Според нашата религия залъгалката „трети пол“, „гей общество“, „гей бракове“, а също “„
" Според нашата вяра залъгалката „ трети пол “, „ гей общество “, „ гей бракове “, а също “„ Мюнхаузенския синдром “ и изключително „ Джендър “ тематиката са рискови бездънни клопки, скрити под „ Истанбулската спогодба “. Този вид събитие предвещава огромна драма за България, която без това претърпява тежка демографска рецесия, аргументите за която не би трябвало да се търси единствено в насилието върху нежния пол. "
Това се показва в мнение на Главното мюфтийство на Мюсюлманското вероизповедание в България, отдадено на Истанбулската спогодба.
Истанбулската спогодба не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие опасности за тяхната еднаквост, като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол, взима на прицел устойчивостта на фамилиите ни. " Изкореняването " на насилието над женския пол, което е в основата на Истанбулската спогодба, не е наш натурален проблем, отговарящ на злободневните ни потребности, написа в мнението на Мюсюлманското вероизповедание в България.
Публикуваме цялостния текст на документа:
" Обществена полемика по Решение №17 от 11 януари 2018 година на Министерски съвет на Р. България по отношение на направеното предложение до Народното събрание за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа (ЕС) за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашно принуждение, Главното мюфтийство на Мюсюлманското вероизповедание в България показва своето мнение по този важен и за религиозната ни общественост въпрос, залегнал в интернационален документ, направен в Истанбул и прочут като „ Истанбулска спогодба “.
Решението утвърждава въпросната Конвенция на Европейски Съюз, подписана от Р. България на 21 април 2016 година на Френски и Английски език.
В претекстовете се планува основаване на цялостна правна рамка за отбрана на дамите и децата от женски пол срещу принуждение, само че не са посочени ограничения за използване, като обръщаме внимание и на обстоятелството, че конвенцията е неприложима в сегашната й форма в правната ни система, заради редица недефинирани понятия.
Към днешна дата конвенцията е подписана от 44 страни - 28 членки на Европейски Съюз като 17 от тях са я утвърдили. Случаят е настоящ и за България. У нас има 1 милион регистрирани случая на домашно принуждение върху нежния пол. Дискусията към ориста на конвенцията разцепи българската общност. Религиозните деноминации, бранителите на човешки права, младото потомство, което се тревожи дали ще имат внуци, адвокати, научни служащи и други дружно се опълчиха против утвърждения от Съвета на министрите на Европейски Съюз закон.
При едно вероятно одобрение на „ Истанбулската спогодба “ планува се недопускането на промени от парламентарен или нормативен темперамент. Но се знае, че в случай че се утвърди тази спогодба в качеството си на интернационален контракт, тя ще бъде с преимущество и приоритет пред националните правни правила на България.
Ратификацията й планува промени в Семейния кодекс, Закона за Защита от дискриминация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за младежта, Закона за правната помощ и други, също и приемане на актове срещу домашното принуждение над нежния пол, регламентиране на спомагателни ограничения за отбрана на потърпевши във връзка с които при осъществяване на закононарушението е упражнено физическо или психическо принуждение.
Нашето мнение по Истанбулската конвенцията е учредено на първо място на контракта за „ Защита правата на индивида и главните свободи “; На рекомендациите на Комитета на Министрите от Европейски Съюз до страните членки на Европейски Съюз за отбрана на дамите против насилие; Договора за стандарти и механизми по отношение на равнопоставеността на половете; както и Конвенцията по отношение на ролята на дамите и мъжете в предотвратяването и разрешаването на спорове и определяне на мирни отношения; и не на последно място документите на Организация на обединените нации по отношение на насилието над дамите, правата на децата и хората с увреждания признати и утвърдени и от българският парламент. Всички те осъждат насилието над дамите, домашното принуждение, само че години наред те не са приложени у нас в целокупност. Всичко това докара до разединение на обществото ни по най-различни признаци, включително и до неравнопоставеност сред двата пола в обществения, трудовия е фамилен живот.
Семейният мир и приемливост, взаимното почитание сред хората от друг пол и възраст са избрани и дефинирани в нашия честен кодекс. Подражава се на живота и делото на нашия Пророк
Свещеният Коран дефинира дамата като „ майка, щерка и брачна половинка “, правното й състояние в фамилията и обществото е дефинирано в 12 сури и многочислени айети. Всички те са залегнали в традициите и в фамилните ни връзки.
Моралните правила, залегнали в свещената книга, не разрешават потребление на принуждение в фамилията, против майката, дамата и децата от женски и мъжки пол. Не се разрешава грубото държание във връзка с женския пол. По доста явен метод се дефинират правата и отговорностите на бременните, кърмачета, майките, при бракоразвод, след бракоразвод, аборт, имуществени и наследствени такива; домашно насилие; физическо и психическо принуждение върху женския пол; при подписване на брак или изповядване на бракоразвод пред свидетели; функционалностите на дамата като брачна половинка и майка; материалната й обезпеченост като брачна половинка й майка и други а също въпросите отнасящи се до нейната духовна роля в фамилията и обществото. Тези правни догми и морални правила бяха в действие и се прилагаха публично от Ислямските съдилища на Царство България до 1934 година През последните 80 години те останаха определящи в мюсюлманските фамилии в смесените региони на България. И през днешния ден те дефинират и подсигуряват физическото и духовното ни възпроизводство.
В Глава трета от конвенцията „ Жената “ е главно разбиране. Включва и девойки под 18-годишна възраст. „ Жертва “ на принуждение са всички физически лица от нежния пол. Обект на „ принуждение “, учредено на „ пола “ е дамата, тъй като е жена. Конвенцията дефинира „ домашното принуждение “ като цялост от всички актове на физическо, полово, психическо и икономическо принуждение като отношение и сред някогашни членове на фамилията, сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или живял дружно с жертвата.
Ислямското право планува 3 етапна канара за решение на фамилните спорове свързани с дамите. На първи стадий се напътства; На втори стадий „ брачна половинка и брачната половинка разделят леглата си. “ На трети стадий – „ набожен арбитраж “.
Четвъртата сура на свещената книга е озаглавена „ Жените “ и е отдадена напълно на правата и отговорностите на вярващите дами. Ценностната система на дамата заема централно място в Корана. На юридическото състояние на проповядващата ислям жена, на нейното определящо състояние в фамилията са отдадени енциклопедии в доста томове. Тя е освободена от робското си състояние в фамилията и обществото, в което състояние се намирала преди Исляма. Ислямското право отрежда равно и доста отговорно място на дамата в фамилията като мъжът губи дори правото си да унаследява напълно жена си.
Сура 6/139 Проклина похищението над лични деца.
Сура 43/17 Благославя равнопоставеността сред половете.
Сура 65/6 е с заглавие „ Развод “. В елементи са дефинирани изискванията на развода и следствията произлизащи от него. Всички, които не оказват принуждение върху дамите след бракоразвод и оказват помощ на дамите изпаднали в неволя са благословени.
Насилието над дамите не е посрещнато в никакъв случай с утвърждение от страна на българските мюсюлмани. Те остават правилни на следните завещания на Пророка Мохамед: „ Бъдете учтиви с дамите! “ „ Женете се! “ „ Дайте благи препоръки на дамите си! “
Мюсюлманката е на респект и почитание в фамилната среда. Тя е обичана брачна половинка и майка. За разлика от ситуацията й в доста страни с гражданско общество, които ратифицираха „ Истанбулската спогодба “, фамилиите на българските мюсюлмани се ръководят от съпрузите. Загадъчни са традициите в фамилните ни връзки. В годините на социализма и през Преходния интервал тези връзки не се трансформираха значително. Защото през втората половина на последното столетие огромна част от мъжката половина на мюсюлманските ни фамилии бяха изселени в разнообразни села и градове на страната.
Истанбулската спогодба не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие опасности за тяхната еднаквост като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол взима на прицел устойчивостта на фамилиите ни.
Направените анкети по тематиката демонстрират, че насилието над дамите и изобщо върху женския пол в фамилията или отвън него са дело най-вече на тези, които са се отлъчили от ислямската просвета, морал и фамилни обичаи, употребяващи алкохол, опиати, занимаващи се с проституция, със залагания и така нататък „ Изкореняването “ на насилието над женския пол, което е в основата на „ Истанбулската спогодба “ не е наш натурален проблем, отговарящ на злободневните ни потребности.
Недостатъчното религиозно обучение в българските учебни заведения и пренебрегването и е в същността в гръмналия скандал в обществото породена от заплахата, че приемането на конвенцията ще обезличи половата, моралната, етническата, национална и религиозна еднаквост на жителите, като на определящо място в връзките сред половете ще заеме „ обществената “ персона.
Чл. 30 на конвенцията дефинира биологичния пол и новото за нас събитие „ Джендър “. Той е една от многото нови понятия, които навлязоха през последните 30 години в българския език. Английска дума от американската лексика. По първото обяснение „ Джендър “ е жена от „ обществен пол “, от „ трети пол “. В този смисъл чуждицата няма значение в българското всекидневие и литература.
Разяснението по случая пристигна от научните среди. „ Джендър “ е бил името на обред по обрязване на женския сексуален орган в Йемен.
Според нашата вяра залъгалката „ трети пол “, „ гей общество “, „ гей бракове “, а също “„ Мюнхаузенския синдром “ и изключително „ Джендър “ тематиката са рискови бездънни клопки, скрити под „ Истанбулската спогодба “. Този вид събитие предвещава огромна драма за България, която без това претърпява тежка демографска рецесия, аргументите за която не би трябвало да се търси единствено в насилието върху нежния пол.
В обществото ни към момента не са зараснали дълбоките душевните рани на тоталитаризмът.
Фашизмът и комунизмът от близкото ни минало се предадоха и рухнаха, тъй като посегнаха на религиозните ни полезности и устои.
Бранител на фамилните нрави и полезности, изключващи насилието над женския пол в мюсюлманското семейство е вярата в Аллах и произлизащите от него право, морал и предания на пророка Мухаммед (с.а.с).
В това отношение да останем правилни на повелята на Всевишния, който споделя “Не посягайте на дамите! “
Това се показва в мнение на Главното мюфтийство на Мюсюлманското вероизповедание в България, отдадено на Истанбулската спогодба.
Истанбулската спогодба не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие опасности за тяхната еднаквост, като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол, взима на прицел устойчивостта на фамилиите ни. " Изкореняването " на насилието над женския пол, което е в основата на Истанбулската спогодба, не е наш натурален проблем, отговарящ на злободневните ни потребности, написа в мнението на Мюсюлманското вероизповедание в България.
Публикуваме цялостния текст на документа:
" Обществена полемика по Решение №17 от 11 януари 2018 година на Министерски съвет на Р. България по отношение на направеното предложение до Народното събрание за одобрение на Конвенцията на Съвета на Европа (ЕС) за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашно принуждение, Главното мюфтийство на Мюсюлманското вероизповедание в България показва своето мнение по този важен и за религиозната ни общественост въпрос, залегнал в интернационален документ, направен в Истанбул и прочут като „ Истанбулска спогодба “.
Решението утвърждава въпросната Конвенция на Европейски Съюз, подписана от Р. България на 21 април 2016 година на Френски и Английски език.
В претекстовете се планува основаване на цялостна правна рамка за отбрана на дамите и децата от женски пол срещу принуждение, само че не са посочени ограничения за използване, като обръщаме внимание и на обстоятелството, че конвенцията е неприложима в сегашната й форма в правната ни система, заради редица недефинирани понятия.
Към днешна дата конвенцията е подписана от 44 страни - 28 членки на Европейски Съюз като 17 от тях са я утвърдили. Случаят е настоящ и за България. У нас има 1 милион регистрирани случая на домашно принуждение върху нежния пол. Дискусията към ориста на конвенцията разцепи българската общност. Религиозните деноминации, бранителите на човешки права, младото потомство, което се тревожи дали ще имат внуци, адвокати, научни служащи и други дружно се опълчиха против утвърждения от Съвета на министрите на Европейски Съюз закон.
При едно вероятно одобрение на „ Истанбулската спогодба “ планува се недопускането на промени от парламентарен или нормативен темперамент. Но се знае, че в случай че се утвърди тази спогодба в качеството си на интернационален контракт, тя ще бъде с преимущество и приоритет пред националните правни правила на България.
Ратификацията й планува промени в Семейния кодекс, Закона за Защита от дискриминация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за младежта, Закона за правната помощ и други, също и приемане на актове срещу домашното принуждение над нежния пол, регламентиране на спомагателни ограничения за отбрана на потърпевши във връзка с които при осъществяване на закононарушението е упражнено физическо или психическо принуждение.
Нашето мнение по Истанбулската конвенцията е учредено на първо място на контракта за „ Защита правата на индивида и главните свободи “; На рекомендациите на Комитета на Министрите от Европейски Съюз до страните членки на Европейски Съюз за отбрана на дамите против насилие; Договора за стандарти и механизми по отношение на равнопоставеността на половете; както и Конвенцията по отношение на ролята на дамите и мъжете в предотвратяването и разрешаването на спорове и определяне на мирни отношения; и не на последно място документите на Организация на обединените нации по отношение на насилието над дамите, правата на децата и хората с увреждания признати и утвърдени и от българският парламент. Всички те осъждат насилието над дамите, домашното принуждение, само че години наред те не са приложени у нас в целокупност. Всичко това докара до разединение на обществото ни по най-различни признаци, включително и до неравнопоставеност сред двата пола в обществения, трудовия е фамилен живот.
Семейният мир и приемливост, взаимното почитание сред хората от друг пол и възраст са избрани и дефинирани в нашия честен кодекс. Подражава се на живота и делото на нашия Пророк
Свещеният Коран дефинира дамата като „ майка, щерка и брачна половинка “, правното й състояние в фамилията и обществото е дефинирано в 12 сури и многочислени айети. Всички те са залегнали в традициите и в фамилните ни връзки.
Моралните правила, залегнали в свещената книга, не разрешават потребление на принуждение в фамилията, против майката, дамата и децата от женски и мъжки пол. Не се разрешава грубото държание във връзка с женския пол. По доста явен метод се дефинират правата и отговорностите на бременните, кърмачета, майките, при бракоразвод, след бракоразвод, аборт, имуществени и наследствени такива; домашно насилие; физическо и психическо принуждение върху женския пол; при подписване на брак или изповядване на бракоразвод пред свидетели; функционалностите на дамата като брачна половинка и майка; материалната й обезпеченост като брачна половинка й майка и други а също въпросите отнасящи се до нейната духовна роля в фамилията и обществото. Тези правни догми и морални правила бяха в действие и се прилагаха публично от Ислямските съдилища на Царство България до 1934 година През последните 80 години те останаха определящи в мюсюлманските фамилии в смесените региони на България. И през днешния ден те дефинират и подсигуряват физическото и духовното ни възпроизводство.
В Глава трета от конвенцията „ Жената “ е главно разбиране. Включва и девойки под 18-годишна възраст. „ Жертва “ на принуждение са всички физически лица от нежния пол. Обект на „ принуждение “, учредено на „ пола “ е дамата, тъй като е жена. Конвенцията дефинира „ домашното принуждение “ като цялост от всички актове на физическо, полово, психическо и икономическо принуждение като отношение и сред някогашни членове на фамилията, сегашни съпрузи или сътрудници, без значение дали причинителят живее или живял дружно с жертвата.
Ислямското право планува 3 етапна канара за решение на фамилните спорове свързани с дамите. На първи стадий се напътства; На втори стадий „ брачна половинка и брачната половинка разделят леглата си. “ На трети стадий – „ набожен арбитраж “.
Четвъртата сура на свещената книга е озаглавена „ Жените “ и е отдадена напълно на правата и отговорностите на вярващите дами. Ценностната система на дамата заема централно място в Корана. На юридическото състояние на проповядващата ислям жена, на нейното определящо състояние в фамилията са отдадени енциклопедии в доста томове. Тя е освободена от робското си състояние в фамилията и обществото, в което състояние се намирала преди Исляма. Ислямското право отрежда равно и доста отговорно място на дамата в фамилията като мъжът губи дори правото си да унаследява напълно жена си.
Сура 6/139 Проклина похищението над лични деца.
Сура 43/17 Благославя равнопоставеността сред половете.
Сура 65/6 е с заглавие „ Развод “. В елементи са дефинирани изискванията на развода и следствията произлизащи от него. Всички, които не оказват принуждение върху дамите след бракоразвод и оказват помощ на дамите изпаднали в неволя са благословени.
Насилието над дамите не е посрещнато в никакъв случай с утвърждение от страна на българските мюсюлмани. Те остават правилни на следните завещания на Пророка Мохамед: „ Бъдете учтиви с дамите! “ „ Женете се! “ „ Дайте благи препоръки на дамите си! “
Мюсюлманката е на респект и почитание в фамилната среда. Тя е обичана брачна половинка и майка. За разлика от ситуацията й в доста страни с гражданско общество, които ратифицираха „ Истанбулската спогодба “, фамилиите на българските мюсюлмани се ръководят от съпрузите. Загадъчни са традициите в фамилните ни връзки. В годините на социализма и през Преходния интервал тези връзки не се трансформираха значително. Защото през втората половина на последното столетие огромна част от мъжката половина на мюсюлманските ни фамилии бяха изселени в разнообразни села и градове на страната.
Истанбулската спогодба не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие опасности за тяхната еднаквост като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол взима на прицел устойчивостта на фамилиите ни.
Направените анкети по тематиката демонстрират, че насилието над дамите и изобщо върху женския пол в фамилията или отвън него са дело най-вече на тези, които са се отлъчили от ислямската просвета, морал и фамилни обичаи, употребяващи алкохол, опиати, занимаващи се с проституция, със залагания и така нататък „ Изкореняването “ на насилието над женския пол, което е в основата на „ Истанбулската спогодба “ не е наш натурален проблем, отговарящ на злободневните ни потребности.
Недостатъчното религиозно обучение в българските учебни заведения и пренебрегването и е в същността в гръмналия скандал в обществото породена от заплахата, че приемането на конвенцията ще обезличи половата, моралната, етническата, национална и религиозна еднаквост на жителите, като на определящо място в връзките сред половете ще заеме „ обществената “ персона.
Чл. 30 на конвенцията дефинира биологичния пол и новото за нас събитие „ Джендър “. Той е една от многото нови понятия, които навлязоха през последните 30 години в българския език. Английска дума от американската лексика. По първото обяснение „ Джендър “ е жена от „ обществен пол “, от „ трети пол “. В този смисъл чуждицата няма значение в българското всекидневие и литература.
Разяснението по случая пристигна от научните среди. „ Джендър “ е бил името на обред по обрязване на женския сексуален орган в Йемен.
Според нашата вяра залъгалката „ трети пол “, „ гей общество “, „ гей бракове “, а също “„ Мюнхаузенския синдром “ и изключително „ Джендър “ тематиката са рискови бездънни клопки, скрити под „ Истанбулската спогодба “. Този вид събитие предвещава огромна драма за България, която без това претърпява тежка демографска рецесия, аргументите за която не би трябвало да се търси единствено в насилието върху нежния пол.
В обществото ни към момента не са зараснали дълбоките душевните рани на тоталитаризмът.
Фашизмът и комунизмът от близкото ни минало се предадоха и рухнаха, тъй като посегнаха на религиозните ни полезности и устои.
Бранител на фамилните нрави и полезности, изключващи насилието над женския пол в мюсюлманското семейство е вярата в Аллах и произлизащите от него право, морал и предания на пророка Мухаммед (с.а.с).
В това отношение да останем правилни на повелята на Всевишния, който споделя “Не посягайте на дамите! “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ