Допринесоха ли са централните банки за спада на инфлацията?
Сподели
Централните банкери, които са в основата на покачванията на лихвите през последните две години, осъществени за преодоляването на скока на цените, от няколко седмици са в центъра на спор, търсещ отговор на въпроса дали те в действителност са съдействали за забавянето на инфлацията, оповестява Франс прес.
Управителите на централните банки са хвалени от време на време в медиите поради това, че са на крачка от това да съумеят да завоюват „ облога “ против покачването на цените, само че също са и обект на съществени офанзиви.
„ Заслугата за постигнатия триумф не е нито на Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати, нито на централните банки в целия свят “, написа носителят на Нобел за стопанска система Джоузеф Стиглиц в списание „ Американ проспект “, представен от Българска телеграфна агенция.
Според левия икономист „ цените на колите, петрола, питателните артикули и други артикули не са се намалили с помощта на дейностите на УФР, а заради обстоятелството, че въпросът с дефицита им е бил решен най-малко отчасти. Те са били източник на инфлация, определяна от икономиста като краткотрайна “.
Според него повишаването на лихвите е неефективно, защото инфлацията е подбудена от разтърсвания в енергийния бранш и веригите за доставки – две рецесии, настъпили поради пандемията и войната в Украйна.
Повишението на лихвите не въздейства върху тези изключителни обстановки, само че оказва резултат, когато става дума за изстудяване на „ прегоряла “ стопанска система: по-високите лихви оскъпяват тегленето на заем за фирмите и семействата и ги приканват да харчат по-малко.
В последна сметка това стягане води до закъснение на стопанската система, което може да докара до криза, а инфлацията спада. Този път обаче стопанската система не е прегряла и все пак инфлацията е намаляла.
„ Това, което направиха сигурно вървеше в вярната посока, само че следствията бяха второстепенни “, показва пред Агенция Франс Прес Алън Блайндър, професор по стопанска система в американския университет „ Принстън “, който също посочи двата удара върху международната стопанска система като съществена причина за инфлацията.
„ Иронията е, че им се приписват повече заслуги, в сравнение с заслужават за намаляването на инфлацията, откакто бяха упреквани прекалено за това, че са оставили обстановката отвън надзор “, съобщи той при започване на енергийната рецесия през 2021 година
Дебатът за това от кое място потегля инфлационната рецесия продължава, като някои считат, че тя е била подхранвана главно от енергийната рецесия и проблемите с доставките, а други я обвързват с търсенето, материализирано от великодушната бюджетна поддръжка поради пандемията.
В този спор сред теоретиците на „ миналата “ инфлация, обвързвана с външни разтърсвания и поддръжниците на „ непрекъснатата “ инфлация, вторите упорстват, че без решителни дейности на централните банкери инфлацията би излязла отвън надзор.
Домакинствата и фирмите „ щяха да чакат, че инфлацията ще остане висока и ще се разпростре върху цялата стопанска система “, съобщи през декември Беноа Можон, който е отпред на икономическите изследвания в Банката за интернационалните разплащания (BRI).
Тогава служащите биха поискали „ още по-високи нараствания на заплатите “, сподели той, разяснявайки изследване на институцията, основана в Швейцария, чиито акционери са централни банкери.
Именно с помощта на твърдия звук на ръководителите, чиновниците са останали под надзор и по този начин е била избегната инфлационна серпантина, при която нарастванията на възнагражденията биха подхранили инфлацията. Подобна обстановка се следи през 70-те години на предишния век, настояват бранителите на централните банкери.
Кой тогава има право? Проучване на компанията „ Алианц трейд “ (Allianz Trade) сподели, че УФР е съдействала с 45 на 100 за забавянето на инфлацията, до момента в който останалата част произтича от нормализирането на индустриалните вериги по целия свят. Този процентен дял е сравним с този на другите съществени централни банки.
„ Можем да проучваме обстановката, като кажем, че целият свят има право “, удостовери пред Агенция Франс Прес Максим Дарме, създател на изследването. „ Можем обаче и да заявим, че тези, които мислят, че инфлацията е единствено преходна, пренебрегват изцяло въздействието на централните банки “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Централните банкери, които са в основата на покачванията на лихвите през последните две години, осъществени за преодоляването на скока на цените, от няколко седмици са в центъра на спор, търсещ отговор на въпроса дали те в действителност са съдействали за забавянето на инфлацията, оповестява Франс прес.
Управителите на централните банки са хвалени от време на време в медиите поради това, че са на крачка от това да съумеят да завоюват „ облога “ против покачването на цените, само че също са и обект на съществени офанзиви.
„ Заслугата за постигнатия триумф не е нито на Управлението за федерален запас (УФР) на Съединени американски щати, нито на централните банки в целия свят “, написа носителят на Нобел за стопанска система Джоузеф Стиглиц в списание „ Американ проспект “, представен от Българска телеграфна агенция.
Според левия икономист „ цените на колите, петрола, питателните артикули и други артикули не са се намалили с помощта на дейностите на УФР, а заради обстоятелството, че въпросът с дефицита им е бил решен най-малко отчасти. Те са били източник на инфлация, определяна от икономиста като краткотрайна “.
Според него повишаването на лихвите е неефективно, защото инфлацията е подбудена от разтърсвания в енергийния бранш и веригите за доставки – две рецесии, настъпили поради пандемията и войната в Украйна.
Повишението на лихвите не въздейства върху тези изключителни обстановки, само че оказва резултат, когато става дума за изстудяване на „ прегоряла “ стопанска система: по-високите лихви оскъпяват тегленето на заем за фирмите и семействата и ги приканват да харчат по-малко.
В последна сметка това стягане води до закъснение на стопанската система, което може да докара до криза, а инфлацията спада. Този път обаче стопанската система не е прегряла и все пак инфлацията е намаляла.
„ Това, което направиха сигурно вървеше в вярната посока, само че следствията бяха второстепенни “, показва пред Агенция Франс Прес Алън Блайндър, професор по стопанска система в американския университет „ Принстън “, който също посочи двата удара върху международната стопанска система като съществена причина за инфлацията.
„ Иронията е, че им се приписват повече заслуги, в сравнение с заслужават за намаляването на инфлацията, откакто бяха упреквани прекалено за това, че са оставили обстановката отвън надзор “, съобщи той при започване на енергийната рецесия през 2021 година
Дебатът за това от кое място потегля инфлационната рецесия продължава, като някои считат, че тя е била подхранвана главно от енергийната рецесия и проблемите с доставките, а други я обвързват с търсенето, материализирано от великодушната бюджетна поддръжка поради пандемията.
В този спор сред теоретиците на „ миналата “ инфлация, обвързвана с външни разтърсвания и поддръжниците на „ непрекъснатата “ инфлация, вторите упорстват, че без решителни дейности на централните банкери инфлацията би излязла отвън надзор.
Домакинствата и фирмите „ щяха да чакат, че инфлацията ще остане висока и ще се разпростре върху цялата стопанска система “, съобщи през декември Беноа Можон, който е отпред на икономическите изследвания в Банката за интернационалните разплащания (BRI).
Тогава служащите биха поискали „ още по-високи нараствания на заплатите “, сподели той, разяснявайки изследване на институцията, основана в Швейцария, чиито акционери са централни банкери.
Именно с помощта на твърдия звук на ръководителите, чиновниците са останали под надзор и по този начин е била избегната инфлационна серпантина, при която нарастванията на възнагражденията биха подхранили инфлацията. Подобна обстановка се следи през 70-те години на предишния век, настояват бранителите на централните банкери.
Кой тогава има право? Проучване на компанията „ Алианц трейд “ (Allianz Trade) сподели, че УФР е съдействала с 45 на 100 за забавянето на инфлацията, до момента в който останалата част произтича от нормализирането на индустриалните вериги по целия свят. Този процентен дял е сравним с този на другите съществени централни банки.
„ Можем да проучваме обстановката, като кажем, че целият свят има право “, удостовери пред Агенция Франс Прес Максим Дарме, създател на изследването. „ Можем обаче и да заявим, че тези, които мислят, че инфлацията е единствено преходна, пренебрегват изцяло въздействието на централните банки “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ