България е в световния топ3 в търговията с патешко, череши, работно облекло
Според специалистите по-високата конкурентоспособност на българския експорт се дължи най-вече на интернационалните компании в страната
© Надежда Чипева Още по тематиката
Продажбите на пшеница покачват износа към Европейски Съюз през март
Експортът към трети страни отбелязва годишен спад за четвърти следващ месец
11 юни 2018
Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март
Продажбите в трети страни падат с 10.4%, за пръв път от две години понижава и вносът
13 май 2018
България внася най-вече коли, техника, химия и горива
Импортът нараства с 15.5% през 2017 година, като по този начин задминава темпа на износа и доближава близо 59.2 милиарда лева
26 мар 2018 Изминалата година беше добра за външната търговия на България. През 2017 година цената на експорта доближава рекордните 30.2 милиарда $, което издига страната с една позиция нагоре до 61-о място измежду експортьорите по света. Това излиза наяве от отчет на Българската стопанска камара (БСК), който употребява данни от общата организация на СТО и Организация на обединените нации International Trade Centre (ITC).
Според разбора на камарата най-успешна е търговията на България с дрехи и обувки с азбест - страната държи 26.7% от международния експорт, като през 2017 година българските продажби в чужбина доближават сума от 10.8 млн. $. Тук обаче едва ли става дума за облекла с фактически наличие на азбест, а по-скоро за комплициране заради метода, по който се класифицират стоките.
Има и по-позитивна вест - страната е измежду водачите по света във връзка с търговията със артикули като патешко месо, краткотрайно консервирани череши, нерафинирана анодна мед и слънчоглед.
Облеклата
Употребата на азбест е неразрешена на територията на Европейски Съюз с инструкция от 1999 година В България цялостната възбрана за импорт, произвеждане, стартиране на пазара и приложимост на азбестови нишки е в действие от 2005 година, а добивът на азбест е преустановен няколко години преди този момент.
Макар че в отчета на камарата категорията е озаглавена " Облекла и обувки с азбест ", тук едва ли става въпрос за артикули от канцерогенното вещество. След информация на " Капитал " изготвителят на отчета шефът на " Вътрешноикономическо съдействие " в БСК Веселин Илиев уточни, че объркването евентуално идва от метода, по който се класифицират стоките.
Сумата, регистрирана от ITC, съответствува с тази в данните на Национален статистически институт в група артикули, където влизат артикули от азбест или други смеси. По-подробна разбивка няма. В същото време инспекция на Илиев в полската база данни за външна търговия, където се продават тези артикули, демонстрира, че Полша не регистрира импорт на сходни артикули. Те евентуално минават през друга категория. Това навежда на мисълта, че тук по-скоро става дума за профилирано работно облекло, което единствено официално влиза в група със артикули със наличие на азбест, а в действителност съдържа други смеси.
Концентрация в пазари
" Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни ", пишат специалистите от стопанската камара. Според тях артикули като анодната мед, кабелните снопове за коли и стоманените тръби за газ се изнасят прекалено към съответни единични пазари. В случая експортът на анодна мед е най-вече към Белгия и Германия, 55% от кабелните снопове отиват към Турция, а тръбите - към Русия.
По отношение на последния артикул експортът доста се покачва през 2017 година Данните на Национален статистически институт демонстрират, че нарастването идва от съответен тип тръби, които са били импортирани преди 2-3 години от Русия. Тук евентуално става дума за неслучилия се " Южен поток ". Тоест в този момент приказваме за противоположен експорт, а не за създадена в страната продукция с добавена стойност.
Към Германия, с добавена стойност
Като цяло отчетът на БСК заключва, че еспортът на артикули с по-висока добавена стойност трайно се усилва, като тук влизат артикули като елементи в автомобило- и машиностроенето, хладилници и сходни, електроника. Основните дестинации на българския експорт с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия и Франция. Причината - продуктите се сглобяват и вграждат там и по-късно се продават по света.
Според специалистите по-високата конкурентоспособност на българския експорт се дължи най-вече на интернационалните компании в страната. " По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията ", написа в отчета.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Продажбите на пшеница покачват износа към Европейски Съюз през март
Експортът към трети страни отбелязва годишен спад за четвърти следващ месец
11 юни 2018
Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март
Продажбите в трети страни падат с 10.4%, за пръв път от две години понижава и вносът
13 май 2018
България внася най-вече коли, техника, химия и горива
Импортът нараства с 15.5% през 2017 година, като по този начин задминава темпа на износа и доближава близо 59.2 милиарда лева
26 мар 2018 Изминалата година беше добра за външната търговия на България. През 2017 година цената на експорта доближава рекордните 30.2 милиарда $, което издига страната с една позиция нагоре до 61-о място измежду експортьорите по света. Това излиза наяве от отчет на Българската стопанска камара (БСК), който употребява данни от общата организация на СТО и Организация на обединените нации International Trade Centre (ITC).
Според разбора на камарата най-успешна е търговията на България с дрехи и обувки с азбест - страната държи 26.7% от международния експорт, като през 2017 година българските продажби в чужбина доближават сума от 10.8 млн. $. Тук обаче едва ли става дума за облекла с фактически наличие на азбест, а по-скоро за комплициране заради метода, по който се класифицират стоките.
Има и по-позитивна вест - страната е измежду водачите по света във връзка с търговията със артикули като патешко месо, краткотрайно консервирани череши, нерафинирана анодна мед и слънчоглед.
Облеклата
Употребата на азбест е неразрешена на територията на Европейски Съюз с инструкция от 1999 година В България цялостната възбрана за импорт, произвеждане, стартиране на пазара и приложимост на азбестови нишки е в действие от 2005 година, а добивът на азбест е преустановен няколко години преди този момент.
Макар че в отчета на камарата категорията е озаглавена " Облекла и обувки с азбест ", тук едва ли става въпрос за артикули от канцерогенното вещество. След информация на " Капитал " изготвителят на отчета шефът на " Вътрешноикономическо съдействие " в БСК Веселин Илиев уточни, че объркването евентуално идва от метода, по който се класифицират стоките.
Сумата, регистрирана от ITC, съответствува с тази в данните на Национален статистически институт в група артикули, където влизат артикули от азбест или други смеси. По-подробна разбивка няма. В същото време инспекция на Илиев в полската база данни за външна търговия, където се продават тези артикули, демонстрира, че Полша не регистрира импорт на сходни артикули. Те евентуално минават през друга категория. Това навежда на мисълта, че тук по-скоро става дума за профилирано работно облекло, което единствено официално влиза в група със артикули със наличие на азбест, а в действителност съдържа други смеси.
Концентрация в пазари
" Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни ", пишат специалистите от стопанската камара. Според тях артикули като анодната мед, кабелните снопове за коли и стоманените тръби за газ се изнасят прекалено към съответни единични пазари. В случая експортът на анодна мед е най-вече към Белгия и Германия, 55% от кабелните снопове отиват към Турция, а тръбите - към Русия.
По отношение на последния артикул експортът доста се покачва през 2017 година Данните на Национален статистически институт демонстрират, че нарастването идва от съответен тип тръби, които са били импортирани преди 2-3 години от Русия. Тук евентуално става дума за неслучилия се " Южен поток ". Тоест в този момент приказваме за противоположен експорт, а не за създадена в страната продукция с добавена стойност.
Към Германия, с добавена стойност
Като цяло отчетът на БСК заключва, че еспортът на артикули с по-висока добавена стойност трайно се усилва, като тук влизат артикули като елементи в автомобило- и машиностроенето, хладилници и сходни, електроника. Основните дестинации на българския експорт с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия и Франция. Причината - продуктите се сглобяват и вграждат там и по-късно се продават по света.
Според специалистите по-високата конкурентоспособност на българския експорт се дължи най-вече на интернационалните компании в страната. " По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията ", написа в отчета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ