Поне 3000 души за регистрация на вероизповедание, арменци...
Според новия закон и Христос не може да проповядва в България
Нови ремонти в Закона за вероизповеданията провокират следващото неодобрение у представителите на другите религии в България, научи Клуб Z.
След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „ недоразумения “ в поправките на закона, заложени главно в предложенията на „ Обединени патриоти “, съвсем бяха изчистили всички проблематични текстове, в този момент поражда ново напрежение.
От ремонта на закона са отпаднали условията да си български жител, с цел да проповядваш у нас, да приказваш единствено на български, с тапия от българско висше учебно заведение и със възнаграждение единствено със средства с генезис от България. Религиозна активност ще може да се прави и в здания, разнообразни от молитвени домове, резервира се анонимността на даренията, пада и възбраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.
Оказа се, че има противоречиви и измежду новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна черква (БПЦ), а други - на избрани представители на ГЕРБ, настояват от екипа, който приготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а по-късно и в залата.
Първата причина за нови брожения е препоръчаната смяна в броя на хората, нужни за регистрация на изповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ тип е мощно рестриктивна, като евентуално ще засегне даже едни от най-популярните вероизповедания в света въобще – съгласно формалното броене от 2011 година хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души да вземем за пример. Означава ли това, че религията им ще бъде сложена отвън закона? Поправката, в случай че бъде призната, евентуално ще нанесе сходен удар и на арменската черква, чиито вярващи съгласно статистиката на Национален статистически институт са 1715 души, както и на по-слабо известни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделяне на голям брой разнообразни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, макар че публично са над шейсет хиляди души.
Тази нова редакция, която на процедура би означавала пререгистрация на записаните все още вероизповедания, към момента е дискусионна и занапред ще бъде обсъждана от комисията, настояват представители на работната група. Целта на вносителите била чисто " количествена " - да се понижи броят на записаните вероизповедания, тъй като в този момент бил огромен. По тематиката обаче няма съгласие сред вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, " Обединени патриоти " и Движение за права и свободи, по тази причина се чака проверката й.
„ Централните управления на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и чиновниците за потребностите на отчетността по член 21, алинея 14, като дават на Дирекция „ Вероизповедания " на Министерския съвет опция за достъп до тези регистри “, е идната смяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за идващите разказани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна черква. Формално поправката е нужна, с цел да има отчетност при новото „ държавно “ заплащане на заплати на свещениците. Тази корекция обаче не е лимитирана единствено до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива хонорари, а обгръща и всички останали християнски деноминации и религии, на които страната няма да заплаща, само че кой знае за какво ще ги води на „ доклад “, като в годините преди 1989-а.
Друга корекция изисква до февруари всяка година в Дирекция „ Вероизповедания “ на Министерски съвет да се предава лист с молитвените домове, в които представителите на съответната вяра ще организират своите обществени обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да съблюдава това изискване. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова постройка да вземем за пример, тъй като всъщност става въпрос за набожен обред, който се прави отвън формалните молитвени домове на църквата и надали може всички сходни случаи (сгради) да бъдат разказани авансово до месец февруари на съответната година. В същата обстановка са вероизповеданията, които ще организират сватби в заведения да вземем за пример.
Следващ текст, съгласно който „ правото на благосъстоятелност върху обредни, молитвени или богослужебни домове, дружно с поземлените парцели, върху които са издигнати, може да принадлежи на Българската православна черква - Българска Патриаршия, на записаните вероизповедания и надлежно на техните локални поделения “, също провокира недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв тип „ църковна национализация “, с която БПЦ пробва да отнеме от притежателите им издигнатите в последните десетилетия голям брой църкви и параклиси, платени напълно от разнообразни предприемачи и издигнати върху тяхна лична земя.
Нови ремонти в Закона за вероизповеданията провокират следващото неодобрение у представителите на другите религии в България, научи Клуб Z.
След като в петък вечерта работните групи, които отстраняват досегашните „ недоразумения “ в поправките на закона, заложени главно в предложенията на „ Обединени патриоти “, съвсем бяха изчистили всички проблематични текстове, в този момент поражда ново напрежение.
От ремонта на закона са отпаднали условията да си български жител, с цел да проповядваш у нас, да приказваш единствено на български, с тапия от българско висше учебно заведение и със възнаграждение единствено със средства с генезис от България. Религиозна активност ще може да се прави и в здания, разнообразни от молитвени домове, резервира се анонимността на даренията, пада и възбраната за финансиране на вероизповеданията от чужбина.
Оказа се, че има противоречиви и измежду новите текстове. Част от тях са предложение на Българската православна черква (БПЦ), а други - на избрани представители на ГЕРБ, настояват от екипа, който приготвя законопроекта преди второто му четене първо в парламентарната комисия по вероизповеданията, а по-късно и в залата.
Първата причина за нови брожения е препоръчаната смяна в броя на хората, нужни за регистрация на изповедание, който нараства от 300 на 3000 души. Поправката в този ѝ тип е мощно рестриктивна, като евентуално ще засегне даже едни от най-популярните вероизповедания в света въобще – съгласно формалното броене от 2011 година хората, които изповядват юдаизма, у нас са 706 души да вземем за пример. Означава ли това, че религията им ще бъде сложена отвън закона? Поправката, в случай че бъде призната, евентуално ще нанесе сходен удар и на арменската черква, чиито вярващи съгласно статистиката на Национален статистически институт са 1715 души, както и на по-слабо известни общества у нас като будисти, кришнари, хиндуисти. В същото време удря протестантите, които имат вътрешно разделяне на голям брой разнообразни деноминации – методисти, конгрешани, баптисти и т. н., което ги раздробява на по-малки общности, макар че публично са над шейсет хиляди души.
Тази нова редакция, която на процедура би означавала пререгистрация на записаните все още вероизповедания, към момента е дискусионна и занапред ще бъде обсъждана от комисията, настояват представители на работната група. Целта на вносителите била чисто " количествена " - да се понижи броят на записаните вероизповедания, тъй като в този момент бил огромен. По тематиката обаче няма съгласие сред вносителите на целия законопроект от ГЕРБ, " Обединени патриоти " и Движение за права и свободи, по тази причина се чака проверката й.
„ Централните управления на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и чиновниците за потребностите на отчетността по член 21, алинея 14, като дават на Дирекция „ Вероизповедания " на Министерския съвет опция за достъп до тези регистри “, е идната смяна, която възмущава представителите на резличните религии. За нея, както и за идващите разказани, се твърди, че са подкрепяни от Българската православна черква. Формално поправката е нужна, с цел да има отчетност при новото „ държавно “ заплащане на заплати на свещениците. Тази корекция обаче не е лимитирана единствено до православните и мюсюлмански свещенослужители, които ще получават такива хонорари, а обгръща и всички останали християнски деноминации и религии, на които страната няма да заплаща, само че кой знае за какво ще ги води на „ доклад “, като в годините преди 1989-а.
Друга корекция изисква до февруари всяка година в Дирекция „ Вероизповедания “ на Министерски съвет да се предава лист с молитвените домове, в които представителите на съответната вяра ще организират своите обществени обреди. Възниква въпросът дали и самата БПЦ може да съблюдава това изискване. Или ще го нарушава с всяко освещаване на офис или нова постройка да вземем за пример, тъй като всъщност става въпрос за набожен обред, който се прави отвън формалните молитвени домове на църквата и надали може всички сходни случаи (сгради) да бъдат разказани авансово до месец февруари на съответната година. В същата обстановка са вероизповеданията, които ще организират сватби в заведения да вземем за пример.
Следващ текст, съгласно който „ правото на благосъстоятелност върху обредни, молитвени или богослужебни домове, дружно с поземлените парцели, върху които са издигнати, може да принадлежи на Българската православна черква - Българска Патриаршия, на записаните вероизповедания и надлежно на техните локални поделения “, също провокира недоумението на представителите на останалите вероизповедания. Според тях тук става въпрос за опит за някакъв тип „ църковна национализация “, с която БПЦ пробва да отнеме от притежателите им издигнатите в последните десетилетия голям брой църкви и параклиси, платени напълно от разнообразни предприемачи и издигнати върху тяхна лична земя.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ