Вулканът Пинатубо изненада първо Филипините, а след това и света
Според разнообразни проучвания, неочакваното експлоадирането на вулкана Пинатубо може да се счита за един от най-големите случаи в историята на сеизмологията. Филипинският институт по вулканология и сеизмология ще бъде безапелационен, че сходен естествен прелом не се е случвал в историята им. Бързата реакция разрешава спасяването на повече от 5000 души, само че за жал вредите от 250 милиона $ върху недвижимото имущество не могат да бъдат избавени. В избавителната интервенция се включват и американските сили на Военновъздушни сили от базата „ Кларк “ – за благополучие те са на към 9 благи разстояние от самия вулкан и могат да се притекат на помощ. Съвместната работа сред американци и филипинци ще даде резултат, изготвят се проекти за евакуация, които се извършват в границите на 48 часа.
Тази детонация има и позитиви, скоро се основава Американска външна организация за помощ при еко произшествия, която обезпечава информация на страни по целия свят – уязвими най-вече от детонацията на вулкани. Благодарение на разнообразни системи за мониторинг, учените могат да реагират бързо и да посочат предстоящото време за експлоадиране. Активността на Пинатубо стартира да се вижда на 2 април 1991 година със серия от дребни детонации – жителите съумяват да видят единствено дребни облаци дим. В Манила доктор Реймундо Пунонгбян ще изпрати екип да проверява протичащото се и да даде оценка за евентуалната опасност. Учените слагат сеизмографи и стартират да наблюдават трусовете на земята.
Реймундо бърза да алармира и на различен сътрудник от Съединени американски щати – доктор Крис Нюуол. Споделаната информация дава резултат, тъй като точно тя ще бъде основна при рекордното експлоадиране на вулкана. Само 3 седмици след първите прегледани аномалии, Нюуол ще дойде с други учени като Анди Локхарт, Джон Пауър, Рик Хоблит и Дейв Харлоу. Тяхното съоръжение е събрано в 35 камиона и потегля от американската база. Изграждането на стая за следене на сеизмична интензивност наоколо до самия вулкан е повече от комплицирана задача. Сеизмографите не стопират да чертаят притеснителни линии без отмора. Американският екип от учени разполага с хеликоптер и друга избавителна техника, която да им подсигурява бързото изнасяне при вероятно повишение на риска.
Инсталират се към 7 телеметрични сеизмични апаратури, които да наблюдават вълненията на Пинатубо от всички страни, замерват се и излъчванията на сулфиден диоксид – сигурен знак, че вулканът се събира мощ, с цел да покаже цялостния си капацитет. Откриването на аномалии се счита за лесната задача, изчисляването на експлоадирането е напълно друга тъмна математическа територия. В този миг всички откриватели се питат дали ще има експлоадиране и по-важното – по кое време ще се случи. И в случай че през април 1991 година се следи умерена интензивност, всеки ден от идващия месец ще показва повишение на стойностите и слагане на връх след връх.
Снимка от 30-те години, преди да се отвори вулканът. До този миг множеството апаратури са основани, с цел да пресмятат земетресения и друга подземна интензивност, само че не и експлоадирането на вулкан – всички работят на база съмнения и предходни математически модели. Вулканът в планината Света Елена ще помогне за малко по-ясна картина, която ще отговори за силата на експлоадирането. Екипите ще стартират да преглеждат и покрайнината към вулканичната бомба, ревизират влагата в калта, придвижването на пепелта и други дребни детайли, които в следствие ще оказват помощ за спасяването на 5000 души. Според направената карта и допусканите теории, американски и филипински учени ще доближат до заключението – Пинатубо ще избухне на 15 юни.
Същите теории показват неведнъж, че всеки един сюжет ще бъде съдбовен, в случай че не се вземат предварителни ограничения. Около 48 часа преди детонацията ще бъде оповестена бойна паника в американската база, която се разгръща на няколко хиляди декара в планините към Зимбабве, източно от Пинатубо. Американски военни също се намират в рисковата зона – повече от 2000 къщи са издигнати, с цел да може да се отговори на потребностите на фамилиите, които се разпределят с военните. Там има начално учебно заведение и гимназия, мол и ресторант. Популацията на военната база може да се конкурира с тази на други огромни градове във Филипините – почти 250 000 души.
Учените към този момент са съумели да се срещнат с управляващите и да им показват проекта за евакуация. Американската база също има опция да помогне, а от самото начало следи подаваната информация. Изискването на Филипините е цялостна евакуация, която да подсигурява безспорната сигурност на жителите си – те би трябвало да бъдат изпратени на близо 40 километра от детонацията. Около 6 юни сеизмографите към този момент не са нужни, трусовете могат да се усетят от жителите. Вулканът стартира да бълва своя сигнален дим. В началото на 10 юни към този момент няма никакви подозрения, че лавата към този момент е подготвена за освобождение. По това време всички самолети, в това число и военни, стартират бързата евакуация.
На 12 юни – денят на независимостта във Филипините – жителите виждат първия голям облак от пепел, който ще се издигне на височина от 19 километра във въздуха. Първата детонация е реалност, а след нея ще има още една в ранните часове на 13 юни. Вече няма подозрения, че ограниченията за изтегляне са били верни. На 15 юни идва детонацията, облакът пепел доближава височина от 40 километра във въздуха и покрива целият район. Огромни лавини от гореща пепел, газ и други земни фрагменти стартират да се спускат по планината. Горещи вулканични части с дебелина от 200 метра също стартират да напущат ядрото. Върхът на Пинатубо съумява да се свлече с към 2.5 километра на широчина. Лавата към този момент не може да се управлява, само че най-малко гравитацията е непрекъсната, с цел да може да се следи. Филипините може да се радват за положителното решение, само че една неволя в никакъв случай не идва сама.
Тайфунът Юная също се доближава към крайбрежията и носи със себе си дъждове и бързи ветрове. Вместо да охлади лавата, същият естествен прелом ще успее да я разпръсне и да засегне други зони като Манила. Пепелта продължава да пада в Индийския океан, а по-късно спътници ще открият, че облакът е обиколил няколко пъти планетата. Само полета на към 17 пътнически самолета ще коства 100 милиона $ в вреди. Засегнатите градове към Пинатубо към този момент живеят в цялостен мрак. Освен лавата, калта от планината също набира скорост и минава през базата с голяма мощ, разклащайки здания, взимайки със себе си военна техника и даже коли, като че ли са играчки. Почти всеки мост в радиус от 30 километра е погубен.
Няколко по-малки градчета са заровени от калната маса. По това време вулканолозите си мислят, че всичко е наред и най-лошото е минало. Тяхната наслада е попарена, когато за следващ път телеметричните данни ще покажат голям скок в земетресения. Този път информацията демонстрира, че новата вълна от кална маса, отровни газове и пепел са се насочили към тях. По това време към този момент няма по какъв начин да се извика помощ. Единственото, което им остава е да се крият в постройката и да стоят с противогази. Опасната вълна стопира на няколко километра от тях. Ефектът от детонацията е една голяма завивка от пепел и формалният цвят на Филипините е сиво.
Убити са към 840 души, множеството са разкрили гибелта си, когато пепелта е съумяла да събори покривите на къщите им. Дъждовете ще продължат да основават рискова и отровна среда през идващите няколко години. Вулканичните наслагвания ще съумеят да трансформират инфраструктурата на страната. Щетите са по мостове, канали, пречиствателни станции, пътища, годишна продукция и градски зони. Дъждовете ще продължат да утежняват ситуацията. Към края на 1991 и началото на 1992 година повече от 23 експерта, включващи сеизмолози, хидрографисти и електротехници ще се пробват да оказват помощ.
Следите към кратера към момента стоят. Ще се работи за подпомагането на учените, които занапред би трябвало да ревизират по кое време и по какъв начин ще избухне още веднъж вулкана – опасността още не е минала. Към септември 1991 година ще има още няколко експлоадирания, само че с доста по-малка мощ. От юли до октомври 1992 година лавата ще продължи да се покачва и още веднъж ще успее да напусне вулканичното корито, само че този път с доста по-малко вреди.
Филипините ще стартират да влагат доста в обучаването на фрагменти, които да наблюдават за вулканична интензивност. Пинатубо се счита за спокоен и задремал, само че никой не може да подсигурява по кое време ще е идната детонация и доколко ще успее да рефлектира върху живота на близките.
