Държавният бюджет за 2024 г. влиза на първо четене в пленарната зала
Сподели
На изключително съвещание от 13:00 часа Народното събрание ще разиска на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 година
Правителството залага бюджет с недостиг от 3 на 100 – 6,2 милиарда лева през 2024 година Предвидените доходи за следващата година са 75,1 милиарда лв. или 36,5 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП), а разноските – 81,3 милиарда лв. или 39,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Догодина прогнозата на ведомството е растежът на стопанската система да се увеличи до 3,2 на 100 спрямо 1,8 на 100 за 2023 година През 2024 година се чака инфлацията да се намали доста до 4,8 на 100 при 9,1 на 100 през 2023 година, като в средносрочен проект да се забавя и трайно да остане ниска.
Очаква се безработицата също да понижава гладко и от 4,2 на 100 през 2023 година да стане 4 на 100 през 2024 година
Динамиката на приходите от труд ще остане висока и през 2024 година (11,2 на сто) паралелно с предстоящото ускорение на растежа на действителната продуктивност.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2024 година, е до 11,7 милиарда лева, съгласно обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година Предвижда се оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48 милиарда лева (23,3 на 100 от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8 на 100 от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3 на 100 от БВП). Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2024 година е заложено да остане неизменен по отношение на този в Закона за държавния бюджет за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Миналата седмица депутатите одобриха на второ четене част от пакета данъчни закони. Гласувани бяха промени в Закона за счетоводството, в закона за акцизите, за налога върху приходите на физическите лица и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Бюджетът е изчислен при параметри, които покриват критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната като се изключи инфлацията. Неведнъж от ръководещите са изразявали вяра, че страната ни ще успее да извърши и този индикатор, а отговорът дали целевата дата 1 януари 2025 година за въвеждане на еврото е постижима ще бъде даден през юни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
На изключително съвещание от 13:00 часа Народното събрание ще разиска на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 година
Правителството залага бюджет с недостиг от 3 на 100 – 6,2 милиарда лева през 2024 година Предвидените доходи за следващата година са 75,1 милиарда лв. или 36,5 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП), а разноските – 81,3 милиарда лв. или 39,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Догодина прогнозата на ведомството е растежът на стопанската система да се увеличи до 3,2 на 100 спрямо 1,8 на 100 за 2023 година През 2024 година се чака инфлацията да се намали доста до 4,8 на 100 при 9,1 на 100 през 2023 година, като в средносрочен проект да се забавя и трайно да остане ниска.
Очаква се безработицата също да понижава гладко и от 4,2 на 100 през 2023 година да стане 4 на 100 през 2024 година
Динамиката на приходите от труд ще остане висока и през 2024 година (11,2 на сто) паралелно с предстоящото ускорение на растежа на действителната продуктивност.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2024 година, е до 11,7 милиарда лева, съгласно обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2024-2026 година Предвижда се оптималният размер на държавния дълг към края на 2024 година да не надвишава 48 милиарда лева (23,3 на 100 от БВП), а в края на 2025 година и 2026 година да доближи надлежно до 56,2 милиарда лева (25,8 на 100 от БВП) и 65,6 милиарда лева (28,3 на 100 от БВП). Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2024 година е заложено да остане неизменен по отношение на този в Закона за държавния бюджет за 2023 година в размер на 4,5 милиарда лева
Миналата седмица депутатите одобриха на второ четене част от пакета данъчни закони. Гласувани бяха промени в Закона за счетоводството, в закона за акцизите, за налога върху приходите на физическите лица и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Бюджетът е изчислен при параметри, които покриват критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната като се изключи инфлацията. Неведнъж от ръководещите са изразявали вяра, че страната ни ще успее да извърши и този индикатор, а отговорът дали целевата дата 1 януари 2025 година за въвеждане на еврото е постижима ще бъде даден през юни.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ