Как е устроен ада
Според множеството религиозни учения душите на грешниците след гибелта им попадат на особено място, където те са обречени да страдат вечно. В пъкъла. Преизподнята. Пъкъла.
Митологията твърди, че пъкълът се намира подземен. Самата дума идва от гръцката „ Хадес “, което значи подземно царство. От най-стари времена хората се питали по какъв начин ли наподобява това злокобно място, по какъв начин действа. Описанията постоянно са разнообразни, но има неща, в които никой не се съмнява.
Характерна специфичност на пъкъла е съществуването на огън, сяра и пушек, както и непоносима жега. Тъмнина, здрач – такива думи се употребяват от писатели и теолози, с цел да опишат обстановката в подземния свят.
В пъкъла, с изключение на душите на грешниците, населява и Сатаната. Той е господарят на пъкъла, Князът на Мрака, това е неговото царство. Неговата свита се състои от други паднали ангели, които му оказват помощ в контрола над подземния свят. Има и доста демони, които, с цел да вредят на хората, излизат на земята.
Един от първите християнски теолози и църковни дейци, Блаженият Августин, в V-ти век пръв се опитал да опише пъкъла: „ Адът, иначе именуван езеро от пламъци и сяра, е същински огън. Той ще гори и изтезава телата и душите на прокълнатите хора и дяволите “.
През 1149 година незнаен ирландски духовник описал пъкъла в трактата „ Видението на Тундал “. Героят на трактата, рицарят Тундал, водел неправеден метод на живот. Тогава неговият ангел-пазител му посочил къде ще отиде, в случай че не поправи държанието си. Първото нещо, което Тундал видял, било голяма низина, осеяна с димящи въглени. Там демоните пекли грешниците на стоманени скари. Равнината била заобиколена от нажежени планини. Върху тях демони с остри куки разкъсвали плътта на езичниците и еретиците.
В пъкъла Тундал видял Ашерон – голямо страшилище с блестящи очи. После трябвало да пресече река по мост, дълъг няколко километра и необятен колкото човешка длан. Под моста имало река, където плували гладни чудовища – те чакали рицаря да падне, с цел да го обхванат. За благополучие, Тундал съумял да премине моста. От другата страна на реката обаче го чакала голяма птица с стоманен клюн. Тя го погълнала и прелетяла над пъкъла, а след това го хвърлила в замръзнало езеро. Тундал едвам съумял да се измъкне от ледената вода.
Според създателя на трактата, Сатаната живее в столицата на пъкъла, ситуирана на дъното на голяма долина. Тундал се върнал на земята, престанал да гуляе и развратничи, раздал парцелите си на бедните и тръгнал да странства. Благочестивият рицар разнасял вестта за ужасното отмъщение по отношение на тези, които не се отрекат от дявола.
Може би най-известното изложение на пъкъла е в „ Божествена комедия “ на Данте Алигиери. Според версията на Данте, пъкълът е яма с формата на фуния, която приключва в центъра на земята. Фунията се образувала от рухването на Сатаната на земята, когато Бог го изхвърлил от небето. В пъкъла може да се влезе през огромни врати с фамозния надпис над тях: „ Надежда всяка тука оставете! “
Веднага оттатък вратите има голяма низина, над която се носят душите на тези, които не били направили някакви особени грехове, само че също не вършели и праведни каузи. Те са преследвани от стършели.
Зад равнината е реката Ахерон, която обкръжава пъкъла. След като я прекосили, Данте и неговият лидер Вергилий се озовали в първия кръг на преизподнята. Целият пъкъл е разграничен на девет кръга, във всеки кръг биват измъчвани грешници от обособени категории. Обитателите на първия кръг – душите на некръстени деца и праведни езичници, са освободени от премеждия.
Във втория кръг се мъчат тези, които са нарушили заповедта „ Не прелюбодействай! “. Техните души постоянно ги носи мощен вятър.
В третия кръг са лакомниците, които ги бият градушки и дъждове. Триглавото куче Цербер непрестанно хапе телата им, като откъсва части плът.
В четвъртия кръг скъперниците и прахосниците постоянно бутат големи камъни, както библейския Сизиф.
В петия кръг тече река Стикс. В тресавище край нейните крайбрежия са потопени гневливите и унилите. Първите взаимно раздират телата си на части, вторите непрекъснато плачат.
След Стикс стартират долните кръгове на пъкъла, където са най-големите грешници. Там се намира и град Дис, където демоните почиват след неприятните си каузи на земята.
Шестият кръг съставлява необятна низина, осеяна с горящи гробове. Там еретиците постоянно горят в пламъци.
Зад равнината се намира река Флегетон. В нея, вместо вода, тече кипяща кръв, в която плуват душите на насилниците и убийците. На брега на Флегетон, съгласно версията на Данте, се намира Гората на самоубийците – там душите на тези, които са се самоубили, се трансформират в дървета-джуджета.
Отвъд гората се простира пустиня. Това е седмият кръг. Тук в парещ пясък страдат душите на тези, които са направили закононарушения против човешката природа – хомосексуалистите. Също в седмия кръг страдат лихварите и богохулниците.
Осмият кръг съставлява амфитеатър, където се мъчат душите на измамниците и мошениците. Демоните ги бият с камшици и ги топят в кипящ катран.
Под амфитеатъра е деветият кръг на пъкъла – там седи Сатаната, заледен завинаги в ледена блатиста река. Сатаната постоянно раздира с трите си пасти най-ужасните грешници – предателите на небесната и земната власт. Това са предателят на Христос – Юда, както и предателите на Гай Юлий Цезар: Брут и Касий.
