Умори ли се Китай от войната на Русия в Украйна?
Сподели
С настъпването на третата година от войната на Русия в Украйна, Китай се бори да резервира деликатния баланс на стратегическа двоякост, който Пекин води, като нито осъжда нахлуването на Москва, нито предлага открита военна поддръжка. Но тази позиция е подложена на тестване от растящите разноски, свързани с войната и последствията от нея, застрашаващи световните ползи на Китай.
На пръв взор Китай се обрисува като един от главните бенефициенти на войната. Пекин съумя да контракти съветска сила евтино и даде на Кремъл жизненоважен стопански избавителен пояс на фона на строгите западните наказания. Нещо повече, изчерпването на оръжейните ресурси на Съединени американски щати и НАТО накара някои да настояват, че една продължителна война може да даде на китайската войска стратегическо преимущество пред противниците, които топят от военните си арсенали в напъните си да поддържат Украйна. И въпреки всичко европейското превъоръжаване подтикнато от продължаващата война, може да съставлява доста предизвикателство за всевъзможни китайски военни упоритости.
Тази динамичност допуска, че една продължителна война в Европа може да не е в най-хубавия интерес за Пекин. Има от ден на ден признаци, че Китай може да стартира да охладнява към Русия. Неотдавнашните дипломатически старания на специфичния китайски делегат за Украйна Ли Хуей повдигнаха подозрения дали Пекин в действителност желае продължителна война, която прекатурва световния ред, от който той извлече голяма изгода.
Очакванията на Китай за бърза съветска победа, евентуално повлияни от срещите сред Путин и Си преди основни военни ескалации, разкриват модел на авансово координирана експанзия. Срещите им преди нахлуването в Украйна през 2022 година на Зимните олимпийски игри в Пекин и преди окупацията на Крим през 2014 година на Зимните олимпийски игри в Сочи допускат предстоящо подсилване на китайско-руските връзки. Тази обстановка повдига въпроси по отношение на резултатите, които Китай очакваше от тези нашествия, и които не се материализираха, както беше планувано и евентуално дадено от Путин.
Ако такива уверения са били направени, те не съумяха да плануват гневната опозиция на Украйна и решимостта на Запада да въоръжи и поддържа Киев. Това е надалеч от демонстрацията на мощ, която можеше да насърчи упоритостите на Китай към Тайван. Войната разкри Русия като западаща мощ, чийто военни качества не могат да се мерят с отбранителния хъс на Украйна.
Това неправилно пресмятане принуди Пекин да се бори с тъжната действителност. Вместо да показва по какъв начин една суперсила може елементарно да подчини по-малък комшия, войната разкри рисковете, разноските и капацитета от пагубни неверни калкулации.
Икономическите фактори също обтягат позицията на Китай. Въпреки че се възползва от съветския енергиен експорт, Пекин видя своите световни търговски ползи нарушени от наказания, разтърсвания във веригата на доставки, закани за маршрутите за мореплаване и неустойчивост на основни пазари. Мащабните офанзиви на Украйна против инфраструктурата на Русия и заканите за нуклеарни оръжия единствено ускоряват тези опасности.
Нещо повече, вторичните наказания против китайски компании, упрекнати в подкопаване съветските наказания, евентуално ще се разширят, до момента в който преносът през европейски пристанища и летища може да бъде занимателен. Такава тактичност на „ дългата ръка “ от страна на Запада предвещава още по-сурово отношение, в случай че Пекин намерено предприеме дейности против Тайван.
Последните признаци сочат, че Китай преизчислява позицията си. Първият диалог на Си с украинския президент Володимир Зеленски през април 2023 година бележи неочакван поврат, поради предстоящото елиминиране на Украйна съгласно проекта на Москва. Продължаващата роля на Пекин като най-големия покупател на украинско зърно по силата на зърнената договорка и даже след нейния провал подчертава прагматични търговски ползи на Китай.
Тези действителности стартират да оформят реториката и дейностите на Китай. Дипломатическата обиколка на Ли Хуей ускори апелите на Пекин за преустановяване на огъня и започването на договаряния – самопризнание, че войната се е отклонила от упования курс и към този момент не е в сходство с ползите на Китай.
Нещо повече, неотдавнашното съглашение на Русия за зърно на стойност 25 милиарда $ с Китай се обрисува не като удостоверение за единение, а като разобличаване за стратегическите паники на Москва. Този ход има за цел да ограничи каналите за експорт на зърно от Украйна за Китай, поставяйки под въпрос търговията сред Киев и неговия главен търговски сътрудник. Тази стъпка на Москва парадоксално разкрива по-дълбок план. Това алармира за желанието на Русия да притегли Пекин по-близо, в по-тесен съюз. Ако Русия се усеща принудена да подписа такива обезщетителни стопански съглашения с Китай, с цел да резервира благоразположението му, това опонира на облика на непосредствен, хладнокръвен съюз на взаимна поддръжка, който и двете страни се пробваха да покажат.
Разбира се, мощен контранатиск към момента свързва Пекин с Москва. Това са историческите връзки, идеологическата съпротива против хегемонията на Съединени американски щати и разширението на НАТО, както и опасенията по отношение на отчуждаването на Русия. Всичко това ще продължи да оформя курсът, който Китай ще поеме.
Но човешките, икономическите и стратегическите разноски от войната нарастват. С всяка ескалация Китай е заставен да се изправя против несъгласия сред риторичния си ангажимент към суверенитета и безмълвното си позволяване на нарушение на териториалната целокупност на Украйна от страна на Русия.
В последна сметка войната в Украйна сложи Китай пред безапелационен избор: да удвои напъните си да поддържа отслабената съветска страна или да преследва нова действителност, като се включи съществено в мирни договаряния за преустановяване на войната.
Продължителната война изложи Китай на нови закани от наказания, унищожи част от стопанската система му и изтощи запаси и боен потенциал от главния му сътрудник Русия. Въпреки че Пекин може да се стреми да трансформира Русия в предразположен, марионетен сътрудник, който да е напълно подвластен от Китай, поради глобите, това крие големи опасности от вторични наказания и загуба на интернационална известност. Като опция, Китай може да се облегне на фината дипломация като знак, че се е изморил от войната, която нанася повече вреди, в сравнение с да е в интерес на неговите ползи.
Разбира се, тези варианти не се изключват взаимно. Дори когато внимателно изследва пътя към войната, Пекин може в същото време да работи, с цел да обвърже отслабената Москва по-близо като васална страна. Но удължаването на войната за неопределен срок би било безплодно за Китай, изгаряйки излишно запаси както от него, по този начин и от бъдещия му зависещ сътрудник.
*Текстът е оповестен в „ „. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
С настъпването на третата година от войната на Русия в Украйна, Китай се бори да резервира деликатния баланс на стратегическа двоякост, който Пекин води, като нито осъжда нахлуването на Москва, нито предлага открита военна поддръжка. Но тази позиция е подложена на тестване от растящите разноски, свързани с войната и последствията от нея, застрашаващи световните ползи на Китай.
На пръв взор Китай се обрисува като един от главните бенефициенти на войната. Пекин съумя да контракти съветска сила евтино и даде на Кремъл жизненоважен стопански избавителен пояс на фона на строгите западните наказания. Нещо повече, изчерпването на оръжейните ресурси на Съединени американски щати и НАТО накара някои да настояват, че една продължителна война може да даде на китайската войска стратегическо преимущество пред противниците, които топят от военните си арсенали в напъните си да поддържат Украйна. И въпреки всичко европейското превъоръжаване подтикнато от продължаващата война, може да съставлява доста предизвикателство за всевъзможни китайски военни упоритости.
Тази динамичност допуска, че една продължителна война в Европа може да не е в най-хубавия интерес за Пекин. Има от ден на ден признаци, че Китай може да стартира да охладнява към Русия. Неотдавнашните дипломатически старания на специфичния китайски делегат за Украйна Ли Хуей повдигнаха подозрения дали Пекин в действителност желае продължителна война, която прекатурва световния ред, от който той извлече голяма изгода.
Очакванията на Китай за бърза съветска победа, евентуално повлияни от срещите сред Путин и Си преди основни военни ескалации, разкриват модел на авансово координирана експанзия. Срещите им преди нахлуването в Украйна през 2022 година на Зимните олимпийски игри в Пекин и преди окупацията на Крим през 2014 година на Зимните олимпийски игри в Сочи допускат предстоящо подсилване на китайско-руските връзки. Тази обстановка повдига въпроси по отношение на резултатите, които Китай очакваше от тези нашествия, и които не се материализираха, както беше планувано и евентуално дадено от Путин.
Ако такива уверения са били направени, те не съумяха да плануват гневната опозиция на Украйна и решимостта на Запада да въоръжи и поддържа Киев. Това е надалеч от демонстрацията на мощ, която можеше да насърчи упоритостите на Китай към Тайван. Войната разкри Русия като западаща мощ, чийто военни качества не могат да се мерят с отбранителния хъс на Украйна.
Това неправилно пресмятане принуди Пекин да се бори с тъжната действителност. Вместо да показва по какъв начин една суперсила може елементарно да подчини по-малък комшия, войната разкри рисковете, разноските и капацитета от пагубни неверни калкулации.
Икономическите фактори също обтягат позицията на Китай. Въпреки че се възползва от съветския енергиен експорт, Пекин видя своите световни търговски ползи нарушени от наказания, разтърсвания във веригата на доставки, закани за маршрутите за мореплаване и неустойчивост на основни пазари. Мащабните офанзиви на Украйна против инфраструктурата на Русия и заканите за нуклеарни оръжия единствено ускоряват тези опасности.
Нещо повече, вторичните наказания против китайски компании, упрекнати в подкопаване съветските наказания, евентуално ще се разширят, до момента в който преносът през европейски пристанища и летища може да бъде занимателен. Такава тактичност на „ дългата ръка “ от страна на Запада предвещава още по-сурово отношение, в случай че Пекин намерено предприеме дейности против Тайван.
Последните признаци сочат, че Китай преизчислява позицията си. Първият диалог на Си с украинския президент Володимир Зеленски през април 2023 година бележи неочакван поврат, поради предстоящото елиминиране на Украйна съгласно проекта на Москва. Продължаващата роля на Пекин като най-големия покупател на украинско зърно по силата на зърнената договорка и даже след нейния провал подчертава прагматични търговски ползи на Китай.
Тези действителности стартират да оформят реториката и дейностите на Китай. Дипломатическата обиколка на Ли Хуей ускори апелите на Пекин за преустановяване на огъня и започването на договаряния – самопризнание, че войната се е отклонила от упования курс и към този момент не е в сходство с ползите на Китай.
Нещо повече, неотдавнашното съглашение на Русия за зърно на стойност 25 милиарда $ с Китай се обрисува не като удостоверение за единение, а като разобличаване за стратегическите паники на Москва. Този ход има за цел да ограничи каналите за експорт на зърно от Украйна за Китай, поставяйки под въпрос търговията сред Киев и неговия главен търговски сътрудник. Тази стъпка на Москва парадоксално разкрива по-дълбок план. Това алармира за желанието на Русия да притегли Пекин по-близо, в по-тесен съюз. Ако Русия се усеща принудена да подписа такива обезщетителни стопански съглашения с Китай, с цел да резервира благоразположението му, това опонира на облика на непосредствен, хладнокръвен съюз на взаимна поддръжка, който и двете страни се пробваха да покажат.
Разбира се, мощен контранатиск към момента свързва Пекин с Москва. Това са историческите връзки, идеологическата съпротива против хегемонията на Съединени американски щати и разширението на НАТО, както и опасенията по отношение на отчуждаването на Русия. Всичко това ще продължи да оформя курсът, който Китай ще поеме.
Но човешките, икономическите и стратегическите разноски от войната нарастват. С всяка ескалация Китай е заставен да се изправя против несъгласия сред риторичния си ангажимент към суверенитета и безмълвното си позволяване на нарушение на териториалната целокупност на Украйна от страна на Русия.
В последна сметка войната в Украйна сложи Китай пред безапелационен избор: да удвои напъните си да поддържа отслабената съветска страна или да преследва нова действителност, като се включи съществено в мирни договаряния за преустановяване на войната.
Продължителната война изложи Китай на нови закани от наказания, унищожи част от стопанската система му и изтощи запаси и боен потенциал от главния му сътрудник Русия. Въпреки че Пекин може да се стреми да трансформира Русия в предразположен, марионетен сътрудник, който да е напълно подвластен от Китай, поради глобите, това крие големи опасности от вторични наказания и загуба на интернационална известност. Като опция, Китай може да се облегне на фината дипломация като знак, че се е изморил от войната, която нанася повече вреди, в сравнение с да е в интерес на неговите ползи.
Разбира се, тези варианти не се изключват взаимно. Дори когато внимателно изследва пътя към войната, Пекин може в същото време да работи, с цел да обвърже отслабената Москва по-близо като васална страна. Но удължаването на войната за неопределен срок би било безплодно за Китай, изгаряйки излишно запаси както от него, по този начин и от бъдещия му зависещ сътрудник.
*Текстът е оповестен в „ „. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ