Калоян Стайков за ДЕБАТИ: Отлагането за излизане на битовите потребители на ток на борсата е политическо решение
Сподели
Калоян Стайков е основен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 година Преди това, в продължение на 10 години е различим анализатор от експертната конструкция на Института за пазарна стопанска система, където се занимава с разбори в областта на обществените финанси, енергетиката, бизнес средата, опазването на здравето. Преди да се причисли към екипа на ИПИ, работи като икономист в Центъра за икономическо развиване. Той е част от група специалисти и икономисти, които от години упорстват за усилване на конкуренцията в енергетиката до цялостната ѝ либерализация. Автор е на редица изявления и разбори в тази посока, измежду които: „ Интегриране на производителите на електрическа енергия с дълготрайни контракти на пазара ” и „ Регулаторна политика в бранш „ Електроенергетика ” през 2013 – противоречаща на нормативната уредба и на здравия разсъдък ”. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 година книга „ Анатомия на рецесията ”, в която преглежда развиването на обществените финанси по време на и след икономическата рецесия. През 2017 година е част от авторския колектив, подготвил книгата „ Плосък налог в България: предистория, въвеждане и резултати ”, в която преглежда политиката в областта на корпоративното данъчно облагане. През последните години взе участие в правенето и представянето на годишния „ Алтернативен държавен бюджет ” на ИПИ.
Той е член и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Магистър по Икономика и ръководство в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги и има бакалавърска степен по интернационална стопанска система и бизнес със специализация финанси от Амстердамския университет, Холандия.
– Г-н Стайков, в четвъртък Народното събрание задължи финансовия министър да запълни недостига във Фонда за сигурност в електроенергийната система. Има ли незабавна нужда за попълване на фонда?
– Тук има два въпроса. Първият е: Има ли в действителност проблем във Фонда, а вторият – по какъв начин се взема самото решение?
Отговорът на първия въпрос е: Да, има проблем във Фонда, тъй като той не разполага с ликвидни средства, с които да покрие настоящите си отговорности. Тези отговорности са свързани с изплащането на преференциални цени на ВЕИ производители и такива с високоефективно комбинирано произвеждане, както и дълготрайния контракт на Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес Марица Изток I “.
Защо се стигна до този недостиг? Защото бюджетът на Фонда е сметнат при много по-оптимистични прогнози, които още предходната есен беше ясно, че няма да се осъществен.
Тоест, в границите на бюджетната процедура трябваше да се направи промяна за бюджета на Фонда, само че това не се случи. Бюджетът беше признат във типа, в който беше препоръчан от Министерството на финансите. Февруари месец тази година Министерският съвет още веднъж гласоподава същия бюджет.
Причината за казуса идва от това, че цените на квотите за въглеродни излъчвания понижиха доста, а приходите на Фонда са планувани при много по-високи равнища. Другият проблем са цените на електрическата сила на борсата, надлежно петпроцентния налог върху приходите на производителите, които са вторият приходоизточник за Фонда. Това значи, че приходите са незадоволителни и трябваше да се направи промяна, до момента в който беше време.
Вторият въпрос е обвързван с това по какъв начин се прави тази промяна. Парламентът взе решение, с което задължава финансовия министър да направи промяна в бюджетната политика, което е отвън пълномощията на Народното събрание.
Парламентът преглежда, променя и приема държавния бюджет, само че това е в границите на бюджетната процедура. Изпълнението на този бюджет се пада напълно на изпълнителната власт, а Народното събрание няма пълномощия да се меси там.
Тоест, имаме следващо противоконституционно решение, с което Народното събрание нарушава разделянето на управляващите и надлежно пълномощията, с които те разполагат. Това се трансформира в общоприета процедура от 2021 година насам.
Все си мислех, че като приключим с рецесиите, тази процедура ще бъде прекъсната, само че по този начин и не се случи.
– За по-широката аудитория, която не е изкушена от тематиката, можем ли да разбираем по какъв начин съществуването или неналичието на средства във Фонда, ще се отрази на крайния консуматор на електрическа енергия? Защото през вчерашния ден в част от дебатите беше наранена и тази тематика – при излизане на свободния пазар битовите клиенти няма да бъдат предпазени, в случай че Фондът не е напълнен.
– Тук още веднъж са смесени два обособени въпроса.
Първият е обвързван с така наречен излизане на семействата на свободния пазар. Реално такова няма да има до края на 2025 година Те ще продължат да купуват електрическа сила по контролирани цени от юли месец.
Промяната от юли 2024 година е следната – крайните доставчици да стартират да купуват електрическата сила за семействата по свободно контрактувани цени, вместо по контролирани цени от НЕК, както беше до момента. След като я закупят по свободно контрактувани цени, ще я продават на семействата по контролирани цени.
Всъщност огромната смяна е при тях, тъй като от една страна имат непредвидими разноски, защото цените на борсата се трансформират, а от другата страна имат закрепен доход, който може да е по-нисък или по-висок от разхода, който са създали.
Именно това е огромният въпрос – по какъв начин тъкмо ще се уреди този развой, какви ще са отговорностите и функциите на другите страни, по какъв начин тъкмо ще се случат тези заплащания, тъй че крайните доставчици да имат опция да си извършват лицензионната активност, тъй като, като останат без пари, няма по какъв начин да купят електрическата сила.
Другият въпрос, който е обвързван с възможното повишаване на разноските за семействата, това е дефицитът във Фонда, за който говорихме към този момент. Споменах за двата огромни приходоизточника: приходите от квоти и петпроцентният налог върху приходите на производителите, които се внасят във Фонда.
Третият е така наречен цена обвързване към обществото, която от две години е нула. Ако Фондът изпитва дефицит на средства и надлежно има нужда от промяна на тази трета съставния елемент, надлежно тя още веднъж ще се появи във фактурите за семействата и това може да съставлява някакво нарастване на техния разход.
Макар че на този стадий е малко мъчно да се вършат прогнози по какъв начин тъкмо би изглеждала фактурата и надлежно разноските на семействата, тъй като виждаме, че цените на борсата понижават и следва да забележим какво решение ще вземе Министерски съвет за базовата стойност и оттова нататък по какъв начин тъкмо ще наподобява компенсацията, която Комисията за енергийно и водно контролиране би трябвало да одобри.
Това са към момента огромни въпросителни, защото този развой не е организиран. Имаме законодателна смяна, само че към момента нямаме ясна рамка, която урежда процеса.
Там е големият риск, тъй като безусловно от през днешния ден за на следващия ден се прави колосална смяна при работата с крайните доставчици, чиято цялостна активност продължава да бъде контролирана, само че се вкарва пазарен риск, обвързван с покупката на електрическа енергия от пазара и спомагателен ликвиден риск поради голямото разминаване във времето сред разноските за покупка на сила и заплащанията от клиентите. Този пазарен риск към момента няма по какъв начин да го ръководят, тъй като активността им е контролирана и към момента страната не е измислила някакъв механизъм, по който да се подсигурява, че това няма да заплаши тяхната активност.
Така че, в случай че държавното управление покрие недостига във Фонда, надлежно не можем да чакаме някакво съществено нарастване на разноските за семействата. Обаче, в случай че този недостиг се резервира, тогава безусловно можем да гадаем какво решение би взела КЕВР и оттова вероятно да вършим някакви прогнози за техните разноски.
Тук има различен огромен проблем, който е обвързван с работата на всички държавни институции, и той е, че при предстоящата в действителност огромна смяна на пазара на електрическа енергия, няма никаква информация и никаква бистрота или акция, с цел да се изясни какво тъкмо се случва. И по тази причина всички гадаят, хвърлят се милиарди дефицити и десетки проценти нарастване на разноските за семействата, само че в последна сметка всичко е нечиста сделка.
– Появи се и предложение за евакуиране на датата за излизане на битовите консуматори на свободния пазар за по-късен интервал. Трябва ли това да се случи?
– Това е напълно политическо решение. Целият проблем, който дискутираме сега, идва от това, че защото предходната година държавното управление трябваше да бърза, бяха признати законодателни промени без да е ясно по какъв начин ще работи пазарът след тях.
Бързаше се, тъй като държавното управление се опитваше да навакса изоставането на всички промени, за които е поело ангажимент по Плана за възобновяване и резистентност, с цел да може най-сетне да получи едно заплащане, чийто краен период беше края на 2022 година. Това не се случи предходната година и значително можем да кажем, че бързането и актуалният проблем се оказаха безсмислени, откакто не завършихме цялата процедура, надлежно – не получихме заплащането.
От тази позиция, в случай че държавното управление или Народното събрание в тази ситуация, реши да отсрочи тази дата за по-нататък, това значи, че отново няма да получим второто заплащане, което основава един голям абсурд: бързахме предходната година поради заплащането, а в този момент ще отложим датата, тъй че изобщо да не можем да го получим.
Така че не чакам да има отсрочване на тази дата. По-скоро се надявам всички държавни институции – Народното събрание, министерството на финансите, Фондът, регулаторът, борсата – да седнат на една маса с пазарните участници и да измислят по какъв начин може да работи този модел.
Тъй като има доста разнообразни разновидности и доста ограничения, които могат да се вземат.
Просто би трябвало да се избере този комплекс от ограничения, който е най-благоприятен за постигане на задачите, които сме си сложили.
За страдание, последните няколко месеца са безусловно изгубено време, тъй като няма придвижване, само че ненапълно ги разбирам, тъй като още с приемането на закона народните представители дадоха поръчка, че той в действителност ще се промени в идващите месеци.
Такава смяна нямаше и в този момент би трябвало да наваксаме изгубеното време, което ще стане доста мъчно и съгласно мен ще търсим решение на дефектите в придвижване, което е допустимо най-лошият вероятен вид.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Калоян Стайков е основен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 година Преди това, в продължение на 10 години е различим анализатор от експертната конструкция на Института за пазарна стопанска система, където се занимава с разбори в областта на обществените финанси, енергетиката, бизнес средата, опазването на здравето. Преди да се причисли към екипа на ИПИ, работи като икономист в Центъра за икономическо развиване. Той е част от група специалисти и икономисти, които от години упорстват за усилване на конкуренцията в енергетиката до цялостната ѝ либерализация. Автор е на редица изявления и разбори в тази посока, измежду които: „ Интегриране на производителите на електрическа енергия с дълготрайни контракти на пазара ” и „ Регулаторна политика в бранш „ Електроенергетика ” през 2013 – противоречаща на нормативната уредба и на здравия разсъдък ”. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 година книга „ Анатомия на рецесията ”, в която преглежда развиването на обществените финанси по време на и след икономическата рецесия. През 2017 година е част от авторския колектив, подготвил книгата „ Плосък налог в България: предистория, въвеждане и резултати ”, в която преглежда политиката в областта на корпоративното данъчно облагане. През последните години взе участие в правенето и представянето на годишния „ Алтернативен държавен бюджет ” на ИПИ.
Той е член и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Магистър по Икономика и ръководство в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги и има бакалавърска степен по интернационална стопанска система и бизнес със специализация финанси от Амстердамския университет, Холандия.
– Г-н Стайков, в четвъртък Народното събрание задължи финансовия министър да запълни недостига във Фонда за сигурност в електроенергийната система. Има ли незабавна нужда за попълване на фонда?
– Тук има два въпроса. Първият е: Има ли в действителност проблем във Фонда, а вторият – по какъв начин се взема самото решение?
Отговорът на първия въпрос е: Да, има проблем във Фонда, тъй като той не разполага с ликвидни средства, с които да покрие настоящите си отговорности. Тези отговорности са свързани с изплащането на преференциални цени на ВЕИ производители и такива с високоефективно комбинирано произвеждане, както и дълготрайния контракт на Топлоелектрическа централа „ Ей И Ес Марица Изток I “.
Защо се стигна до този недостиг? Защото бюджетът на Фонда е сметнат при много по-оптимистични прогнози, които още предходната есен беше ясно, че няма да се осъществен.
Тоест, в границите на бюджетната процедура трябваше да се направи промяна за бюджета на Фонда, само че това не се случи. Бюджетът беше признат във типа, в който беше препоръчан от Министерството на финансите. Февруари месец тази година Министерският съвет още веднъж гласоподава същия бюджет.
Причината за казуса идва от това, че цените на квотите за въглеродни излъчвания понижиха доста, а приходите на Фонда са планувани при много по-високи равнища. Другият проблем са цените на електрическата сила на борсата, надлежно петпроцентния налог върху приходите на производителите, които са вторият приходоизточник за Фонда. Това значи, че приходите са незадоволителни и трябваше да се направи промяна, до момента в който беше време.
Вторият въпрос е обвързван с това по какъв начин се прави тази промяна. Парламентът взе решение, с което задължава финансовия министър да направи промяна в бюджетната политика, което е отвън пълномощията на Народното събрание.
Парламентът преглежда, променя и приема държавния бюджет, само че това е в границите на бюджетната процедура. Изпълнението на този бюджет се пада напълно на изпълнителната власт, а Народното събрание няма пълномощия да се меси там.
Тоест, имаме следващо противоконституционно решение, с което Народното събрание нарушава разделянето на управляващите и надлежно пълномощията, с които те разполагат. Това се трансформира в общоприета процедура от 2021 година насам.
Все си мислех, че като приключим с рецесиите, тази процедура ще бъде прекъсната, само че по този начин и не се случи.
– За по-широката аудитория, която не е изкушена от тематиката, можем ли да разбираем по какъв начин съществуването или неналичието на средства във Фонда, ще се отрази на крайния консуматор на електрическа енергия? Защото през вчерашния ден в част от дебатите беше наранена и тази тематика – при излизане на свободния пазар битовите клиенти няма да бъдат предпазени, в случай че Фондът не е напълнен.
– Тук още веднъж са смесени два обособени въпроса.
Първият е обвързван с така наречен излизане на семействата на свободния пазар. Реално такова няма да има до края на 2025 година Те ще продължат да купуват електрическа сила по контролирани цени от юли месец.
Промяната от юли 2024 година е следната – крайните доставчици да стартират да купуват електрическата сила за семействата по свободно контрактувани цени, вместо по контролирани цени от НЕК, както беше до момента. След като я закупят по свободно контрактувани цени, ще я продават на семействата по контролирани цени.
Всъщност огромната смяна е при тях, тъй като от една страна имат непредвидими разноски, защото цените на борсата се трансформират, а от другата страна имат закрепен доход, който може да е по-нисък или по-висок от разхода, който са създали.
Именно това е огромният въпрос – по какъв начин тъкмо ще се уреди този развой, какви ще са отговорностите и функциите на другите страни, по какъв начин тъкмо ще се случат тези заплащания, тъй че крайните доставчици да имат опция да си извършват лицензионната активност, тъй като, като останат без пари, няма по какъв начин да купят електрическата сила.
Другият въпрос, който е обвързван с възможното повишаване на разноските за семействата, това е дефицитът във Фонда, за който говорихме към този момент. Споменах за двата огромни приходоизточника: приходите от квоти и петпроцентният налог върху приходите на производителите, които се внасят във Фонда.
Третият е така наречен цена обвързване към обществото, която от две години е нула. Ако Фондът изпитва дефицит на средства и надлежно има нужда от промяна на тази трета съставния елемент, надлежно тя още веднъж ще се появи във фактурите за семействата и това може да съставлява някакво нарастване на техния разход.
Макар че на този стадий е малко мъчно да се вършат прогнози по какъв начин тъкмо би изглеждала фактурата и надлежно разноските на семействата, тъй като виждаме, че цените на борсата понижават и следва да забележим какво решение ще вземе Министерски съвет за базовата стойност и оттова нататък по какъв начин тъкмо ще наподобява компенсацията, която Комисията за енергийно и водно контролиране би трябвало да одобри.
Това са към момента огромни въпросителни, защото този развой не е организиран. Имаме законодателна смяна, само че към момента нямаме ясна рамка, която урежда процеса.
Там е големият риск, тъй като безусловно от през днешния ден за на следващия ден се прави колосална смяна при работата с крайните доставчици, чиято цялостна активност продължава да бъде контролирана, само че се вкарва пазарен риск, обвързван с покупката на електрическа енергия от пазара и спомагателен ликвиден риск поради голямото разминаване във времето сред разноските за покупка на сила и заплащанията от клиентите. Този пазарен риск към момента няма по какъв начин да го ръководят, тъй като активността им е контролирана и към момента страната не е измислила някакъв механизъм, по който да се подсигурява, че това няма да заплаши тяхната активност.
Така че, в случай че държавното управление покрие недостига във Фонда, надлежно не можем да чакаме някакво съществено нарастване на разноските за семействата. Обаче, в случай че този недостиг се резервира, тогава безусловно можем да гадаем какво решение би взела КЕВР и оттова вероятно да вършим някакви прогнози за техните разноски.
Тук има различен огромен проблем, който е обвързван с работата на всички държавни институции, и той е, че при предстоящата в действителност огромна смяна на пазара на електрическа енергия, няма никаква информация и никаква бистрота или акция, с цел да се изясни какво тъкмо се случва. И по тази причина всички гадаят, хвърлят се милиарди дефицити и десетки проценти нарастване на разноските за семействата, само че в последна сметка всичко е нечиста сделка.
– Появи се и предложение за евакуиране на датата за излизане на битовите консуматори на свободния пазар за по-късен интервал. Трябва ли това да се случи?
– Това е напълно политическо решение. Целият проблем, който дискутираме сега, идва от това, че защото предходната година държавното управление трябваше да бърза, бяха признати законодателни промени без да е ясно по какъв начин ще работи пазарът след тях.
Бързаше се, тъй като държавното управление се опитваше да навакса изоставането на всички промени, за които е поело ангажимент по Плана за възобновяване и резистентност, с цел да може най-сетне да получи едно заплащане, чийто краен период беше края на 2022 година. Това не се случи предходната година и значително можем да кажем, че бързането и актуалният проблем се оказаха безсмислени, откакто не завършихме цялата процедура, надлежно – не получихме заплащането.
От тази позиция, в случай че държавното управление или Народното събрание в тази ситуация, реши да отсрочи тази дата за по-нататък, това значи, че отново няма да получим второто заплащане, което основава един голям абсурд: бързахме предходната година поради заплащането, а в този момент ще отложим датата, тъй че изобщо да не можем да го получим.
Така че не чакам да има отсрочване на тази дата. По-скоро се надявам всички държавни институции – Народното събрание, министерството на финансите, Фондът, регулаторът, борсата – да седнат на една маса с пазарните участници и да измислят по какъв начин може да работи този модел.
Тъй като има доста разнообразни разновидности и доста ограничения, които могат да се вземат.
Просто би трябвало да се избере този комплекс от ограничения, който е най-благоприятен за постигане на задачите, които сме си сложили.
За страдание, последните няколко месеца са безусловно изгубено време, тъй като няма придвижване, само че ненапълно ги разбирам, тъй като още с приемането на закона народните представители дадоха поръчка, че той в действителност ще се промени в идващите месеци.
Такава смяна нямаше и в този момент би трябвало да наваксаме изгубеното време, което ще стане доста мъчно и съгласно мен ще търсим решение на дефектите в придвижване, което е допустимо най-лошият вероятен вид.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ