Свалят ли десницата от политическата сцена, там ще настани родният Орбан
Сподели
Един от парадоксите на прехода ни към народна власт е, че таман демократичните сили или градската десница, както още я назовават, с всичките си партийни абревиатури за 35 години е имала достъп до властта всичко на всичко шест години и пет месеца. Въпреки че тя е моторът на измененията след рухването на комунизма и в единствения случай, когато управляваше независимо във формата на ОДС, предприе нужните външнополитически ходове и вътрешнополитически промени, с цел да насочи България по пътя на западните страни. Това не попречи още преди края на мандата ѝ да стартира мощна акция за отказване на политическата ѝ роля и демонизиране на водача ѝ Иван Костов. И бе употребявано завръщането на царя, с цел да се отклони от нея демократичният избор и тя да бъде маргинализирана.
Четирите партньорства
Но по-драматични са останалите четири случая, когато градската десница стигаше до властта на партньорски начала. Тогава дори нямаше потребност да я смъкват политическите ѝ съперници, защото това правиха личните ѝ сътрудници. Още първото демократично държавно управление на Филип Димитров, което трябваше веднъж вечно да постави точка на половинвековното комунистическо ръководство, просъществува единствено 14 месеца, тъй като Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си, въпреки сякаш да беше в коалиция с градската десница в първия ѝ формат на Съюз на демократичните сили. Много години по-късно, към този момент в необятния формат на Реформаторския блок, тя още веднъж стигна до властта като поддържа второто държавно управление на Бойко Борисов и получи министерски кресла в него. Най-важното от тях беше на правосъдния министър в лицето на Христо Иванов, заел се със незабавна радикална правосъдна промяна, тъй като корупцията бе взела заплашителни за страната размери. Но когато се разбра, че промяната няма да е нито незабавна, нито радикална, ДСБ – демократичното ядро на блока, отдръпна поддръжката си за Борисов и скоро напусна и самия блок.
Следващият случай е държавното управление на Кирил Петков. На сцената към този момент беше излязла „ Продължаваме промяната “ в следствие от митингите през 2020-а година с настояването животът и в България най-сетне да замязя на този на Запад. Политическа партия се опълчиха остро на „ политическия си татко “ Румен Радев, заел се да пренасочва ориентацията на страната на Изток. И стана ясно, че ще не престават смяната, исторически дълг на демократичната десница, което не след дълго разумно докара до обединението във формата на ПП-ДБ. Междувременно държавното управление на Петков още на шестия месец бе свалено от Има Такъв Народ и в интерес на ползите на Путин.
Така стигаме до четвъртия случай – „ сглобката “ сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, основана във военно време, с цел да пази евроатлантическия курс на страната. Тя се разпадна на деветия месец, без да се стигне до „ сглобка 2 “, когато същата онази правосъдна промяна, захваната от Христо Иванов по време на Реформаторския блок, трябваше най-сетне да стартира „ онлайн “ да хигиенизира страната от вътрешната страна. Според представители на ПП-ДБ, „ сглобка 2 “ не се състоя на първо място поради неканения сътрудник Делян Пеевски и Движение за права и свободи, чиято сянка някои провидяха и зад дейностите на Има Такъв Народ по отношение на държавното управление на Петков. Подобна подмолна роля бе мотив Движение за права и свободи да бъде наричано „ проклятието на България “, а Пеевски – „ най-голямото зло “. Но тези реакции са по-скоро прочувствени, тъй като надали казусът на градската десница с властта може да се сведе до една персона и даже до една партия. Той е систематичен: градската десница, въпреки и рядко, може да стигне до забележимата власт в страната, само че не и до невидимата. Освен ненапълно по времето на Костов и таман поради това той по никакъв метод не трябваше да се снабди с втори мандат.
Всемогъщата невидима власт
Видимата власт се упражнява от държавното управление, от парламентарната естрада, в интернационалните организации. Невидимата стои по-ниско в формалната подчиненост, само че тя е „ на терен “, където е в положение да изкриви, блокира и даже да преобърне волята на забележимата. И действително не забележимата власт ръководи невидимата, а противоположното. Става дума за регулатори и организации, за основни секретари и началници в администрацията, за секрети служби, прокурори и следователи. Оттам нататък представителите на невидимата власт, точно тъй като е невидима, елементарно могат в корупционен режим да се обвързват с олигархични кръгове и обръчи от компании, с дилъри на въздействие и незаконни детайли, със силови групировки и подземни босове. Така че да стоиш и да се чудиш по какъв начин чиновници на реда с влиятелни професионални биографии за броени часове се трансформират в обвинени и дали това не може да се случи всекиму. Обърнатата подчиненост на забележимата и невидимата власт се видя добре, когато напрежението в „ сглобката “ набъбна неудържимо – не поради министерските постове („ вземете ги всичките “), а поради регулаторите и службите.
Работата е там, че поколенията се сменят, само че невидимата власт в България удържа континуитета си от Девети септември насам – със „ заварката “ на Държавна сигурност и незаменимата помощ на евразийския „ огромен брат “. Заедно с това тя от време на време изстрелва свои любимци във забележимата власт и даже в самата градска десница, като сътрудници на някогашната Държавна сигурност от вида на Георги Марков или кремълофили от вида на Богомил Бонев. През целия преход на десните им се постанова да се борят за власт един до друг с тези, против които се борят. Няма да не помни по какъв начин трябваше Съюз на демократичните сили да се моли още на Андрей Луканов – тогава министър-председател на БКП/БСП, за хартия, с цел да издава вестник „ Демокрация “, където да написа против комунистите и Луканов. И той отпусна – спестовно, несъмнено, тъй като опозицията трябваше да има орган, а страната – съпротива, с цел да не излезе, че руският режим продължава. 35 години по-късно няма кой знае каква разлика и Николай Денков бе заставен обществено да увещава ГЕРБ-СДС да не се отхвърлят от държавното управление, с цел да могат промените все пак да не прекъсват, въпреки да беше съвсем несъмнено, че това няма да стане.
Какъв е смисълът от сходни унижения, които водят до електорални вреди и лични фрустрации? Смисълът е, че градската десница е единственият резистентен бранител на демократичната народна власт у нас, която така и така в международен проект е притисната от властнически режими, и то освен в Русия, Азия, Близкия изток или Латинска Америка, само че изцяло допустимо и в Съединени американски щати. А че е единственият бранител проличава в обстановки като актуалната, когато против нея до една се изправят останалите политически сили в Народното събрание. И настрана президентът, който не стопира с язвителните нападки наложително и единствено против ПП-ДБ. И когато, окуражени от променения геополитически подтекст, те с дружни старания съумеят да я смъкват от политическата сцена, там гладко ще може да се настани родният Орбан или даже напряко родният Путин.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Един от парадоксите на прехода ни към народна власт е, че таман демократичните сили или градската десница, както още я назовават, с всичките си партийни абревиатури за 35 години е имала достъп до властта всичко на всичко шест години и пет месеца. Въпреки че тя е моторът на измененията след рухването на комунизма и в единствения случай, когато управляваше независимо във формата на ОДС, предприе нужните външнополитически ходове и вътрешнополитически промени, с цел да насочи България по пътя на западните страни. Това не попречи още преди края на мандата ѝ да стартира мощна акция за отказване на политическата ѝ роля и демонизиране на водача ѝ Иван Костов. И бе употребявано завръщането на царя, с цел да се отклони от нея демократичният избор и тя да бъде маргинализирана.
Четирите партньорства
Но по-драматични са останалите четири случая, когато градската десница стигаше до властта на партньорски начала. Тогава дори нямаше потребност да я смъкват политическите ѝ съперници, защото това правиха личните ѝ сътрудници. Още първото демократично държавно управление на Филип Димитров, което трябваше веднъж вечно да постави точка на половинвековното комунистическо ръководство, просъществува единствено 14 месеца, тъй като Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си, въпреки сякаш да беше в коалиция с градската десница в първия ѝ формат на Съюз на демократичните сили. Много години по-късно, към този момент в необятния формат на Реформаторския блок, тя още веднъж стигна до властта като поддържа второто държавно управление на Бойко Борисов и получи министерски кресла в него. Най-важното от тях беше на правосъдния министър в лицето на Христо Иванов, заел се със незабавна радикална правосъдна промяна, тъй като корупцията бе взела заплашителни за страната размери. Но когато се разбра, че промяната няма да е нито незабавна, нито радикална, ДСБ – демократичното ядро на блока, отдръпна поддръжката си за Борисов и скоро напусна и самия блок.
Следващият случай е държавното управление на Кирил Петков. На сцената към този момент беше излязла „ Продължаваме промяната “ в следствие от митингите през 2020-а година с настояването животът и в България най-сетне да замязя на този на Запад. Политическа партия се опълчиха остро на „ политическия си татко “ Румен Радев, заел се да пренасочва ориентацията на страната на Изток. И стана ясно, че ще не престават смяната, исторически дълг на демократичната десница, което не след дълго разумно докара до обединението във формата на ПП-ДБ. Междувременно държавното управление на Петков още на шестия месец бе свалено от Има Такъв Народ и в интерес на ползите на Путин.
Така стигаме до четвъртия случай – „ сглобката “ сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, основана във военно време, с цел да пази евроатлантическия курс на страната. Тя се разпадна на деветия месец, без да се стигне до „ сглобка 2 “, когато същата онази правосъдна промяна, захваната от Христо Иванов по време на Реформаторския блок, трябваше най-сетне да стартира „ онлайн “ да хигиенизира страната от вътрешната страна. Според представители на ПП-ДБ, „ сглобка 2 “ не се състоя на първо място поради неканения сътрудник Делян Пеевски и Движение за права и свободи, чиято сянка някои провидяха и зад дейностите на Има Такъв Народ по отношение на държавното управление на Петков. Подобна подмолна роля бе мотив Движение за права и свободи да бъде наричано „ проклятието на България “, а Пеевски – „ най-голямото зло “. Но тези реакции са по-скоро прочувствени, тъй като надали казусът на градската десница с властта може да се сведе до една персона и даже до една партия. Той е систематичен: градската десница, въпреки и рядко, може да стигне до забележимата власт в страната, само че не и до невидимата. Освен ненапълно по времето на Костов и таман поради това той по никакъв метод не трябваше да се снабди с втори мандат.
Всемогъщата невидима власт
Видимата власт се упражнява от държавното управление, от парламентарната естрада, в интернационалните организации. Невидимата стои по-ниско в формалната подчиненост, само че тя е „ на терен “, където е в положение да изкриви, блокира и даже да преобърне волята на забележимата. И действително не забележимата власт ръководи невидимата, а противоположното. Става дума за регулатори и организации, за основни секретари и началници в администрацията, за секрети служби, прокурори и следователи. Оттам нататък представителите на невидимата власт, точно тъй като е невидима, елементарно могат в корупционен режим да се обвързват с олигархични кръгове и обръчи от компании, с дилъри на въздействие и незаконни детайли, със силови групировки и подземни босове. Така че да стоиш и да се чудиш по какъв начин чиновници на реда с влиятелни професионални биографии за броени часове се трансформират в обвинени и дали това не може да се случи всекиму. Обърнатата подчиненост на забележимата и невидимата власт се видя добре, когато напрежението в „ сглобката “ набъбна неудържимо – не поради министерските постове („ вземете ги всичките “), а поради регулаторите и службите.
Работата е там, че поколенията се сменят, само че невидимата власт в България удържа континуитета си от Девети септември насам – със „ заварката “ на Държавна сигурност и незаменимата помощ на евразийския „ огромен брат “. Заедно с това тя от време на време изстрелва свои любимци във забележимата власт и даже в самата градска десница, като сътрудници на някогашната Държавна сигурност от вида на Георги Марков или кремълофили от вида на Богомил Бонев. През целия преход на десните им се постанова да се борят за власт един до друг с тези, против които се борят. Няма да не помни по какъв начин трябваше Съюз на демократичните сили да се моли още на Андрей Луканов – тогава министър-председател на БКП/БСП, за хартия, с цел да издава вестник „ Демокрация “, където да написа против комунистите и Луканов. И той отпусна – спестовно, несъмнено, тъй като опозицията трябваше да има орган, а страната – съпротива, с цел да не излезе, че руският режим продължава. 35 години по-късно няма кой знае каква разлика и Николай Денков бе заставен обществено да увещава ГЕРБ-СДС да не се отхвърлят от държавното управление, с цел да могат промените все пак да не прекъсват, въпреки да беше съвсем несъмнено, че това няма да стане.
Какъв е смисълът от сходни унижения, които водят до електорални вреди и лични фрустрации? Смисълът е, че градската десница е единственият резистентен бранител на демократичната народна власт у нас, която така и така в международен проект е притисната от властнически режими, и то освен в Русия, Азия, Близкия изток или Латинска Америка, само че изцяло допустимо и в Съединени американски щати. А че е единственият бранител проличава в обстановки като актуалната, когато против нея до една се изправят останалите политически сили в Народното събрание. И настрана президентът, който не стопира с язвителните нападки наложително и единствено против ПП-ДБ. И когато, окуражени от променения геополитически подтекст, те с дружни старания съумеят да я смъкват от политическата сцена, там гладко ще може да се настани родният Орбан или даже напряко родният Путин.
Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ