Мнозина сляпо имат вяра, че изходът от рецесията е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да осъзнаят, че към този момент живеем в такава и все пак затъваме още повече в рецесията - с дейното подпомагане на Радев, написа.
Коментар от Веселин Стойнев:
Мнозина сляпо имат вяра, че изходът от политическата рецесия е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да прогледнат, че към този момент живеем в такава, без да е нужно да променяме конституцията. И все пак освен не излизаме от рецесията, а затъваме още повече в нея - с дейното подпомагане на Румен Радев.
Просрочени и необгрижени мандати
Конституцията е отредила на президента ролята на медиатор и асистент за разрешаване на парламентарни рецесии в парламентарната ни република. Затова в случай че първите два мандата за сформиране на държавно управление отиват по право в първите две политически сили, за третия избира президентът. Но това не е безчинство, а овластяване на външен за рецесията фактор да спомага за осъществяване на все същата цел - основаване на държавно управление. Иначе в конституцията щеше да написа, че третият мандат отива в третата или пък в най-малката партия. Или въобще нямаше да планува трети мандат. На президента конституцията му вменява да избере групировката с максимален късмет да сформира кабинет. А Радев избра тази с най-малкия - Българска социалистическа партия, и то за четвърти следващ път.
Конституцията задължава президента да направи съвещания с парламентарно показаните сили единствено преди връчването на първия мандат. През юли предходната година президентът направи съвещания и за третия мандат - в един ден одобри за малко една след друга всички партии. Сега не го направи даже единствено проформа. А освен трябваше да организира такива съвещания, само че и да ги направи с всички парламентарни сили по едно и също време. С това нямаше да си надвиши пълномощията, по-уязвим е за такива упреци с бездействието си - че преследва персоналния си интерес да ръководи по-дълго със служебни държавни управления, вместо независимо да акушира основаването на постоянни.
Никой не го упрекна и за това, че разтегли прекалено периодите на трите мандата. Нищо, че изтеклото време за намиране на консенсус се оказа пропиляно. Добре е в действителност Народното събрание да свърши най-малко малко работа, преди да бъде разхлабен. Но парламент, който е некадърен да излъчи ръководство, освен е жертван на неплодородие, а и прокарва още по-дълбоки бразди на разделяне, които оставя като зестра на идващия.
Управление на политическата безнаказаност
Очевидно е, че президентът Радев се възползва от рецесията на партийната система, с цел да уголемява личното си политическо въздействие. Което е извънредно рисково, тъй като в допълнение подронва разтърсените устои на демокрацията.
Първо, тъй като балансите и взаимният надзор сред управляващите са мощно нарушени. Служебният кабинет отпред с Гълъб Донев ръководи към този момент 6 месеца - колкото и постоянният на Кирил Петков. Но му следва да е на власт най-малко още 3 - в същия или в изменен състав, стига след нови избори в края на март или началото на април идващият парламент да успее да излъчи държавно управление няколко седмици по-късно. Ако не успее, президентът ще е на власт със служебни държавни управления без спиране към този момент над година. За съпоставяне: първото некомунистическо държавно управление - на Филип Димитров - ръководи 13 месеца.
В това безпределно президентско време, даже когато служебното държавно управление е подложено на парламентарен надзор, от него не следва нищо. Например: няма кой да уволни енергийния министър Росен Христов, който постави неимоверни старания да ни върне към съветската енергийна взаимозависимост. За разлика от военния министър Стефан Янев, който бе отхвърлен поради опрощение на съветската експанзия в Украйна, само че той имаше " нещастието " да взе участие в постоянен кабинет.
Служебното държавно управление е с политически имунитет, тъй като е отговорно само пред президента. А президентът на практика не носи политическа отговорност, тъй като няма право повече да бъде преизбиран. Изборите валидират билетчето за присъединяване в политиката и партиите точно по този начин носят отговорност: печелят или губят гласове поради дейностите си - т.е., биват наказвани или поощрявани от гласоподавателя на последващи избори, респективно печелят или губят въздействие и власт.
Невидими мрежи от зависимости
Президента освен няма кой да го накаже - остават скрити и лобитата в президентството, които кадруват и мъдруват за властта. Невидими са и личните му възможни зависимости от всевъзможни сътрудници и мрежи на въздействие. Прокремълските му позиции може да се дължат на убеждения, само че може и да става дума за непознат напън. А даже и старшина не би пропуснал да трансформира властта, която концентрира в ръцете си, в случай че тя не може да се държи на склад. Президентът може да джироса част от нея в бабуване на партийни планове, да вземем за пример с цел да може да продължи въздействието си и оттатък служебните си кабинети и личния си мандат. След като през трамплина на негово служебно държавно управление се роди антикорупционната " Продължаваме промяната ", в този момент упованията са отново с подобен скок да се изтърколи една млада левица, както и да бъде завладяна Столетницата след неуспеха на нейната лидерка с данайския подарък на третия мандат.
Превръщайки се в контрапункт на партийната система, Румен Радев подхранва властнически и антидемократични настроения, които някой ден, сходно на 30-те години на предишния век, могат да извикат на власт непартиен или официално партиен режим. Тогава ще е въпрос на детайлност дали президентските мандати на Радев ще бъдат занулени, с цел да може той още веднъж да се кандидатира - или напряко ще преминем към полупрезидентска република като във Франция посредством бърза конституционна смяна след референдум против станалите непоносими партии.
Мнозина сляпо имат вяра, че изходът от рецесията е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да осъзнаят, че към този момент живеем в такава и все пак затъваме още повече в рецесията - с дейното подпомагане на Радев, написа.
Коментар от Веселин Стойнев:
Мнозина сляпо имат вяра, че изходът от политическата рецесия е в президентска или полупрезидентска република. Но е време да прогледнат, че към този момент живеем в такава, без да е нужно да променяме конституцията. И все пак освен не излизаме от рецесията, а затъваме още повече в нея - с дейното подпомагане на Румен Радев.
Просрочени и необгрижени мандати
Конституцията е отредила на президента ролята на медиатор и асистент за разрешаване на парламентарни рецесии в парламентарната ни република. Затова в случай че първите два мандата за сформиране на държавно управление отиват по право в първите две политически сили, за третия избира президентът. Но това не е безчинство, а овластяване на външен за рецесията фактор да спомага за осъществяване на все същата цел - основаване на държавно управление. Иначе в конституцията щеше да написа, че третият мандат отива в третата или пък в най-малката партия. Или въобще нямаше да планува трети мандат. На президента конституцията му вменява да избере групировката с максимален късмет да сформира кабинет. А Радев избра тази с най-малкия - Българска социалистическа партия, и то за четвърти следващ път.
Конституцията задължава президента да направи съвещания с парламентарно показаните сили единствено преди връчването на първия мандат. През юли предходната година президентът направи съвещания и за третия мандат - в един ден одобри за малко една след друга всички партии. Сега не го направи даже единствено проформа. А освен трябваше да организира такива съвещания, само че и да ги направи с всички парламентарни сили по едно и също време. С това нямаше да си надвиши пълномощията, по-уязвим е за такива упреци с бездействието си - че преследва персоналния си интерес да ръководи по-дълго със служебни държавни управления, вместо независимо да акушира основаването на постоянни.
Никой не го упрекна и за това, че разтегли прекалено периодите на трите мандата. Нищо, че изтеклото време за намиране на консенсус се оказа пропиляно. Добре е в действителност Народното събрание да свърши най-малко малко работа, преди да бъде разхлабен. Но парламент, който е некадърен да излъчи ръководство, освен е жертван на неплодородие, а и прокарва още по-дълбоки бразди на разделяне, които оставя като зестра на идващия.
Управление на политическата безнаказаност
Очевидно е, че президентът Радев се възползва от рецесията на партийната система, с цел да уголемява личното си политическо въздействие. Което е извънредно рисково, тъй като в допълнение подронва разтърсените устои на демокрацията.
Първо, тъй като балансите и взаимният надзор сред управляващите са мощно нарушени. Служебният кабинет отпред с Гълъб Донев ръководи към този момент 6 месеца - колкото и постоянният на Кирил Петков. Но му следва да е на власт най-малко още 3 - в същия или в изменен състав, стига след нови избори в края на март или началото на април идващият парламент да успее да излъчи държавно управление няколко седмици по-късно. Ако не успее, президентът ще е на власт със служебни държавни управления без спиране към този момент над година. За съпоставяне: първото некомунистическо държавно управление - на Филип Димитров - ръководи 13 месеца.
В това безпределно президентско време, даже когато служебното държавно управление е подложено на парламентарен надзор, от него не следва нищо. Например: няма кой да уволни енергийния министър Росен Христов, който постави неимоверни старания да ни върне към съветската енергийна взаимозависимост. За разлика от военния министър Стефан Янев, който бе отхвърлен поради опрощение на съветската експанзия в Украйна, само че той имаше " нещастието " да взе участие в постоянен кабинет.
Служебното държавно управление е с политически имунитет, тъй като е отговорно само пред президента. А президентът на практика не носи политическа отговорност, тъй като няма право повече да бъде преизбиран. Изборите валидират билетчето за присъединяване в политиката и партиите точно по този начин носят отговорност: печелят или губят гласове поради дейностите си - т.е., биват наказвани или поощрявани от гласоподавателя на последващи избори, респективно печелят или губят въздействие и власт.
Невидими мрежи от зависимости
Президента освен няма кой да го накаже - остават скрити и лобитата в президентството, които кадруват и мъдруват за властта. Невидими са и личните му възможни зависимости от всевъзможни сътрудници и мрежи на въздействие. Прокремълските му позиции може да се дължат на убеждения, само че може и да става дума за непознат напън. А даже и старшина не би пропуснал да трансформира властта, която концентрира в ръцете си, в случай че тя не може да се държи на склад. Президентът може да джироса част от нея в бабуване на партийни планове, да вземем за пример с цел да може да продължи въздействието си и оттатък служебните си кабинети и личния си мандат. След като през трамплина на негово служебно държавно управление се роди антикорупционната " Продължаваме промяната ", в този момент упованията са отново с подобен скок да се изтърколи една млада левица, както и да бъде завладяна Столетницата след неуспеха на нейната лидерка с данайския подарък на третия мандат.
Превръщайки се в контрапункт на партийната система, Румен Радев подхранва властнически и антидемократични настроения, които някой ден, сходно на 30-те години на предишния век, могат да извикат на власт непартиен или официално партиен режим. Тогава ще е въпрос на детайлност дали президентските мандати на Радев ще бъдат занулени, с цел да може той още веднъж да се кандидатира - или напряко ще преминем към полупрезидентска република като във Франция посредством бърза конституционна смяна след референдум против станалите непоносими партии.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ