Доблестта се наказва със смърт!
Спомни ли си по някоя причина за политика и публициста доктор Никола Генадиев (1868-1923), нашата охтичава публицистика на първо време акцентира любопитния факт, че той е хвърлен в Централния софийски затвор, който самичък е построил като министър на правораздаването при започване на века. И не са доста тия, които си задават въпроса за какво изтъкнатият политик е екзекутиран и от кого. Сега, над 100 години след края на Първата международна война, която носи безчет премеждия на народа ни и до през днешния ден, сме длъжни да кажем освен това за това за какво доктор Генадиев е толкоз недолюбван от " алчния авантюрист " цар Фердинанд и от неговото синче Борис Трети, " кървави и последни ". И за какво те по този начин неистово желаят неговата гибел. Основната причина е една - в отчет до министър-председателя Генадиев планува злополука за отечеството ни в Първата международна война и изрично се опълчва на концепцията България да се закачи за Германия. Нека не забравяме и подкупността на Фердинанд, която хвърля отечеството ни в пропастта - десетки са немските милиони в злато, които препълват кесията му в резултат на неговите изнудвания ( " Кървавите по дкупи на Фердинанд " ). И Вътрешна македонска революционна организация, която поддържа съюзяването ни с Германия, издава на доктор Генадиев смъртна присъда за този отчет и на нейния тил също се стоварва отговорността за сполетялата ни нова национална злополука. Но Генадиев става немил и на Цар Борис с негативното си отношение към деветоюнския прелом през 1923 година Екзекуцията му, поръчана още от величайшия татко, не закъснява. Убиецът на Генадиев - Димитър (Димчо) Стефанов, е убиец на организацията и на РО-2 (разузнавателен отдел). Той прострелва и Петър Чаулев чак в Милано поради неговата активност в интерес на Коминтерна. Попада в амнистията за " установяването и отбраната на властта от 9 юни 1923 година " Член е на Македонския книжовен кръжок на Вапцаров, доживява до 1970 година, умира в Скопие.
Спомнят ли си днешните патриотари от Вътрешна македонска революционна организация за окървавилите се техни момчета през 20-те години на предишния век с безмилостните изтезания на стотици почтени българи? И ще се разкаят ли пред българския народ? Най-вероятно в никакъв случай, щом над големите си бюра са окачили портретите на техния фюрер Иван Михайлов - Ванчето, а името му звучи в тържествената заря инспекция на националния ни празник!
Днес ви предлагаме със съкращения пет документа, сред които и частичка от пророческия отчет на доктор Никола Генадиев до министър-председателя Васил Радославов, който отприщва бесовете на Кобурга и на Вътрешна македонска революционна организация. Ако те се бяха вслушали в него, ориста на България вероятно щеше да е друга.
Из публикацията на Цочо Билярски " Кой е доктор Никола Генадиев "
В навечерието на Букурещкия кротичък контракт на 4 юли 1913 година цар Фердинанд назначава държавното управление на доктор Васил Радославов, което е в коалиция с партиите на доктор Н. Генадиев и Димитър Тончев. По време на ръководството на доктор Радославов доктор Генадиев е министър на външните работи (до 17 декември 1913 г.). След започването на Първата международна война е изпратен с задача в Западна Европа да изследва опциите за присъединяване на България във войната на страната на единия от двата воюващи военни съюза. В огромен отчет, който се оказва оракулски, той пази позицията, че България би трябвало да взе участие във войната на страната на Антантата... От спомените на маршала на двореца и боен министър ген. Сава Савов може да видите какъв брой рисков за Фердинанд е бил доктор Генадиев. Чрез генерала той дава премия на лидера на ВМОРО Тодор Александров с поръката да бъде погубен Генадиев (1915). Савов споделя следното: " Няколко пъти секретно водих Александров при царя. Един ден царят ми сподели, че е решил да награди Тодор Александров с офицерския медал за смелост, III степен, и ми даде кутията с ордена да му го занеса, като ми сподели: " Ще кажете на Александров да убие доктор Генадиев, тоя замърсен изменник. " Тодор Александров остана изумен от тая огромна премия, само че аз му обясних, че му се дава за огромните заслуги в Балканската война...
Неловко ми беше да му оповестя желанието на царя да убие Генадиев, още повече че аз добре познавах Александров и знаех по какъв начин той ще реагира, за което авансово приказвах на царя. На другия ден заговорих на Александров апропо и за желанието на царя Генадиев да бъде погубен, без да му кажа, че царят натоварва него с тая задача. Тодор Александров незабавно ми сподели: " Да не мисли царят, че аз ще извършвам неговите капризи! Затова ли ми дава ордени ", като много остро се изрази по негов адрес... Колкото и да се възмущава от поръчката на Фердинанд, въпреки всичко Александров я извършва, само че единствено че години по-късно, когато Фердинанд е към този момент в Германия, и Генадиев се оказва този път спънка за цар Борис III и за превратаджийското държавно управление на проф. Александър Цанков...
Явно цар Фердинанд и доктор Радославов имат потребността да работят с развързани ръце за присъединението на страната ни към Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция), като една от основните им спънки за това е точно доктор Генадиев... За времето след преврата и последвалото го Септемврийско въстание (1923 г.) доктор Генадиев се връща и към адвокатската си специалност, защитавайки гратис затворените участници във въстанието. По-нататъшните политически превъплъщения на доктор Генадиев са прекратени на 30 октомври 1923 година в София, когато е погубен по разпореждане на Тодор Александров от терориста на Вътрешна македонска революционна организация Димчо Стефанов. Една година по-късно Д. Стефанов ще бъде екзекутор и на кривналия от верния път на Вътрешна македонска революционна организация някогашен неин член на Централен комитет Петър Чаулев.
Из отчета на доктор Никола Генадиев по задачата му в странство от 18 април 1915 година
ГОСПОДИНЕ МИНИСТРЕ-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ.
В края на декември м. година направихте ми достойнството да ми възложите да отида с изключителна задача в странство. Целта на това пътешестване вий я определихте в диалога ни в залата на Министерския съвет два деня преди да заминавам: да се осведомя върху същинското състояние на работите, върху евентуалната продължителност на войната, върху задачите и желанията на Великите сили при сключването на мира, върху кроежите на двете воюющи групировки, за бъдещия статут на балканските страни и върху желанията на Италия по рецесията изобщо и във връзка с Балканския полуостров в частност. При неопределеността, която съществуваше тогава, тия сведения ви бяха нужни, с цел да може българското държавно управление да дефинира дефинитивно държанието си по метод, щото да не излага България на риск и да не пропусне случая да й обезпечи вероятните териториални придобивки...
VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
...Кой е индивидът, който ще ни каже по какъв начин ще се свърши войната, кой ще победи и на кой Господ би трябвало да се кланяме? Война като сегашната не е имало. Борят се Англия и Германия за владичество над моретата и пазарите, само че бие се Русия за излаз на свободно море, Франция за съществуването си, а Австрия с цел да предвари разпадането си. Борят се капиталистите, а народите изпълнят с трупове ямите, прокопани от алчността на промишлеността и търговията.
...В началото на войната успеха клонеше към немска страна. Снабдена с най-усъвършенстваната военна организация, с най-хубавата войска, Германия се опита да приложи един от дълго време направен проект: в късо време да смаже френската армия, да принуди Франция да одобри мир, да се обърне след това с всичките си сили срещу Русия, която също да пречупи и да остане отсреща й единствено Англия. План величествен, сложен, само че който съвсем съумя в първата си част. Ако беше изцяло съумял, публичното мнение на цивилизованите народи, постоянно в услуга на мощния, щеше да глоби всичките излишества и нарушавания на интернационалното право... За двете страни ще има редица триумфи и неуспехи, само че нито някой от тях настрана, нито доста събрани ведно, не са от естество да прекратят войната. Това може да стане причина тя да трае дълго, до безсилие, материално или морално. Кога ще настъпи това безсилие, дордето има в двата лагера съвсем неизчерпаеми запаси, и два упорити съперника като германците и англичаните, това никой не може да знае. Но че изтощението ще настане е несъмнено, и че то ще пристигна по-рано у австро-германците, е прекомерно евентуално, по аргументи, които към този момент изложих.
Значи, в случай че войната продължава сред същите съперници, при същите условия, не може да се планува немска победа, само че краят може да бъде надалеч....Нашата политика би трябвало да направи последните старания, с цел да се промени в наша изгода ситуацията, основано от Букурещкия контракт, и да не допусне да се довърши делото на уединението и унижението на България, подхванато на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия - Енос в случай че не може да се добие повече от това, България би била един здрав, независим организъм, който скоро ще изпревари в прогрес съседите си, изключително при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се промени до размери, от които всичките не могат през днешния ден да се плануват.
За да реализира тоя резултат, належащо е България да разгласи политиката си, да се реши да съдействува на Съглашението срещу Проливите. Разбира се, откакто държавното управление добие потребните уверения, и съвместимите с събитията гаранции. Би било по-удобно да чакаме края на войната, да турим на своя страна всички шансове, само че, за злощастие, това е невероятно. Ний би трябвало да се решим дордето не е изникнало някое събитие, което би могло да ни сковава, или да понижи цената на българската помощ... Когато Проливите бъдат в ръцете на Тройното споразумение, или проличи, че са на рухване, когато всичките жертви за това рухване бъдат към този момент дадени, когато Италия се реши да води война, кой ще предлага на България Мидия - Енос, и Кавала, и Битоля? Не е ли явно, че тогава ще заговорят на различен език? Не е ли евентуално, че тогава България може и да се реши да тръгне където й заповядат, само че без да си обезпечи облаги?
Приемете, господине министре-председателю, увещание в отличното ми уважение.
18 април 1915.
Д-р Н. Генадиев.
НА на Българска академия на науките, ф. 475 к, оп. 2, а.е. 24
Из Отворено писмо от Т. Aлександров до доктор Н. Генадиев
София, 13 ноември 1919
Г-н доктор Генадиев,
Обществото знае, че Вие сте факторът на всичко осъществено. Стига сте тъпкали конституцията и законите. Стига сте се гаврили със свободите и живота на българските жители! Поканвам ви да бъдат освободени в период от три дни Протогеров и доктор Точков... Да не се разтакават и тормозят от полицейската власт майка ми и сестра ми, моите родственици и приятели. Опомнете се и не революционизирайте българското поданство! Ветрове сеете, стихии ще жънете!
Задграничен представител на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров
Из писмо от Павел Генадиев до Петър Карчев във връзка неточностите в спомените на Карчев за доктор Н. Генадиев
Драгий Петре,
Аз не допущах, че ще стане потребност да ти пиша друго писмо...
И казваш към края на писмото си: Има още един въпрос, по който в никакъв случай не ще се съглася с тебе. То е за присъединяване на Т. Александров и Ив. Михайлов в убийството на починалия ми брат. Срещу твоите уверения за неучастието на Тодор Александровата Вътрешна македонска революционна организация в убийството на Никола приказва цялото дело Вълков и пол(ковник) Порков, гледано преди две-три години. Затова, че в закононарушението против един от най-великите синове на бъл(гарския) народ e взела участие Вътрешна македонска революционна организация приказват предсмъртните заявки на Протогеров, възпроизведени в спомените на Ефтим Спространов. Също по този начин безапелационните изказвания на Перо Шанданов и на Ангел Узунов, с които персонално съм приказвал и които нямат интерес да лъжат. Жалко е в действителност, че историята ще спомене като деен участник в покушението против доктор Генадиев Вътрешна македонска революционна организация, само че утешително е, че тази Вътрешна македонска революционна организация се лимитира единствено с личностите на Александров и Михайлов...
Против Никола бе издадена смъртна присъда от Протогеровци и Александровци през 1915 година във връзка отхвърли на Никола да отдръпна своя отчет... След убийството на Никола офицерската банда (РО-2 - б.а.) от убийци, отпред с Поркова, напуснали къщата на Колушева и с автомобил " Фиат " щ251 са отишли да гуляят на Панчарево заради успешно осъщественото ликвидиране на предателя. Когато Тодор Александров беше в най-голямата си мощ и колеше и бесеше, Ванчо Михайлов не бе излязъл на сцената...
ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 34
Из писмо на Спиро Василев Загоричанин до П. Карчев за мнението на Ив. Михайлов по убийството на доктор Н. Генадиев
София, 16 февруари 1963 година
Драги Пет. Карчев
Ти знаеш, че аз бех и още съм обожател на починалия доктор Никола Генадиев; аз пък зная, че ти беше един от доближените до него. Затова рекох да направя една " изповед ", защото към този момент минах 75-тех...
През 1941 година Арсов върви в Загреб при Иван Михайлов - " шефа " на Вътрешна македонска революционна организация. Като се върна от Загреб, сподели ми " доста здраве от Ванчо. " Той знаеше обаче, че аз познавам Ванчо, само че знаеше и това, че аз не прощавах на Вътрешна македонска революционна организация за убийството на Генадиев. Втори път Арсов върви в Загреб. Ставало дума отново за мене. Арсов му споделил: " Ванчо, Спиро е несклоняем и просто не дава дума да става за каквато и да е работа, тъй като той счита, че Организацията е палач на шефа му доктор Генадиев "... Като се върна Арсов от Загреб, ето що ми сподели: " Спиро, Ванчо призна, не отхвърли, че убийството на Генадиев е дело на Вътрешна македонска революционна организация и че и през днешния ден с нещо не могат да оправдаят това ликвидиране. " Точка...
Хр. Арсов умря през м. януари 1961 година На гроба му произнесох слово...
Тия няколко реда по отношение на убийството на Генадиев предавай без да ти мигне окото. Повтарям: Хр. Арсов беше доста почтен и честен човек.. Нямаше аргументи да приказва празни работи от такъво големо естество. Нито пък аз слагам в устата на Арсова фрази, които не е споделил. Кълна се в паметта му и в тая на моите родители, че предавам думите на Арсова в безспорна акуратност.
И още нещо. Ако Ив. Михайлов е жив, да се пита!
С доста почитание: С. Василев (Спиро Василев Загоричанин)
ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 33
Д-р Никола Генадиев, " Между политиката и властта, заговорите и пандиза ", съставител Цочо Билярски, ИК " Синева ", 2002 година
Спомнят ли си днешните патриотари от Вътрешна македонска революционна организация за окървавилите се техни момчета през 20-те години на предишния век с безмилостните изтезания на стотици почтени българи? И ще се разкаят ли пред българския народ? Най-вероятно в никакъв случай, щом над големите си бюра са окачили портретите на техния фюрер Иван Михайлов - Ванчето, а името му звучи в тържествената заря инспекция на националния ни празник!
Днес ви предлагаме със съкращения пет документа, сред които и частичка от пророческия отчет на доктор Никола Генадиев до министър-председателя Васил Радославов, който отприщва бесовете на Кобурга и на Вътрешна македонска революционна организация. Ако те се бяха вслушали в него, ориста на България вероятно щеше да е друга.
Из публикацията на Цочо Билярски " Кой е доктор Никола Генадиев "
В навечерието на Букурещкия кротичък контракт на 4 юли 1913 година цар Фердинанд назначава държавното управление на доктор Васил Радославов, което е в коалиция с партиите на доктор Н. Генадиев и Димитър Тончев. По време на ръководството на доктор Радославов доктор Генадиев е министър на външните работи (до 17 декември 1913 г.). След започването на Първата международна война е изпратен с задача в Западна Европа да изследва опциите за присъединяване на България във войната на страната на единия от двата воюващи военни съюза. В огромен отчет, който се оказва оракулски, той пази позицията, че България би трябвало да взе участие във войната на страната на Антантата... От спомените на маршала на двореца и боен министър ген. Сава Савов може да видите какъв брой рисков за Фердинанд е бил доктор Генадиев. Чрез генерала той дава премия на лидера на ВМОРО Тодор Александров с поръката да бъде погубен Генадиев (1915). Савов споделя следното: " Няколко пъти секретно водих Александров при царя. Един ден царят ми сподели, че е решил да награди Тодор Александров с офицерския медал за смелост, III степен, и ми даде кутията с ордена да му го занеса, като ми сподели: " Ще кажете на Александров да убие доктор Генадиев, тоя замърсен изменник. " Тодор Александров остана изумен от тая огромна премия, само че аз му обясних, че му се дава за огромните заслуги в Балканската война...
Неловко ми беше да му оповестя желанието на царя да убие Генадиев, още повече че аз добре познавах Александров и знаех по какъв начин той ще реагира, за което авансово приказвах на царя. На другия ден заговорих на Александров апропо и за желанието на царя Генадиев да бъде погубен, без да му кажа, че царят натоварва него с тая задача. Тодор Александров незабавно ми сподели: " Да не мисли царят, че аз ще извършвам неговите капризи! Затова ли ми дава ордени ", като много остро се изрази по негов адрес... Колкото и да се възмущава от поръчката на Фердинанд, въпреки всичко Александров я извършва, само че единствено че години по-късно, когато Фердинанд е към този момент в Германия, и Генадиев се оказва този път спънка за цар Борис III и за превратаджийското държавно управление на проф. Александър Цанков...
Явно цар Фердинанд и доктор Радославов имат потребността да работят с развързани ръце за присъединението на страната ни към Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция), като една от основните им спънки за това е точно доктор Генадиев... За времето след преврата и последвалото го Септемврийско въстание (1923 г.) доктор Генадиев се връща и към адвокатската си специалност, защитавайки гратис затворените участници във въстанието. По-нататъшните политически превъплъщения на доктор Генадиев са прекратени на 30 октомври 1923 година в София, когато е погубен по разпореждане на Тодор Александров от терориста на Вътрешна македонска революционна организация Димчо Стефанов. Една година по-късно Д. Стефанов ще бъде екзекутор и на кривналия от верния път на Вътрешна македонска революционна организация някогашен неин член на Централен комитет Петър Чаулев.
Из отчета на доктор Никола Генадиев по задачата му в странство от 18 април 1915 година
ГОСПОДИНЕ МИНИСТРЕ-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ.
В края на декември м. година направихте ми достойнството да ми възложите да отида с изключителна задача в странство. Целта на това пътешестване вий я определихте в диалога ни в залата на Министерския съвет два деня преди да заминавам: да се осведомя върху същинското състояние на работите, върху евентуалната продължителност на войната, върху задачите и желанията на Великите сили при сключването на мира, върху кроежите на двете воюющи групировки, за бъдещия статут на балканските страни и върху желанията на Италия по рецесията изобщо и във връзка с Балканския полуостров в частност. При неопределеността, която съществуваше тогава, тия сведения ви бяха нужни, с цел да може българското държавно управление да дефинира дефинитивно държанието си по метод, щото да не излага България на риск и да не пропусне случая да й обезпечи вероятните териториални придобивки...
VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
...Кой е индивидът, който ще ни каже по какъв начин ще се свърши войната, кой ще победи и на кой Господ би трябвало да се кланяме? Война като сегашната не е имало. Борят се Англия и Германия за владичество над моретата и пазарите, само че бие се Русия за излаз на свободно море, Франция за съществуването си, а Австрия с цел да предвари разпадането си. Борят се капиталистите, а народите изпълнят с трупове ямите, прокопани от алчността на промишлеността и търговията.
...В началото на войната успеха клонеше към немска страна. Снабдена с най-усъвършенстваната военна организация, с най-хубавата войска, Германия се опита да приложи един от дълго време направен проект: в късо време да смаже френската армия, да принуди Франция да одобри мир, да се обърне след това с всичките си сили срещу Русия, която също да пречупи и да остане отсреща й единствено Англия. План величествен, сложен, само че който съвсем съумя в първата си част. Ако беше изцяло съумял, публичното мнение на цивилизованите народи, постоянно в услуга на мощния, щеше да глоби всичките излишества и нарушавания на интернационалното право... За двете страни ще има редица триумфи и неуспехи, само че нито някой от тях настрана, нито доста събрани ведно, не са от естество да прекратят войната. Това може да стане причина тя да трае дълго, до безсилие, материално или морално. Кога ще настъпи това безсилие, дордето има в двата лагера съвсем неизчерпаеми запаси, и два упорити съперника като германците и англичаните, това никой не може да знае. Но че изтощението ще настане е несъмнено, и че то ще пристигна по-рано у австро-германците, е прекомерно евентуално, по аргументи, които към този момент изложих.
Значи, в случай че войната продължава сред същите съперници, при същите условия, не може да се планува немска победа, само че краят може да бъде надалеч....Нашата политика би трябвало да направи последните старания, с цел да се промени в наша изгода ситуацията, основано от Букурещкия контракт, и да не допусне да се довърши делото на уединението и унижението на България, подхванато на 1913 год. С безспорната зона, с Драма и Кавала, с Балчик и Добрич и с Тракия до Мидия - Енос в случай че не може да се добие повече от това, България би била един здрав, независим организъм, който скоро ще изпревари в прогрес съседите си, изключително при новите условия след тая война, когато политиката на европейските сили ще се промени до размери, от които всичките не могат през днешния ден да се плануват.
За да реализира тоя резултат, належащо е България да разгласи политиката си, да се реши да съдействува на Съглашението срещу Проливите. Разбира се, откакто държавното управление добие потребните уверения, и съвместимите с събитията гаранции. Би било по-удобно да чакаме края на войната, да турим на своя страна всички шансове, само че, за злощастие, това е невероятно. Ний би трябвало да се решим дордето не е изникнало някое събитие, което би могло да ни сковава, или да понижи цената на българската помощ... Когато Проливите бъдат в ръцете на Тройното споразумение, или проличи, че са на рухване, когато всичките жертви за това рухване бъдат към този момент дадени, когато Италия се реши да води война, кой ще предлага на България Мидия - Енос, и Кавала, и Битоля? Не е ли явно, че тогава ще заговорят на различен език? Не е ли евентуално, че тогава България може и да се реши да тръгне където й заповядат, само че без да си обезпечи облаги?
Приемете, господине министре-председателю, увещание в отличното ми уважение.
18 април 1915.
Д-р Н. Генадиев.
НА на Българска академия на науките, ф. 475 к, оп. 2, а.е. 24
Из Отворено писмо от Т. Aлександров до доктор Н. Генадиев
София, 13 ноември 1919
Г-н доктор Генадиев,
Обществото знае, че Вие сте факторът на всичко осъществено. Стига сте тъпкали конституцията и законите. Стига сте се гаврили със свободите и живота на българските жители! Поканвам ви да бъдат освободени в период от три дни Протогеров и доктор Точков... Да не се разтакават и тормозят от полицейската власт майка ми и сестра ми, моите родственици и приятели. Опомнете се и не революционизирайте българското поданство! Ветрове сеете, стихии ще жънете!
Задграничен представител на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров
Из писмо от Павел Генадиев до Петър Карчев във връзка неточностите в спомените на Карчев за доктор Н. Генадиев
Драгий Петре,
Аз не допущах, че ще стане потребност да ти пиша друго писмо...
И казваш към края на писмото си: Има още един въпрос, по който в никакъв случай не ще се съглася с тебе. То е за присъединяване на Т. Александров и Ив. Михайлов в убийството на починалия ми брат. Срещу твоите уверения за неучастието на Тодор Александровата Вътрешна македонска революционна организация в убийството на Никола приказва цялото дело Вълков и пол(ковник) Порков, гледано преди две-три години. Затова, че в закононарушението против един от най-великите синове на бъл(гарския) народ e взела участие Вътрешна македонска революционна организация приказват предсмъртните заявки на Протогеров, възпроизведени в спомените на Ефтим Спространов. Също по този начин безапелационните изказвания на Перо Шанданов и на Ангел Узунов, с които персонално съм приказвал и които нямат интерес да лъжат. Жалко е в действителност, че историята ще спомене като деен участник в покушението против доктор Генадиев Вътрешна македонска революционна организация, само че утешително е, че тази Вътрешна македонска революционна организация се лимитира единствено с личностите на Александров и Михайлов...
Против Никола бе издадена смъртна присъда от Протогеровци и Александровци през 1915 година във връзка отхвърли на Никола да отдръпна своя отчет... След убийството на Никола офицерската банда (РО-2 - б.а.) от убийци, отпред с Поркова, напуснали къщата на Колушева и с автомобил " Фиат " щ251 са отишли да гуляят на Панчарево заради успешно осъщественото ликвидиране на предателя. Когато Тодор Александров беше в най-голямата си мощ и колеше и бесеше, Ванчо Михайлов не бе излязъл на сцената...
ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 34
Из писмо на Спиро Василев Загоричанин до П. Карчев за мнението на Ив. Михайлов по убийството на доктор Н. Генадиев
София, 16 февруари 1963 година
Драги Пет. Карчев
Ти знаеш, че аз бех и още съм обожател на починалия доктор Никола Генадиев; аз пък зная, че ти беше един от доближените до него. Затова рекох да направя една " изповед ", защото към този момент минах 75-тех...
През 1941 година Арсов върви в Загреб при Иван Михайлов - " шефа " на Вътрешна македонска революционна организация. Като се върна от Загреб, сподели ми " доста здраве от Ванчо. " Той знаеше обаче, че аз познавам Ванчо, само че знаеше и това, че аз не прощавах на Вътрешна македонска революционна организация за убийството на Генадиев. Втори път Арсов върви в Загреб. Ставало дума отново за мене. Арсов му споделил: " Ванчо, Спиро е несклоняем и просто не дава дума да става за каквато и да е работа, тъй като той счита, че Организацията е палач на шефа му доктор Генадиев "... Като се върна Арсов от Загреб, ето що ми сподели: " Спиро, Ванчо призна, не отхвърли, че убийството на Генадиев е дело на Вътрешна македонска революционна организация и че и през днешния ден с нещо не могат да оправдаят това ликвидиране. " Точка...
Хр. Арсов умря през м. януари 1961 година На гроба му произнесох слово...
Тия няколко реда по отношение на убийството на Генадиев предавай без да ти мигне окото. Повтарям: Хр. Арсов беше доста почтен и честен човек.. Нямаше аргументи да приказва празни работи от такъво големо естество. Нито пък аз слагам в устата на Арсова фрази, които не е споделил. Кълна се в паметта му и в тая на моите родители, че предавам думите на Арсова в безспорна акуратност.
И още нещо. Ако Ив. Михайлов е жив, да се пита!
С доста почитание: С. Василев (Спиро Василев Загоричанин)
ЦДА, ф. 1866 к, оп. 2, а.е. 33
Д-р Никола Генадиев, " Между политиката и властта, заговорите и пандиза ", съставител Цочо Билярски, ИК " Синева ", 2002 година
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ