Пачки и пудели: един предизборен скандал не е достатъчен
Сподели
Отвратени, гневни, изплашени? Какво изпитваме, откакто за шести път в последните 3 години България отива на избори, които ни костват над 800 милиона лв., в това число идните на 9 юни.
Срещу търпението, вярата и упованието за по-добра държавност получихме неизгодна за страната 13-годишна газова договорка за 3,9 милиарда лв., незавършена правосъдна промяна, 67,2 км главно ремонтирани пътища за 2023 година от плануваните 3000 км.
Също по този начин по-високи пенсии за 2,04 милиона пенсионери, без промяна на пенсионната система, а сърдечно болните – по-евтини медикаменти. Към тeзи сметки се прибавят милионите левове, изплатени на вълните нова администрация, която идва и си отива през няколко месеца – министри, заместник-министри, шефове на организации и дирекции, политически съветници, пиари.
Кое не е по този начин?
Със сигурност ще има още вести, които служебното държавно управление на Димитър Главчев с ненаситност ще заяви, а прокуратурата ще ни омерзи с нови кавги. Но не беше ли същото и преди? Прокуратурата не се е трансформирала от времето на основния прокурор Иван Татарчев.
Служебното държавно управление се държи тъкмо като служебните държавни управления в последните 3 години – като постоянно. А Министерство на вътрешните работи и службите обичайно обслужват мощните на деня, вместо да служат на жителите.
Гражданите пък са ядосани и отвратени от фотосите с пачките евро и клетия почтен пудел, само че не и от обстоятелството, че мозъкът на проведената незаконна група за контрабанда – Паскал, се е измъкнал без драскотина от българското правораздаване, по този начин както се измъкна и кокаиновият крал Брендо, и други преди тях.
Гражданите са привикнали с приключването на мозъци от България, по един или различен метод. За първи път им е обаче да видят основен секретар на Министерство на вътрешните работи във фотосесия “Бит и психика на българския служител на реда ”.
И въпреки сборищата на магистрати с дилърите на въздействие в правосъдната власт в затворени клубове и заведения за хранене да са доста по-срамни и безобразни феномени, жителите би трябвало да употребяват въображението си, с цел да си показват протичащото се.
А в аферата “Митници ” визуализацията се оказа въздействащият детайл – всичко им е като нарисувано. В случаите с “Пепи Еврото ” и “Нотариуса ” има прекалено много настоящи лица, прекалено много детайлности, прекалено много разкази се преплитат – и публиката изтървава нишката.
Разочарование, яд и боязън
В идващите два месеца жителите ще бъдат наричани гласоподаватели и едни политически сили ще желаят да ги разгневят, а други да ги отвратят. Първите – с цел да ги подбуден да гласоподават, вторите – с цел да не го създадат. Третата група, която сигурно ще отиде до урните, е на хората, които биват следени и плашени – и от тях ще се възползват множеството партии, които се явяват на избори.
Данни от скорошно проучване на “Маркет Линкс ” демонстрират, че 46% от българите са разочаровани от политическата обстановка у нас, 18% са гневни от политическата обстановка в страната, а 14% са тревожни. Това е оценката на интервюираните на въпроса какви страсти изпитват, свързани с политическата обстановка. По-малко от половината – 41%, са декларирали, че ще гласоподават.
Публикувано в ScienceDirect проучване на трима учени от Оксфорд и Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих, озаглавено Fear-anger contests: Governmental and populist politics of emotion, изследва тезата, че “в конкуренцията за медийно внимание и за сърцата и мозъците на жителите популистите са склонни да следват политика на яд, а политиците от властта – политика на боязън ”.
Но популизмът е в положение да комбинира и двете. В свят, разтърсван от поредност рецесии в последните години – Ковид пандемия, високи енергийни цени, мощен мигрантски напън, войни, сходно разделяне на страстите надвишава политиката на идеологическото опълчване “ляво ” – “дясно ”. Хората от ден на ден се опасяват от пораждане на неконтролируеми условия, изпитват неустановеност. Докато “гневът е придружен и от възприятието, че човек има някакъв потенциал да се оправи със обстановката ”, която възприема като несправедлива.
Битка или бягство
Разочарованието и гневът се обрисуват като доминанти в предизборната акция в България, за която няма подозрения, че стартира надалеч преди формалния ѝ старт на 9 май. За да се поддържа висока температурата им, актуалният скандал със фотосите няма да е задоволителен, приготвят се още. Какво би могло да им се опълчи – други кавги? Политиката замязя на панаирджийско влакче на ужасите и популистите възобновяват боята върху слогана “народът против корумпирания хайлайф ”.
Политиците ще се опитат да си играят с тези страсти в опит да предпоставят резултатите от идните избори – и да активизират до дъно твърдите си ядра. Предизборните обещания от дълго време не работят, нито пък слоганите от митингите през лятото на 2020 година Известно е, че гневът и страхът задействат надълбоко вкоренените модели на човешко държание – борба или бягство. Разочарованите български жители нямат сила нито за едното, нито за другото.
Текстът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Отвратени, гневни, изплашени? Какво изпитваме, откакто за шести път в последните 3 години България отива на избори, които ни костват над 800 милиона лв., в това число идните на 9 юни.
Срещу търпението, вярата и упованието за по-добра държавност получихме неизгодна за страната 13-годишна газова договорка за 3,9 милиарда лв., незавършена правосъдна промяна, 67,2 км главно ремонтирани пътища за 2023 година от плануваните 3000 км.
Също по този начин по-високи пенсии за 2,04 милиона пенсионери, без промяна на пенсионната система, а сърдечно болните – по-евтини медикаменти. Към тeзи сметки се прибавят милионите левове, изплатени на вълните нова администрация, която идва и си отива през няколко месеца – министри, заместник-министри, шефове на организации и дирекции, политически съветници, пиари.
Кое не е по този начин?
Със сигурност ще има още вести, които служебното държавно управление на Димитър Главчев с ненаситност ще заяви, а прокуратурата ще ни омерзи с нови кавги. Но не беше ли същото и преди? Прокуратурата не се е трансформирала от времето на основния прокурор Иван Татарчев.
Служебното държавно управление се държи тъкмо като служебните държавни управления в последните 3 години – като постоянно. А Министерство на вътрешните работи и службите обичайно обслужват мощните на деня, вместо да служат на жителите.
Гражданите пък са ядосани и отвратени от фотосите с пачките евро и клетия почтен пудел, само че не и от обстоятелството, че мозъкът на проведената незаконна група за контрабанда – Паскал, се е измъкнал без драскотина от българското правораздаване, по този начин както се измъкна и кокаиновият крал Брендо, и други преди тях.
Гражданите са привикнали с приключването на мозъци от България, по един или различен метод. За първи път им е обаче да видят основен секретар на Министерство на вътрешните работи във фотосесия “Бит и психика на българския служител на реда ”.
И въпреки сборищата на магистрати с дилърите на въздействие в правосъдната власт в затворени клубове и заведения за хранене да са доста по-срамни и безобразни феномени, жителите би трябвало да употребяват въображението си, с цел да си показват протичащото се.
А в аферата “Митници ” визуализацията се оказа въздействащият детайл – всичко им е като нарисувано. В случаите с “Пепи Еврото ” и “Нотариуса ” има прекалено много настоящи лица, прекалено много детайлности, прекалено много разкази се преплитат – и публиката изтървава нишката.
Разочарование, яд и боязън
В идващите два месеца жителите ще бъдат наричани гласоподаватели и едни политически сили ще желаят да ги разгневят, а други да ги отвратят. Първите – с цел да ги подбуден да гласоподават, вторите – с цел да не го създадат. Третата група, която сигурно ще отиде до урните, е на хората, които биват следени и плашени – и от тях ще се възползват множеството партии, които се явяват на избори.
Данни от скорошно проучване на “Маркет Линкс ” демонстрират, че 46% от българите са разочаровани от политическата обстановка у нас, 18% са гневни от политическата обстановка в страната, а 14% са тревожни. Това е оценката на интервюираните на въпроса какви страсти изпитват, свързани с политическата обстановка. По-малко от половината – 41%, са декларирали, че ще гласоподават.
Публикувано в ScienceDirect проучване на трима учени от Оксфорд и Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих, озаглавено Fear-anger contests: Governmental and populist politics of emotion, изследва тезата, че “в конкуренцията за медийно внимание и за сърцата и мозъците на жителите популистите са склонни да следват политика на яд, а политиците от властта – политика на боязън ”.
Но популизмът е в положение да комбинира и двете. В свят, разтърсван от поредност рецесии в последните години – Ковид пандемия, високи енергийни цени, мощен мигрантски напън, войни, сходно разделяне на страстите надвишава политиката на идеологическото опълчване “ляво ” – “дясно ”. Хората от ден на ден се опасяват от пораждане на неконтролируеми условия, изпитват неустановеност. Докато “гневът е придружен и от възприятието, че човек има някакъв потенциал да се оправи със обстановката ”, която възприема като несправедлива.
Битка или бягство
Разочарованието и гневът се обрисуват като доминанти в предизборната акция в България, за която няма подозрения, че стартира надалеч преди формалния ѝ старт на 9 май. За да се поддържа висока температурата им, актуалният скандал със фотосите няма да е задоволителен, приготвят се още. Какво би могло да им се опълчи – други кавги? Политиката замязя на панаирджийско влакче на ужасите и популистите възобновяват боята върху слогана “народът против корумпирания хайлайф ”.
Политиците ще се опитат да си играят с тези страсти в опит да предпоставят резултатите от идните избори – и да активизират до дъно твърдите си ядра. Предизборните обещания от дълго време не работят, нито пък слоганите от митингите през лятото на 2020 година Известно е, че гневът и страхът задействат надълбоко вкоренените модели на човешко държание – борба или бягство. Разочарованите български жители нямат сила нито за едното, нито за другото.
Текстът е оповестен в.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ